№ 538
гр. Шумен, 22.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213600500334 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от И.А. Н., действащ чрез пълномощника
адв. И. Т. от ШАК срещу решение № 260233/13.05.2021 г. по гр.д. № 1596/2019 г. по описа
на Районен съд - Шумен, с което е обявен за нищожен сключеният между него и А. Н. А.
договор за отдаване под аренда на земеделска земя и е осъден да предаде владението на 1/2
ид.ч. от процесните недвижими имоти на ищците.
Жалбоподателят намира решението за неправилно, незаконосъобразно,
противоречащо на събрания доказателствен материал и постановено при съществени
процесуални нарушения от страна на съда по съображения, подробно изложени в
жалбата му, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което
да отхвърли изцяло исковите претенции и му присъди извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите Е.Ш. Х. и Н. Б. Х., действащи чрез
пълномощника адв. Г. Г. от ШАК са депозирали отговор на въззивната жалба, в който я
оспорват като неоснователна и молят за оставянето й без уважение, както и за присъждане
на извършените деловодни разноски.
Третото лице помагач А. Н. А. не е изпратило отговор по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство са предявени от
въззиваемите срещу жалбоподателя обективно и субективно съединени искове по чл.108 от
ЗС, с петитум, след като установи спрямо ответника И.А. Н., че ищците Е.Ш. Х. и Н. Б. Х. са
1
собственици на по 1/4 ид.ч. всеки един или на общо 1/2 ид.ч. от ПИ № 027006 – полска
култура, с площ 17.139 дка, ІV категория, м. „Чаир Йоню“ от землището на с. Т., общ. Х.,
обл. Ш. и от ПИ № 014026 – полска култура, с площ от 25.715 дка, ІІІ категория, м. „Гората
Т.“ от землището на с. Т., общ. Х., обл. Ш., съдът да осъди ответника да предаде на ищците
посочените идеални части от описаните имоти, които държи без основание.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.108 от ЗС, като с
решението си е обявил за нищожен сключения между А. Н. А. и И.А. Н. на 16.05.2016 г.
договор за отдаване на земеделска земя под аренда, вписан акт № 136, т. 4, вх. рег. №
3188/16.05.2016 г., като сключен при условията на чл.26, ал.1, пр. ІІІ от ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави и е осъдил ответника И.А. Н. да предаде на ищците Е.Ш. Х. и
Н. Б. Х. владението върху 1/2 ид.ч. от процесните имоти, посочвайки, че решението е взето с
участието на третото лице помагач А. Н. А..
При проверка допустимостта на обжалваното решение и с оглед на въззведените във
въззивната жалба възражения, настоящата инстанция констатира, че, произнасяйки се по
исковете с правно основание чл.108 от ЗС, в мотивите към решението си
първоинстанционният съд е приел, че всеки от ищците е собственик на по 1/4 ид.ч. от
имотите, предмет на ревандикация, или двамата са собственици на по 1/2 ид.ч. от тях, както
и, че те се държат от ответника без правно основание, тъй като договорът за отдаване под
аренда на същите, сключен между него и третото лице помагач на 16.05.2016 г. е нищожен,
поради накърняване на добрите нрави. С решението си съдът е постановил диспозитив за
обявяване на посочения аренден договор за нищожен и за осъждане на ответника да предаде
на ищците владението на по 1/2 ид.ч. от спорните имоти, но е пропуснал да се произнесе с
отделен диспозитив относно установяване правото на собственост на ищците върху тях,
което е в разрез с действителната му воля, обективирана в мотивите към решението и с
правилото по т.2А от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, според
което, когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с
установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е
собственик на процесната вещ, в решението е допусната очевидна фактическа грешка, която
подлежи на поправка по предвидения в чл.247 от ГПК ред.
С оглед на изложеното, съдът намира, че при постановяване на атакуваното съдебно
решение е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в пропуск за произнасяне
с установителен диспозитив относно, приетото за установено в мотивите право на
собственост на ищците върху земеделските имоти, предмет на исковете по чл.108 от ЗС,
който пропуск подлежи на отстраняване по реда на чл.247 от ГПК.
Предвид горното и, че визираната нередност препятства произнасянето по
въззивната жалба, счита, че въззивното производство следва да се прекрати и делото да се
върне на първоинстанционния съд за иницииране на процедура по чл.247 от ГПК по
отстраняване на допуснатата в решението му очевидна фактическа грешка, като, след
произнасяне делото бъде върнато на ШОС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
2
Ето защо,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 334/2021 г. по описа на Окръжен съд -
Шумен.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд – Шумен за инцииране на процедура по чл.247 от
ГПК за отстраняване на допуснатата в решението му очевидна фактическа грешка,
съобразно дадените указания, като, след произнасяне, делото бъде върнато на ШОС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3