Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 06.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, XIII
въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Даниела Танева и прокурора Ангел Попколев като разгледа
докладваното от младши съдия Трендафилов в.н.о.х.д. № 462 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С
присъда от 01.10.2018 г. по н.о.х.д. № 17465/2010 г. на СРС, НО, 18-ти състав,
подсъдимият П.Ц.С. е признат за невиновен в това, че на 26.08.2005 г., в гр.
София съзнателно се е ползвал от официален документ с невярно съдържание –
трудов договор, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 316 вр. чл. 311, ал. 1 НК.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от представителя на СРП,
в който твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Поддържа, че събраният
в хода на производството доказателствен материал установява по несъмнен начин
признаците от състава на престъплението, за което подсъдимият е предаден на
съд.
Моли присъдата да бъде отменена и
въззивният съд да постанови нова, осъдителна по характер, с която подсъдимият С.
да бъде признат за виновен в извършването на престъплението по чл. 316 вр чл.
311, ал. 1 НК.
В протеста не е направено искане за
събиране на доказателства пред въззивния съд.
Въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага събиране на гласни, писмени или веществени
доказателства.
В
съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът при СГП поддържа протеста, като
моли присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато на СРС, доколкото
мотивите на първоинстанционния съд не покриват минималните изисквания на
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК.
Защитникът
на подсъдимия - адв. Д., моли съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт като
законосъобразен, обоснован и справедлив. Счита, че действително мотивите на
районния съд са оскъдни, но в съответния „телеграфен стил“ първоинстанционният
съд е изложил съображения за това, че авторството не е установено по никакъв
начин. В допълнение посочва, че не е установено времето на извършване на
деянието, доколкото в молбата за кредит липсва отразена дата срещу подписа на
съответното лице, която да удостоверява, че на съответната дата – 26.08.2005
г., е подадено искането за кредит.
Подсъдимият
- П.Ц.С., редовно призован, се явява лично. Поддържа казаното от своя адвокат.
В
своята последна дума на основание чл. 333, ал.2 НПК подсъдимият С. моли да бъде
потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния съд.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на
атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, констатира, че са
допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на мотивите към
постановения съдебен акт. Първоинстанционният съд не е изпълнил стриктно
вменените му с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК задължения да извърши
прецизен и внимателен анализ на всички събрани доказателства, посочвайки
аргументирано кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои
доказателства, както и какви са правните съображения на съда за взетото
решение.
Допуснатото
"абсолютно" процесуално нарушение, следва да се изведе по смисъла на
чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, а именно като
липса на мотиви към така постановената първоинстанционна присъда. Макар и
формално към присъдата да са изложени мотиви, по същество същите са
противоречиви и неясни до степен, приравняваща ги на липса на такива.
Съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, в мотивите се посочват установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните
съображения за взетото решение. Мотивите съдържат условно следните части:
уводна част; изложение на приетите за установени факти; анализ на
доказателствата; правни изводи; съображения за определяне на наказанието. При
противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от
тях се приемат, а други се отхвърлят. Присъдата трябва да бъде мотивирана по
начин да може да се вижда, че наистина са били надлежно обсъдени всички
доказателства по делото и да може да се провери правилността на направените въз
основа на тях фактически и правни изводи.
В
настоящия случай първоинстанционният съд не е спазил нито едно от посочените
изисквания.
На
първо място, в уводната част на мотивите контролираният съд въобще не е описал
твърденията и доводите на страните, изразени в хода на съдебните прения. Съдът
е посочил единствено, че е сезиран от СРП с обвинителен акт срещу подс. П.Ц.С.,
за това, че е извършил престъпление по чл. 316 вр. чл. 311, ал. 1 НК.
На
следващо място, липсва описание на релевантните факти /фактическата обстановка/,
такива каквито според съда са установени от доказателствените материали по
делото. Въобще не е ясно каква е волята на първоинстанционния съд за
установените фактически обстоятелства по делото. Тази част от мотивите е
съществена, защото материализира вътрешното убеждение на съда по съществените
елементи на престъплението.
Първоинстанционният
съд въобще не е анализирал и доказателствата по делото. Посочил е единствено,
че от показанията на свидетелите П.и А., както и от приложените договор за кредит
и друга документация във връзка с отпускането на кредита, се установявало по
безпротиворечив начин самото представяне на процесния документ пред банката, но
от това не следвало, че има извършено деяние. Следва изрично да се подчертае,
че съдебната практика неотклонно приема, че не е налице преценка на
доказателствата по делото, когато съдът само посочва поименно в мотивите на
присъдата имената на разпитаните свидетели, без да обсъжда подробно и
задълбочено показанията им и без да изложи съображения защо ги приема или
отхвърля. В случая въобще не са обсъдени показанията на разпитаните свидетели. На
изискуемия от процесуалните норми, с оглед реализирането на основните принципи
на наказателното производство, доказателствен анализ не са били подложени и
други доказателства, за които съдът е посочил, че са послужили за изясняване на
фактическата обстановка. Правото на съда да взема решението си по вътрешно
убеждение е суверенно, но подлежи на контрол, като вид логическа дейност, която
следва да се основава на обективно, пълно и всестранно изследване на всички
обстоятелства по делото. Необходимостта от аналитична оценка на
доказателствения материал и от излагане на изрични съображения по въпросите,
посочени в чл. 301 от НПК, е свързана с възможността да бъде извършена проверка
за наличието или липсата на логически грешки при осъществяването на дейността
по решаване на делото.
Настоящият съдебен състав констатира
наличие на неяснота и липса на мотиви и при формиране на правните изводи на
контролираният съд, който е приел единствено, че не се установява извършването
на деяние, тъй като „при анализа на уредбата по чл. 93, точки 1 и 5 от НПК е
видно, че официален документ в кръга на службата си може да състави само
длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК, каквото управителят на
търговското дружество несъмнено не е – само такова длъжностно лице има
съответната служба, визирана в чл. 93, т. 5 от НК, респективно в чл. 311, ал. 1
от НК“.
Установените непълноти и неясноти в мотивите на СРС всякога следва да се приравняват на липса на мотиви, тъй като са непреодолими. Изложеното в мотивите без съмнение е объркващо и не позволява да бъде разчетена съдебната воля по такъв начин, че страните в процеса да могат да я разберат и адекватно да защитят правата си. В тази връзка практиката на върховната съдебна инстанция е константна, че вътрешната противоречивост на мотивите всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, в частност на процесуалното право на страните за пълноценно участие в процеса. Това тяхно право е сериозно засегнато, тъй като те не могат да разберат ясно и точно какво се приема от решаващия съд и от там - да изградят адекватна процесуална позиция. В същата невъзможност е поставена и въззивната инстанция, тъй като така изготвените мотиви не позволяват да осъществи дължимия контрол върху законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, тъй като не може да се установи автентичната воля на първия съд.
Изискването
за мотивиране на съдебните актове е конституционно установено в разпоредбата на
чл. 121, ал. 4 от Конституцията на Република България. Мотивирането на
вътрешното съдийско убеждение е важна гаранция за правото на справедлив процес
по чл. 6 ЕКПЧОС. Недостатъчните, непълните и неясните мотиви на
първоинстанционния съд пречат на въззивния съд да изпълни своята контролна
функция.
Съгласно разпоредбата на чл. 348,
ал. 3, т. 2 НПК липсата на мотиви представлява съществено процесуално нарушение
от категорията на абсолютните, допускането на което винаги води до отмяна на
присъдата или решението.
Ето
защо въззивният съд намира, че в рамките на настоящето решение не следва да
бъде обсъждано изобщо обвинението по същество. Присъдата на СРС следва да бъде
отменена на формално основание, а делото върнато за ново разглеждане от друг
състав на СРС от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в
съдебно заседание, като съдията – докладчик от своя страна следва да внесе
делото в открито разпоредително заседание, където да бъдат обсъдени въпросите,
визирани в разпоредбата на чл. 248 НПК.
Така
мотивиран и на основание чл. 334‚ т. 1 от НПК вр. чл. 335, ал. 2 НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
присъда от 01.10.2018 г. по н.о.х.д. № 17465/2010 г. на СРС, НО, 18-ти състав.
ВРЪЩА
делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия
подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.