Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 27.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
открито съдебно заседание, на двадесети април две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАРИНСКА
При секретаря П.И., и
прокурора............................., като разгледа докладваното от
председателя
гражданско дело №8750/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе взе предвид следното
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. ***, против П.Я.П., с
която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№
6608/2016г, по описа на ПлРС, против която е депозирано възражение от страна на
длъжника. Твърди се, че ответникът е
собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. ***, аб.№ 11893.
Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по
смисъла на чл.150, ал.1 и чл. 153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал ТЕ, за битови нужди,
за периода 01.03.2006-30.04.2016г., като
не е погасил задълженията си. Посочва се, че Общите условия за ползването на
ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к
„Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са
издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се,
че сумите са начислявани въз основа на реален отчет на уредите за дялово
разпределение, от страна на фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ, в
сградата- ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 597,17лв, от
които сумата от 514,55лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ,
за периода 01.11.2013-30.04.2016г., и
сумата от 82,62лв- лихва за забава, за периода 04.01.2014-23.08.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се
разноски.
Отв.
П.Я.П., р. пр., в срока за отговор, не изразява становище по предявените
искове.
В о.с.з. на дата 06.04.2017г.,
отв. П.П., редовно призована чрез адв. В. М., не се явява, не изпраща
представител, и не прави искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Ответникът е предупреден за
последиците от своето бездействие, с разпореждане № 20977/12.12.2016г., но по делото няма
депозиран отговор на ИМ в даденият за това срок. Изрично в цитираното разпореждане, съдът е указал на
ответника, възможността против всеки от тях да бъде постановено неприсъствено
решение и предпоставките за това. От страна на отв. П. няма заявено становище и
по изготвеният с определение №1111/14.03.2016г., проекто-доклад по делото, в който е разпределена
доказателствената тежест между страните.
В с.з. на 06.04.2017г.,
процесуалният представител на ищеца- юрк. *** прави искане за постановяване на неприсъствено решение против
ответника.
Като взе
предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК. Намира също така, че предявените искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, предмет на делото са вероятно основателни, с оглед твърденията в ИМ и
представените по делото писмени доказателства, в т.ч. и доказателствата,
приложени към ч. гр.д.№6608/2016г,
по описа на ПлРС.
Съобразно посочената разпоредба-чл.238, ал.1 от ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна
даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за последиците от
своето бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ
обстоятелства и приетите по делото доказателства.
С оглед на гореизложеното, следва
да постанови неприсъствено решение, с което бъде признато за установено спрямо
ответника, че дължи сума, от общо 597,17лв, от които
сумата от 514,55лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за
периода 01.11.2013-30.04.2016г., и
сумата от 82,62лв- лихва за забава, за периода 04.01.2014-23.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-31.08.2016г., до окончателното й изплащане.
При този изход на производството и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплатят на ищеца
направените от него разноски, в размер на 175лв., от които сумата от 100лв.-юрк.
възнагрждение, определена от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК и сумата от
75лв.- внесена сдържавн такса Съобразно нормата на чл. 78, ал.8 от ГПК, в полза
на юридически лица или еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк.
възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.
Ответникът следва да понесе и
направените в заповедното производство разноски , в размер на 10,48лв.,
съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване
на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК. В случая,
съдът също определя размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, по реда
на чл. 37 от
Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на правната
помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в
заповедните производства, е в размер от 50лв. до 150лв. Съдът намира, че следва
да се определи минимален размер на юрк. възнаграждение от 50лв.
Следва издадената заповед да бъзе
обезсилена за разликата от предявеното в настоящето производство вземане, до
размера, по издадената заповед за изпълнение.
Водим от
горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86,
ал.1 от ЗЗД, че П.Я.П., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ
-Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, представлявано от Йордан Василев, от общо 597,17лв, от които сумата от 514,55лв- главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2013-30.04.2016г., за имот с аб.№11893 и сумата от 82,62лв- лихва за забава,
за периода 04.01.2014-23.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-31.08.2016г., до окончателното й изплащане, за
които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, № 4227/01.09.2016г.
по ч.гр.д.№ 6608/2016г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П.Я.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ -Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, представлявано от Йордан
Василев, сумата от 175лв.
-направени разноски по настоящето дело и сумата от 10.48лв.-разноски
по ч. гр.д.№6608/2016г на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА,
на основаниечл.415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, №
4227/01.09.2016г. по ч.гр.д.№ 6608/2016г. по описа на ПлРС, ЗА РАЗЛИКАТА НАД
предявеното вземане от общо 597,17лв, от които сумата от 514,55лв- главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2013-30.04.2016г.,
и сумата от 82,62лв- лихва за забава, за периода 04.01.2014-23.08.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-31.08.2016г.,
до окончателното й изплащане.
Решението се
постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ
НА ОБЖАЛВАНЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :