№ 193
гр. П., 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220102851 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.530 и сл. от ГПК във вр.с чл.19 ал.1 от ЗГР.
Образувано е по молба от М. А. А. с ЕГН ********** чрез пълномощника си адв.Л.Л.
със съдебен адрес град П., ул.“****“***, ***, ***, в обстоятелствената част на която се
твърди, че молителят е роден на ***. , за което е съставен акт за раждане №464/*** и в
регистрите за гражданско състояние е записан с името М. А. А. с баща А. М. А. с ЕГН
********** и майка А. Н. А. с ЕГН **********. Твърди се, че бащата на молителя
първоначално е носил турско-арабските имена А. М. А.. Дядо му по бащина линия , роден
на 22.03.*** също е носил турско-арабски имена М. А. А.. Независимо от официално
даденото му собствено име –М. от дете е наричан с турско-арабското име М.. Така към него
се обръщат и роднините му . Със собствено име М. е известен сред приятели, познати а и в
етническата общност, към която принадлежи. Твърди, че семейството му в момент , а и
назад в поколенията изповядва мюсюлманското вероизповедание. За част от това
вероизповедание се счита и молителя като изповядва исляма като религия. Във връзка с
постоянните му контакти с лица, изповядващи исляма като религия и в същото време,
носещи турско-арабски имена за него се явява неудобно да продължава да носи имената,
под които е записан в регистрите за гражданско състояние. Молителят твърди, че след като
дядо му и баща му са носили турско-арабски имена той също следва да носи турско-арабски
имена като това би допринесло за личния му душевен и социален комфорт. Последното в
личен план счита за важно обстоятелство по смисъла на закона. Моли се съда да постанови
решение, с което да се допусне промяна на името от М. А. А. на М. А. М.. Претенцията за
промяна на бащиното и фамилно име съответно на А. и М. без наставките- ов и- ев съгласно
1
чл.13 и чл.14 от ЗГР като се съобразят семейните етнически и религиозно традиции. В
подкрепа на твърденията си молителят ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответната Община П. не е подаден писмен отговор.
В срока по чл.131 от ГПК от РП-П. не е подаден писмен отговор.
В съдебно заседание молителят, чрез пълномощника си ,поддържа молбата.
В съдебно заседание ответната община не изпраща представител и не изразява
становище по молбата.
В съдебно заседание РП-П. не изпраща представител и не изразява становище по
молбата.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в молбата твърдения,
след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства при спазване разпоредбата
на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото писмено доказателство- удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане №464/***., съставен от община П., е видно, че
молителят е роден на *** от майка А. Н. А. с ЕГН ********** и баща А. М. А. с ЕГН
**********.
По делото бяха събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите М. И*** А./ дядо на молителя/ и Е*** Ж*** А.а/. От разпита на свидетеля М.А.
се установи, че същият е роден през *** и при раждането си е записан с турските имена М.
А. А.. През 80- те години на миналия век имената му били сменени с български. Според
свидетеля при раждането синът му -бащата на молителя е записан с турски имена А. М. А..
Неговите имена също били променени на А. М. А.. Бащата на молителя не е възстановил
турските си имена. Внукът му иска да носи турското име М.. Откакто е роден близките му
се обръщат към него с името М. и никой не знае българското му име . С името М. го наричат
и родните и приятелите му. Според свидетеля към настоящия момент молителят е в Г***,
където работи като шофьор. Молителят не е споделял на свидетеля, че българското му име
му създава неудобства. Свидетелят допълва, че просто има желание трите му имена да
бъдат турски. Свидетелят сподели, че българското му име не му пречи да влиза в джамия , а
и никой не е ограничаван заради името му да влиза в джамия . Свидетелят допълни ,че
приятелите ма внука му не го знаят като М., а се обръщат към него с името М..
От разпита на свидетелката Е*** А.а се установи ,че от раждането му всички
роднини и приятели се обръщат към молителя с името М.. Двамата свидетели заявиха ,че
молителят посещава джамия.
От приетата от община П. справка , обективирана в писмо вх.№22744/30.11.2021г. е
видно, че съпругата му носи български имена – Е*** А*** А.а. Молителят има две
малолетни деца- дъщеря Е*** М*** А.а с ЕГН ********** и син А*** М*** А. с ЕГН
**********.
От представеното по делото свидетелство за съдимост е видно, че молителят е
2
неосъждан.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Молбата, с която е сезиран съда, черпи правно основание в разпоредбата на чл.19,
ал.1 от ЗГР – промяна на собствено, бащино и фамилно име.
Основателността на молбата се обуславя от категоричната установеност по делото на
наличието на поне един от фактическите състави на тази разпоредба- името да е осмиващо,
опозоряващо , обществено неприемливо/ което не се твърди в настоящия случай,респ. не е
предмет на доказване / или „важни обстоятелства“ да налагат това. Молителят се е позовал
на втората предпоставка. Ето защо съдът следва да ограничи предметния обхват до това
дали заявените обстоятелства са “важни обстоятелства“ за допускане на исканата промяна
на собственото , бащино и фамилно име на молителя.
Предвид обстоятелството, че физическото лице се идентифицира, отграничава от
другите правни субекти в обществото със своето име, с което се легитимира, а от това
произтичат редица права и задължения за него, то и възможностите за промяна са строго
определени от закона и се допускат при определени обстоятелства. Юридически името е
уредено с императивни правни норми. Законодателят определя името като съставно,
състоящо се от три части- собствено , бащино и фамилно като всяка от тези части се
използва при различни условия за социално общуване. Правото на иск като субективно
право и като средство за правна защита се предоставя на правния субект, който реално и
ефективно може да постигне осъществяване на индивидуалните права, които действително
притежава и които са признати от правна норма. Безспорно е, че молителят е носител на
субективно право на иск за промяна на имената по съдебен ред.
Самото име е словесно наименование, чието притежаване е задължително за всяко
физическо лице – чл.8, ал.1 от ЗГР и начинът на образуване се регламентира императивно в
чл.12 и следващите от ЗГР като възможности за свободен избор и промяна съществуват
предимно по отношение на собственото/ личното/име.
В съдебната практика се приема, че собственото име е част от личното
самоопределяне на всяко лице , поради което субективното му желание да носи определено
собствено име съставлява „важно обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР и
обуславя промяна на това име/Решение№19 от 08.02.2012г. по гр.д.№486/2011г на
ВКС/.Разпоредбата на чл.13 от ЗГР предвижда , че бащиното име на всяко лице се образува
от собственото име на бащата и се вписва с наставка „-ов“ или „-ев“ и окончание съобразно
пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези
окончания или те противоречат на семейните, етнически и религиозни традиции на
родителите.Фамилното име на физическото лице се формира по реда на чл.14 от ЗГР, а
именно- от фамилното име бащиното име на бащата с „-ов“ или „-ев“ и окончание
съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето
на тези окончания или те противоречат на семейните, етнически и религиозни традиции на
родителите.Разпоредбите на чл.13 и чл.14 от ЗГР са императивни и не могат да бъдат
3
дерогирани от субективното отношение към тях от носителя на правото име . В закона няма
легално определение на понятието „ важни обстоятелства“, поради което същото подлежи на
преценка във всеки отделен случай. Такива обстоятелства са например известността на
лицето в обществото с име, с което се идентифицира, носенето на лицето на различни имена
в различни периоди от време в резултат на станала не по волята на това лице промяна и
др.Тази преценка обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на
чл.13 и чл.14 от ЗГР и посочените в тях възможни отклонения относно начина на образуване
на бащиното и фамилно име на физическото лице / В т.см. Решение №256 от 29.04.2004г. по
гр.д.№513/2003г, на ВКС, Решение №77 от 16.02.2012г по гр.д.№344/2011г. на ВКС,
Определение №1253 от 15.10.2009г по ч.гр.д.№1181/2009г на ВКС, Определение
№708/17.05.2012г. по гр.д.№23/2012г. на ВКС, Определение №340/09.02.2012г. по гр.д.
№1049/2011г на ВКС ,Решение№507 от 22.10.2010 по гр.д.№227/2010г. на ВКС , Решение
№434/24.06.2010г. по гр.д.№712/2009г на ВКС/.
В настоящия случай като причина за промяна на имената си молителят изтъква
обстоятелството, че изповядва исляма като религия и това че, в един преходен момент баща
му и дядо му по бащина линия са носили турско – арабски имена както и известността му
сред близките , приятели и етническата общност , към която принадлежи с турско –
арабското си собствено име.
На първо място следва да се отбележи, че по делото липсват данни в някакъв
предходен момент да са били сменени имената на молителя и това да е станало против
неговата воля или към момента на раждането си да е записан с имената, които родителите
му примерно не са желали детето им да носи поради липса на възможност или ограничена
такава да изразят свободно волята си с оглед конкретните политически условия в страната
като важни причини , за да се иска възстановяване на предходното положение, което той
желае ,приема или се съгласява. Липсват данни бащата на молителя след приемане на
българските имена да е сменил същите с предишните си турски имена. Напротив както се
установи от анализа на доказателства и двамата родители на молителя към настоящия
момент са с българските си имена.
По делото липсват писмени и гласни доказателства, от които да е видно, че
молителят се е афиширал в обществото с различно бащино и фамилно име от посоченото в
акта му за раждане.Важните обстоятелства за промяна на бащиното и фамилно име следва
да са обективно обусловени и не могат да бъдат въпрос на лична преценка и желание от
страна на молителя. Както се посочи по –горе в трайната и последователна практика на ВКС
промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на
молителя, а от обективни обстоятелства, които в конкретния случай не са налице.
Обстоятелството, че молителят изповядва исляма като религия само по себе си не би могло
да се квалифицира като важно обстоятелство по смисъла на закона, за да обоснове промяна
на бащиното и фамилното му име и да бъдат преодолени императивните норми на ЗГР,
регламентиращи образуването на бащиното и фамилното име на едно лице. Следва да се
отбележи, че от разпита на свидетеля М.А. / дядо на молителя/ се установи, че носенето на
4
български имена не е пречка да посещава джамия, тоест да изповядва изслямската религия.
Видно от справката от „ База данни население“ цялото семейство на молителя и
близките родни са записани с български имена . Български имена носят и малолетните му
деца. В решение №205/17.07.2012г. на ВКС по гр.д.№654/2011г е прието ,че фамилното име
на лицето определя принадлежността му към семейството. Прието е още , че членовете на
едно семейство обичайно носят еднакво фамилно име, сочещо родствената им връзка в
обществото и че разликата във фамилните имена на членовете на семейството им създава
неизбежни затруднения както в социален план, така и при индивидуализацията им и
обозначаване на родовата им принадлежност. Родителите на молителя носят български
имена, което е индиция за семейната и родствена принадлежност. Безспорно е, че
собственото и фамилно име на бащата на молителя са Александър А. и по правилото на
чл.13 и чл.14 от ЗГР са образуващи презимето и фамилното име на молителя .
Не се установи в различни периоди от време от живота си молителят да е носил
различни имена, вписани в акта му за раждане, в акта за граждански брак и в документите
му за самоличност, които обстоятелства ако бяха налични безспорно биха създали
затруднения в индивидуализацията му, в легитимацията му в обществото, както и
неудобства при идентификацията от гледна точка на родовата му принадлежност.
В Закона за гражданската регистрация семейните, етнически и религиозни традиции
се характеризират като важно обстоятелство, налагащо отклонение от общия режим на
образуване на имената на българските граждани, видно от коментираните по-горе
императивни норми на чл.13 и чл.14 от ЗГР. Право на всяко лице е да отстоява
индивидуалността на името си – индивидуалност, при която е отчетена и етническата му,
семейна и религиозна принадлежност. Когато едно лице произхожда от определена
етническа група и е известно сред обществото с името, съответстващо на етническата му
принадлежност, то това е важно обстоятелство по смисъла на чл.19 от ЗГР, даващо
основание за промяна на имената му в съответствие с произхода на лицето / в т.см.Решение
№342 от 23.04.2010г по гр.д.№80/2009г на ВКС докладчик съдия С*** Ц***/. В конкретния
случай обаче не се установи от събраните доказателства молителят да е известен в
обществото с името, съответстващо на етническата му принадлежност. Напротив по
несъмнен и категоричен начин се установи се, че от раждането си той носи бащино име
А*** и фамилно име А.. Тук е момента да се посочи, че в самата молба, инициирала
настоящото производство, не се излагат твърдения за наличие на каквито и да било важни
обстоятелства, а се говори само за желанието на молителя да носи турско-арабски имена.
Фактът , че бащата на молителя някога е носил лично име А. / в каквато насока молителят
ангажира гласни доказателства/ сам по себе си не е достатъчен, за да се допусне промяна на
бащиното име на молителя от А*** на А.. Ако бащата на молителя беше с турските си
имена, то това обстоятелство би се квалифицирало от съда като важно. Официалните данни,
почерпени от обсъдените по-горе документи, сочат на категоричния извод, че бащата на
молителя е с български имена. Доколкото като основание за исканата промяна се сочат
мюсюлманското вероизповедание и известността в обществото с имена с турско- арабско
5
звучение няма данни българското звучение на бащиното му име А*** и фамилното му име
А. да са създали за молителя каквото и да е било лично неудобство във връзка с
принадлежността му към съответната религиозна общност. Няма данни и за известността му
в съответната религиозна общност с бащино име А. и фамилно име М.
При така установените по делото данни императивната норма на чл.13 от ЗГР не
би могла да бъде преодоляна. Ето защо молбата за промяна на бащиното име на молителя от
А*** на А. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По тъждествени съображения и
ръководейки се от императивната норма на чл.14 от ЗГР, молбата за промяна на фамилното
име на молителя от А. на М. също е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Според практиката на ВКС правото да промени собственото име е субективно лично
право и в съдебното производство по реализацията на това право съдът следва да съобрази
наред с обективните основания и личните субективни основания на лицето, неговото
желание за промяна. В конкретния случай е заявено само личното желание на молителя да
носи собствено име М.. По делото не се ангажираха безспорни и категорични доказателства
с това име същият да е известен в обществото. Обстоятелството, че в махалата, сред
роднини и приятели и и докато е бил ученик от съучениците си молителят е наричан М. не
е достатъчно, за да се обоснове от обективна страна важна причина за промяна на
собственото му име. Още повече, че същият сега е с променена социална среда, тъй като
живее в чужбина и липсват данни в тази социална среда същият да се легитимира със
собствено име М..Не са налице данни широка обществена известност на молителя с името
М. - например в професионалната му сфера на общуване и в контактите му с различни
институции, каквато именно популярност и известност законът и съдебната практика имат
предвид, за да се обуслови промяната.
Предвид изложеното молбата е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на М. А. А. с ЕГН ********** със съдебен адрес град П.,
ул.“****“***, ***, *** с правно основание чл.19 от ЗГР за промяна на собственото му,
бащино и фамилно име от М. А. А. на М. А. М..
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на участниците в производството.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6