№ 14715
гр. София, 28.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Н. Т.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110167465 по
описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 768,31 лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за вреди по л. а. „БМВ Х 5“, с
рег. № ...., вследствие на ПТП от 19.06.2023 г., в т. ч. и ликвидационни разноски за
определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 08.12.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът .... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско +“ – на 19.06.2023 г., в гр. Панагюрище, на ...., е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования
при него л. а. „БМВ Х 5“, с рег. № ..... Поддържа, че ответникът ..... е застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в него л. а.
„БМВ 335И“, с рег. № ..... Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – С. В. В.,
която поради движение с несъобразена скорост и неспазване на дистанция удря
завършващия маневра за завой наляво друг автомобил, управляван от О. Й. М., при което му
нанася материални вреди – повреда на задна броня, вежда на калник и др. Заявява, че за
настъпване на процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от
19.06.2023 г., като във връзка с него е образувана щета № 440123123001341, извършен е
оглед и е съставен опис на вредите. Сочи, че стойността на ремонта възлиза на 753,31 лв., в
който размер на 29.06.2023 г., в качеството си на застраховател по застраховка „Каско +“, е
изплатил застрахователно обезщетение в полза на извършилия ремонта сервиз, като е сторил
и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., поради
което на основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата. Допълва, че с писмо с изх. № 0-92-9257/18.07.2023 г., ведно с материалите по
щетата, ответникът е поканен да заплати процесната сума от общо 768,31 лв., но същият е
отказал да стори това, поради което я претендира, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 08.12.2023 г. до окончателното плащане. Претендира и
разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ..... е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва качеството си на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л. а. „БМВ 335И“, с рег. № .....
Оспорва настъпването на процесното ПТП да се дължи на виновното и противоправно
поведение на водача му – С. В. В., тъй като няма данни спрямо нея да е взето
административно отношение за допуснато нарушение на ЗДвП, респ. да е съставено влязло в
сила наказателно постановление. Твърди, че изключителна вина за настъпване на
процесното ПТП има водачът на застрахования при ищеца л. а. „БМВ Х 5“, с рег. № ....,
който при извършване на маневра „ляв завой“ на кръстовището на .... и .... е отнел
предимство на другия водач, който се е движил направо по пътя с предимство. При
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на водача О. М.,
тъй като е отнел предимство на другия движещ се направо по пътя с предимство водач.
Допълва, че стойността на ремонтните дейности не съответства на действителната стойност
за отстраняване на щетите, цената на авточастите, цената на труда и бояджийските услуги по
средни пазарни цени. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
вземане в тежест на ищеца е да установи наличието на следните материални предпоставки:
да е сключен договор за имуществено застраховане между него и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие на виновното и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило застрахователно събитие – ПТП, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, равняващи
се на претендираната от него сума.
С определение от 21.02.2024 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 19.06.2023 г., в гр. Панагюрище, на ....,
между л. а. „БМВ Х 5“, с рег. № ...., застрахован при ищеца по застраховка „Каско +“ и л. а.
„БМВ 335И“, с рег. № ...., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, е реализирано ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 753,31 лв. в полза на извършилия
ремонта сервиз – „Аполо 13“ ООД, като е сторил и ликвидационни разноски за определяне
на обезщетението в размер на 15,00 лв.
Нещо повече, за осъществяване на посочените обстоятелства свидетелстват и данните,
отразени в приетите като писмени доказателства по делото – комбинирана застрахователна
полица № 440123123001341/01.06.2023 г. за застраховка „Каско +“, двустранен констативен
протокол за ПТП от 19.06.2023 г., уведомление за щета до ...., материалите по щета №
44011512303923/19.06.2023 г., преводно нареждане от 29.06.2023 г. и др.
Ето защо, предвид изложеното по-горе и с оглед своевременно релевираните от
ответника възражения, спорните въпроси по настоящото дело се концентрират върху
следните обстоятелства: какъв е механизмът на реализиране на процесното ПТП от
2
19.06.2023 г., по чия вина е настъпило то, респ. налице ли е съпричиняване от страна на
водача на л. а. „БМВ Х 5“, с рег. № ...., както и какъв е размерът на претендираното регресно
вземане.
В случая, при съвкупна преценка на доказателства по делото – двустранен констативен
протокол за ПТП от 19.06.2023 г., уведомление за щета от 19.06.2023 г., показанията на
разпитания по делегация пред РС – Панагюрище свидетел О. Й. М., както и заключението
на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема за установено, че
процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на 19.06.2023 г., около 07:15 часа, в гр.
Панагюрище, при движение по ...., с посока от ..... към ул. „Сава Радулов“, и на
кръстовището с ...., водачът на л. а. „БМВ Х 5“, с рег. № .... предприема маневра за завой
наляво, при което реализира ПТП с движещия се от лявата му страна л. а. „БМВ 335И“, с
рег. № ...., вследствие на което настъпват материални щети. Действително, двустранният
констативен протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179,
ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно удостоверените в него обстоятелства. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа
съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното
съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо
основание в процеса. Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към протокола за
ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с
останалите доказателства по делото - показанията на свидетеля О. М., който е бил участник
в самото ПТП, както и изводите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза. В
случая обаче, извличащите се от тях данни не установяват при условията на пълно и главно
доказване механизма на настъпване на процесното ПТП по описания от ищеца в исковата
молба начин, както и, че същото се дължи на виновното и противоправно поведение на
водача на застрахования при ответника л. а. „БМВ 335И“, с рег. № .... - С. В. В.. В
показанията си свидетелят М. потвърждава мястото на настъпване на процесното ПТП, а
именно: кръстовището на .... и .... в гр. Панагюрище, както и намиращата се там вертикална
маркировка, според която пред себе си той е имал пътен знак „Стоп“, а водачът на другият
автомобил се е движил по пътя с предимство, твърдейки, че преди да предприеме маневрата
за завой наляво, се е огледал и не е забелязал идващия от лявата му страна друг автомобил.
В същото време заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза
също е възприело подобен механизъм на процесното ПТП относно мястото на настъпването
му – в зоната на кръстовището на .... и ...., наличната вертикална маркировка в рамките на
този пътен участък, както и характера на конкретно предприетите от страна на водача на л.
а. „БМВ Х 5“, с рег. № .... фактически действия, изразяващи се в извършване на маневра за
завой наляво с цел навлизане по ...., по която по същото време се е движил и л. а. „БМВ
335И“, с рег. № ...., без обаче въз основа на него да може да се направи извод, че с
поведението си водачът на последния е допринесъл за него. Точно обратното, изрично
експертът заявява, че от техническа гледна точка съприкосновението между двете превозни
средства се дължи на поведението на водача на застрахования при ищеца автомобил – О. М.,
който при наличието на пътен знак „Б-2“ – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“
не е пропуснал движещия се по .... друг автомобил, като в тази част изводът на експерта е
останал непроменен включително и след запознаване с протокола за разпит на свидетеля О.
М., аргументирайки се с липсата на данни по делото за скоростта на движение на л. а. „БМВ
335И“, с рег. № ..... Действително, в показанията си свидетелят М. заявява, че преди да
предприеме маневрата за завой наляво по .... е спрял, за да се огледа, но в тази част
разказаното от него е в противоречие с констатациите на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, възприело като единствена техническа причина за настъпване
на процесното ПТП именно поведението на водача на л. а. „БМВ Х 5“, с рег. № ..... В случая,
този извод на съда не се разколебава с оглед показанията на свидетеля, че от дясната страна
на пътя с предимство е имало паркирани автомобили, поради което видимостта му вляво е
3
била намалена, тъй като според вещото лице за него е съществувала техническа възможност
да предотврати настъпването на процесното ПТП в случай, че беше изчакал преминаването
на другия автомобил през кръстовището и едва след това да извърши маневрата си за завой
наляво, без да има данни такава техническа предотвративмост да е съществувала по
отношение на водача на л. а. „БМВ 335И“, с рег. № ..... В същото време по делото не са
ангажирани други доказателства в подкрепа на описаното от свидетеля О. М. собствено
поведение, предприето от него непосредствено преди да направи левия завой към ...., а
именно: спиране и пропускане на движещите се по пътя с предимство превозни средства,
още повече, че същото се опровергава от съдебно-автотехническата експертиза, достигнала
до обратния извод. Тук следва да се отбележи, че житейски нелогично е да се приеме, че
съприкосновението между двете превозни средства изобщо би настъпило, ако той
действително беше изпълнил задължението си да пропусне движещия се по пътя с
предимство друг автомобил, както твърди. Нещо повече, по делото не се установява водачът
на л. а. „БМВ 335И“, с рег. № .... - С. В. В., също да е действала противоправно,
допринасяйки по този начин за настъпване на процесното ПТП, респ., че изобщо има вина за
него. От една страна това е така, тъй като няма данни същата да се е движила с несъобразена
за конкретния пътен участък скорост. Действително, според свидетеля М. тя се е движила с
„доста висока“ скорост, което обаче отразява неговата субективна преценка, без само въз
основа на това негово твърдение да може да се направи извод, че същата е била извън
допустимата такава, като в тази насока разказаното от него се опровергава от извода на
вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, което по време на изслушването си в
открито съдебно заседание на 18.04.2024 г. изрично е заявило, че с оглед характера на
уврежданията ударът между двете превозни средства е бил с малка кинетична енергия,
поради което скоростта им на движение е била ниска. От друга страна, с оглед данните по
делото относно вертикалната маркировка, разположена отдясно в платното му за движение,
а именно: наличието на пътен знак „Б-3“ – „Път с предимство“, безспорно може да се
направи извод, че л. а. „БМВ 335И“, с рег. № .... се е движил по път с предимство в
разрешена за това пътна лента, поради което именно включващият се от дясната му страна
водач на другия автомобил е следвало да го пропусне. В допълнение следва да се отбележи,
че при липсата на данни по делото за взето спрямо някой от участниците в ПТП-то
административно отношение, съдът следва да извърши собствена преценка в тази насока въз
основа на ангажираните по делото доказателства.
С оглед на изложеното, съдът намира, че от страна на ищеца по делото не са
ангажирани доказателства в подкрепа на описания от него механизъм на настъпване на
процесното ПТП, според който причината за него да се дължи на поведението на водача на
л. а. „БМВ 335И“, с рег. № .... - С. В. В..
При така изложените правни изводи и предвид недоказването от ищеца на част от
посочените по-горе материални предпоставки, обуславящи основателността на заявената
регресна претенция, а именно: описания механизъм на настъпване на процесното ПТП,
както и вината на застрахования при ответника водач, предявеният от него иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ е неоснователен и следва да се отхвърли само на това основание.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора – цялостна неоснователност на предявения иск, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се следват разноски в общ размер на 300 лв., от които:
200 лв. – депозит за САТЕ и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено в
минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от
Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител,
продължителността и сложността на делото. Претендираните от ответника разноски в
размер на 20 лв. – депозит за свидетел не следва да му се присъждат с настоящия съдебен
4
акт, а подлежат на възстановяване в негова полза след подаване на нарочна молба с
посочване на банкова сметка, по която да стане това. При този изход на спора, сторените от
ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... срещу
....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ....., осъдителен иск с правно основание
чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 768,31 лв., представляваща непогасено регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на
МПС“ за вреди по л. а. „БМВ Х 5“, с рег. № ...., вследствие на ПТП от 19.06.2023 г., в т. ч. и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2023 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на ....., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300
лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5