О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260896
гр.Пловдив,12.04.2021г.
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито
заседание на дванадесети април,през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА
ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СВЕТЛАНА СТАНЕВА
като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.№ 89/21
по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.274 и сл.от ГПК.
Образувано по
частна жалба на Н.Р.Н.,ЕГН-********** чрез пълномощника ѝ адв.Д.Ф. против
определение № 263372/19.11.20г.,постановено по гр.д.№ 15213/20г.по описа на
ПдРС,22-ри гр.с.,с което е оставена без уважение молбата Н.Р.Н. за
освобождаването ѝ от внасяне на държавна такса и разноски по предявените
от нея искове по гр.д.№ 15213/20г.,инкорпорирана в исковата молба.
Жалбоподателката моли въззивния съд да отмени
обжалваното определение и вместо него да се постанови друго,с което да се уважи
молбата й за освобождаване от заплащане
на държавна такса и разноски по подробно изложени в частната жалба съображения.
ПдОС,след като обсъди
доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
в срок от легитимирана страна против обжалваемо
разпореждане по чл.279 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по
същество,същата е основателна по следните съображения:
Жалбоподателката е
предявила иск против „Аксес Файнанс“ ООД за прогласяване недействителността на
договор за кредит,евентуално съединен с искове за прогласяване
недействителността на отделни клаузи от него.
С исковата молба е направено искане за
освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото,като в тази
връзка са представени доказателства:декларация за материално и гражданско
състояние,копие от трудов договор № 3/31.07.19г. и допълнително споразумение
към него от 31.07.19г.,удостоверение от работодателя на жалбоподателката от
21.09.20г.за получения от нея тр.доход за 6 месеца назад,договор за наем на
недв.имот от 29.09.20г.,както и договор за кредит „Б. к.“ от 14.02.20г.,предмет
на исковата молба.
От така посочените
писмени доказателства се установява,че жалбоподателката получава нетен доход от
трудово възнаграждение в размер на
624лв.,не е омъжена,живее в жилище под наем с още един наемател,за което
се заплаща месечен наем в размер на 220лв.,т.е.110лв.месечно за
жалбоподателката,не притежава недв.имоти и МПС,нито парични влогове и дялове и
акции в търг.дружества,не страда от заболяване,което да налага постоянни
разходи.
Дължимата по делото
държавна такса е в размер на 100лв.С исковата молба е направено искане за
допускане на ССЕ.
Районният съд е
приел,че ищцата разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата по делото държавна такса,тъй като е
млад човек в трудоспособна възраст.В декларацията не били посочени
обстоятелства,утежняващи положението ѝ,като наличие на деца,за които да
осигурява издръжка или необходими средства за лечение за себе си или за член на
семейството ѝ.Съдът е взел предвид разходите за заплащане на наем за
жилище и наличието на кредит,като е счел,че
държавната такса не е непосилна за ищцата,съпоставяйки месечният доход
на домакинството на ищцата с дължимата държавна такса.
Настоящата
инстанция намира тези изводи за неправилни,като
отчита и че районният съд при произнасянето си е изложил мотиви единствено
относно искането за освобождаване от държавна такса,но не и относно искането за
освобождаване от заплащане на разноски по делото,а в случая такива е вероятно
да има,доколкото още с исковата молба е направено искане за допускане на ССЕ.
Разпоредбата на
чл.83,ал.2 от ГПК предвижда възможност да не се внасят такси и разноски в
производството само за физическите лица,за които е признато от съда,че нямат
достатъчно средства да ги заплатят.При преценката си относно искането за
освобождаване от такси и разноски съдът следва да се съобрази с примерно
посочени в разпоредбата на чл.83,ал.2 от ГПК обстоятелства като доходи на
лицето и неговото семейство,имущественото му състояние,семейно
положение,здравословно състояние,трудова заетост,възраст,както и с други
констатирани обстоятелства.
В конкретния
случай следва да се има предвид,че ищцата е млада,в трудоспособна възраст,без
здравословни проблеми и без задължения
към други лица,на които да дължи издръжка.От друга страна обаче месечният
ѝ доход е в размер около минималната работна заплата,с която може да
задоволява само основни нужди,същата не притежава имущество,от което да се
издържа,единствените ѝ доходи са от трудовото ѝ правоотношение,а
има и допълнителни разходи за заплащане наем на жилище-110лв.и за заплащане на
вноски по кредит.Разходите по делото включват не само заплащането на държавната такса,но и други разноски,в
случая-евентуално разноски за вещо лице с оглед искането в исковата молба за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
При това положение
настоящата инстанция счита,че ищцата
значително би се затруднила при заплащането и на държавната такса,и на
разноските по делото предвид доходите ѝ и останалите обстоятелства по
чл.83,ал.2 от ГПК,констатирани от съда.
С оглед на горното
съдът намира частната жалба за
основателна,а атакуваното с нея определение на ПдРС за неправилно,поради което
същото следва да се отмени и следва Н.Р.Н. да се освободи от заплащането на
държавна такса и разноски по делото.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 263372/19.11.20г.,постановено по гр.д.№ 15213/20г.по описа на
ПдРС,22-ри гр.с.,с което е оставена без уважение молбата Н.Р.Н. за
освобождаването ѝ от внасяне на държавна такса и разноски по предявените
от нея искове по гр.д.№15213/20г.
ОСВОБОЖДАВА на осн.чл.83,ал.2 от ГПК Н.Р.Н.,ЕГН-**********
чрез пълномощника ѝ адв.Д.Ф.,като ищец по гр.д.№ 15213/20г.по описа на
ПдРС от заплащането на държавна такса и разноски по делото.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: