№ 1479
гр. Варна, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20213100501339 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 282347/08.04.2021г. на ВРС,
подадена от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез
пълномощник адв. В.Г. от САК, срещу решение № 260973/17.03.2021 г. по гр. дело №
696/2020г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу Ф. Х. ЕРН. Р., ЕГН **********,
адрес: град Варна, кв. Аспарухово, местност Боровец – ЮГ 2 818 искове, както следва: 1/ с
правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД с искане за признаване за установено
в отношенията между страните, че Ф. Х. ЕРН. Р., ЕГН ********** дължи на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на 102,48 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 08.09.2016 г. относно мобилен
номер 0893/455412, сключен между „Теленор България“ ЕАД и Ф. Х. ЕРН. Р., за която сума
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10571/2019 г. по описа
на Районен съд – град Варна; 2/ с правно основание чл. 92 ЗЗД във връзка с чл. 79 ЗЗД с
искане да се осъди Ф. Х. ЕРН. Р., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България” ЕАД,
1
ЕИК ********* сумата от 112,47 лева, представляваща дължима неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 12.04.2017 г. относно мобилен номер
0893/823484, сключен между „Теленор България“ ЕАД и Ф. Х. ЕРН. Р.; 3/ с правно
основание чл. 92 ЗЗД във връзка с чл. 79 ЗЗД с искане да се осъди Ф. Х. ЕРН. Р., ЕГН
********** да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 62,46 лева,
представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 06.02.2018 г. относно мобилен номер 0899/841027, сключен между „Теленор
България“ ЕАД и Ф. Х. ЕРН. Р.; 4/ с правно основание чл. 92 ЗЗД във връзка с чл. 79 ЗЗД с
искане да се осъди Ф. Х. ЕРН. Р., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България” ЕАД,
ЕИК ********* сумата от 169,26 лева, представляваща дължима неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за лизинг от 26.08.2017 г. към договор от 12.04.2017 г., сключен
между „Теленор България“ ЕАД и Ф. Х. ЕРН. Р.; 5/ с правно основание чл. 92 ЗЗД във
връзка с чл. 79 ЗЗД с искане да се осъди Ф. Х. ЕРН. Р., ЕГН ********** да заплати на
„Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 184,80 лева, представляваща дължима
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за лизинг от 06.02.2018 г., сключен между
„Теленор България“ ЕАД и Ф. Х. ЕРН. Р.; 6/ с правно основание чл. 345 ТЗ във връзка с чл.
232 ЗЗД с искане да се осъди Ф. Х. ЕРН. Р., ЕГН ********** да заплати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 254,85 лева, представляваща дължими лизингови
вноски за периода от месец юли 2018 г. до месец юли 2019 г. на договор за лизинг от
26.08.2017 г. относно предоставено устройство SAMSUNG, модел Galaxy J7 2017 Dual Black,
сключен между „Теленор България“ ЕАД и Ф. Х. ЕРН. Р.; и 7/ с правно основание чл. 345
ТЗ във връзка с чл. 232 ЗЗД с искане да се осъди Ф. Х. ЕРН. Р., ЕГН ********** да заплати
на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 213,80 лева, представляваща
дължими лизингови вноски за периода от юли 2018 г. до януари 2020 г. на договор за лизинг
от 06.02.2018 г. относно предоставено устройство NOKIA, модел 6 Black, сключен между
„Теленор България“ ЕАД и Ф. Х. ЕРН. Р..
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за допуснати от РС-Варна
процесуални нарушения, които са неясни и непълни. Излага, че е процесуално недопустимо
особеният представител, назначен на разноски на ищеца, да оспорва представените по
делото писмени доказателства, т.к. не е осъществил връзка с ответника. Излага, че ВРС
неправилно не е администрирал молба – становище от 19.02.2021г., което е било входирано
към 9:50ч., т.е. преди насроченото за 10:30ч. съдебно заседание. Направени са
доказателствени искания за допускане на три експертизи – една с посочена във въззивната
жалба задача и две със задачи формулиране в становище от 19.02.2021г., за което се твърди,
че неправилно не е администрирано от ВРС.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Ф. Х. ЕРН. Р., чрез особен
представител, в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на
изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и
възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството
доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми.
2
По същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя
искане за потвърждаването му.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът
"ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД не се представлява.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна Ф.
Х. ЕРН. Р. се представлява от назначения й особен представител, който оспорва жалбата и
моли да бъди отхвърлена.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред РС – Варна е образувано по предявени от "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД срещу Ф. Х. ЕРН. Р. искове. Ищецът твърди, че между него и ответника
на 08.09.2016 г. е сключен договор за мобилни услуги за мобилен номер **********, а на
08.02.2017 г. е подписано допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
08.02.2017 г. с предпочетена програма „нон стоп“ 40,99 лева със срок на действие 24 месеца
до 08.02.2019 г. Твърди, че е сключен с ответника и втори договор за мобилни услуги от
12.04.2017 г. за мобилен номер ********** с уговорен срок на действие 24 месеца.
Подписано е допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от 26.08.2017 г. с
предпочетена абонаментна програма Тотал 44.99 лева със срок на действие 24 месеца.
Излага, че с ответника е сключен и трети договор за мобилни услуги от 06.02.2018 г. за
мобилен номер ********** с уговорен срок на действие 24 месеца до 06.02.2020 г. Твърди,
че между страните има сключени два договора за лизинг - първи от 26.08.2017 г., с който на
лизингополучателя е предостовено за временно и възмездно ползване устройство с марка
SAMSUNG, модел Galaxy J7 2017 Dual Black с обща лизингова цена от 407,76 лева платима
чрез внасяне на 23 месечни вноски – всяка в размер на 16,99 лева и втори от 06.02.2018 г., с
който на лизингополучателя е предоставено за временно и възмездно ползване устройство с
марка NOKIA, модел 6 Black с обща лизингова цена от 256,56 лева платима чрез внасяне на
23 месечни вноски – всяка в размер на 10,69 лева. Поради неплащане на дължимите суми за
два поредни месечни периода, ищецът е спрял предоставянето на услугите и е прекратил
едностранно договорите като е начислил неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги и договори за лизинг, както и оставащите незаплатени
лизингови вноски по договорите за лизинг. Излага,че претендира неустойки за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент, както следва: по договор за мобилни услуги от
08.09.2016 г. относно мобилен номер ********** – 102.48 лева; по договор за мобилни
услуги от 12.04.2017 относно мобилен номер ********** – 112,47 лева; по договор за
мобилни услуги от 06.02.2018 г. относно мобилен номер ********** – 62,46 лева; по
договор за лизинг от 26.08.2017 г. – 169,26 лева и по договор за лизинг от 06.02.2018 г. –
184,80 лева. Посочва, че са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски дължими
след месец юни 2018 г. относно устройство с марка SAMSUNG, модел Galaxy J7 2017 Dual
3
Black в размер на 254,85 лева за периода от юли 2018 г. до юли 2019 г. и относно устройство
с марка NOKIA, модел 6 Black в размер на 213,80 лева за периода от юли 2018 г. до януари
2020 г. Твърди, че за претендираните суми е издадена фактура № **********/15.06.2018 г.
Посочва, че е налице издадена заповед за изпълнение за претендираната сума в размер на
102,48 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 08.09.2016 г. По отношение на останалите претендирани суми предявява
осъдителни искове.
С писмен отговор назначения особен представител излага, че исковете са
недопустими предвид липсата на идентичност между претендираните суми и издадената
заповед за изпълнение. Оспорва ответницата да се намира в договорни отношения с
ищцовото дружество, както и наличието на влезли в сила общи условия, които да
регламентират отношенията между тях. Оспорва изцяло основателността на претенции,
както и факта, че същите са определени правилно по размер. Твърди, че ответницата не е
подписвала договор за лизинг от дата 26.08.2017 г. и от дата 06.02.2018 г. и не е получавала
устройствата по същите. Заявява, че претендираната сума за дължими лизингови вноски не е
правилно изчислена въз основа на валидно сключени между страните лизингови договори.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на
императивна правна норма.
Във въззивната жалба са изложени доводи за допуснати от ВРС съществени
процесуални нарушения. С определение №1930/02.06.2021г. съдът остави без движение
въззивната жалба и задължи жалбоподателя "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД в едноседмичен
срок, считано от получаване на съобщението, да отстрани нередовността на жалбата си, като
уточни изложените твърдения в жалбата досежно извършените от РС-Варна съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и посочи конкретно процесуалните
нарушения на които основава исканията си за събиране на доказателства във въззивното
произзводство; да посочи конкретно доказателствените си искания, нарушенията извършени
4
от ВРС във връзка с недопускане на доказателствата, както и конкретните обстоятелства,
които ще установява с всяко едно от доказателствата. Жалбоподателят не изпълни дадените
му указания и не посочи конкретно процесуалните нарушения на които основава исканията
си за събиране на доказателства във въззивното производство, поради което с определение
№2385/07.07.2020г. съдът остави без уважение искането на въззивника "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД за назначаване на СТЕ и ССЕ със задачи формулиране в становище от
19.02.2021г.
Въз основа на анализ на събраните по делото доказателства ВРС е достигнал до
извод, че ответницата не дължи претендираните неустойки и лизингови вноски по
договорите за лизинг от 06.02.2018 г. и от 26.08.2017 г. С протоколно определение от
19.02.2021г. ВРС е изключил договорите за лизинг от доказателствения материал по делото.
Въпреки дадената му от въззивния съд възможност (определение №1930/02.06.2021г.),
жалбоподателят не е направил искане за приобщаване на договорите за лизинг, нито е
посочил процесуални нарушения при изключването им като доказателства. След като
договорите за лизинг от 06.02.2018 г. и от 26.08.2017 г. не са приети като доказателства, то
претенцията за заплащане на неустойки и лизингови вноски по тях е неоснователна.
Пред ВРС ответникът е направил възражения против исковете за заплащане на
неустойка при прекратяване на договора за мобилни услуги, в размер на месечните
абонаментни такси до края на срока на договора, които са обсъдени в първоинстанционното
решение. При правилно изяснена фактическа обстановка, съобразно представените
доказателства, районният съд е извел обосновани и законосъобразни изводи за
неоснователност на исковете за заплащане на неустойка поради прекратяване на договора за
мобилни услуги. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения и
задълбочено е анализирал представените по делото доказателства, поради което и в
съответствие с предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност, настоящият съд
препраща към изложените от първоинстанционния съд мотиви.
По тези съображения въззивният съд заключава, че претенцията на ищеца е
неоснователна, поради което следва да се отхвърли. Като е достигнал до същия извод
първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260973/17.03.2021 г. по гр. дело № 696/2020г. по
описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
5
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6