№ 7376
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:.......
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20221110113149 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от И. И. В. срещу Б. П. В.
обективно съединени искове, както следва:
главен иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 17 600 лева, представляваща 1/2 част от получения
от ответника наем за недвижим имот, представляващ жилищна сграда №12, тип
„близнак“, разположена по югозападната граница на УПИ № ......., от .....,
съгласно действащия подробен устройствен план на град София, местност .......
със застроена площ от 339, 14 кв. м, състояща се от сутерен, със застроена площ
от 93,69 кв.м, първи етаж, със застроена площ от 100,95 кв.м, втори етаж, със
застроена площ от 103,13 кв.м и тавански етаж, със застроена площ от 41,37 кв.м,
както и 509,77/17474 идеални части от урегулирания поземлен имот, в който се
намира сградата, за периода от 01.04.2017г. до 31.03.2018г., ведно със законната
лихва от 11.03.2022г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното плащане на
вземането, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5314.65 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 07.03.2019г. до 25.02.2022г.;
евентуален иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 17 550 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот – 1/2 идеална част от
недвижим имот, представляващ жилищна сграда №12, тип „близнак“,
1
разположена по югозападната граница на УПИ № ......., от ....., съгласно
действащия подробен устройствен план на град София, местност ....... със
застроена площ от 339, 14 кв. м, състояща се от сутерен, със застроена площ от
93,69 кв.м, първи етаж, със застроена площ от 100,95 кв.м, втори етаж, със
застроена площ от 103,13 кв.м и тавански етаж, със застроена площ от 41,37 кв.м,
както и 509,77/17474 идеални части от урегулирания поземлен имот, в който се
намира сградата, за периода от 01.04.2017г. до 31.03.2018г., ведно със законната
лихва от 11.03.2022г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното плащане на
вземането, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5299.55 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 07.03.2019г. до 25.02.2022г.
главен иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3 000 лева, представляваща 1/2 част от получения от
ответника наем за недвижим имот, представляващ апартамент В30, със застроена
площ от 71,89 кв. м, находящ се в гр. София, ж.к. „..... IV“, бл. ....., ет. 8 и 0,84 %
идеални части от ПИ с идентификатор ...., за периода от 01.04.2017г. до
31.03.2018г., ведно със законната лихва от 11.03.2022г. /датата на депозиране на
ИМ/ до окончателното плащане на вземането, както и иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 905.91
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 07.03.2019г. до 25.02.2022г.;
евентуален иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот – 1/2 идеална част от
недвижим имот, представляващ апартамент В30, със застроена площ от 71,89 кв.
м, находящ се в гр. София, ж.к. „..... IV“, бл. ....., ет. 8 и 0,84 % идеални части от
ПИ с идентификатор ...., за периода от 01.04.2017г. до 31.03.2018г., ведно със
законната лихва от 11.03.2022г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното
плащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 905.91 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 07.03.2019г. до 25.02.2022г.
Твърди се, че страните по делото са придобили по време на брака по силата на
възмездна сделка – договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.12.2006г.,
обективиран в нотариален акт № 69, том ...., дело № ..../2006г., правото на собственост
върху недвижим имот, представляващ жилищна сграда №12, тип „близнак“,
разположена по югозападната граница на УПИ № ......., от ....., съгласно действащия
подробен устройствен план на град София, местност ....... със застроена площ от 339, 14
2
кв. м, състояща се от сутерен, със застроена площ от 93,69 кв.м, първи етаж, със
застроена площ от 100,95 кв.м, втори етаж, със застроена площ от 103,13 кв.м и
тавански етаж, със застроена площ от 41,37 кв.м, както и 509,77/17474 идеални части
от урегулирания поземлен имот, в който се намира сградата. Ищцата посочва, че на
02.05.2019г. възникналата между страните съсобственост върху описания имот била
прекратена по силата на сключен с ответника договор за покупко-продажба, съгласно
който ищцата му прехвърлила правото на собственост върху притежаваните от нея
идеални части от процесната сграда. Твърди, че отново по време на сключения между
страните граждански брак, последните придобили по силата на договор за покупко-
продажба от 12.10.2010г., обективиран в нотариален акт №76, том ..., дело №
......../2010г., правото на собственост върху апартамент В30, със застроена площ от
71,89 кв. м, находящ се в гр. София, ж.к. „..... IV“, бл. ....., ет. 8 и 0,84 % идеални части
от ПИ с идентификатор ..... Сочи, че след фактическата раздяла с ответника през 2015г.
била лишена от достъп до описаните съсобствени недвижими имоти, въпреки
изявеното от нейна страна желание да ползва същите. Допълва, че не е получавала и
съответстваща на дела си в съсобствеността част от реализираните от ответника доходи
от отдаване на недвижимите имоти под наем за процесния период. Посочва, че с
нотариална покана от 02.04.2015г. поканила ответника да заплати сумата от 2450
лева, представляваща месечно обезщетение за ползването на процесните два имота,
както и на още четири имоти, които не са предмет на настоящото производство, но
плащане не последвало. Сочи, че бракът между страните е прекратен на 01.06.2016г. с
влязло в сила съдебно решение от същата дата, като родителските права върху
ненавършилите пълнолетие деца от брака били предоставени на ищцата. Моли за
уважаване на предявените искове.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника Б. П. В., с който предявените искове се оспорват по
размер. Твърди, че по отношение на процесната жилищна сграда, находяща се в гр.
София, на бул. ... за процесния период е реализирал приходи от сключен договор за
наем в общ размер от 35 204.88 лева, като след приспадане на разходи за поддръжка и
плащане на дължимия данък оставала сума в размер от 28 515.95 лева, от които на
ищцата се дължала сумата от 10 913.51 лева. Поддържа, че от процесния апартамент №
30, находящ се в гр. София, ж.к. „..... IV“, бл. ....., вх. В, ет. 8 е реализирал приходи от
отдаването му под наем за исковия период в общ размер от 2 400 лева, от които след
приспадане на сторените разходи за поддръжка и заплащане на дължимия за имота
данък, на ищцата се дължала сума в размер от 764 лева, съразмерно с притежаваните
от нея идеални части в съсобствеността.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
3
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени а обективно съединени осъдителни искове е осъдителен иск с
правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
Основателността на предявените искове се обуславя от кумулативното наличие
на следните императивни предпоставки: 1. обстоятелството, че страните са
съсобственици върху процесните недвижими имоти при твърдените от ищеца квоти –
по ½ идеална част от всеки един от двата имота; 2. ответникът е отдал под наем
процесните недвижими имоти през исковия период; 3. в резултат на сключените
договори за наем ответникът е получил приходи под формата на наемните цени в
претендираните размери.
С изготвения по делото доклад /л. 68/ са отделени като безспорно установени и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата по т. 1 и
т. 2.
По отношение на последната предпоставка от фактическия състав на
предявените искове – в резултат на сключените договори за наем ответникът е получил
приходи под формата на наемните цени в претендираните размери, следва да се
посочат следните съображения: видно от представения по делото договор за наем от
12.01.2015г. /л. 44- л. 48/ и приложените към него анекси /л. 49-л. 51/ се установява, че
за исковия период от 01.04.2017г. до 31.03.2018г. за недвижим имот, представляващ
жилищна сграда №12, тип „близнак“, разположена по югозападната граница на УПИ №
......., от ..... е сключен договор за наем, като съгласно чл. 4 от договора /л. 45/
ответникът е получавал месечно сумата от 1500 евро. Следователно за периода от
01.04.2017г. до 31.03.2018г. ответникът е получил общо сумата от 18000 евро или
левовата равностойност възлиза на сумата от 35204.94 лева. ½ от получената сума
възлиза на 17602.47 лева.
От представения по делото договор за наем от 10.01.2014г.г. /л. 53/ и
приложения към него анекс /л. 54/ се установява, че за исковия период от 01.04.2017г.
до 31.03.2018г. за недвижим имот, представляващ недвижим имот, представляващ
апартамент В30, със застроена площ от 71,89 кв. м, находящ се в гр. София, ж.к. „.....
IV“, бл. ..... е сключен договор за наем, като съгласно чл. 2.1 от договора /л. 53/
ответникът е получавал месечно сумата от 200.00 лева. Следователно за периода от
01.04.2017г. до 31.03.2018г. ответникът е получил общо сумата от 2400.00 лева. ½ от
получената сума възлиза на 1200.00 лева.
Настоящият съдебен състав счита, че не следва да обсъжда приетата СОЕ,
доколкото същата е от значение за предявените евентуални искове, а не за предявените
главни искове.
4
С оглед изложените съображения искът за заплащане на 1/2 част от получения
от ответника наем за недвижим имот, представляващ жилищна сграда №12 следва да се
уважи изцяло, а искът за заплащане на 1/2 част от получения от ответника наем за
недвижим имот, представляващ апартамент В30 следва да се уважи за сумата от
1200.00 лева, а за разликата над сумата от 1200.00 лева до пълния предявен размер от
3000 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Основателна е и претенцията за заплащане на законна лихва за периода от
11.03.2022г. – датата на депозиране на ИМ до окончателното изплащане на сумата.
По предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение.
В настоящия случай е приложим принципът, регламентиран в нормата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД, доколкото задължението за заплащане на дължимите наемни вноски е без
срок за изпълнение и длъжникът изпада в забава от деня, в който бъде поканен от
кредитора. В тази връзка по делото е представена нотариална покана от ищеца до
ответника /л. 23-л. 25/, получена от ответника на 13.04.2015г. /л. 25/. В тази връзка
следва да се посочи, че съгласно константната практика на ВКС веднъж отправена,
нотариалната покана се разпростира неограничено във времето, докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика в този смисъл са
Решение № 544 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 736 /2009 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 466
от 21.05.2010 г. по гр.д. № 4249/2008г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 129/03,04,2012г. по
гр. д. № 1415/2010г. на ВКС, IV ГО/.
Размерът на законната лихва е нормативно определен на основание чл.86, ал.2
ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с
10 пункта /чл. единствен от ПМС № 72 от 8 април 1994 г. за определяне на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута/, поради което акцесорният иск
по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата от 17600.00 лева е основателен и доказан за сумата
от 5314.65 лева, определена по реда на чл.162 ГПК чрез математическа операция, за
извършването на която не са необходими специални знания, с каквито съдът да не
разполага. Следователно искът е основателен и доказан изцяло.
По отношение на акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата от
1200.00 лева, същият е основателен и доказан за сумата от 362.33 лева, определена по
реда на чл.162 ГПК чрез математическа операция, за извършването на която не са
необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага. Следователно искът е
основателен и доказан за сумата от 362.33 лева като за разликата над сумата от 362.33
лева до пълния предявен размер от 905.91 лева следва да се отхвърли като
неоснователен.
По отговорността за разноските:
5
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за всички страни по
делото, съразмерно с уважената/отхвърлената част от исковете. На ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер от 3902.95 лева /сумата от 2790.00 лева – адвокатско
възнаграждение; сумата от 1086.59 лева – държавна такса; сумата от 400.00 лева –
депозит за СТЕ/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 244.64 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2800.00 лева.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Б. П. В., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. .....“, ..... да заплати на И. И. В., с ЕГН **********,
със съдебен адрес: ....., къща следните суми: сумата от 17 600 лв., представляваща 1/2
част от получения от ответника наем за недвижим имот, представляващ жилищна
сграда №12, тип „близнак“, разположена по югозападната граница на УПИ № ......., от
....., съгласно действащия подробен устройствен план на град София, местност ...... бул.
..., със застроена площ от 339, 14 кв. м, състояща се от сутерен, със застроена площ от
93,69 кв. м, първи етаж, със застроена площ от 100,95 кв. м, втори етаж, със застроена
площ от 103,13 кв. м. и тавански етаж, със застроена площ от 41,37 кв. м., както и
509,77/17474 идеални части от урегулирания поземлен имот, в който се намира
сградата, за периода от 01.04.2017г. до 31.03.2018г., ведно със законната лихва от
11.03.2022г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното плащане на вземането;
сумата от 5314.65 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 07.03.2019г. до 25.02.2022г.; сумата от 1200 лв.,
представляваща 1/2 част от получения от ответника наем за недвижим имот,
представляващ апартамент В30, със застроена площ от 71,89 кв. м, находящ се в гр.
София, ж.к. „..... IV“, бл. ....., ет. 8 и 0,84 % идеални части от ПИ с идентификатор ...., за
периода от 01.04.2017г. до 31.03.2018г., ведно със законната лихва от 11.03.2022г.
/датата на депозиране на ИМ/ до окончателното плащане на вземането; сумата от
362.33 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 07.03.2019г. до 25.02.2022г., както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 3902.95 лева – разноски по съразмерност за производството пред СРС
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: искът за главница за разликата
над сумата от 1200.00 лева до пълния предявен размер от 3000 лева; искът за
обезщетение за забава за разликата над сумата от 362.33 лева до пълния предявен
размер от 905.91 лева
ОСЪЖДА И. И. В., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ....., къща да заплати
на Б. П. В., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. .....“, ....., на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 244.64 лева – разноски по съразмерност за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7