Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2019 г.
Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седми
октомври юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар Цветелина Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Светла Пенева
въззивно гражданско дело № 1125
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е въззивно и е образувано по
жалба на С.М.И. чрез адвокат А.Н. срещу решение № 1848 от 02.05.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 4366 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, двадесет
и шести състав, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето М.С.М. на майката Р.Г.Д.; определено е местоживеенето му при майката в И.на адрес в град С.М.д.л.В.*****, община М.- ул. „К.“ *, *-то, С; определен е режим на лични отношения на бащата С.М.И. с детето М.С.М., както следва:
една седмица от зимната ваканция, включваща коледните празници на
всяка четна година и новогодишните празници на всяка нечетна година, пет дни от великденската
ваканция и 30 дни от лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен
отпуск, като в случай, че контактът през посочените ваканции се осъществява на
територията на Република България майката да води детето до България и да го
връща в И., а когато бащата пътува до И.- да вижда и взема детето всеки уикенд от 9 часа в
събота до 18 часа в неделя с преспиване, но не повече от два пъти в месеца; два
пъти в седмицата по един час бащата да контактува с детето по
Скайп/Вайбър/Месинджър/друго подобно средство на аудио-визуална комуникация във
време, съобразено с ангажиментите на детето и на майката; осъден е
въззивника да заплаща на непълнолетното си дете М.С.М. чрез
нейната майка и законен представител Р.Г.Д. месечна издръжка в размер на 130 лева, ведно със законната лихва за всяка закъснял.вноска, считано от датата
на подаване на исковата молба /14.08.2018 г./ до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване; дадено е разрешение, заместващо съгласието на бащата С.М.И. да бъд.издаден задграничен
паспорт на детето М.С.М., както и детето М.С.М. да пътува в чужбина, а именно в
държави-членки на Европейския съюз, придружавана от
своята майка Р.Г.Д., без ограничения в броя на пътуванията за срок до
навършване на пълнолетие, на основание член 127а, алинея 2 от СК; осъден е въззивника да заплати на Р.Г.Д. сумата от 1 605 лева, представляваща направени по делото пред първата
инстанция разноски, както и по сметка на Варненски районен съд държавна такса в
размер на 187,20 лева.
Във въззивната жалба се излагат доводи за
неправилност и необоснованост на решението, както и за постановяването му при
неправилна преценка на събраните доказателства. Сочи се, че съдът не е поставил
на първо място интересите на детето, като се е ръководил единствено от
критериите пол и възраст на М., без да съобрази, че постановявайки местоживеене
в И.разделя трайно детето от бащата, с когото то е свикнало и който се е грижил
за него. Също така се обръща внимание на обстоятелствата, че майката не се е
установил.трайно в И., няма сигурна работа и стабилна социална среда, детето не
знае испански език, поради което и най-вече в интерес на детето ще бъде, ако се
предвиди един преходен период, в който детето да посещава майка си в И., докато
тя се стабилизира и то свикне, и едва тогава да се поставя вапроса за постоянното
му пребиваване там. Въззивникът счита, че районният съд неправилно е възприел
показанията на свидетелката Н.Н., респективно е стигнал до погрешни изводи.
Набляга се на родителско отчуждение от страна на майката след прибирането й в
България. Също така се излагат доводи, че има данни за агресия над детето от
страна на майката. Възразява се и по отношение даденото разрешение за пътуване
на детето в чужбина, което да е неограничено в броя на пътуванията.
Поради това се иска решението да бъд.отменено и
вместо това да се постанови ново, с което да бъд.предоставено упражняването на
родителските права на бащата, да се определи местоживеенето му на адреса на
бащата, да се определи режим на лични отношения на детето с майката, да бъд.осъдена
майката да заплаща месечна издръжка в размер на 130 лева в полза на детето.
Въззиваемата страна Р.Г.Д. чрез пълномощника си
адвокат Д.А. в писмен отговор е оспорил.жалбата като неоснователна. Излага, че решението е правилно и
законосъобразно, тъй като съдът подробно е изложил съображенията си, мотивирани
от установеното с разпита на свидетелите, изготвените социални доклади и
заключението на вещото лице. Иска се потвърждаване на атакуваното решение като
правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Варненски
окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235
от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищецът твърди, че страните са живели на семейни начала, като от
съвместното им съжителство на 23.02.2010 г. е родено детето М.С.М.. Още от
първата година на съжителството започнали неразбирателства между страните.
Ищецът се грижел за семейството, но семейният живот и грижите за детето били в
тежест на ответницата, въпреки че родителите на ищеца помагали много в
отглеждането на детето още от раждането му. Когато детето поотраснало,
ответницата започнал.да му посяга физически, когато я ядосвало по някаква
причина. През месец юни 2017 г. ответницата нанесл.силни удари в лицето, по шията
и по тялото на детето, след което го заключил.само в банята. Прибирайки се, бащата
заварил детето силно стресирано. След скандал ответницата си събрал.багажа и ги
напуснала. От тогава не бил.виждал.детето и осъществявал.единствено спорадичен
контакт по телефона. М. живеел.с баща си в село С.О.и той поел цялата
подготовка по записването й в първи клас. Твърди, че М. има силна емоционална
връзка с баба си по бащина линия. В грижите за детето на ищеца помагал.и
неговата сестра, която живеел.наблизо.
В законоустановения срок ответницата е депозирал.отговор на исковата
молба, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Възразява се срещу
поискания режим на лични контакти с майката и се настоява за по-разширен такъв.
Оспорва твърденията от исковата молба на С.М.И. срещу нея. Твърди, че
многократно е правил.опити да контактува с детето, като ответникът е знаел, че
тя се намира в И.при родителите си.
С искова молба, по която е образувано гр.д.№ 12370/2018 г., съединено
за общо разглеждане с настоящото производство, Р.Г.Д. е предявил.срещу С.М.И.
искове, както следва: с правно основание член 127, алинея 2 от СК за
предоставяне на майката на родителските права по отношение на детето М.С.М. и
определяне на местоживеенето на детето при майката в Кралство И.- град С.М.д.л.В.*****,
община М., ул. „К.“ № *, *-то, С; за определяне на режим на лични контакти с
бащата, посочен в исковата молба, и за осъждане на бащата да заплаща месечна
издръжка на детето в размер на 130 лева, считано от влизане в сил.на решението,
с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за
забава за всяка закъснял.вноска; с правно основание член 127а, алинея 2 от СК
за постановяване на решение, което да замести липсващото съгласие на ответника
като баща на детето М.С.М. за пътуване не детето в чужбина във всички
страни-членки на ЕС, придружавано от майка си, до навършване на пълнолетие,
както и за издаване на необходимите лични документи за това. В исковата молба
на Р.Д. са наведени твърдения, че по време на съжителството на страните
ответникът ежедневно употребявал алкохол в големи количества, вдигал скандали,
биел я, обиждал я. От месец юни 2017 г. страните били разделени, тъй като след
пореден скандал ответникът я изгонил. От тогава до юли 2018 г. не бил.виждал.детето
си, тъй като ответникът възпрепятствал контактите на ищцата с него. Сочи се, че
връзката между майката и детето е много силна и детето желае да живее с майка
си. След като бил.изгонена от дома си, ищцата нямал.пари за квартира и заминал.при
родителите си в И.. Ищцата се устроил.там, живеел.с родителите си в апартамент,
в който били приготвили детска стая за детето. В близост имало училище. Ищцата
работел.във фирма за почистване с месечно възнаграждение от 500 евро, но работел.и
допълнително. В законоустановения срок от С.М.И. е подаден отговор, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорват се твърденията на
ищцата по насрещния иск. Твърди, че от раздялата им не е знаел къд.се намира Р..
Твърди още, че в средата на м. юли 2018г. ищцата се е прибрал.в Република
България и потърсил.дъщеря си. Бащата не отказал контакт. Детето отишло с
преспиване, след което майката отказал.да го върне. Достъп до детето бил
разрешен на бащата едва след определението на съда по привременните мерки.
Оспорва твърдението, че злоупотребява с алкохол. Сочи се, че бащата на ищцата,
с когото тя живее в И.упражнява домашно насилие над ищцата, майка й и сестра й.
Счита, че детето няма да живее в защитена среда в И.. Счита, че майката не се е
установил.трайно в И..
Безспорните обстоятелства по делото са: че страните са родители на детето М., родено на *** г.; че са живели на семейни начал.до месец юни 2017 г.; че майката има намерение трайно да се установи в И., където е работил.и където живее семейството й, като се е върнал.в България само с оглед съдебното производство.
По
упражняване на родителските права и местоживеенето на детето
При определянето на кой от родителите да следва да бъд.предоставено
упражняването на родителските права по отношение на дете съдът трябва да съобрази
всички обстоятелства с оглед интереса на детето като възпитателските качества
на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, пол.и възрастта му,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея 4 от СК. Тези
обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа
на който се извършва преценката, не само при кого от родителите да живее детето
и кой да упражнява родителските права, а и какъв да бъд.режима на лични
отношения на детето с родителя, комуто не са предоставени родителските права.
Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито
указания са запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие,
създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд
и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Изброяването на
обстоятелствата в член 59, алинея 4 от СК, както и в цитиранато ППВС, е примерно, а не изчерпателно. Това е
минимумът, който трябва да бъд.взет предвид при изследване на най-добрия
интерес на детето по смисъл.на § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.
По критериите желание да отглеждат и
възпитават детето и неговата привързаност, както и по отношение на социална
среда, двамата родители имат равен потенциал. По всички останали критерии
обаче, които според ППВС № 1/1974 г. обуславят интереса на детето при решаване
на спор за родителски права, предимство има бащата. От заключението на тройната
съдебно-психологическа експертиза, изслушано пред въззивната инстанция, е
видно, че бащата С.И. окуражава детето към самостоятелност, без това да
означава, че се снемат ограниченията и контрол.върху поведението му,
ограниченията са придружени с подробни обяснения, отнася се толерантно към
мненията и желанията на детето, не се стреми да го подчини, проявява
емоционална топлота, привързаност и отзивчивост. Майката Р.Д. има диаметрално
противоположно поведение – липса на фокусиране върху формирането на първичните
потребности за едно дете - внимание, нежност, обич и любов, особено важни за
утвърждаване у детето на сигурност, доверие и подкрепа, акцентът върху
съвместните дейности „майка-дете“ не стимулират детето към развитие на
познавателни и образователни потребности, не го мотивират да има планове и да
си поставя цели, да гради по-зрял.самостоятелност. Тенденцията за натиск върху
детето за непрекъснато потвърждаване на неговата любов към нея като майка,
показването на това, че тя ще страда в живот без нея, не пораждат емпатична
връзка между тях, а по-скоро развиват чувството на вина у детето, засилвайки
конфликта му на лоялност към нея. Д. окуражава детето към самостоятелност, но
често снема ограниченията на контрол.и по този начин М. получава различни
сигнали от двамата си родители по отношение на стил на възпитание. Обсъждането
на делата и техния развой с детето
създава у него чувство на вина, което се проектира в неговото невротично
поведение. Основното в случая е, че трябва да се заостри вниманието върху
разминаванията в подходите от двамата родители и необработените им емоции от
раздялата. Самите родители трябва да уредят своите отношения и да уеднаквят
подхода към детето, защото то на тази база е разстроено и на тази основа има
тези невротични прояви. Ако майката и бащата сами се разберат помежду си и
уеднаквят позициите си, това би било по-леко за детето. То не може да избере,
макар и да иска, това е голяма тежест за дете
на неговата възраст. Вещите лица обясняват, че детето е споделяло, че
майка му плаче пред него, скубе си косата и е казвала, че ако бащата не разреши
да замине, тя ще бъд.нещастна. Съзнавано или не от страна на майката има
манипулация, която формира наченки на синдрома на родителско отчуждение,
въпреки че детето е привързано и към баща си.
Детето е в сравнително ниска възраст, като
скоро ще навлезе в пубертета, но не винаги майката е по-пригодна от бащата за
отглеждане на деца в такава възраст, а следва да се съобразяват конкретните
обстоятелства. Вещите лица подробно са изяснили стил.на възпитание на двамата
родители и настоящият състав на съда, съобразявайки тяхното заключение, намира,
че бащата би се справил по-добре с оглед стил.му на възпитание на детето –
авторитетен, като окуражава детето към самостоятелност, но налага контрол върху
поведението му, като обяснява защо налага ограниченията, толерантен е, не се
стреми да го подчини, проявява емоционална топлота. Бащата също така има
предимство и по отношение възможността да осигури по-добри материални условия
на живот, както от гледна точка на жилищни условия, така и от гледна точка на
осигуряване на необходимата за отглеждането на детето емоционална среда,
доколкото заминавайки за друга държава детето ще изпита стрес във връзка с
преместването, новите порядки, непознати за него, ново училище и най-вече
пребиваване в среда, чийто език детето не говори. Съдът намира, че не следва да
тълкува работата в чужбина на майката като незаинтересованост от нейна страна
към детето. Но искането й трайно да се установи в И.с детето ще довед.до рязка
промяна за М., което, както бе обсъдено по-горе, не е в неин интерес на този
етап на развитието й и на състоянието на отношенията между нейните родители.
Вярно е, че към настоящия момент майката се е върнал.в България, работи и
полага грижи за детето, но видно от изявленията й пред настоящия съд при
изслушването й, че това положение е временно, докато бъд.разрешен спорът между
родителите, а тя смята трайно да живее в друга държава. Вещите лица намират, че
ако детето замине, ще тъгува за своя баща и отново няма да е щастливо, теоретично
не може да се каже дали то ще бъд.толкова фрустрирано и дали това ще има
някакви последици върху неговата идентичност, ако му бъд.отказано да замине.
И социалните работници, и вещите лица по
изслушаната съдебно-психологическа експертиза посочват, че детето има изградена
и функционираща емоционална връзка и с двамата родители, като стресиращата за
него ситуация е техния конфликт. Не без значение в случая е, че дори и да е
несъзнателно, майката упражнява върху детето емоционална манипулация /плаче
пред него, скубе си косата, казва, че ако бащата не разреши да замине, тя ще бъд.нещастна/,
което формира начало на синдром на родителско отчуждение, както и създава
неверни представи у детето за живота му в И., обяснявайки му, че и там ще има
собствена стая, което не отговаря на действителното положение, установено от
съда посредством изслушването на майката, ще има зайчета, без обаче да
споменава за трудностите, през които ще премине.
В настоящия случай съдът намира, че не
следва да се съобразява с изразеното желание пред вещите лица от страна на
детето, че иска да живее с майка си в И.. - това сме го описали подробно. Чувството на вина би могло да
провокира детето да твърди, че желае да отид.в И.с майка си. На първо място М.
е на девет години и възрастта й не позволява да има правилна преценка. От друга
страна, както е отбелязано при изслушването на вещите лица в съдебно заседание,
в тази възраст е налице тъй наречения детски егоцентризъм, тоест децата имат
потребност да удовлетворят своите желания, представи и мечти, детето си
представя и фантазира, че е много хубаво там. Също така у М. има и чувство за
вина, защото иска да бъд.с майка си и се страхува, че ако тя замине в И., ще я
изостави, което е един от най-големите страхове у децата.
Съвкупното обсъждане на посочените условия
налага извод, че интересът на детето ще е охранен най-добре, ако упражняването
на родителските права бъд.предоставено на бащата с регламентиране на разширен
режим на лични отношения с майката, за да не бъд.изгубена емоционалната връзка
между нея и детето.
Като последица от предоставянето на родителските
права на бащата, местоживеенето на детето следва да бъд.определено при него.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции първоинстанционното
решение следва да бъд.отменено в тази му част и вместо него да се постанови
ново, с което родителските права по отношение на детето М. да бъдат
предоставени на бащата С.М.И., при когото да бъд.и определено и местоживеенето
на детето.
По режима на лични отношения
Семейният кодекс не разписва правил.по отношение на това какъв да бъд.интензитета
на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени родителските
права, като дава свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства с оглед
интереса на детето. Както бе посочено
по-горе поддържането на лични отношения на детето с родителя, на когото не се предоставени за упражняване родителските
права, трябва в най-голям интерес да защити детето. Режимът трябва да бъд.определен така, че да
се създад.нормална обстановка за поддържане на
отношения между детето и
майката, като мерките да се подберат по такъв начин, че да не
стават допълнителен източник за спорове между родителите.
Поддържането на лични отношения между майката и детето е жизнено необходимо за него с оглед създаване на възможност чрез общуване детето да развива чувства на обич, привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното им развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото тълкуване в практиката, уважението към семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във формата на съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен елемент от семейния живот. Следователно Европейската конвенция по правата на човека и органите, призвани да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават “право на контакт” като фундаментално човешко право по смисъл.на член 8. То принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите на детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъд.разглеждан като двустранен и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако ненамесата би причинил.вреда на детето. В тази връзка следва да се отбележи, че за родителя, комуто са предоставени родителските права възникват допълнителни задължения – да спазва коректно поведение спрямо другия, да не настройва детето срещу него и да не накърнява авторитета му.
Именно изхождайки от „най-добрия интерес на детето“ и вземайки предвид
спецификите на настоящия случай, в частност заявеното от майката, че се е
установил.в Кралство И.и ще се върне там след приключване на съдебното
производство, съдът счита, че режимът на лични отношения между двете следва да
бъд.определен по начин, който способства да бъд.запазена установената връзка
между майка и дъщеря. Следва да бъд.постигнат
баланс между определения режим на лични отношения на детето с майката и
упражняваните от бащата родителски права, който да способства запазването на
близките отношения и с двамата родители, което е осъзната от тях необходимост
за гарантиране на интересите на детето, включващи създаване и поддържане на
чувства на обич, привързаност и доверие и към двамата родители, което ще
съдейства за правилното му възпитание,развитие, спокойствие и самочувствие. Обстоятелството, че майката пребивава извън
страната и отсъства значително време, не следва да се отразява на положението
на детето, като в този смисъл е и константната практика на ВКС.
Предвид изложените цели и критерии следва да бъд.определен подходящ режим на лични отношения между детето и неговото майка, като за уместно настоящият състав на съда намира, че най-подходящо ще е той да бъд.различен, ако майката е в България и ако е И.: когато майката се намира на територията на Република България – всяка нечетна седмица от годината от 9 часа в събота до 19 часа в неделя с преспиване, като детето се взема и връща от дома на бащата; на рождения ден на детето всяка четна година от 10 часа до 20 часа; на рождения ден на майката от 16 часа до 20 часа; за Коледните и новогодишните празници - всяка четна година от 10 часа на първия ден на ученическата ваканция до 20 часа на 30 декември с преспиване и всяка нечетна година от 10 часа на 30 декември до 20 часа на последния ден на ученическата ваканция с преспиване; за пролетната ученическа ваканция - всяка нечетна година от 10 часа на първия ден на ученическата ваканция до 20 часа на петия ден с преспиване и всяка четна година от 10 часа на шестия ден до 20 часа на последния ден на ученическата ваканция с преспиване; един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; когато майката не се намира на територията на Република България – коледната и пролетната ученическа ваканция от 9 часа на първия ден до 20 часа на последния ден, както и два месеца през лятото; всяка сряда и събота чрез „Скайп“, „Вайбър“, „Месинджър“ или друго средство за мобилна аудиовизуална комуникация или телефонен разговор, като конкретното време да става по договорка между родителите и бъд.съобразено с часовото време в България.
Предвид несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваната част досежно режима на лични отношения на детето с бащата следва да бъд.отменено, като се постанови ново в посочения по-горе смисъл.
По отношение на дължимата издръжка
Според
постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от 30.11.1981 г.,
нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените
условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни.
Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за даването й и
показател за нейния размер. Те също винаги са обективни и конкретни. Определят
се от доходите, имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат
приложени правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при
които са живели децата в семейство със значителни материални възможности на
задължените лица и на които по-пълно са задоволявани потребностите, не само за
биологично, но и за духовно израстване и хармонично развитие. В тези случаи се
определя по-висока по размер издръжка. Този по-висок размер не би насочил
използването й за цели, неприсъщи на предназначението й, ако с издръжката се
осигуряват условия на издържаното дете, каквито би имало, ако родителите
живееха заедно. Издръжката в тези случаи не следва да е в нисък размер и да
пречи за правилното и хармонично изграждане на издържания и за подготовката му
за пълноценна изява в обществото. При определяне размера на издръжката следва
да се определи общата сума за издръжка на детето, която да се разпредели
съобразно възможностите на родителите. За размера е от значение и при кого от
родителите детето е предоставено за отглеждане, като усилията, които се полагат
и ангажираността на родителя във връзка с отглеждане на детето следва да се
вземат под внимание при определяне на издръжката, която той дължи.
Детето е на девет години и половина по време на провеждане на устните състезания пред въззивния съд, посещава училище и не страда от хронични или тежки здравословни проблеми, няма и данни за други извънредни нужди. С оглед на тези данни, с оглед на възрастта му и на обществено–икономическата обстановка в страната, както и предвид презумптивното бъдещо увеличение на нуждите с всяка изминал.година, съдът намира за адекватен за нуждите му общ размер на издръжката от 500 лева към момента. Доколкото бащата ще предстои да полага непосредствените ежедневни грижи за детето, от общия определен размер на издръжката майката следва да поеме сумата от 140 лева месечно, която е минималната определена съобразно член 142, алинея 2 от СК и понеже С.И. с исковата молба е претендирал издръжка в размер на 130 лева.
В обжалваната част, касаеща издръжката,
първоинстанционното решение следва да бъд.отменено и вместо него постановено
друго в посочения смисъл.
По иска с правно
основание член 127а от СК
Съдебната практика по споровете по член 127а от СК е последователна, че с оглед спазването правата на детето излизането
извън пределите на страната е в негов интерес. Даването на разрешение е в
унисон с гарантираното в член 35, алинея 1 от Конституцията на Република България право на свободно
придвижване, установено и в редица международни актове, които след
ратификацията и обнародването им представляват част от вътрешното
законодателство на България.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г.
на ВКС, постановено по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСГК, съдът може да разреши по
реда на член 127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на
единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до
определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем.
Тъй
като майката Р.Д. е пребивавал.в И.и декларира, че след приключване на
съдебното производство ще се върне там, то следва да бъд.дадено разрешение за
пътуване на детето до И., като се вземе пред вид, че пътуването до там може да
бъд.както със самолет, така и с моторно превозно средство, тоест да бъдат
включени и държавите, през които евентуално ще се преминава – Сърбия, Хърватия,
Словения, Италия, Франция. Разрешението следва да се съобрази с определения
по-горе режим на лични отношения на майката с детето и да бъд.дадено за срок от
пет години, за какъвто период се издават и паспорти на лицата до 18-годишна
възраст – член 36, алинея 1, изречение второ от ЗБЛД.
Поради изложените съображения, настоящия състав на въззивният съд намира, че на
детето следва да бъд.осигурена възможност да пътува със своята майка до посочените
държави от Европа за срок от пет години, считано от влизане в сил.на решението,
като за тази цел му се издад.и паспорт.
С оглед
различните крайни изводи, до които достигна въззивния съд, то решението на
първоинстанционния такъв следва да бъд.отменено в обжалваната част и вместо
него постановено друго в посочения смисъл.
По разноските
С оглед изхода на спора
и на основание член 78, алинея 1 от ГПК следва да бъд.постановено Р.Д. да
заплати сторените от С.И. разноски пред двете инстанции, които съобразно
представените списъци по член 80 от ГПК и доказателства за извършването им са в
размер на 1 990 лева /600 лева адвокатско възнаграждение за представителство
пред първата инстанция, 175 лева възнаграждение за вещо лице по експертизата в
първата инстанция, 600 лева адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната
инстанция, 15 лева държавна такса за въззивно
обжалване, 600 лева внесен депозит за възнаграждение на вещите лица/.
Съгласно представените
справки-декларации по член 23, алинея 2 и член 24, алинея 2 от Наредба № 2 от
2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица по
приетото пред въззивната инстанция заключение на всяко вещо лице се дължи сума
в размер на 350 лева, общо 1 050 лева, а внесения депозит е в размер на
600 лева. Поради това следва да бъд.осъдена Р.Д. да заплати разликата от 450
лева по сметка на Окръжен съд – Варна, след което да се изплати сумата като
възнаграждение на вещите лица.
На основание член 1 и член 18,
алинея 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, във връзка с член 69,
алинея 1, точка 7 и член 78, алинея 6 от ГПК Р.Д. следва да бъд.осъдена
да заплати по сметка на Районен съд – Варна и Окръжен съд – Варна дължимите държавни
такси, съответно в размер на 201,60 лева и 100,80 лева.
По изложените съображения и на основание член 271,
алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1848 от 02.05.2019 г., постановено
по гр.д.№ 4366 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, двадесет и шести
състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето М.С.М. ЕГН ********** на нейния баща С.М.И.
ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето М.С.М. ЕГН ********** при нейния баща С.М.И. ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето М.С.М. ЕГН
********** с нейната майка Р.Г.Д. ЕГН ********** *** по следният
начин: когато майката се намира на
територията на Република България
– всяка нечетна седмица от годината от 9 часа в събота до 19
часа в неделя с
преспиване, като детето се взема и връща от дома на бащата; на рождения ден
на детето всяка четна година от 10 часа до 20 часа; на
рождения ден на майката от 16
часа до 20 часа; за Коледните и новогодишните празници - всяка
четна година от 10 часа на
първия ден на ученическата ваканция до 20 часа на 30 декември с преспиване и всяка нечетна година от 10 часа на 30 декември до 20 часа на последния ден на ученическата
ваканция с преспиване; за
пролетната ученическа ваканция - всяка нечетна година от 10 часа
на първия ден на ученическата ваканция до 20 часа на петия ден с
преспиване и всяка четна година от
10 часа на шестия ден до 20
часа на последния ден на ученическата ваканция с преспиване; един месец през лятото, когато бащата не е
в платен годишен отпуск; когато майката не се намира
на територията на Република България – коледната и пролетната ученическа ваканция от 9 часа на първия ден
до 20 часа на последния ден, както и два месеца през лятото; всяка сряда и събота чрез „Скайп“,
„Вайбър“, „Месинджър“ или друго средство за мобилна аудиовизуална комуникация или
телефонен разговор, като
конкретното време да става по договорка между родителите и бъд.съобразено с часовото време в България.
ОСЪЖДА Р.Г.Д. ЕГН ********** *** да заплаща в полза на
детето М.С.М. ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 140 /сто и четиридесет/
лева, платима чрез нейния баща и законен представител С.М.И. ЕГН ********** ***, считано от датата на подаване на исковата молба /26.03.2018 г./, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска с падеж пето число на месеца, за който се дължи, до настъпването на
законово основание за прекратяване или изменяването на издръжката.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата С.М.И. ЕГН **********, да бъд.издаден
паспорт на детето М.С.М. ЕГН **********, както и М.С.М. ЕГН ********** да пътува до Сърбия,
Хърватия, Словения, Италия, Франция и И., придружавана от своята майка Р.Г.Д. ЕГН **********, за срок от пет години, считано от
датата на издаване на паспорта.
ОСЪЖДА Р.Г.Д. ЕГН ********** *** да заплати в полза на
държавата по сметка на Районен съд – Варна сумата от 201,60 /двеста и един 0,60/
лева, представляваща дължима държавна такса за производството пред първата
инстанция, на основание член 78, алинея 6 от ГПК във връзка с член 1 от ТДТКС
по ГПК.
ОСЪЖДА Р.Г.Д. ЕГН ********** *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 100,80
/сто 0,80/ лева, представляваща държавна такса за въззивното обжалване на
основание член 78, алинея 6 от ГПК във връзка с член 18, алинея 1 от ТДТКС по
ГПК.
ОСЪЖДА Р.Г.Д. ЕГН ********** *** да заплати по депозитната
сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева,
представляваща възнаграждение на вещите лица по приетата от въззивната
инстанция съдебно-психологическа експертиза.
ОСЪЖДА Р.Г.Д. ЕГН ********** *** да заплати на С.М.И. ЕГН ********** *** сумата от 1 990 /хиляда деветстотин и деветдесет/ лева,
представляваща сторени от него разноски пред двете инстанции, на основание член
78, алинея 1 от ГПК.
Решението може да бъд.обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен
съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския
процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.