РЕШЕНИЕ
№ 1924
гр. Пловдив, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20205330117534 по описа за 2020 година
Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Д. А. К. от гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на сключения между нея и ответника на 18.06.2020 г. Договор за кредит
поради противоречие на добрите нрави, а при условията на евентуалност, ако отхвърли този
иск – да прогласи нищожността на клаузата от Договора, предвиждаща заплащане на
неустойка в размер на 53, 74 лева като противоречаща на принципа на добрите нрави,
заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗОПК накърняваща
договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10
от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, по
изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и съдът да
присъди на пълномощника й адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.
Ответникът ***– гр.*** оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и
недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
От страна на ищцата се твърди, че между нея и ответното дружество на 18.06.2020 г. е бил
сключен Договор за кредит – какъвто обаче не е бил представен като писмено доказателство
по делото. Към исковата молба е бил представен като писмено доказателство от ищцата
заверен препис от Договор за паричен заем (със заличен номер) към искане № 501911, в
1
който е посочено, че се сключва между страните на 18.06.2020 г. в гр. *** – но този Договор
не е подписан от ищцата като Заемател, поради което съдът намира, че не може да се
приеме, че такъв Договор е бил сключван между страните, доколкото липсва подпис на една
от страните.
При така установената фактическа обстановка, доколкото ищцата не е представила
доказателства, че между нея и ответника на 18.06.2020 г. е бил сключен Договор за кредит,
съдът намира, че исковете се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се
отхвърлят – с оглед на обстоятелството, че не може за нищожен да бъде прогласен договор
(или отделна клауза от него), който не съществува. Дори да се приеме, че Договорът за
кредит, който ищцата твърди, че е сключила с ответника, е идентичен с представения като
писмено доказателство от нея Договор за паричен заем (със заличен номер) към искане №
501911, в който е посочено, че се сключва между страните на 18.06.2020 г. в гр. ***, както
вече бе посочено поради липсата на подпис на ищцата в този Договор, не може да се приеме,
че такъв е бил сключен между страните, съответно – не може да бъде прогласен за нищожен
и този Договор или отделна негова клауза.
С оглед на изхода от спора ищцата следва да заплати на ответника направените разноски за
производството по делото в размер на 100 лева – платен депозит за ССЕ, като ответникът не
е ангажирал доказателства за други направени разноски (включително и заплащане на
адвокатско възнаграждение на пълномощника му), поради което други разноски в полза на
ответника не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. А. К., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, адв.
Т.И., ПРОТИВ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
** Н. П. П., евентуално съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД - за
прогласяване нищожността на сключения между нея и ответника на 18.06.2020 г. Договор за
кредит поради противоречие на добрите нрави, а при условията на евентуалност, ако
отхвърли този иск – да прогласи нищожността на клаузата от Договора, предвиждаща
заплащане на неустойка в размер на 53, 74 лева като противоречаща на принципа на добрите
нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗОПК накърняваща
договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10
от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Д. А. К., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, с
посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, направените
разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 100 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
2
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3