РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Силистра, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
в присъствието на прокурора С. Г. Т.
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело №
20233400100463 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по молба на С. Д. А., чрез адв.П.Й. и адв.
Д.Г., с която срещу Прокуратурата на Република България се предявяват следните искове с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/:
3 300 лева- обезщетение за имуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от водените срещу него наказателни производства за повдигнатите и поддържани
обвинения по ДП № 174/2010 г. на РУ“Полиция“-Дулово, по ДП № 21/2012 г. на ОСлО-
Силистра, по НОХД №333/2016г. на Силистренски окръжен съд, по ВНОХД № 154/2018
г. на Апелативен съд - Варна и по КНОХД № 1084/2018 г. на ВКС по чл.219, ал.1, във вр. с
чл.26 от НК. по чл.202. ал.2, т.1 във вр. с чл.201, във вр. с чл.20, ал.2 IIK и по чл.202, ал.2, т.1
във вр. с чл.201. във р.с чл.26 НК, по което е признат за невинен и е оправдан изцяло;
1742 лева- обезщетение за забава върху заявения размер за имуществени вреди,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.12.2018г. до датата на
завеждане на исковата молба в съда- 22.12.2023г.;
150 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от водените срещу него наказателни производства за
повдигнатите и поддържани обвинения по ДП № 174/2010 г. на РУ“Полиция“-Дулово, по ДП
№ 21/2012 г. на ОСлО-Силистра, по НОХД №333/2016г. на Силистренски окръжен съд, по
ВНОХД № 154/2018 г. на Апелативен съд - Варна и по КНОХД № 1084/2018 г. на ВКС по
чл.219, ал.1, във вр. с чл.26 от НК. по чл.202. ал.2, т.1 във вр. с чл.201, във вр. с чл.20, ал.2
1
IIK и по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201. във р.с чл.26 НК, по което е признат за невинен и е
оправдан изцяло;
79 207.93 лева- обезщетение за забава при заплащане на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, дължимо от датата на влизане в сила па оправдателната присъда -
27.12.2018г. до датата на завеждане на исковата молба- 22.12.2023г.;
Претендира обезщетение за забава върху посочените по- горе суми, в размер на
законната лихва върху тях, считано от датата на подаване па исковата молба, до
окончателното изплащане.
Моли, да му се присъдят деловодните разноски, направени в настоящото
производство.
Твърди, че на 24.11.2007 г. е бил избран за председател на РПК „Наркооп“, гр. Дулово, обл.
Силистра, с мандат 24.11.2007 - 24.11.2011 г. На 26.05.2010г. било проведено извънредно
Общо събрание на кооперацията, като част от кооператорите не са били съгласни с
решенията, поради което на 31 май 2010 г. подават сигнал, с вх.№220/31.05.2010г. до
Районна прокуратура - Дулово, по който е образувана преписка №227/2010 г. по описа на
РП-Дулово.
Описва подробно как се е развило наказателното производство и какви процесуални
действия са били осъществени спрямо него.
Наказателното производство е, приключило с оправдателна присъда, но е
продължило 8 години, 5 месеца и 13 дни, т.е. 3099 дни, през които е бил обвинен за
осъществени от него няколко отделни престъпления в реална съвкупност, като всички
престъпления, които са предмет на обвиненията, са тежки по смисъла на чл.93, ал.1, т.7 от
НК. Обвиненията са поддържани от прокуратурата от момента на повдигането им до
касационната инстанция, като всеки път прокуратурата протестира оправдателните присъди.
Многократно съдът е прекратявал производствата по внесените обвинителни актове и
връщал делата за доразследване, а прокуратурата отново внася обвинителни актове срещу
него в съда. Многократно били разпитвани всички член кооператори в РПК "Наркооп“.
Процесът срещу него бил показен и много шумен. Домът и работното му място били
претърсени. Назначени били многобройни графологически експертизи за изследване па
почерка и подписите на десетки член кооператори, като били извършени и много очни
ставки. Определили са му много мерки за неотклонение. Бил е отстранен от длъжността
председател на УС на кооперацията. Всички това е довело до ограничаване на гражданските
му права, силен стрес, свързан с негативните психически изживявания. Честта и
достойнството му били дълбоко накърнени, като следва да се вземе предвид положението,
което имал в обществото и заеманата от него длъжност. В следствие на това се влошило
общото му здравословно и психическо състояние.
Наказателното му преследване се отразило негативно и на семейните му отношения.
Наложило се да се изнесе от дома си и да напусне семейството си.
В резултат на наказателното производство е останал без работа продължителен
2
период от време. Препятствана е професионалната му реализация, която до първото
повдигнато обвинения е била безупречна.
През целия период чувствал финансови затруднения и притеснения, включително и такива
във връзка с невъзможността му да погасява задълженията си към кредитни институции.
Всичко това го мотивира да предяви претенцията си за неимуществени вреди.
Направените разноски в хода на наказателните производства формират претенцията
за имуществени вреди:
300 лева –заплатено адвокатско възнаграждение по ДП № 174/2010 г. на РУ
“Полиция“-Дулово;
300 лева- заплатено адвокатско възнаграждение по ДП № 21/2012 г. на ОСлО-
Силистра
1500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по ВНОХД № 154/2018 г. на
Апелативен съд – Варна;
1200 лева- заплатено адвокатско възнаграждение по КНОХД № 1084/2018 г. на ВКС;
По изложените съображения, моли да бъдат уважени предявените искове.
ОТЕТНИКЪТ по жалбата ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
представлявана по право от Окръжна прокуратура –Силистра, чрез Зам. окръжен прокурор
Св.Т., е подал писмен отговор, с който заявява, че исковите претенции са неоснователни и
недоказани по основание и размер.
Ищецът е основал претенциите си на основание оправдателна присъда по НОХД №
333/2016г. на СОС; ВНОХД № 154/2018 г. на Апелативен съд гр. Варна и КНОХД №
1084/2018 г. на ВКС. С присъда от 22.12.2017 г. Той е бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 219, ал. 1, във връзка с чл. 26 от НК, и му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 2500 лв., като за другите две
престъпления по чл. 202, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 201, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, и по
чл. 202, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 201, във връзка с чл. 26 НК ,е признат за невиновен.
Присъдата на първоинстанционния съд е била частично отменена с Решение от 05.10.2018г.
по ВНОХД № 154/2018 г. на Апелативен съд Варна в частта относно осъждането за
престъпление по чл. 219, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, като вместо това го оправдава
по това обвинение, като потвърждава Присъдата на Окръжен съд Силистра в останалата
част. Съдебният акт на АС Варна е бил потвърден с Решение №265/27.12.2018г. по КНОХД
№ 1084/2018 г. ВКС.
Счита, че вреди от неразумен срок на разследване не могат да се претендират, тъй
като не са налице необходимите предпоставки за това, поради което и не могат да подлежат
на обезвреда в това производство.
При преценката за разумността на периода на разглеждане на дело, следва да се вземе
предвид фактическата му и правна сложност в конкретния случай, поведението на
обвиняемия и поведението на компетентните органи.
Безспорно е в случая, че се касае за наказателно производство, отличаващо се с
фактическа и правна сложност, по което ищецът не е бил единствен обвиняем.
Следва да се съобрази, че от първото привличане, като обвиняем на Ст.А. по
3
досъдебното производство, предмет на настоящия спор, е било на 25.09.2012г. и делото
окончателно е приключило с влязла в сила присъда на 27.12.2018 г., което възлиза на 6
години 3 м. 2дни., а не както се твърди в исковата молба- 8 г., 5 месеца и 13 дни. Това
объркване най-вероятно се дължи на това, че ищецът се позовава на факти и обстоятелства,
касаещи други производства, за вредите, от които той вече е овъзмезден.
В тежест на ищеца е да докаже търпените от него вреди, техния размер и връзката им
с повдигнатото обвинение, а в случая не се сочат такива доказателства. Не се доказва
наличието на причинно-следствена връзка между търпените вреди и действията на
прокуратурата, а извършваните от нея действия са в рамките на правно регламентираните в
хода на наказателното производство.
Не се сочат доказателства за това, че Прокуратурата е разпространила информация за
воденото срещу ищеца разследване, за да се приеме, че е налице връзка с търпените вреди
във връзка с професионалната реализация на А. и обществения отзвук.
С оглед законовия критерий, обезщетението за неимуществени вреди следва да е
съобразено с вида и характера на упражнената процесуална принуда, с продължителността и
интензитета на претърпените негативни изживявания и с причиненото здравословно
увреждане, ако е настъпило такова. Необходимо е да се съобрази и икономическия растеж,
стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането, за да не се допусне размерът на
обезщетението да бъде и източник на обогатяване. Претендираното обезщетение за
неимуществени вреди не е съобразено с това. Като пример се сочат официалните данни на
НСИ за среден годишен доход на лице /включващ доходи от работна заплата, доходи от
собственост и други/, към 2018 г., който е 5772 лева. Това налага извода, че се претендира
обезщетение, чийто размер е в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ.
Като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ по отношение на Прокуратурата на
Р.България и по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно тази разпоредба, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Държавата, в лицето на съответните органи, отговаря и дължи обезщетение за
всички причинени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от образувано наказателно производство, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано. Без значение е дали вредите са причинени
виновно от съответните длъжностни лица, намиращи се в трудово или служебно
4
правоотношение със съответния правозащитен орган и дали действията им са били в
съответствие с процесуалния закон.
Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ е
обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по
Наказателния кодекс и е оправдано. Обвинението в престъпление се явява незаконно винаги,
щом има влязла в сила оправдателна присъда. Поради това отговорността е налице дори и от
страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да
е отговаряло на събраните до този момент доказателства. Това е последица от специално
установената от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане.
В конкретния случай, ответникът не оспорва, че срещу ищеца са водени
наказателни производства за повдигнатите и поддържани обвинения по ДП № 174/2010 г. на
РУ“Полиция“-Дулово, по ДП № 21/2012 г. на ОСлО-Силистра, по НОХД №333/2016г. на
Силистренски окръжен съд, по ВНОХД № 154/2018 г. на Апелативен съд - Варна и по
КНОХД № 1084/2018 г. на ВКС по чл.219, ал.1, във вр. с чл.26 от НК. по чл.202. ал.2, т.1 във
вр. с чл.201, във вр. с чл.20, ал.2 IIK и по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201. във р.с чл.26 НК,
по което е признат за невинен и е оправдан изцяло.
Предвид на това, следва да се приеме, че предпоставките за уважаване на
предявения иск са налице. Спорен между страните е размера над дължимото обезщетение за
неимуществени вреди.
Съгласно трайно установената съдебна практика, правно релевантните
обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления-умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички
обвинения или по част от тях; продължителността на наказателното производство,
включително дали то надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата
мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство; по какъв начин последното се е отразило на ищеца- има ли
влошаване на здравословното му състояние, ако това е така, в каква степен и от какъв вид,
конкретните му преживявания, както и цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му-семейство, приятели, професионална реализация,
обществен отзвук. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта се определя
глобално-за всички претърпени неимуществени вреди.
Приложените към делото наказателни производства потвърждават твърдяното в
исковата молба, че досъдебно производство №174/2010г. е образувано на 14.07.2010г. от
прокурор при РП-Дулово срещу Сефидин Исмаил за престъпление по чл.310,ал.1 от НК, във
вр.с чл.26,ал.1 от НК, а на 23.08.2010г. С. Д.А. е привлечен като обвиняем по обвинения за
извършени престъпления по чл.311,ал.1 от НК във вр.с чл.26,ал.1, във вр. с чл.20,ал.3 от НК
и по чл.316,ал.1, във вр. с чл.309,ал.1 от НК, във вр. с чл.26 от НК. В хода на разследването
са обособени 5 досъдебни производства /Постановление за разделяне на материали по
досъдебно производство от 17.01.2011г.- л.30 по настоящото дело/, а именно:
5
-ДП № 174/2010 г. на 14.07.2010 г., по което е внесен обвинителен акт в PC - Дулово и
образувано НОХД № 68/2011 г. на ДРС; Предмет на това производство са първоначално
повдигнатите обвинения. Ст.А. е оправдан и това е послужило като основание да претендира
обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. С Решение №276/25.07.2018г., постановено по гр.д.
№ 387/2018г. по описа на РС-Силистра му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 10 000 лева, заедно със законната лихва, считано от 13.03.2018г. до
окончателното изплащане на задължението. Решението е потвърдено от ОС-Силистра
/в.гр.д.№ 213/2018г. / и е влязло в сила.
-ДП № 220/2010 на 27.08.2010 г. по описа на РУ-Дулово;ДП е прекратено с
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.11.2010г. /видно от
представеното удостоверение, издадено от РП-Силистра- л.67 по делото/.
-ДП № 291/2010 г. на 25.11.2010 г. по описа на РУ-Дулово- прекратено с
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.11.2011г./удостоверение
на л.69 по делото/;
-ДП № 139/2013 па 11.06.2013 г. по описа на РУ-Дулово. ДП е приключило с
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 20.08.2013г. /видно от
удостоверение, издадено от РП-Силистра- л.68 по делото/
-ДП № 21/2011г. - на 17.01.2011 г.- внесен е обвинителен акт в ОС-Силистра и
образувано НОХД № 43/2013 г. на СОС; С обвинителен акт/л.31 по делото/ на Ст.А. са
повдигнати обвинения по чл.219,ал.1, във вр.с чл.26 от НК- три престъпления; по
чл.212,ал.5, вр. с ал.2, вр. с ал.1, вр. чл.26 от НК и по чл.202,ал.2,т.1, вр. с чл.201,вр. с чл.26
от НК. По делото е постановена Присъда № 83/08.10.2013г. /л.99 по настоящото дело/, с
която обвиняемият е признат за виновен по част от обвиненията и му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 4г. и 8 месеца и глоба в размер на 3000 лева. За останалите
обвинения е признат за невинен. С Решение № 85/23.06.2014г. постановено по ВНОХД
№108/2014г. по описа на Апелативен съд- Варна, присъдата е отменена и делото е върнато
на ОС-Силистра за ново разглеждане. Образувано е НОХД № 161/2014г по описа на ОС-
Силистра, което е прекратено с Определение № 123, постановено в съдебно заседание,
проведено на 02.10.2014г. /л.81/ и делото е върнато на Окръжна прокуратура Силистра за
отстраняване на констатираните нарушения.
Делото отново е внесено в съда и се разглежда под № 333/2016г. по описа на ОС-
Силистра. Приключило е с постановяване на Присъда № 40/22.12.2017г. /л.46/, с която Ст.А.
е признат за виновен по част от обвиненията и му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години и глоба в размер на 2500 лева. По останалата част от
обвиненията е признат за невинен. Присъдата е отменена с Присъда № 13/05.10.2018г.
постановена по ВНОХД № 154/2018 г. по описа на АС-Варна и подсъдимият е признат за
невинен. Присъдата е оставена в сила с Решение № 265/27.12.2018г. постановено по дело №
1084/2018г. по описа на ВКС/л.51/.
Няма спор между страните, че във връзка с образуваните производства са се провели
6
и множество частни производства, както и относно взетите мерки за неотклонение-
подписка /по НОХД №43/2013г. ;НОХД № 161/2014г.;НОХД №145/2015г.; НОХД
№75/2016г.;НОХД № 333/2016г.;/, парична гаранция / по ДП №220/2010г. ; както и относно
отстраняването му от длъжност / ЧНД № 159/2010г. и ВЧНД № 303/2010г./
Анализът на така изложената фактическа обстановка установява, че интензитетът
и репресията упражнена срещу ищеца са значителни и продължителни. Престъпленията, за
които са му повдигнати обвинения- длъжностно присвояване, документна измама в особено
големи размери и безстопанственост- са тежки по смисъла на чл.93,т.7 от НК, тъй като
законът предвижда наказание лишаване от свобода над 5 години. Сам по себе си този факт е
достатъчен, за да причини сериозно безпокойство и страх у подсъдимия. Самият характер на
престъпленията, в които е обвинен, са засилили вредоносния ефект на обвинението върху
социалната и професионалната реализация на А.. Не се спори, че до този момент той не е
бил осъждан и се е ползвал с авторитет и уважение в обществото. Следва да се отчете и
това, че се касае за множество досъдебни и съдебни производства, обвиненията по които се
оказват неоснователни и те са прекратени или подсъдимият е признат за невинен по всички
повдигнати обвинения.
Продължителността на наказателното преследване е критерий, който има
съществено значение при определяне размера на дължимото обезщетение.
Ищецът приема за начален момент на своите изчисления /относно
продължителността, съответно времетраенето на негативните изживявания/ образуването на
ДП №174/2010г. Ответникът счита, че началният момент следва да е привличането на ищеца
като обвиняем, което според него е станало на 25.09.2012г.
Съдът приема, че ДП № 174/2010г. е относимо към предмета на делото дотолкова,
доколкото слага началото на наказателното преследване на ищеца. Но следва да се съобрази
това, че първоначално повдигнатите обвинения са за извършени престъпления по чл.311,ал.1
от НК във вр.с чл.26,ал.1, във вр. с чл.20,ал.3 от НК и по чл.316,ал.1, във вр. с чл.309,ал.1 от
НК, във вр. с чл.26 от НК и както вече беше отбелязано по-горе,ищецът е оправдан по тях и
му е присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ.
Не може да се приеме и тезата на ответника, че вредите настъпват едва след
привличането му като обвиняем, тъй като противоречи на съдебната практика Решение №
5/05.03.2021г на ВКС по гр.д.№ 1984/2020г., III г.о.
В случая, от значение е моментът на отделяне на ДП, изброени по-горе от
ДП№174, а това е станало на 17.01.2011г. Производствата ДП:№ 220/2010г.; № 291/2010 г. и
№ 139/2013г., всички по описа на РУ-Дулово, са прекратени в ранния етап от развитието си,
като не се е стигнало до изготвянето на обвинителен акт по повдигнатите обвинения. До
този етап достига ДП№21/2011г. и съдът приема, че именно неимуществените вреди,
претърпени от Ст.А. в хода на развитието му и съдебната фаза, са предмет на делото. Дори и
с това ограничение и прецизиране на периода, възраженията на ищеца срещу
продължителността на производството, обуславяща периода на търпените от него страдания,
7
са основателни, тъй като надминава 7 години. Ищецът не основава претенцията си на чл.2б
от ЗОДОВ, но въпреки това, тази продължителност следва да бъде съобразена при
определяне справедливия размер на обезщетението.
В хипотезата на чл.2,ал.1, т. 3 от ЗОДОВ попадат и случаите, в които образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление. А в конкретния случай има
прекратени 3 ДП:№ 220/2010 на 27.08.2010 г.; № 291/2010 г. на 25.11.2010 г. и № 139/2013 па
11.06.2013 г. всички по описа на РУ-Дулово. Предвид на това, наличието на тези
производства и причинените от тях вреди, също следва да се съобразят при определяне на
обезщетението.
Съдът не споделя доводите, че част от вредите, предмет на настоящото дело, вече
са обезщетени с присъденото обезщетение по гр.д № 387/2018г. по описа на РС-Силистра и,
че е невъзможно да бъде направено прецизно разграничение относно това кое именно ДП
или съдебно производство е причинило на ищеца твърдените страдания. Както вече беше
отбелязано, множеството неоснователно повдигнати обвинения и производства само
засилват степента на репресията и негативните преживявания у обвиненото лице- страх,
отчаяние, безпокойство, срам, социална изолация, разочарование и недоверие в
правосъдната система и т.н. Не е необходимо, а и е невъзможно в създалата се ситуация
ищецът да може да разграничи и докаже вредите, изразяващи се в преживените негативни
емоции и преживявания, като последица на конкретно действие на разследващите органи
или прокуратурата. Нормално е наказателното преследване да се е отразило негативно на
психиката и личния живот на ищеца и да се презюмира, че той е претърпял вреди,
отразяващи се на честта и достойнството му. Безспорно и ненуждаещо се от доказване е
обстоятелството, че през периода на наказателно преследване са налице отрицателни
преживявания и ограничаване на възможностите му да води обичайния си живот. /В този
смисъл Решение № 427/16.06.2010г. на ВКС по гр.д.№ 273/2009г./.В разглеждания случай,
твърденията на А. за преживените от него негативни емоции, обществена изолация и
самоизолация, както и семейни проблеми, се потвърждават и от показанията на разпитаните
свидетели- Йорданов, Игнатов, Добрев и Д.. Няма основание да се приемат показанията им
за пристрастни, тъй като те потвърждават предвидими и обичайни за тази ситуация
преживявания. Фактът, че са дали вече показания по гр.д.№ 387/2018г. по описа на РС-
Силистра, не може да се тълкува в искания от ответника смисъл на предубеденост и
необективност, тъй като стана ясно, че в следствие на незаконните обвинения социалният
кръг на ищеца се е стеснил изключително много и хората, с които той е поддържал контакт
през тези 8 години са изключително малко. Нормално и обичайно е в следствие на
сериозните обвинения приятели и познати да се преустановили общуването с него и
въпреки оправдателната присъда и прекратяване на ДП, да не желаят да дадат показания.
Освен това, нормално е, ищецът, разочарован от поведението им, сам да не потърси контакт
с тях и да отправи молба да дадат показания. Това обяснява факта за идентичността на
свидетелите в двете граждански производства.
8
От посочените в исковата молба негативни преживявания, не следва да се вземат
предвид тези относими към осъщественото претърсване и изземване в дома на ищеца.
Преживяването действително е било изключително стресиращо за А. и съпругата му, но при
определяне размера на обезщетението по гр.д.№ 387/2018г. тези обстоятелства са взети
предвид, съответно вредите от са обезщетени.
Установи се, че изключително негативно отражение са оказали обсъжданите
наказателни производства върху професионалната сфера и реализация на ищеца. Събраните
по делото доказателства установяват факта, че Ст.А. е бил отстранен от длъжността
председател на РПК Наркооп- Дулово. Въпреки, че определението на РС-Дулово е отменено
/Решение № 66/17.09.2010г. постановено по ЧНД № 303/2010г. по описа на ОС-Силистра –
л.54/, той така и не изпълнява вече тази длъжност, дори са прекратени правата му на член-
кооператор. От изложеното в исковата молба е видно, че ищецът се е гордеел с работата си
като председател на кооперацията и постигнатото под негово ръководство. Това обяснява
болката му от обезсмислянето на дългогодишния му труд и усилия и от уронване на доброто
му име и професионалната му чест.
Друга негативна последица е продължителния период на безработица или работа
под професионалната му квалификация. В тази насока са свидетелските показания и има
представени писмени доказателства.
За сериозни финансови затруднения говорят образуваните срещу А. граждански и
изпълнителни дела./Съдебно удостоверение, изд. От РС-Дулово- изх.№ 394/12.09.2023г.-л.74
по делото/.
Това са все фактори предизвикващи сериозен стрес и затруднения и обясняващи
промяната в начина му на живот и външния му вид. Поради това следва да бъда взети
предвид при определяне размера на дължимото обезщетение.
Наблегна се на широката разгласа на водените съдебни производства, чрез
залепването на обвинителните актове и други материални на сградите, в които се помещават
служебните помещения на кооперацията. Несъмнено този начин на разгласа и обсъждането
на събрания на кооперацията на казуса, е предубедил голяма част от гражданите в малкото
населено място, в което ищецът живее и се е отразил негативно на доброто му име, но това
не са действия предприети от ответника, за които той да носи отговорност. Поради което
тези действия и породените от тях негативни преживявания и последици няма да бъдат
взети предвид при определяне вредите, съответно размера на обезщетението.
Макар да се твърди влошаване на здравословното състояние на ищеца в следствие
на наказателното преследване, не се представиха медицински документи, установяващи
отключване на заболявания или влошаване на вече съществували такива, както и
установяващи факта, че ищецът е търсил медицинска помощ за справяне на депресивното
състояние, което се твърди, безпокойството, безсънието и другите негативни последици,
свързани с физиологичното му състояние.
Предвид липсата на писмени доказателства, но съобразявайки се със заявеното от
9
свидетелите, следва да се приеме, че тези негативни последици са в рамките на
предвидимите за такива случаи граници.
При съвкупна преценка на всички тези обстоятелства и с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД,
настоящият състав счита, че следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 25 000 лeвd като за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лева искът е
неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли.
Основателността на иска води до основателност и на акцесорната претенция,
поради което посочената сума следва да се присъди заедно със законната лихва.
Обезщетението се претендира считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда- 27.12.2018г. до датата на предявяване на иска-22.12.23 г. / в
съответствие с разрешението дадено в ТР№ 3/22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д.№ 3/2004г.
ОСГК/. При присъденото обезщетение в размер на 25 000 лева- дължимото обезщетение за
забава е в размер на 13201.32 лева, изчислено чрез ползване на програмния продукт на ДСИ
при РС-Силистра. Съдът уважава иска в този размер, аз разликата до претендираните
79 207.93 лева го отхвърля като неоснователен.
Дължи се и обезщетение за забава от датата на предявяване на иска пред съда-
22.12.2023г. - до окончателното изплащане на задължението.
По иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди:
Няма спор в съдебната практика, че адвокатското възнаграждение, заплатено от
признатия за невиновен в наказателното производство, е имуществена вреда и подлежи на
обезщетяване по реда на ЗОДОВ.
По делото не се оспорва факта, че във връзка с наказателното производство Ст.А. е
претърпял следните имуществени вреди:
300 лева –заплатено адвокатско възнаграждение по ДП № 174/2010 г. на РУ
“Полиция“-Дулово /Договор за правна защита и съдействие- л.76/;
300 лева- заплатено адвокатско възнаграждение по ДП № 21/2012 г. на ОСлО-
Силистра, /Договор за правна защита и съдействие- л.77/;
1500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по ВНОХД № 154/2018 г. на
Апелативен съд – Варна /Договор за правна защита и съдействие- л.78/;
1200 лева- заплатено адвокатско възнаграждение по КНОХД № 1084/2018 г. на ВКС,
/Договор за правна защита и съдействие- л.79/ ;
В отговора си ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, което няма пречка да бъде разгледано в настоящото
производство. /В този смисъл е ТР № 1/11.12.2018г. постановено по ТД № 1/2017 г. по описа
на ВКС-ОСГК/.
След преценка на доказателствата по делото и тези по наказателното дело, и на
10
разпоредбите на чл.12 /редакцията от 2009г./, чл.13, ал.1,т.3 и ал.4 /редакция от 2016г./
всички от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, се налага извода, че възражението е неоснователно. Договореното
възнаграждение по двете ДП съответства на посочения в наредбата минимален размер.
При приложение на разпоредбата на чл.13,ал.4 от Наредбата във връзка с
чл.13,ал.1,т.3 от същата, минималния размер на адвокатското възнаграждение е 1200 лева, а
уговореното е 1500 лева. При фактическата и правна сложност на делото, ако се съобрази и
правната възможност, регламентирана в чл.14/редакция от 2014г./, следва да се приеме, че не
е налице прекомерност на заплатеното възнаграждение.
Това се отнася и за възнаграждението заплатено по 1200 лева- заплатено адвокатско
възнаграждение по КНОХД № 1084/2018 г. на ВКС, /Договор за правна защита и съдействие-
л.79/, което съответства на минималния размер определен по правилата на чл.13,ал.1,т.3, във
вр. с чл.13,ал.4 от Наредбата.
Предвид на това, съдът приема иска за основателен и доказан в предявените размери
и го уважава.
Дължи се и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
27.12.2018г. до 22.12.2023г. в размер на 1742 лева, изчислено от съда, чрез ползване на
програмния продукт на ДСИ при РС-Силистра.
По разноските:
При този изход на спора, ответникът дължи на ищеца сумата от 10 лв. – разноски за
платена държавна такса и 2 336.83 лева заплатено възнаграждение за адвокат, изчислено
съобразно уважената част от исковете.
В представеното пълномощно е отбелязано, че е уговорено и заплатено
възнаграждение в размер на 10 000 лева. Не е направено разграничение по кой от 4- те
предявени иска, каква сума е договорена. Поради това, съдът прие, че по иска за
имуществени вреди и акцесорния иск към него се дължи възнаграждение в размер на 804.20
лева, определено чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Останалата сума – 9 195.80 лева, съдът приема, че е възнаграждение по иска за
неимуществени вреди и акцесорния иск към него. Съразмерно на уважената част от исковете
се дължи сумата от 1 532.63 лева.
Общо дължимата сума за разноски е 2 346.83 лева.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, на основание чл.2, ал.1,
т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, да заплати на С. Д. А.,
11
следните суми:
3 300/три хиляди и триста/ лева- обезщетение за имуществени вреди- заплатено
адвокатско възнаграждение по ДП № 174/2010 г. на РУ “Полиция“-Дулово, ДП № 21/2012 г.
на ОСлО-Силистра,ВНОХД № 154/2018 г. на Апелативен съд – Варна и КНОХД №
1084/2018 г. на ВКС, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.07.2020 г. до
окончателното й изплащане;
1742/хиляда седемстотин четиридесет и два/ лева- обезщетение за забава върху
сумата от 3300 лева- имуществени вреди, считано от 27.12.2018г. до 22.12.2023г.;
25 000/двадесет и пет хиляди/ лева- обезщетение за неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от водените срещу него наказателни производства за
повдигнатите и поддържани обвинения по ДП № 174/2010 г. на РУ“Полиция“-Дулово, ДП №
21/2012 г. на ОСлО-Силистра, НОХД №333/2016г. на Силистренски окръжен съд, ВНОХД №
154/2018 г. на Апелативен съд - Варна и КНОХД № 1084/2018 г. на ВКС по чл.219, ал.1, във
вр. с чл.26 от НК. по чл.202. ал.2, т.1 във вр. с чл.201, във вр. с чл.20, ал.2 IIK и по чл.202,
ал.2, т.1 във вр. с чл.201. във р.с чл.26 НК, по което е признат за невинен и е оправдан
изцяло, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.07.2020 г. до
окончателното й изплащане;
13 201.32/тринадесет хиляди двеста и един лв. 32 ст./ лева- обезщетение за забава при
заплащане на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, дължимо от 27.12.2018г. до
22.12.2023г.;
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 125 000 лева -
разликата от уважения размер от 25 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава при изплащане на обезщетението за
неимуществени вреди за сумата от 66 006.61 лева -разликата от уважения размер от
13 201.32 лева до пълния предявен размер от 79 207.93 лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на С. Д. А.,
сумата от 2 346.83/две хиляди триста четиридесет и шест лв. и 83 ст./ лева- разноски по гр.д.
№ 463/23г. по описа на Окръжен съд-Силистра.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд-Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
12