№ 120
гр. гр.Велинград, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200146 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на АХМ. С. Д. против Наказателно
постановление №-36-0000812 от 29.10.2021 г. на и. д. Директор на РД
Автомобилна администрация Пловдив, с което му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 105,
ал. 1 ЗДвП, за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за
превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите
за придобиване на начална квалификация на Министъра на транспорта.
Реливират се доводи за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
материалния закон и процесуалните правила и се иска неговата отмяна. Не
било безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал превозното
средство, т. е., че е имал качеството на водач, поради което неправилно е
прието, че следва да носи административнонаказателна отговорност по чл.
105, ал.1 ЗАвП. Извършеният превоз не можело да се определи като
обществен превоз на товари по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП, тъй като не
бил извършван с цел икономическа изгода. Не били посочени в пълнота
съществените обстоятелства от състава на нарушението, което нарушавало
правото му на защита. Не била посочена технически допустимата маса на
управлявания от жалбоподателя товарен автомобил, нито каква категория
СУМПС трябва да притежава водача, за да се прецени дали е задължено лице
по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г.
1
В съдебно заседание, чрез адв. Д. АК Пазарджик, поддържа жалбата.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, не взема становище до приключване на
делото.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /редакция преди
изм. ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./-препис от обжалвания акт е
връчен на жалбоподателя на 18.11.2021г., а жалбата е подадена на
19.11.2021г./, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 13.10.2021г., във връзка с провеждана съвместно от служители на
РУ Велинград, РДГ Пазарджик и на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ специализирана операция за установяване и предотвратяване
на незаконен добив и превоз на дървесина от горския фонд на територията на
общините Велинград, Ракитово и Сърница, била извършена проверка на
товарен автомобил Шкода МТС-24, с рег. № ********, категория N3,
превозващ дървесина от вида бял бор. Автомобилът се движил в посока за гр.
Велинград и бил спрян от служители на РУ Велинград на разклона за с.
Грашево, на път III-843. На мястото пристигнали служителят на РУ
Велинград, свидетелят А.Т. и служителите на РД АА Пловдив свидетелката
ст. инспектор Т.Г. и инспектор И.П.. При проверката на документите на
водача и на автомобила, се установило, че превозното средство е собственост
на Сабри А.Д. и се управлява от АХМ. С. Д.. С него били превозвани дърва от
вида бял бор от землището на с. Бозьова, ДЛС Чепино, до гр. Велинград.
Превозваният товар бил придружен с издадени два превозни билета №
5261/00369/2НD8В20/13.10.2021г. и № 5261/00370/С303В30/13.10.2021г. на
името на лица, различни от водача или собственика на камиона-Н.П. и С.Г..
От водача била изискана карта за квалификация, каквато той не представил.
След справка в единната информационна система на ИА „Автомобилна
администрация“ – София, се установило, че на водача АХМ. С. Д. не е
издавана карта за квалификация на водач.
Служителите на ИИ АА приели, че водачът извършвал обществен
превоз на товари с товарен автомобил Шкода МТС-24 с рег. № РА 7099ВР, от
категория N3G, собственост на Сабри А.Д., без валидно удостоверение за
психологическа годност.
На същата дата-13.10.2021г., на жалбоподателя АХМ. С. Д. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 293232, за
това че около 17,00 часа, на разклона за с. Грашево, на път III-843, в посока на
движение гр. Велинград, управлява товарен автомобил "Шкода МТС-24 с рег.
№ РА 7099ВР, категория N3, собственост на Сабри А.Д., ЕГН: **********,
като извършва обществен превоз на товари-дърва /бял бор/ от землище
Бозьова ДЛС Чепино, до гр. Велинград, видно от превозни билети №
2
5261/00369/2НD8В20/13.10.2021г. и № 5261/00370/С303В30/13.101.2021г., без
да отговаря на изискването за квалификация на водача и не притежава карта
за квалификация на водача за съответната категория „С“. Актът е съставен в
присъствието на жалбоподателя, подписан е от него без възражения и му е
надлежно връчен. Възражения не са постъпвали в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН
/ред. преди изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./. Въз основа
на него е издадено обжалваното наказателно постановление, в което
обективните обстоятелства от състава на нарушението са описани по
идентичен начин с тези в акта. Идентична е и дадената правна квалификация
на нарушението. С него на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвП, за
нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ.
Административнонаказващият орган приел, че не са налице предпоставките
на чл. 28 ЗАНН.
Съдът установи фактическата обстановка от показанията на
свидетелите ст. инспектор Т.Г. и полицейски инспектор А.Т., които
кредитира като непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се.
Чрез показанията им се установяват обективните признаци от състава на
нарушението-извършеният на посочените в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление дата и място
превоз на товари, вид, марка, модел и категория на превозното средство, с
което е извършен превозът, че товарът е предназначен лица, различни от
водача на камиона и неговия собственик, самоличността на водача и че към
тази дата водачът не е притежавал издадено валидно удостоверение за
психологическа годност.
В подкрепа на свидетелските показания са приложените по делото
копия от превозни билети № 5261/00369/2НD8В20/13.10.2021г. и №
5261/00370/С303В30/13.101.2021г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
Актът за установяване на административното нарушение и
обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи
съгласно чл. 166, ал.1 ,т. 1 от ЗДвП, чл. 189, ал. 1 и т. 6 от Заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, във вр. чл. 189, ал. 12 ЗДвП, в предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал.
3 ЗАНН срокове.
При съставянето им не са допуснати съществени процесуални
нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на
наказателното постановление. Спазени са императивните изисквания на чл.
42 и чл. 57 ЗАНН. Описанието на обективните признаци от състава на
нарушението е в необходимата и достатъчна степен, за да може
жалбоподателя да узнае за обвинението и да организира защитата си.
Индивидуализиран е и нарушителят. Дадена е правилната правна
3
квалификация на нарушението. Правилно е определена приложимата
санкционна разпоредба.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че за извършеното
нарушение следва да му се наложи наказание по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП.
Граматическото тълкуване на нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП налага
извод, че за наличието на съставомерно деяние по смисъла на тази норма е
нужно извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари с МПС, по отношение на което МПС не са изпълнени
изброените в нормата изисквания. В разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвП няма установени изисквания към самите водачи, извършващи
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари.Изисквания специално по отношение на водачите, извършващи
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари с
МПС, са установени в нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на
МТ, в която именно е регламентирано, че тези водачи трябва да отговарят на
изискването за квалификация на водача и да притежават карта за
квалификация на водача за съответната категория. Същевременно
разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвП предвижда, че за нарушения на този
закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с
изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е
предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена
санкция в размер на 200 лв.
Съгласно § 4 от ПЗР на Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, тази наредба
е издадена на основание чл. 7б, ал. 5 и чл. 7г, ал. 4 от ЗАвП и въвежда
изискванията на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо
обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари
или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и
Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на
Съвета (ОВ, L 226/2003 г./. Ето защо нарушение, изразяващо се в извършване
на обществен превоз на товари, от водач, който не притежава карта за
квалификация на водача, издадена по реда на Наредба № 41/04.08.2008 г. на
МТ, е наказуемо по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП
От събраните по делото доказателства се установи, че на 13.10.2021г.
жалбоподателят АХМ. С. Д. е извършвал превоз на товари-дърва от вида бял
бор по път III-843, от землището на с. Бозьова ДЛС Чепино, до гр. Велинград,
предназначени за лицата Н.П. и С.Г., с товарен автомобил от категория N3G
„Шкода“ МТС-24, с рег. № ********, собственост на Сабри А.Д.. Качеството
водач на моторното превозно средство на жалбоподателя, т.е., че го е
управлявал, превозвайки товара, се установява от показанията на свидетелите
А.Т. и Т.Г., пред които жалбоподателят не е отрекъл това обстоятелство.
Същият е заварен от свидетелите на мястото, където е спряно за проверка
превозното средство и доколкото не е посочил друго лице, което го е
управлявало, съдът намира, че именно А.Д. е водач на товарния автомобил.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г.
за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за
превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите
за придобиване на начална квалификация, издадена от Министъра на
транспорта в действащата към момента на извършване на нарушението
редакция /изм. – ДВ, бр. 57 от 2021 г., в сила от 09.07.2021 г./, водачите на
моторни превозни средства, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление на моторно превозно средство (МПС) от
категории С1, С1Е, С, СЕ, D1, D1Е, D или DЕ, когато с тези превозни
средства се извършват обществени превози, превози за собствена сметка или
пътна помощ, трябва да отговарят на изискването за квалификация на водача
и да притежават карта за квалификация на водача за съответната категория
или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз
на товари по шосе.
Доколкото превозно средство, с което е извършен превозът е от
категория N3, към която съгласно чл. 149, ал. 3, б. „в“ принадлежат превозни
средства с технически допустима максимална маса над 12 t, за управлението
му се изисква свидетелство за правоуправление от посочената в чл. 2, ал. 1 от
Наредбата категория С, съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 10 ЗДвП. Следователно
водачът на такова превозно средство, който е гражданин на държава член на
ЕС следва да отговаря изискванията за начална квалификация или
периодично обучение, което се удостоверява с издадена карта за
квалификация на водач по Наредба № 41 от 04.08.2008 г., при извършване на
обществени превози или превози за собствена сметка.
В случая не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че
към датата на извършване на превоза-13.10.2021г. водачът АХМ. С. Д. не е
притежавал валидна карта за квалификация на водача. Неотносима в случая е
втората алтернатива на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за притежаван сертификат за
водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе
към датата на вмененото му административно нарушение, тъй като същата е
приложима към водачи - граждани на държава, която не е член на
Европейския съюз, които работят в предприятие, установено в държава - член
на Европейския съюз /арг. чл. 4, ал. 2 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г./,
каквито данни по делото няма. Установи се също така, че е управлявал
МПС, т.е., че има качеството на водач. Спорно е дали извършеният превоз е
обществен превоз по смисъла на § 1 от ДР на ЗАвП.
Към датата на превоза 13.10.2021г., в действащите си редакции на § 1, т.
1 /ДВ бр. 108/22.12.2020г. в сила от 26.12.2020г./ и т. 3 от ДР на ЗАвП
предвиждат, че "обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или
срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно
превозно средство, а "превоз на товари" е превоз на товари с моторно
превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу
възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за
превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза.
5
За да се дефинира превозът като обществен, е достатъчно да е налице една от
горните две алтернативни предпоставки - превозът да е извършен за чужда
сметка или срещу възнаграждение и икономическа облага. В закона не е
дадено определение на понятието превоз за чужда сметка. Съдържанието му
следва да се изясни по пътя на изключването от легалното понятие превоз на
товари за собствена сметка в § 1, т. 4, б. „а“ от ДР на ЗАвП. Съгласно тази
разпоредба, за да се определи даден превоз като превоз за собствена сметка е
необходимо да съществуват кумулативно следни предпоставки: 1./ превозът
да е без заплащане, 2./ да е предназначен единствено за собствена дейност или
произтичащ от собствена дейност, 3./ да е извършван със собствени или наети
без водач пътни превозни средства, които да се управлявани от водачи,
назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът,
когато този превоз не е основна дейност за него и 4./ превозът да е
предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките
на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а
товарите да принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът,
или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени,
добити, преработени или поправени от него, които в случая не са налице. В
случая е вършен е превоз на товари, които не са предназначени за водача или
собственика на моторното превозно средство, а за трети лица, видно от
приложените по делото билети № 5261/00369/2НD8В20/13.10.2021г. и №
5261/00370/С303В30/13.101.2021г., не произтичат от тяхна собствена дейност,
т.е. превозът е извършен за сметка на собствениците на превозвания товар,
следователно е извършен за чужда сметка. Предвид гореизложеното,
настоящата инстанция приема за правилен извода на административния
орган, че водачът е извършил обществен превоз на товари, с моторно
превозно средство, за което не е притежавал валидна карта за квалификация
на водача.
С това е нарушил задължението си по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от
04.08.2008 г., за което законосъобразно е санкциониран с обжалваното
наказателно постановление за нарушение на чл. 105 ал. 1 ЗАвП.
Не са налице изключенията по чл. 5, ал. 1 от Наредбата и по-конкретно
чл. 5, ал.1, т. 6. Пред проверяващите жалбоподателят не е твърдял, че със
собствениците на превозвания товар се намират в роднинска връзка или в
близки приятелски отношения и че превозвайки товара им прави лична
услуга, от която не извлича икономическа облага, в който случай би могло да
се приеме, че превозът е нетърговска цел и при извършването му не се
изисква карта за квалификация на водача. Такива доводи не са изложени и в
жалбата. Въпреки дадената от съда възможност, жалбоподателят не ангажира
доказателства в тази насока.
Наказанието е правилно определено във фиксирания размер, предвиден
в закона.
6
Не са налице и основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид. Напротив, от
събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е
извършвал обществен превоз на товар без никога да му е издавана карта за
квалификация на водач. Осъществяването на обществен превоз на товари
изисква водачите да отговарят на съответните изисквания за квалификация,
която се удостоверява с предвидените за това документи. Доколкото към
момента на извършване на вмененото нарушение А.Д. не е притежавал
признати от компетентния орган професионални умения, то съдът счита, че
същият е застрашил в необходимата степен обществените отношения,
свързани с безопасността при извършването на обществен превоз на товари.
Предвид изложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-
0000812/29.10.2021г. на и. д. Директор на РД „Автомобилна администрация"
Пловдив, с което на АХМ. С. Д., ЕГН: **********, от с. Грашево, ул. *******
№ 5, общ. Велинград, обл. Пазарджик, е наложено административно
наказание глоба в размер на 200,00 лв. / двеста лева/, на основание чл. 105, ал.
1 ЗАвП, за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за
превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите
за придобиване на начална квалификация на Министъра на транспорта.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета на Административно-процесуалния кодекс, пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от връчване на
съобщението на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7