Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 06.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
11829 по описа за 2019година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявени от Т.И.Т., ЕГН ********** с адрес *** срещу ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението” гр. София искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати сумата от общо 1463,80лева /след допуснато изменение в размера на претенцията по
чл. 214 ГПК с протоколно определение от о.с.з. от 25.11.2019г./, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 01.06.2016г.- 31.03.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, като сбор по периоди, както следва: 42,07лева
за периода 01-30.06.2016г.; 18,03лева за периода 01-31.08.2016г.; 12,02лева за
периода 01-30.09.2016г.; 108,16лева за периода 01.10-31.12.2016г.; 140,53лева
за периода 01.01-31.03.2017г.; 128,31лева за периода 01.04-30.06.2017г.; 128,31лева
за периода 01.07-30.09.2017г.; 103,87лева за периода 01.10-31.12.2017г; 175,74лева
за периода 01.01-31.03.2018г.; 138,99лева за периода 01.04-30.06.2018г.; 124,77лева
за периода 01.07-30.09.2018г.; 160,82лева за периода 01.10- 31.12.2018г.;
183,08лева за периода 01.01- 31.03.2019г.
Исковата претенция се
основава на следните фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника, на длъжност мл. инспектор при РД „ПБЗН“
Варна към ГД „ПБЗН” в МВР в периода 01.06.2016г. до 31.03.2019г. Работил е в
периода на 24часови смени, при сумирано изчисляване на работното време. До
14.10.2016г. работното време на работещите на смени се е изчислявало
ежемесечно, а от 14.10.2016г. и на основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното
време на държавните служители в МВР работещи на смени се изчислява сумирано за
тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа на отчетен период.
Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване
към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така
положения своеобразен извънреден труд. Посочва, че до м. април 2015г. е имало
изрична разпоредба за преобразуването му, но след тази дата и въвеждането на
изцяло нова нормативна уредба, този въпрос е останал неуреден, поради което и
приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото
законодателство. В тази връзка излага следните правни доводи: В чл. 9 от
Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време установени за подневно отчитане на работното
време, т.е 1.143. Съгласно чл. 140 КТ нормалната продължителност на нощния труд
при 5-дневна работна седмица е до 7часа и заплащането му като такъв и
заплащането след преобразуването му касае две отделни възнаграждения дължими
кумулативно. Твърди, че реално полаганият труд през нощта е 8часа и разликата
между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен период и умножаването му
с коефициент 1.143 представлява своеобразен извънреден труд, за който следва да
се приложи съответната часова ставка. Предмет на настоящата искова претенция се
сочи да е разликата между часовете положен нощен труд преди и след
приравняването му към дневен с коефициент 1.143, формирана при завишаване на
нормалната часова ставка с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Твърди, че в
периода 01.06.2016г. до 31.03.2019г. е положил нощен труд, който преизчислен
към дневен води до извънреден труд, което изчислено на база основното месечно
възнаграждение и увеличено с 50% възлиза в размер на исковата сума. Молбата е
за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за посочения
период е полагал труд при него по служебно правоотношение на посочената
длъжност. Оспорва доводите, че в случая по отношение възможността за
преобразуване на положения нощен труд в дневен, следва да намерят приложение
разпоредбите на общото трудово законодателство /КТ, ЗДСл/. Твърди, че
правоотношението с ищеца е служебно и уредено в ЗМВР, което изключва прилагане
към него на правилото за преизчисляване на часовете нощен труд към дневни,
което счита да е важимо само за работещите по трудово
правоотношение, вкл. защото в чл. 187 ЗМВР е разписано, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8часа. Излагат се подробни
доводи относно приложимост към възникналото с ищеца служебно правоотношение
единствено на разпоредбите на ЗМВР касателно дължимите допълнителни
възнаграждения на служителите. Още повече, че в чл. 179 ЗМВР са изрично
регламентирани дължимите възнаграждения вкл. и други такива, определени със
закон или акт на МС. Твърди, че за процесния период са били действащи Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители
в МВР /отм. с решение № 8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.д.
№ 5450/2016г., обн. ДВ 59/29.07.2016г./ и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните
служители в МВР / обн.
ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл.3, ал.3 на двете наредби е
регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта
между 22ч. до 6ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8часа за
всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където е
разписана 8часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в
случая не е налице празнота в закона, липсва основание за трансформиране на
нощния в дневен труд и положеният такъв се заплаща в съответствие със Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. В т.1 от цитираната заповед
е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се
заплаща допълнително възнаграждение в размер на 25ст. Оспорва приложението на
чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като сочи тази разпоредба да регламентира изчисляването на
извънредния труд, който предполага положен труд извън установеното работно
време. Искане е за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово
възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него
извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска,
ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в
периода 01.06.2016г.- 31.03.2019г. е полагал труд на 24часови смени;
основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото
възнаграждение за положения труд. Провеждане на това доказване възлага на
ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението за
заплащане на положения по правоотношението труд.
Между страните е нямало
спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти:
-
че между страните е съществувало служебно правоотношение
в периода 01.06.2016г.- 31.03.2019г., по който ищецът е заемал длъжност старши
спасител /водач на самоходна техника/ при РД „ПБЗН“ Варна към ГД „ПБЗН” в МВР;
-
че в периода 01.06.2016г.-
31.03.2019г. ищецът е работил на 24-часови смени при сумирано изчисляване на
работното време.
Спор между страните по фактите, няма.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187,
ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия
закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите
предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.
187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази
разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г.
Т.е за исковия период 01.06.2016г. до 31.09.2016г. отчитането се извършва помесечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./,
а след този период, т.е от 14.10.2016г. до 31.03.2019г. на тримесечие /чл.187,
ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни възнаграждения. Последните са
регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях
в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е
регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на
труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ
бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за
нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след
изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията
и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.06.2016г. до
31.03.2019г. действащи са били последователно Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ
бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./ издадени от Министъра на вътрешните работи. Всяка от тях урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и
според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в
подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца
нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр.
69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да
намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.
143. В заключение налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето
основание.
По отношение на размера й, съдът съобрази неоспореното от страните и
кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на
нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск
за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 217 часа, възлиза
на сумата от 1463,80лв. /т.5, приложение 1, кол.20/, което не е заплатено на ищеца.
По отделните периоди същото е, както следва: 42,07лева за
периода 01-30.06.2016г.; 18,03лева за периода 01-31.08.2016г.; 12,02лева за
периода 01-30.09.2016г.; 108,16лева за периода 01.10-31.12.2016г.; 140,53лева
за периода 01.01-31.03.2017г.; 128,31лева за периода 01.04-30.06.2017г.;
128,31лева за периода 01.07-30.09.2017г.; 103,87лева за периода
01.10-31.12.2017г; 175,74лева за периода 01.01-31.03.2018г.; 138,99лева за
периода 01.04-30.06.2018г.; 124,77лева за периода 01.07-30.09.2018г.;
160,82лева за периода 01.10- 31.12.2018г.; 183,08лева за периода 01.01-
31.03.2019г.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 25.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
направените в производството разноски за ДТ от 58,55лева и 250депозит за вещо
лице, общо в размер от 308,55лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са 480лева платено адв.
възнаграждение с ДДС по договор за правна защита и съдействие от 10.07.2019г.
Тези разноски предвид основателността на исковите претенции следва да се
възложат в тежест на ответника.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност
и защита на населението” гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на Т.И.Т., ЕГН ********** с адрес *** сумата от общо 1463,80лева представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.06.2016г.- 31.03.2019г. получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 25.07.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.
София ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в
полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 308,55лева,
представляваща разноски
за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност
и защита на населението” гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на Т.И.Т., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 480лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: