Р Е Ш Е Н И Е
Номер…../……г. Година 2018 Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На двадесет и девети май Година
две хиляди и осемнадесета
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР:МАРИЯ МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 1476 по описа за 2018 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на адв.Т., депозирана
в качеството й на пълномощник на ” СМАРТ
СТРОЙ 2015”- ЕООД-гр.Варна,
представлявано от Христо Димитров Христов, против НП № 03 –007670/ 31.05.2017 г. на И.И., Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с
което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на дружеството е
наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000/ пет хиляди/
лева.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на
обжалване и от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда
за разглеждане.
С жалбата се изразява
становище, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, приема се, че в АУАН липсва
описание на фактическата обстановка, приета за установена и факти, касаещи съставомерните признаци на приетото за установено
нарушение, твърди се, че в протокола за проверка изобщо не е описано процесното нарушение, твърди се, че по време на проверката
всички работници са били в обедна почивка и не са престирали
работна сила, сочи се, че посочения в АЯУАн и НП
работник не е бил в ТПО с работодателя към момента на проверката и между
страните не е бил подписан трудов договор,респективно, че към момента на проверката
същият все още не е бил допуснат до работа, визират се липса на факти в НП, от
които да се установи, че работодателят е допуснал лицето до работа, като се
излагат аргументи, че не е осъществен състав на нарушение, приема се, че АНО е
нарушил нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, а в последствие и нормата на чл.57
ал.1т.5 от ЗАНН, оспорва се размерът на наложеното наказание, излагат се
аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН, като в заключение се иска
отмяна на НП, а в условията на евентуалност се моли да бъде редуциран размерът
на наложеното административно наказание.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв.Т., надлежно упълномощена и приета от съда.Процесуалния представител на въззивника поддържат жалбата, ангажира доказателства в
подкрепа на същата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП, като
неправилно и незаконосъобразно, алтернативно се иска прилагане на нормата на
чл.28 от ЗАНН, въз основа на аргументи, аналогични с изложените в жалбата.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по
същество моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразност, като
аргументира доказаност и съставомерност
на нарушението и неприложимост на
нормата на чл.28 от ЗАНН..
С оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 15.05.2017г., около свидетелите П. и Б. ***, извършили проверка в
строителен обект, находящ се в гр.Варна, на
ул.”Дубровник” №54,, като обектът се състоял от няколко тела.Изпълнител на обекта
било дружество „Изолации“ ЕООД, като един от подизпълнителите било дружество „ Смарт- строй 2015“ ЕООД.
При влизането на проверяващите в обекта, същите
установили, че там се намира св.Г..В хода на съдебното следствие не се установи
дали св.Г. е извършвал някаква дейност при проверката или не,ь като безспорно
се установи единствено, че се е намирал на територията на обекта.Доказателства
точно какво е правил горепосоченият свидетел на територията на обекта не са
ангажирани и в хода на АНП.При разговор със свидетелите П. и Б. св.Г.
потвърдил, че работи за „ Смарт- строй 2015“ ЕООД.Св.Б.
отразила посочените от св.Г. данни в КП, като данните били следните: работи
като строител от 15.05.2017г. за санкционираното дружество, с работно време от
8ч., с почивни дни събота и неделя, с договорено възнаграждение 460лв., както и
че има сключен трудов договор.Св.Г. лично положил подписа си в КП след
вписаните от св.Б. данни.На проверката присъствал и св.Тодоров- представител на
изпълнителя.Видно от доказателствата по преписката/ копие от страница за
инструктаж/ и от допълнително изисканото копие от книга за инструктаж, на
15.05.2017г. е бил проведен инструктаж на св.Г..
В последствие в Д”ИТ” бил представен трудов договор № 37,
сключен на 15.05.2017г. между „ Смарт- строй 2015“ ЕООД в качеството на работодател и Р.В.Г.
в качеството на работник, по силата на който Г. приемал да изпълнява длъжността
общ работник строителство на сгради, при четири часов работен ден и работна
заплата в размер на 230лв., с платен годишен отпуск от 20 работни дни, като в
договорът било отразено, че копие от същият и длъжностна характеристика са били
връчени на работника на 15.05.2017г. , като изрично било посочено, че работникът
е постъпил на работа на 15.05.2017г.Въз основа на приобщената по делото справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ, подаденото уведомление
на 07.01.2014г., касаещо сключеният трудов договор, посочен по-горе, е било
регистрирано на същата дата, но в 13:47:25ч., т.е. след часа на проверката в
обекта, поради което било прието, че същото, както и екземплярът от трудовия
договор не са били връчени на работника към момента на проверката, в който Г. е
изпълнявал трудовите си задължения в обекта.
Предвид горното
св.П. приел, че св.Г. на 15.05.2017г. е бил допуснат до работа преди да му е
било предоставено копие от сключения трудов договор и уведомлението до НАП,
поради което на 22.05.2017г. съставила АУАН
срещу „ Смарт-
строй 2015“ ЕООД за нарушение на чл.63
ал.2 от КТ.
АУАН бил съставен в присъствието и надлежно връчен на представляващия дружеството, който го
подписал без възражения.
В законоустановения срок не били депозирани писмени
възражения, поради което въз основа на материалите по преписката на 31.05.2017г.
АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна
проверка.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите П. и Б.,
тъй като същите са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Съдът кредитира и показанията на св.Т., тъй като същите са последователни, искрени и липсват доказателства, които
да ги оборват.Същите не опровергават показанията на служителите на Д“ИТ“, тъй
като свидетелят не възпроизвежда никакъв конкретен разговор със св.Г..
Съдът не кредитира показанията на св.Г. в частта, в която същата сочи, че е подписал
трудов договор с работодателя след проверката, тъй като видно от показанията на
свидетелите П. и Б., договорът е бил подписан преди проверката.По същите
съображения съдът не кредитира показанията на св.Г., че преди пристигането на
проверяващите не е имал контакт с представляващите дружеството работодател, че
не е знаел за кого ще работи и при какви договорки.Съдът не кредитира
показанията на св.Г. и в частта, в която същият твърди, че не му е бил
провеждан инструктаж преди проверката, тъй като безспорно съгласно приетото по
делото копие от книга за инструктаж, такъв е бил проведен преди книгата да бъде
предоставена на датата на проверката на св.П..В останалата им част съдът кредитира показанията на св.Г., тъй като
същите са непротиворечиви и кореспондиращи с кредитираните от съда писмени и
гласни доказателства.
Съдът кредитира всички писмените доказателства по делото,
тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по
установения ред доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на свидетелите
П., Б., Тодоров и Г. в кредитираните от съда части, АУАН, трудов
договор, справка за приети уведомления, КП и от останалите приети по делото писмени
доказателства.
Съдът, както с
оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок.Ирелевантни
са възраженията, че процесното нарушение не е описано
в протокола от проверката, тъй като НП се издава въз основа на съставен АУАН и
на всички доказателства, съдържащи се в преписката, а не въз основа на
протокола за проверка.Срещу АУАН не са
били депозирани писмени възражения, но в конкретния случай не е била преценена законосъобразността на съставения АУАН, което
в последствие е довело до съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон, поради което съдът споделя
възраженията в тази насока..
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП
следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са
посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като следва
да се посочат и доказателствата, които го потвърждава..В този смисъл, в
обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.Видно от
съдържанието на НП, в обстоятелствената му част се съдържа единствено правния
извод на АНО, че св.Г. е бил допуснат от санкционираното дружество до работа на
длъжност „ общ работник” в проверения
обект, преди да са му
предоставени екземпляр от сключен трудов договор и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ,
заверено в НАП, като липсват каквито и да било факти, които да сочат конкретното
работно място на св.Г., конкретното работно време и уговореното трудово
възнаграждение,отпуски, почивки, многократност и повторяемост на престациите, които са основните елементи на ТПО. Липсата на
пълно, точно и ясно описание на нарушението, непосочването на всички относими
към съставомерността факти и на обстоятелствата, при
които нарушението е извършено, винаги съставляват съществени процесуални
нарушения, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на нарушителя,
като е недопустимо фактите, касаещи извършването на нарушението да се
установяват едва в с.з.
Освен горното съдът намира, че неправилно е
бил приложен материалния закон, тъй като на дружеството е наложено наказание за
нарушение, което не е било безспорно установено, че е извършено.Първо не става
ясно въз основа на какви факти и твърдения е установено, че екземпляр от
договора, който съдът приема, че е бил сключен преди проверката не е бил връчен
на работника.На второ място, освен, че по обяд/ когато в действителност
обичайно работниците почиват/, св.Г. се е намирал в близост до входа на
проверения обект, не се събраха безспорни доказателства, че същият е престирал работна сила и е бил допуснат до работа от
санкционираното дружество, тъй като никой от проверяващите не можа да обясни в
с.з. извършвал ли е някаква дейност на обекта Г. при пристигането им и каква е
била тази дейност.
Дори и да се приеме, че има осъществени признаци на състава на нарушението,
то извършеното не следва да се квалифицира като административно нарушение,т.к.
е малозначително по см.чл.9 ал.2 от НК вр.чл.11 от ЗАНН, поради явно незначителната обществена
опасност на деянието.
Нормата
на чл.63 ал.2 от КТ охранява правото на работника да регулира трудовите си
и осигурителни отношения единствено с писмен трудов договор, който да е
регистриран в НАП. Целта на санкцията е да не се допуска престирането на труд без да е договорно регламентиран
или под формалното прикритие на гражданско правоотношение.
В този случай, не се касае за прикриване на трудово правоотношение
или за наличие на такова без писмен трудов договор. От приобщените по делото и
кредитирани писмени и гласни доказателства, съгласие за трудово правоотношение
е постигнато на 15.05.17 г. с уговорката то да започне на същата дата.
Справката от НАП е с изходящ номер непосредствено / по малко от два часа/
след установяване на нарушението. Това поставя под съмнение изводът за
прикриване на трудово правоотношение. Налице са всички основания случаят да се
прецени като малозначителен по см.чл.9 ал.2 от НК вр. чл.11 от ЗАНН. Дори и ако приемем, че признаците на
състава на нарушението може да се считат осъществени, то това
осъществяване е формално и е налице явна незначителност на обществената
опасност на деянието. Липсват каквито и да било вредни последици, т.к.
договорът е бил подписан и уведомлението е било регистрирано в НАП още в деня
на проверката.
Следва да се прави разлика между чл.415в
от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9 ал.2 от НК, като в първия случай има
извършено типично административно нарушение, но поради отстраняването му и
липсата на вредни последици, законодателят е предвидил привилегирован състав с много по- ниско наказание.
Привилегированите състави имат аналог в наказателното право, напр. чл.197 от НК. В случаите на чл.28 ЗАНН отново става въпрос за извършено нарушение,
но поради по- ниската степен на обществена опасност, за същото не се налага
наказание. И това има аналог в наказателното право, където за определени
деяния, макар и да са престъпления, законодателят е предвидил да не се
налагат наказания по НК, а административни такива. Чл.9 ал.2 се отличава от
горните случаи, като регламентира кога деянието не е престъпление/нарушение/,
въпреки че признаците на състава на това нарушение са осъществени. Поради
това ограничението за прилагане на чл.415в за този вид нарушения не ограничава прилагането на чл.9 ал.2 от НК.В
конкретния случай степента на обществена опасност е явно незначителна по
смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, тъй като има сключен трудов договор на датата на
проверката, видно от съдържанието на договора, копие от същия е бил връчен на
служителя, същият е постъпил на работа буквално минимално време преди
проверката, договорът е бил регистриран в НАП незабавно след проверката, няма
никакви данни трудовите и осигурителните права на работника да са били
нарушени, няма никакви данни дружеството да е било извършвало идентични
нарушения на трудовото законодателство, поради което съдът намира, че в
конкретния случай степента на обществена опасност на извършеното е явно
незначителна и налагането на
административно наказание, особено в размера , определен от АНО, по-скоро би
имало негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие,
каквито са целите както на ЗАНН, така и на НК.
Преценката
за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. по тълк.н.д. 1/2005 г./. Доколкото е
свързана с правилното приложение на материалния закон е в правомощията на съда
при извършване на служебна проверка на обжалваното решение.
В горния смисъл са Решение
на Адм. Съд-Варна по КНАХД963/15г., Решение на Адм. Съд-Варна по КНАХД № 598/2018г. и др.
Водим от горното съдът намира, че НП следва да бъде
отменено, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон, поради което
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 03 –007670/ 31.05.2017 г. на И.И., Директор
на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на ”
СМАРТ СТРОЙ 2015”- ЕООД-гр.Варна,
представлявано от Христо Димитров Христов е
наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000/ пет хиляди/
лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
След влизане в сила на
решението, АНП да се върне по компетентност на АНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: