№ 1611
гр. С., 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110212835 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59, във връзка с чл. 58д, т. 1 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „М.“ ЕООД, представлявано от П. П. П.,
срещу наказателно постановление /НП/ № 002506 от 25.07.2023 г., издадено
от и.д. директор на РД за областите С., Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград със седалище гр.С. към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията
за защита на потребителите (КЗП), с което на жалбоподателя за нарушение на
разпоредбата на чл.68д, ал.1, вр. ал.2, т.2, вр. чл.68г, ал.4 от Закона за защита
на потребителите (ЗЗП) и на основание чл.233, ал.2 от ЗЗП е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7 500 (седем
хиляди и петстотин) лева.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е необосновано,
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че наказателното постановление
е издадено в противоречие с разпоредбите на ЗЗП. Излагат се доводи, че
направените в него констатации не отговарят на действителната фактическа
обстановка. На последно място се претендира, че нарушението е маловажно
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли се наказателното постановление да бъде
1
отменено като неправилно и незаконосъобразно; алтернативно се излага
искане за намаляване на размера на наложената санкция до минималния
такъв. Претендира се адвокатско възнаграждение по нарочен списък в размер
на 840 лв.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява,
представлява се от процесуални представители. Те молят за уважаване на
жалбата и отмяна на наказателното постановление като неправилно, по
изложените в жалбата аргументи. Претендират разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от
процесуален представител. Жалбата се оспорва. Писмено се излага искане,
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира се прекомерност на адвокатското
възнаграждение и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становища на
страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното
наказателното постановление, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 24.03.2023 г. е извършена проверка от КЗП в търговски обект
магазин Т., , находящ се в гр. С., ул. "Б. И." №2, като в хода на същата е
констатирано, че във витрина за риба и рибни продукти е изложен за
продажба продукт с описана върху етикета, чрез който е изложен за
продажба, "филе риба тон 85гр. 3.49лв.“, а върху трайно залепен етикет върху
продукта е изписана различна информация: "Ф."- произход Полша, мляно
месо от бяла риба партида № L221108- пакетирано от "М." ООД“. Били
изискани и представени документи за произход /фактура/, видно от които
доставчикът "М." ООД е описал хранителния продукт съгласно описанието на
производителя, а именно: "Ф. замразен".Проверяващите заключили, че
търговецът "М." ЕООД използва заблуждаваща нелоялна търговска практика,
тъй като, чрез премълчаване прикрива съществена информация относно
основна характеристика на предлагана стока, необходима на средния
потребител, което действие може да доведе до вземане на търговско решение,
което средният потребител не би взел без използването на тази практика: не
се предоставя информация относно това, че филе риба тон, изложено за
продажба, всъщност не е филе риба тон, а Ф.. Тези констатациите са
залегнали в основата на Констативен протокол № 2756042 от 24.03.2023 г.
Във връзка с установеното по-горе е съставен акт № 002506 от
10.04.2023 г., връчен на упълномощено лице на същата дата. Въз основа на
2
същия е издадено процесното наказателно постановление срещу
жалбоподателя, с което на същия на основание чл. 233, ал.2 от ЗЗП на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 7 500 лв. за
нарушение по чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68ж, т. 5 от ЗЗП.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: показанията на свидетелите Д. К. Д., А. В. В., констативен
протокол № 2756042 от 24.03.2023 г., заповеди за компетентност, писмено
становище, както и от останалите материали по делото.
Съдът цени показанията на свидетелите Д. и В., които потвърждават
констатациите по акта, като последователни и непротиворечиви, те намират
подкрепа в останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът
кредитира и писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по
предвидения в закона ред.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен
контрол административнонаказателен акт, в законоустановен срок, с оглед на
което се явява процесуално допустима.
В това производство районния съд има за задължение да провери
законността на обжалваното наказателно постановление, т.е.дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое
правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспореното
наказателно постановление са издадени от длъжностни лица в пределите на
тяхната компетентност, съгласно приложените заповеди за компетентност.
Спазена е предвидената от закона писмена форма и съдържание, спазени са и
давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН
за съставяне на акт и издаване на наказателно постановление.
ЗЗП като закон урежда правилата за поведение и взаимоотношения
3
между търговците и потребителите, чрез които гарантира основни
потребителски права като право на информация за стоките и услугите, право
на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да
застрашат живота, здравето или имуществото на потребителите, право на
защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги
при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни
договорни условия и предоставянето на гаранции за стоките; право на
обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки. Съгласно разпоредбата
на чл. 68 г, ал. 1 от ЗЗП, търговска практика от страна на търговец към
потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени
съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга
или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители,
когато търговската практика е насочена към определена група потребители.
Ал. 4 на чл. 68 г постановява, че нелоялни са и заблуждаващите търговски
практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. Съобразно заложеното от законодателя в
нормата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, търговската практика е заблуждаваща,
когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща, или
когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне,
заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител,
дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от
обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за
резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без
използването на търговската практика. Ал. 2 на чл. 68д изчерпателно изброява
обстоятелствата по ал. 1, като т. 2, предл. 5 дефинира сред основните
характеристики на стоката нейния състав.
В оспореното наказателно постановление не се установява ясно и
недвусмислено да са посочени всички факти относно съставомерните
признаци на вмененото на дружеството нарушение, както и допълнителните
относими към него обстоятелства. В даденото описание на нарушението в
НП, както следва: “в хода на проверката е констатирано, че във витрина за
риба и рибни продукти е изложен за продажба продукт с описана върху
етикета, чрез който е изложен за продажба, "филе риба тон 85гр. 3.49лв.“, а
върху трайно залепен етикет върху продукта е изписана различна
информация: "Ф."- произход Полша, мляно месо от бяла риба партида №
L221108- пакетирано от "М." ООД“, се чете информация за „Фиш фингърс“
/нееднократно споменат израз в диспозитива на постановлението/ – без
4
превод на български език, респективно налице е неяснота по отношение на
смисъл и съдържание, вложени в съчетанието от двете думи, съотнесено към
въведеното св НП административното обвинение. По този начин не е
осигурена възможност на нарушителя да разбере, за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.
На следващо място, в обжалваното наказателно постановление не е
обсъдено евентуално приложение на института на чл. 28 от ЗАНН, съгласно
който за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. В ЗАНН няма легална дефиниция на понятието
„маловажен случай“, затова с оглед препращащата норма на чл. 11 от същия
закон следва да намери приложение легалното определение на това понятие,
визирано в чл. 93, т. 9 от НК – извършеното административно нарушение, с
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и другите
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид.
Не на последно място, в диспозитива на постановлението да се чете,
че е въведена правна квалификация по смисъла на чл.210а ЗЗП; в текста
непосредствено преди налагане на наказанието се формулира прието правно
основание по чл.233, ал.2 от ЗЗП – разпоредба, определяща правомощия на
лимитиран кръг от лица по отношение на издаване на НП. От друга страна, в
нормата на чл.210а от ЗЗП законодателят е предвидил, че нарушителят следва
да се санкционира като юридическо лице, упражняващо търговска дейност по
смисъла на Търговския закон /ТЗ/, с имуществена санкция в размер от 2000
лева до 50 000 лева; в нея е предвидено наказание за нарушения на различни
разпоредби, между които чл. 68в и чл. 68 г от ЗЗП, но не и за нарушение
на чл. 68д от ЗЗП (водеща норма в дадената правна квалификация на
процесното нарушение). Изложеното до тук мотивира извод, че в случая е
налице неправилно приложение на санкционната норма.
Предвид на тези съображения настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане,
5
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от
приложените по делото пълномощно, фактура №********** от 29.08.2023 г. и
платежно нареждане, заплатената парична сума от жалбоподателя за
адвокатско възнаграждение е в размер на 840,00 лв. Направено е възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 2
от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното
от страната възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА).
В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и
клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не
може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа. Съдът не намира, в тази връзка, да е
налице прекомерност на претендирано възнаграждение, като взе предвид
естеството на делото, брой проведени съдебни заседания и разпитани
свидетели, затова приема, че следва да се присъдят разноски в размер на
840,00 лв. (платено адвокатско възнаграждение). Искането на въззиваемата
страна по отношение на юрисконсултско възнаграждение, съответно, следва
да бъде отклонено като неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 002506 от 25.07.2023 г., издадено от
и.д. директор на РД за областите С., Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград със седалище гр.С. към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията
за защита на потребителите.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „М.“
ЕООД сумата от 840.00 лева, представляваща направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
6
НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд С. – град, в 14-дневен срок от съобщаване за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7