№ 1493
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Г.и Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20231000501245 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
Обжалвано е решение 890 от 23.02.2023 г. по гр.д. 7456/2022 г. на СГС, с което са
отхвърлени изцяло искове с правно основание чл.2б, ал. 1 ЗОДОВ, предявени против
Прокуратурата на Р България (ПРБ) за сумите от по 30 000 лв. за лицата Г. Е. М., Е. Н. М.,
Л. Е. М. и за сумите от по 50 000 лв. за лицата Е. Й. М. и Т. Г. М., представляващи
обезщетения за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото им на
разглеждане и решаване на пр.пр. № 897/2020 г. по описа на ОП – София в разумен срок,
ведно със законните лихви от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.07.2022 г.
до окончателното изплащане.
Актът е обжалван от петимата ищци в първоинстанционното производство с оплаквания за
неправилността му. Счита се, че при наличните по делото доказателства се установявала
основателността на исковите претенции, забавянето на досъдебното производство от страна
на ОП – София, бавното и неефективно разследване, както и претърпените от тях
неимуществени вреди, които следвало да се обезщетят от държавния орган, допуснал тези
пороци, а именно – ПРБ. Затова се прави искане към САС за отмяна на решението на СГС и
постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени в заявените размери.
Претендират се разноски.
Не е подаван отговор на въззивната жалба и страните не са имали искания по
доказателствата към въззивния съд.
1
Въззивната жалба е подадена в установения от закона срок, от страни в процеса, имащи
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен
акт.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ.
Делото е образувано по предявени от Г. Е. М., Е. Н. М., Л. Е. М., Е. Й. М. и Т. Г. М. срещу
Прокуратурата на РБ осъдителни искове за заплащане на сумите от по 30 000 лева на
първите трима ищци и по 50 000 лева на четвъртия и петия ищец, представляващи
обезщетения за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото им на
разглеждане и решаване на пр.пр. № 897/2020 г. по описа на ОП – София в разумен срок,
ведно със законните лихви от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.07.2022 г.
до окончателното изплащане.
В подадената от ищците искова молба се твърди, че при ПТП на 17.03.2020 г. загинал Б. Е.
М. – син на Е. М. и Т. М., брат на Г. М. и Л. М. – Н. и съжителстващо лице с Е. М.. На тази
дата било образувано наказателно производство пр.пр. № 897/2020 г. по описа на ОП –
София. Разследването се водело в продължение на две години и четири месеца, като за този
период липсвало произнасяне по въпроса за вината на водача В. С. Р.. Правната и
фактическа сложност на деянието не налагала подобно забавяне.
Бездействието на органите на Прокуратурата причинило на ищците неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес и безпокойство, гняв, безсилие, чувство на безпътица и липса на
подкрепа от страна на държавата. забавянето на следствените действия причинило душевен
дискомфорт, притеснение и гняв. Липсата на развитие на производството се отразявало
тежко на психиката им. Изпитвали чувства на несправедливост и безсилие.
Ответникът - Прокуратурата на Република България в писмения отговор по реда на чл. 131
ГПК оспорва исковите претенции по основание и размер. Счита, че досъдебното
производство не е извършвано и не се извършва бавно, а изцяло в съответствие с
процесуалните срокове и правила.
Пред първостепенния съд са събрани писмени и гласни доказателства.
Писмените доказателства по делото сочат следното:
На 17.03.2020 г. е образувано ДП № 104/2020 г. по описа на ОД МВР София РУ-Ботевград
за настъпило на път II-17 в района на 2-ри км в землището на гр. Ботевград, област София
ПТП, в резултат на нарушение на правилата за движение по пътищата и причинена по
непредпазливост смърт на Б. Е. М.. На същата дата са се извършили огледи на
местопроизшествието и на трупа на М., направена е и аутопсия.
На следващия ден – 18.03.2020 г. разследващият полицай е възложил на служител при РУ-
МВР извършване на оперативно-издирвателни мероприятия за установяване извършителя на
престъплението, на свидетели-очевидци на деянието и наличие на изградено видео
2
наблюдение в района на местопроизшествието и изземване на наличните камери.
В определения в постановлението от 18.03.2020 г. срок – до 25.03.2020 г. значителна част от
възложените от разследващия полицай действия са извършени.
На 26.03.2020 г. наблюдаващият прокурор е указал на разследващия полицай извършване на
конкретни действия по разследването - разпити, справки от КАТ, назначаване на експертизи,
установяване на монтирани в близост до местопроизшествието камери за видео наблюдение.
За период от три месеца – до юни 2020 г. са разпитани установените до момента свидетели
очевидци, както и близките роднини от кръга на лицата по чл. 74 НПК, като са им разяснени
правата на пострадали от престъплението лица, изискани са документи и записи от
видеокамерите, извършени са огледи на веществени доказателства, включително на
елементи от облеклото и екипировката на загиналия Б. М., назначени са и са изготвени
съдебно-медицинска експертиза на труп, съдебно-химическа експертиза и видео-техническа
експертиза.
Незабавно след подадени от родствениците на починалия молби наблюдаващият прокурор
при СОП е разрешил погребение на трупа на Б. М., връщане на иззетите и приобщени като
веществени доказателства лични вещи на пострадалия, както и на мотоциклет „Кавазаки
Р6Ф“ с рег. № ****** след извършен допълнителен оглед на превозното средство.
След събиране на доказателствата, които наблюдаващият прокурор е посочил в
постановлението от 26.03.2020 г., и като е преценил необходимостта от
задълбочено и качествено разследване, предвид неустановяване на извършителя и
фактическата и правна сложност на предмета на доказване, на 16.10.2020 г. е поискал от
ръководителя на СОП да възложи разследването на следовател при ОслО при СОП.
След разпределяне на делото на следовател при следствения отдел към ОП – София е
образувано ДП № 170/2020 г. по описа на ОСлО при ОП – София. В изпълнение на дадени
от прокурора указания е изискан запис от тел. 112, установени са и са разпитани лицата,
подали сигнали за произшествието, изготвена е повторна видео-техническа експертиза и
повторна съдебно-медицинска експертиза.
На 10.06.2021 г. е назначена комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза,
като заключението е представено на 11.01.2022 г. На вещите лица е било необходимо
продължително време (7 месеца) да представят заключението си, което в случая е оправдано
с оглед особеностите на случая. Съдържанието на самата експертиза от 44 страници
потвърждава фактическата сложност на механизма на произшествието,
наложила самостоятелен оглед от вещите лица както на управлявания от загиналия М.
мотоциклет „Кавазаки“ (извършен на 03.09.2021 г.), така и на мястото на произшествието.
За да дадат вярно и обективно заключение, те са обсъдили всички доказателства, относими
към отговорите на поставените въпроси – данни от протоколите за оглед на
местопроизшествието и на превозните средства, анализ на наличните видеозаписи и снимки,
на веществените доказателства, намерени в зоната на ПТП, на показанията на разпитани до
момента девет свидетели. Именно противоречията в гласните доказателства са затруднили
3
вещите лица да отговорят с категоричност на въпроса за причините за настъпване на
настъпване на инцидента и за предотвратимостта на удара от страна на участниците в него.
Затова и вещите лица са дали различни варианти на някои от отговорите – в зависимост от
това на чии показания се даде вяра.
Експертизата е била назначена като комплексна такава и е изисквала участие на вещи лица с
познания в различни области на науката.
Вариативността в отговорите на експертите на въпросите, е наложила преразпит на
някои от свидетелите, изследване на каската на М. за следи от боя от друго МПС, и в
частност от л.а. „БМВ“, на преден десен калник на л.а. „БМВ“ за следи от боя на мотоциклет
„Кавазаки“ и назначаване на повторна съдебно-медицинска експертиза за следи от
прегазване на тялото на М.. С постановление от 28.01.2022 г. е указано и привличане на В.
Р. като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК вр. чл. 342, ал. 1, пр.
3 НК вр. чл. 21 и чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В рамките на двукратно удължения срок на разследването - до 18.03.2022 г. и до 18.05.2022
г. са разпитани посочените от прокурора свидетели, полицейските служители, изискани са
данни от „Трафик системи“, извършен е допълнителен оглед на мотоциклета и са иззети
люспи от боя, след което е назначена съдебно-химическа и морфологична експертиза,
заключение по която е представено на 26.05.2022 г. На 15.06.2022 г. свидетелят П. И. Х. е
разпитан пред състав на СОС.
На 23.06.2022 г. е изготвено постановление за привличане на В. Р. като обвиняем в
извършено престъпление против транспорта, при което е настъпила смъртта на Б. М.. В
процедурата по предявяване на обвинението Р. не се е явил и са предприети действия по
установяване на местонахождението му. Лицето е открито и на 08.11.2022 г. му е предявено
постановлението за привличане като обвиняем и предявяване на обвинението.
Междувременно, в хода на настоящото производство, по ДП № 170/2020 г. по описа на
ОСлО при ОП - София са извършвани и други процесуално-следствени действия,
включително назначаване на комплексна експертиза, която да установи дали
характеристиките на носената от Б. М. мотоекипировка предотвратява образуването на
деформации и белези от прегазване на тялото на пострадалия от МПС.
Гласните доказателства, събрани пред СГС следва да се обсъждат само при установяване
основателност на исковите претенции по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото те са ангажирани
във връзка с твърдените от ищците болки и страдания.
Разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани, от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС. Според посочената норма от Конвенцията,
уреждаща правото на справедлив съдебен процес, всяко лице при решаването на спор
относно негови граждански права и задължения или основателността на каквото и да е
наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на делото
в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
4
Според разпоредбата на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС всяко лице при определянето на неговите
граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение
срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок
от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Според редакцията на нормата, субект на правото е обвиняем и стриктното й тълкуване не
съдържа основание за обезщетяване на вреди, понесени от пострадал. Разпоредбата на чл. 2б
ЗОДОВ обаче предвижда права по този текст за „граждани и юридически лица“, с което
обхватът на субектите, легитимирани да ангажират отговорността на държавата, при
определяне на техни граждански права и задължения, е разширен.
С решение № 6 от 11.02.2022 г. по гр.д. № 1555/2021 г. по описа на ВКС, IV г.о., е
даден отговор на въпроса за критериите, които съдът следва да вземе предвид при
преценката си дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна
фаза, е спор за граждански права смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС по отношение на лице, което
е пострадало от престъпление, предмет на разследване. Съдът е тълкувал разпоредбата на
чл. 6, § 1 КЗПЧОС в контекста на целия нормативен акт, а употребеното понятие „при
определяне на неговите граждански права и задължения“ се отнася до всеки гражданин,
чиито права и задължения се засягат пряко от производството, включително и от
досъдебното такова. Следователно, разпоредбата гарантира права и на лицето, пострадало от
престъпление.
Вътрешноправният ред за реализиране на отговорността на държавата е уреден в
чл. 2б ЗОДОВ, като критериите са примерно посочени в ал. 2, а стандартите са установени
от практиката на ЕСПЧ. Според горецитираното решение на ВКС, решаващият фактор за
приложимостта на чл. 6, § 1 КЗПЧОС (засягане на граждански права) по наказателно дело е
дали това производство е от значение за съдебната защита на гражданско право на
пострадалия от престъпление, за което се води разследване. При това не правната
квалификация на гражданското право е от значение, а неговото материално съдържание и
последиците, които се определят от нормите на вътрешното право. С други думи, резултатът
от производството трябва да бъде пряко решаващ за съответното гражданско право.
В контекста на изложеното дотук, САС изцяло се присъединява към правните изводи
на СГС, че не е осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ от
страна на въззиваемото лице, тъй като не се установява забавяне на извършваните действия
по досъдебното производство по случая, а доколкото е имало такива, те са били
незначителни или обективно налагащи се поради фактическата и правна сложност на казуса
в съчетание с трудности в процеса по доказване и събиране на доказателства за депозиране
на обвинителен акт от страна на ОП – София в компетентния Софийски окръжен съд.
Всички действия по разследването са извършени в спешен порядък до 18.03.2021 г.
Многобройните следствени действия са били насочени не само към установяване на лицето,
чието поведение е причина за смъртта на Б. М., но и на механизма на произшествието, не
подкрепят твърдението на ищците, че срокът на разследването е неразумно дълъг. Не се
доказва твърдяното бездействие, а напротив: цЕ.сочени и последователни усилия на
5
разследващите органи, под наблюдение и в изпълнение на указания на прокурор от ОП –
София, да разкрият извършителя на престъплението. Това е видно от всички писмени
доказателства, посочени и анализирани по-горе в тяхната времева последователност и
логическа свързаност.
Не следва да се съобразява, че на 17.03.2020 г. е имало данни единствено за ПТП,
при което е настъпила смъртта на едно лице. За две години и три месеца са своевременно
извършени подходящи и цЕ.сочени следствени действия, довели до установяване на лицето,
нарушило правилата за движение по пътищата. Даваните от наблюдаващия прокурор
указания са изпълнявани, а сложността на предмета на доказване е съобразена от
представителя на ответника и разследването незабавно е възложено на следовател. Това
показва, че прокурорът е изпълнявал стриктно и добросъвестно задълженията си да следи за
ефективно разследване на престъплението. Именно в резултат на многобройните и
последователни следствени действия се е стигнало до привличане на обвиняем. Отделно от
това, естеството на някои от доказателствата в наказателното производство – експертизите,
издирването, осигуряването и разпитът на някои от свидетелите, отнемат време за
качественото им извършване. Необосновано забавяне, извън разумния срок, с оглед
спецификите на конкретния случай, не се установи, поради което и отговорността на
Прокуратурата на РБ не следва да бъде ангажирана.
Следва изрично да се подчертае, че служебно осъществяваните от ПРБ действия
по установяване на виновното за смъртта на Б. М. лице и привличането му към наказателна
отговорност, никак не препятстват упражняването на гражданските права на въззивниците-
ищци, изразяващи се в предявяване на преки искове за обезщетяване на претърпените от тях
имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя по застраховка „ГО на
автомобилистите” на виновния водач съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Впрочем,
по делото има писмени доказателства за осъществявана писмена кореспонденция между
процесуалните представители на ищците и ЗАД „Бул Инс” по извънсъдебното уреждане на
тези претенции. И при неприключило досъдебно производство, няма никаква пречка за
установяване на механизма на процесното ПТП и обстоятелствата около него с искания за
назначаване на съответните експертизи по евентуално заведени от въззивниците дела с
предмет чл. 432, ал. 1 КЗ. По всички посочени мотиви, атакуваното решение следва да се
потвърди изцяло с оглед неоснователността на въззивната жалба. Разноски не следва да се
присъждат при този изход в производството
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 890 от 23.02.2023 г. по гр.д. 7456/2022 г. на СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7