№ 3343
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир В.
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир В. Въззивно гражданско дело №
20231100504863 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4863/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Г.Ф.Б.“ ЕООД
ЕИК **** от гр.София срещу решение №1003 от 23.01.2023 г постановено по гр.д.
№49930/21 г на СРС , 68 състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на
основание чл.327 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД на „А.А.“ ЕООД ЕИК **** от гр.Пловдив сумата от
1554,96 лева продажна цена на гумени връзки по фактура №0..10685 от 30.05.2016 г, ведно
със законната лихва от 21.05.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 781,83
лева лихви за забава върху посочената главница за периода 07.06.2016 г – 20.05.2021 г ; и
сумата от 823 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не е постигнато
съгласие за продажба на стоки , а самите стоки не са доставени и предадени .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Решението на СРС е съобразено с наличните доказателства . Процесната фактура е
осчетоводена от ответника и евентуални действия на лице без представителна власт са
потвърдени по чл.301 ТЗ .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 30.01.2023 г
и е обжалвано в срок на 02.02.2023 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
1
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел , че процесната фактура е осчетоводена от ответника ,
поради което възражението му за действия на лице без представителна власт са ирелевантни
. Ответникът дължи главницата , както и лихви за забава след 06.06.2016 г .
Решението на СРС е правилно . Съгласно трайната практика на ВКС осчетоводяването и
включването на фактура от купувача по търговска сделка в дневника му за покупки по
ЗДДС представлява извънсъдебно признание на задължението и получаване на стоката ,
както и потвърждаване по чл.301 ТЗ на евентуални действия без представителна власт /
решение №252 от 03.01.2013 г по т.д.№1067/2011 г на ВКС II ТО , решение № 109 от
07.09.2011 г по т.д. № 465/2010 г, ТК, ІІ ТО на ВКС и др./. Процесният случай е точно такъв
– както установява ССЕ процесната фактура е била осчетоводена от ответника , но
сумата по нея не е заплатена в срок . Наличните доказателства доказват исковете по
основание и размер.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед
изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за адвокатско
възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1003 от 23.01.2023 г постановено по гр.д.№49930/21 г на СРС
, 68 състав , в частта , с която „Г.Ф.Б.“ ЕООД ЕИК **** от гр.София е осъдено да заплати на
основание чл.327 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД на „А.А.“ ЕООД ЕИК **** от гр.Пловдив сумата от
1554,96 лева продажна цена на гумени връзки по фактура №0..10685 от 30.05.2016 г, ведно
със законната лихва от 21.05.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 781,83
лева лихви за забава върху посочената главница за периода 07.06.2016 г – 20.05.2021 г ; и
сумата от 823 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА „Г.Ф.Б.“ ЕООД ЕИК **** от гр.София да заплати на „А.А.“ ЕООД ЕИК **** от
гр.Пловдив сумата от 640,40 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване , като постановено по искове с материален интерес под
20 000 лева по търговско дело / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3