РЕШЕНИЕ №
28.10.2019
г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав, в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Иванка Панчева
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4102 по описа на съда за 2018 г.
Производството се движи по реда на глава 29 от ГПК и е образувано по искова молба на Г.А.Д. *** срещу Ж.Д.Д. и Д.А.Д., двамата от гр.
Пазарджик за делба на два недвижими имота – апартамент и гараж в гр. Пазарджик.
В исковата молба се сочи, че страните са наследници на А. И. Д., починал на 04.12.2016 г. Ищецът Г.Д. е едно от двете деца на наследодателя от първия му брак, а ответницата Д. е последната му съпруга и майка на третото му дете - втория ответник Д.Д.. Делбените имоти са придобити чрез покупка по време на брака на наследодателя с Ж.Д. в режим на СИО и след неговата смърт се притежават при квоти 5/8 за преживялата съпруга и по 1/8 за всяко от трите деца. Дъшерята на наследодателя, дете също от първия му брак, е дарила на брат си Г. своите дялове от по 1/8 ид.част.
Ответниците оспорват иска изцяло - отричат съсобствеността, като твърдят, че имотите не са били съпружеска имуществена общност, а са лична собственост на Ж.Д.. Нейният съпруг А. Д. няма принос в придобиването им, тъй като години преди покупката е бил в много тежко здравословно състояние, единственият му доход е била инвалидната пенсия с нисък размер, не можел да се обслужва сам, за него се е грижела съпругата му Ж., а децата му от първия брак не са се интересували от него. Имотите са придобити със средства от банкови заеми, които са изплащани изцяло със средства от трудовите доходи на Д.. Двамата съпрузи са посочени като съдлъжници в договорите за кредит само защото такива са били изискванията на банката. Предявен е насрещен иск от Ж.Д. срещу Г.Д. за признаването и за изключителен собственик на имотите.
В отговора на насрещния иск Г.Д. заявява, че заемните средства, с които са придобити имотите, не са лични, а общи на съпрузите поради солидарната им отговорност не само по силата на договора, но и на закона, и е без значение как са погасени заемите фактически впоследствие - това поражда облигационни отношения, но не променя вече придобитата собственост. Освен това преди покупката на имотите наследодателят е разполагал със собствени средства - продал е на бившата си съпруга, майката на ищеца, своя дял от техен общ апартамент в гр. С.З. за 10800 лв., което е значително повече от половината покупна цена на процесните два имота.
Ответниците оспорват твърдението за наличие на такива средства на наследодателя и твърдят, че сумата не е заплащана от бившата съпруга, а е била постигната устна уговорка имотът да остане безвъзмездно за нея и децата им, тъй като той не е имал възможност да дава на децата си издръжка.
Предявениет искове са с правна квалификация по чл.
34 от ЗС за главния иск за делба и по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 19, ал. 3
(отм.) за насрещния установителен иск (посоченият в исковата молба чл. 23, ал.
1 от действащия СК се отнася до трансформацията на лично имущество, а не до
опровергаването на презумпцията за принос).
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Не е спорно, че страните са наследници на А. Д., починал на 04.12.2016 г., както е описано в исковата молба. Не е спорно и че И.Д., дъщеря от първия брак на Д., е дарила на ищеца на 04.01.2018 г. своя наследствен дял в процесните два имота - по 1/8 ид.ч. от цялото право на собственост.
Бракът на наследодателя и първата ответница е сключен на 18.12.1996 г.
През 1999 г. наследодателят получил пареза на долната част на тялото и бил диагностициран с доброкачествен тумор на гръбначния стълб. След отстраняването на тумора парезата останала и той до края на живота си се придвижвал трудно - с бастун или чужда помощ. Прибавили се и други заболявания и интервенции - хронично бъбречно заболяване с периодични обостряния, артериална хипертония и съдова операция на левия крак. Била му определена 95% намалена работоспособност с чужда помощ и след
1999 г. доходите му идвали само от пенсия за инвалидност в размер 147 лв. към 2005 г. и интеграционни добавки (помощи) също в невисок размер.
Ж.Д. работела в общинската администрация с възнаграждение в нетен месечен размер около 320 лв. към 2005 г. и около 540 лв. към февруари 2016 г. Двамата живеели със сина си в апартамента, предмет на настоящата делба, който тогава бил собственост на общината, първоначално под наем. На
28.06.2006 г. бил сключен договор за продажба на общинска собственост по реда на ЗОС, с който двамата придобили жилището на цена 8446,20 лв. и ДДС 1490,90 лв. заедно с 3% режийни разноски 304,05 лв. с ДДС, местен данък 168,92 лв. и такса от 79 лв. В договора били посочени като купувачи и двамата съпрузи. По-рано, на 09.06.2005 г., А. Д. като единствен купувач купил с нотариален акт гараж от продавачи физически лица с посочена цена по сделката от
953 лв.
На 29.12.2004
г. между А. Д. и Мария Петкова, негова бивша съпруга и майка на Г. и И.Д., бил сключен договор за продажба на недвижим имот, с който Д. прехвърлил на П.срещу посочена цена от10800 лв. дела си от 1/2 ид. част в собствеността на апартамент в гр.С.З., придобит по време на техния брак. В нотариалния акт е посочено, че сумата е изплатена от купувачката на продавача в брой преди изповядването на сделката.
Между 2001 г. и 2006 г. на Ж.Д. като кредитополучател и А. Д. като съпруг - солидарен длъжник са отпуснати няколко банкови потребителски кредита за суми межди
2000 и 11000 лв., като през юни 2006 г. е получен кредит от 6000 лв. През 2007 г. и 2010 г. са им отпуснати още два такива кредита за суми 11000 и 20000 лв.
Освен заплатата си като служител на общината Ж.Д. в периода около придобиването на двата имота получила и доходи от сезонна работа по време на годишния си отпуск - два пъти в България на Черноморието и веднъж в Австрия.
За доказване, че при продажбата на дела от
апартамент в С.З. наследодателят не е получил пари, ответната страна е довела
двама свидетели, които разказват, че семейството е било много ограничено
финансово и Д. не е разполагал с никакви средства, нито пък е ставало дума да е
получавал големи суми еднократно, а при ограничените си средства не е можел да
изплаща и издръжка на двете си по-големи деца, едно от които – Иванка – е
навършило пълнолетие през 1996 г., а другото – ищецът Г.Д. – през 2003 г.
Ответната страна твърди, че страните по сделката са постигнали съгласие Д. да
отстъпи безвъзмездно жилището на бившата си съпруга и децата им в замяна на
това, че не е имал възможност да дава издръжка.
Тази страна цели да установи, че сделката от 2004 г. между
наследодателя и бившата му съпруга е относително симулативна в частта за
удостоверяването на получената цена, ответниците твърдят, че такава не е
получавана, като не става дума за намерение да се надари приобретателката, а за
вид прихващане срещу издръжката на общите им деца. За доказване на това те
водят свидетели, а сочат като аргумент и това, че е житейски невероятно бившата
съпруга да е заплатила такава сума, без да прихване от нея неплатената
издръжка. Чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК обаче не позволява симулация да се
доказва със свидетелски показания, като забраната се отнася и за наследниците
на страната, освен ако (чл. 165, ал. 2) сделката е насочена срещу тях. Насочена
срещу тях означава сключена с цел да ги увреди, а не просто такава, за която в
конкретния процес би било изгодно за тях да се окаже симулативна. (Последното
очевидно би се отнасяло за всяка симулация, която те се опитват да разкрият, и
разграничението на чл. 165, ал. 2 не би имало смисъл.) Сделката от 2004 г. не е
била насочена от страните по нея към увреждане на ответниците в настоящия
процес, затова показанията на свидетелите, според които наследодателят видимо
не е разполагал с никакви средства, не следва да се вземат предвид при
преценката за наличие на симулация. Няма пречка неплащане на издръжка да се
установява със свидетели, но доводът, че е невероятно бившата съпруга да е
заплатила сумата, вместо да я прихване срещу издръжката на децата за изтеклия
период, осигурена изцяло от нея, не е достатъчен, за да се приеме, че
удостоверяването за получаване на сумата е невярно – симулативно. За пълна доказаност
на симулацията и на липсата на получена сума не е достатъчен и фактът, че се е
наложило Ж. Д. в същия период да изтегли банкови заеми. А след като не е
опровергано удостоверяването, че наследодателят през 2004г. е получил 10 800
лв., следва да се приеме за доказано, че ги е получил.
При така установените факти съдът намира следното
от правна страна:
Съдебната практика позволява да се установява
изключителен принос на единия съпруг дори при придобиване на имущество изрично
на името на двамата. Няма съществена причина това да не важи и за придобиване
на името само на другия съпруг. Възможно е гаражът да е закупен на името само
на А. Д. например поради невъзможност Ж. Д. да се яви пред нотариуса поради
отсъствие или служебни ангажименти.
Приносът в придобиването на съпружеското имущество
е обективен и поначало е допустимо да се приеме. че няма принос съпругът, който
по обективни причини, без вина, не може да получава доходи, да извършва работа
в домакинството или да се грижи за децата (в този смисъл и определение
№ 94 от 18.02.2016 г. по гр. дело 287/2016 г. на V ГО на ВКС – „нормата на
чл. 21, ал. 4 СК от 2009 г. … би била приложима … когато поради продължително
боледуване не може да участва в набирането на средства за нуждите на
семейството“), независимо, че е присъствал в семейството и е изпълнявал
останалите си задължения за взаимно уважение, разбирателство, загриженост за
семейството и пр. Това би трябвало да се отнася и за случаите, когато
имуществото е придобито със средства от заеми, по които двамата съпрузи са
изрично посочени като солидарни длъжници или пък са такива по силата на чл. 32,
ал. 2 от СК (съответно чл. 25, ал. 2 от отменения СК). Вярно е, че
собствеността и дяловете в нея се определят при придобиването и не зависят от
последващите изплащания на заеми, които пораждат само облигационни отношения.
Не би трябвало обаче да се приема, че солидарната отговорност на съпрузите по
задълженията, поети за нужди на семейството, която съществува по силата на
закона, без значение дали е изрично уговорена, т.е. в случая дали е посочена в
договорите за кредит, задължително води до обща собственост поради общ принос.
Иначе би се стигнало до несправедливия извод, че и в случаите, в които при
трайна фактическа раздяла единият съпруг купува със заемни средства жилище, в
което да живее с децата (това несъмнено са нужди на семейството, а не само
лични на този съпруг), възниква СИО поради солидарната отговорност по силата на
закона. При придобиване на имущество от съпрузи със средства от заем
възникването на СИО би следвало да зависи по-скоро от приноса на двамата за
икономическото състояние на семейството в периода около придобиването.
Така или иначе в настоящия случай се прие за
установено, че А. Д. е получил през 2004 г. сумата 10 800 лв. Тази сума е в по-голям
размер от половината цена на придобитите имоти, получена е по време
непосредствено преди придобиването им и не позволява да се счита за опровергано
предположението за съвместен принос, поради което е без съществено значение за
изхода на делото отговорът на въпроса дали солидарната отговорност винаги води
до съвместен принос и СИО.
С оглед всичко изложено следва да се приеме за
недоказано, че имотите са лична собственост на Ж. Д., да се уважи искът за
делба и да се отхвърли установителният иск.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Допуска до делба следните недвижими имоти:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.506.1179.2.2 по КК и КР на гр. Пазарджик, одобрени със заповед
РД-18-97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с адм. адрес: Пазарджик, ул.
„Ал. Стамболийски“ 108, ет. 1, ап. 2, с площ 41,57 кв.м., заедно с мазе
№ 2 и 1,7968% от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи
– самостоятелни обекти с идентификатори 55155.506.1179.2.1, 55155.506.1179.2.3,
55155.506.1179.2.5;
- самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 55155.506.1182.19 по КК и КР на гр. Пазарджик,
одобрени със заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с адм.
адрес: Пазарджик, ул. ****“, представляващ гараж № 50, с площ 19 кв.м., при
съседи: гараж № 51, гараж № 49, улица и гараж № 77,
при квоти: 5/8 ид. части за Ж.Д.Д., ЕГН **********,***/8
ид. част за Д.А.Д., ЕГН **********,***/8 ид. части за Г.А.Д., ЕГН **********,***.
Отхвърля иска на Ж.Д.Д., ЕГН **********, срещу Г.А.Д.,
ЕГН **********, за признаване за установено, че недвижимите имоти, посочени
по-горе, предмет на иска за делба, предявен от него, а именно: апартамент в гр.
Пазарджик с идентификатор 55155.506.1179.2.2 и гараж в гр. Пазарджик с
идентификатор 55155.506.1182.19, са собственост изцяло на Ж.Д.Д..
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
След
влизането му в сила делото да се докладва за продължаване на производството по
извършването на делбата.
СЪДИЯ: