№ 1267
гр. П., 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720104495
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от П. В. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., *** и М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** чрез адв.
А.А., срещу „***” АД, с ЕИК*** и адрес на управление: гр.П., ***, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК, с които ищците искат да
бъде признато за установено спрямо ответника, че ищците не дължат на ответника сумата от
3419.52 лева, представляваща 5/6 части от общия дълг в размер на 4103.43 лева по
изпълнителен лист от 17.12.2003 г., издаден по гр.д. № *** г. на ПРС, и въз основа на който
при ЧСИ С.Б. е образувано изп.д. № *** г., с длъжник Г.М.П., починал на 02.06.2020 г.,
както следва:
- ищцата П. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, в лично качеството в
качеството и на наследник на Г.М.П., починал на 02.06.2020 г., не дължи на ответника 4/6
части от общия дълг в размер на 4103.43 лева, представляваща неплатена сума за
топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен № ***, находящ се в гр. П., ***, а
именно: сумата от 2145.58 лева, представляваща 4/6 части от общо дължимата главница
от 3218.37 лева, за неплатена топлинна енергия за периода 01.04.1998 г. до 30.09.2003 г.;
сумата от 556.35 лева, представляваща 4/6 части от общо дължимата законна лихва за
забава на месечните плащания от 834.53 лева, за периода от 31.05.1998 г. до 08.12.2003 г.,
ведно с 4/6 части от общо дължимата законната лихва върху главницата от 3218.37 лева.
считано от 12.12.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 33.69
1
лева, представляваща 4/6 части от общо направените разноски по делото в размер на 50.53
лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.12.2003 г., по гр.д. № *** г. по описа
на ПРС, и въз основа на който при ЧСИ С.Б. е образувано изп.д. № *** г., с длъжник Г.М.П.,
починал на 02.06.2020 г.
- ищцата М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, в качеството и на наследник
на Г.М.П., починал на 02.06.2020 г., не дължи на ответника 1/6 част от общия дълг в
размер на 4103.43 лева, представляваща неплатена сума за топлинна енергия за
топлоснабден имот с абонатен № ***, находящ се в гр. П., ***, а именно: сумата от 536.39
лева, представляваща 1/6 част от общо дължимата главница от 3218.37 лева, за неплатена
топлинна енергия за периода 01.04.1998 г. до 30.09.2003 г.; сумата от 139.09 лева,
представляваща 1/6 част от общо дължимата законна лихва за забава на месечните
плащания от 834.53 лева, за периода от 31.05.1998 г. до 08.12.2003 г., ведно с 4/6 части от
общо дължимата законната лихва върху главницата от 3218.37 лева. считано от
12.12.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 8.42 лева,
представляваща 1/6 част от общо направените разноски по делото в размер на 50.53 лева,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.12.2003 г., по гр.д. № *** г. по описа на
ПРС, и въз основа на който при ЧСИ С.Б. е образувано изп.д. № *** г., с длъжник Г.М.П.,
починал на 02.06.2020 г.,
като им се присъдят сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “***” АД е подал отговор, с който е оспорил
исковете по основание и размер, като твърди, че липсва правен интерес от предявяване на
иска, тъй като искът е предявен на 29.07.2022 г. от ищците, а ответникът на 04.08.2022 г. е
подал молба при ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.2
от ГПК. Молят производството по делото да бъде прекратено, като им се присъдят
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищците не се явяват. Представляват се от адв. А., която
поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по
делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана писмена молба
чрез ю.к. М., оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените
по делото разноски.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са
допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
2
В отговора на исковата молба ответникът е противопоставил възаржение, че искът е
недопустим, тъй като същия е предявен на 29.07.2022 г., а „***“ АД на 04.08.2022 г. са
подали молба при ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.2
от ГПК, което са сторили след предявяване на иска, т.е. към датата на предявяване на
образуваното при ЧСИ изпълнително дело не е било прекратено. Дори и да се приеме, че
липсва висящо изпълнително производство, то независимо от това към настоящия момент,
правната сфера на ищците, в качеството им на наследници на Г.М.П. се явява накърнена и
само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул спрямо наследодателя на ищците, и доколкото няма твърдения ищците да са се
отказали от оставеното им от наследодателя наследство, то и следва извода, че ищците е
наследяват и пасивите на същото. Доколкото давността е материалноправен въпрос, то
ищците имат интерес да установят със сила на присъдено нещо невъзможността за
принудително изпълнение на процесния изпълнителен титул спрямо тях, в качеството и на
наследници, призовани към наследяване на оставеното им от Г.М.П. наследство. Ето защо
съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
По основателността:
От приложеното копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че
на 17.12.2003 г. по реда на чл.237 от ГПК (отм.), по ч. гр. д.№ *** г. на ПРС, в полза на
ответника е бил издаден изпълнителен лист, съгласно който Г.М.П. е бил осъден да заплати
на „***“ ЕАД сумата от 3218.37 лева, представляваща стойността на ползувана топлинна
енергия за периода от 01.04.1998 г. до 30.09.2003 г. включително, както и законната лихва за
забава на месечните плащания в размер на 834.53 лева за периода от 31.05.1998 г. до
08.12.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3218.37 лева, считано от
12.12.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати направените по
делото разноски в размер на 50.53 лева.
Видно от поставения печат от ДСИ към СИС при ПРС, пред ДСИ е било образувано
изп.д. № *** г., което с постановление на ДСИ от 17.10.2013 г., на основание чл.433, ал.1 т.8
от ГПК е било прекратено, като последното изпълнително действие, което ДСИ е предприел
по образуваното при него изпълнително дело е било на 12.11.2010 г. От поставените върху
изпълнителния лист печати се установява, че по образуваното при ДСИ изп. д. № *** г. е
била събрана сумата в размер на 95.00 лева, от която по сметка на взискателя на 29.07.2010
г. била преведена сумата в размер на 50.00 лева, и на 21.08.2012 г. била преведена сумата от
45.00 лева, за което не се спори между страните.
След прекратяване на изп.д. № *** г. от ДСИ към СИС при ПРС, по молба на
ответника при ЧСИ – С.Б. на 18.12.2013 г. било образувано изп.д. № *** г. В молбата на
ответника са посочени и способи за принудително изпълнение.
Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело на Г.М.П. не е връчена
покана за доброволно изпълнение, като след подаване на молбата за образуването му, по
изпълнителното дело са извършвани множество справки насочени към установяване
3
имущественото състояние на длъжника.
Със запорно съобщение от 05.02.2014 г. до *** гр. П., бил наложен запор върху
пенсията на Г.М.П., който не е изпълнен, тъй като последният е получавал пенсия в размер
по – малък от минималната работна заплата за страната и представлява несеквестируемо
вземане. Това обстоятелство се установява от съдържащото се в изпълнителното дело писмо
от 17.03.2014 г. на Началник отдел „*** – П..
Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.
Видно от отбелязването направено от ЧСИ върху изпълнителният лист, образуваното
при ЧСИ – С.Б. изп.д. № *** г. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК на
19.10.2022 г.
От приложеното към исковата молба удостоверение за наследници от 08.06.2020 г. се
установява, че Г.М.П. е починал на 02.06.2020 г., като след смъртта си е оставил за свои
законни наследници – ищцата П. В. П. – съпруга,А.Г.М. – син и ищцата М. Г. М. – дъщеря.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила.
Настоящия съдебен състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен
лист вземания на ответника се погасяват с изтичането на пет-годишен давностен срок по
чл.117, ал.2 от ГПК, тъй като с неговото издаване вземането е определено по основание и
размер.
Съгласно задължителното за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство през 2006 г. пред ДСИ към
СИС при ПРС, давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в"
от ЗЗД. От издаването на изпълнителния лист на 17.12.2003 г. до 2006 г. не е изтекъл
предвиденият в чл.117, ал.2 от ЗЗД давностен срок.
По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, давността е спряла да
тече през цялото време на изпълнителното производство по изп. д. № *** г. на ЧСИ – С.Д.
относно принудителното събиране на вземанията по силата на чл.115, ал.1, б. „ж" от ЗЗД,
като действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното
производство, което е станало на 17.10.2013 г., когато с постановление на ДСИ
изпълнителното производство е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
От поставените върху изпълнителния лист печати от ДСИ се установява, че по
4
образуваното при ДСИ изп. д. № *** г. е била събрана сумата в размер на 95.00 лева, от
която по сметка на взискателя на 29.07.2010 г. била преведена сумата в размер на 50.00 лева,
и на 21.08.2012 г. е била преведена сумата от 45.00 лева, за което няма спор между страните.
Тази сума е платена от наследодателя на ищците, и към датата на извършеното плащане не е
била погасена по давност, а е била дължима. Тъй като тази сума не е била достатъчна да
покрие цялото задължение по процесния изпълнителен лист, и няма данни Г.П. да е заявил
кое от обективираните в изпълнителния лист вземания погасява, то на основание чл.76, ал.2
от ЗЗД, съдът приема, че с нея е погасена част от дължимата лихва за забава, която е в
размер на 834.53 лева. Тъй като сумата не е достатъчна да покрие целият дълг за дължимата
лихва за забава, след приспадане на платената от наследодателя на ищците сума оставащата
дължима лихва за забава е в общ размер на 790.06 лева, и която сума е била предмет на
следващото образувано пред ЧСИ – С.Б. изпълнително дело, образувано въз основа на
издадения в полза на ответника изпълнителен лист.
След прекратяване на изп.д. № *** г. от ДСИ към СИС при ПРС, по молба на
ответника от 18.12.2013 г. при ЧСИ – С.Б. е било образувано изп.д. № *** г. От датата на
прекратяване на изп.д. № *** г. на ДСИ – 17.10.2013 г. до датата на образуване на изп.д. №
*** г. при ЧСИ – С.Б. – 18.12.2013 г. е изминал период от около 2 месеца. В молбата за
образуване на изпълнителното производство ответникът е посочил способи за изпълнение,
поради което съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 18.12.2013 г. давността
за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.
След образуване на изпълнителното дело при ЧСИ, по същото на 05.02.2014 г. е
наложен запор върху получаваната от наследодателя на ищците пенсия, по който няма
събрани суми, поради това, че получаваната от него пенсия е в размер по-малък от
минималната работна заплата за страната, и представлява несеквестируем доход.
Независимо от това с налагането на запора на 05.02.2014 г. давността по образуваното пред
ЧСИ изп.д. е прекъсната. След тази дата няма други извършени действия насочени към
прекъсване или спиране на давността. При това положение в продължение на повече от две
години след 05.02.2014 г. взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни
действия, поради което изпълнителното дело е перемирано към 05.02.2016 г. на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо, че от ЧСИ към този момент няма
постановление за неговото прекратяване. Изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б. е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК едва на 19.10.2022 г., след предявяване на
иска, но липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото прекратяване към 05.02.2016
г. не се отразява на прекратяване на изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
5
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
С т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния
съд. От друга страна разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към
момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай. В
същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.
Както вече бе посочено по – горе с обявяване на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, неговите разрешения се прилагат
занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни
производства, и след като със същото е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г.
на Пленума на Върховния съд, то съгласно действието на последното към 26.06.2015 г.,
давността по изпълнителното производство е спряла да тече.
Спрялата давност по изпълнителното дело при действието на обявеното за изгубило
сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е прекъсната на 26.06.2015 г.
с обявяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК
на ВКС, то и от този момент – 26.06.2015 г. е започнала да тече новата пет годишна давност
по чл.111, б. „в“ от ЗЗД, която е изтекла към 26.06.2020 г., и преди прекратяване на
изпълнителното дело от ЧСИ. При това положение и следва да се приеме, че процесните
вземания са погасени по давност, както към 26.06.2020 г., така и към датата на предявяване
на иска.
Както вече бе посочено предмет на изпълнителното производство по образуваното
при ЧСИ изп.д. № *** г. е част от вземането по процесния изпълнителен лист, тъй като по
изп.д. № *** г. по описа на ДСИ към СИС при ПРС е била събрана от наследодателя на
ищците сумата от 95.00 лева, която е преведена на ответника, и която сума към датата на
нейното превеждане по сметка на взискателя не е била погасена по давност. С оглед
погасяване на част от вземането по процесния изпълнителен лист приживе от наследодателя
на ищците то и предявеният иск е частично основателен и доказан, като за платената сума от
95.00 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При това положение основателен е предявеният от ищцата П. В. П., в лично
6
качеството в качеството и на наследник на Г.М.П., починал на 02.06.2020 г., че не дължи на
ответника 4/6 части от общия дълг в размер на 4008.43 лева, представляваща неплатена сума
за топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен № ***, находящ се в гр. П., ***, а
именно: сумата от 2145.58 лева, представляваща 4/6 части от общо дължимата главница от
3218.37 лева, за неплатена топлинна енергия за периода 01.04.1998 г. до 30.09.2003 г.; сумата
от 526.71 лева, представляваща 4/6 части от общо дължимата законна лихва за забава на
месечните плащания от 790.06 лева, за периода от 31.05.1998 г. до 08.12.2003 г., ведно с 4/6
части от общо дължимата законната лихва върху главницата от 3218.37 лева, считано от
12.12.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 33.69 лева,
представляваща 4/6 части от общо направените разноски по делото в размер на 50.53 лева, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 17.12.2003 г., по гр.д. № *** г. по описа на
ПРС, и въз основа на който при ЧСИ С.Б. е образувано изп.д. № *** г., с длъжник Г.М.П.,
починал на 02.06.2020 г., като искът за лихва за разликата над уважения размер от 526.71
лева до пълния предявен размер от 556.35 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По отношение на ищцата М. Г. М., в качеството и на наследник на Г.М.П., починал
на 02.06.2020 г., предявеният иск е частично основателен, и последната не дължи на
ответника 1/6 част от общия дълг в размер на 4008.43 лева, представляваща неплатена сума
за топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен № ***, находящ се в гр. П., ***, а
именно: сумата от 536.39 лева, представляваща 1/6 част от общо дължимата главница от
3218.37 лева, за неплатена топлинна енергия за периода 01.04.1998 г. до 30.09.2003 г.; сумата
от 131.68 лева, представляваща 1/6 част от общо дължимата законна лихва за забава на
месечните плащания от 790.06 лева, за периода от 31.05.1998 г. до 08.12.2003 г., ведно с 1/6
части от общо дължимата законната лихва върху главницата от 3218.37 лева, считано от
12.12.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 8.42 лева,
представляваща 1/6 част от общо направените разноски по делото в размер на 50.53 лева, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 17.12.2003 г., по гр.д. № *** г. по описа на
ПРС, и въз основа на който при ЧСИ С.Б. е образувано изп.д. № *** г., с длъжник Г.М.П.,
починал на 02.06.2020 г., като искът за лихва за разликата над уважения размер от 131.68
лева до пълния предявен размер от 139.09 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Тъй като изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б. е прекратено на
19.10.2022 г., което е станало след предявяване на исковете, то този факт, като настъпил
след предявяване на иска следва да бъде взет предвид от съда на основание чл.235, ал.3 от
ГПК.
По разноските:
Ищците претендират присъждане на направените разноски в общ размер на 658.42
лева, от които сумата от 159.42 лева за държавна такса, сумата от 24.00 лева за прилагане на
препис от изпълнително дело, сумата от 5.00 лева такса съдебно удостоверение, и сумата от
470.00 лева, адвокатско възнаграждение. За сторените разноски ищците са представили
7
списък на разноските. С оглед изхода на делото и съразмерно с уважената част от исковете
на ищците следва да бъдат присъдени разноски в размер на 643.18 лева, които се възложат
върху ответната страна.
Предвид изхода на делото и съразмерно с отхвърлената част от исковете на
ответника също се дължат разноски, който в съответствие с представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК, се претендират такива в размер на 200.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност
на делото, намира, че дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 100.00 лева.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника се дължат разноски в размер на
2.32 лева, които следва да бъдат възложени върху ищцовата страна.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
“***” АД, ЕИК ***, адрес на управление: гр.П., ***, че П. В. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. П., ***, в лично качеството в качеството и на наследник на Г.М.П., починал на
02.06.2020 г., НЕ ДЪЛЖИ на “***” АД 4/6 части от общия дълг в размер на 4008.43 лева,
представляваща неплатена сума за топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен №
***, находящ се в гр. П., ***, а именно: сумата от 2145.58 лева, представляваща 4/6 части от
общо дължимата главница от 3218.37 лева, за неплатена топлинна енергия за периода
01.04.1998 г. до 30.09.2003 г.; сумата от 526.71 лева, представляваща 4/6 части от общо
дължимата законна лихва за забава на месечните плащания от 790.06 лева, за периода от
31.05.1998 г. до 08.12.2003 г., ведно с 4/6 части от общо дължимата законната лихва върху
главницата от 3218.37 лева, считано от 12.12.2003 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 33.69 лева, представляваща 4/6 части от общо направените разноски по
делото в размер на 50.53 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.12.2003 г.,
по гр.д. № *** г. по описа на ПРС, поради погасяване на вземанията по давност, като
ОТХВЪРЛЯ иска за недължимост на сумата от 29.64 лева, представляваща разликата над
уважения размер от 526.71 лева на иска за законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 31.05.1998 г. до 08.12.2003 г. - до пълния предявен размер на иска от 556.35 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
“***” АД, ЕИК ***, адрес на управление: гр.П., ***, че М. Г. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. П., ***, в качеството и на наследник на Г.М.П., починал на 02.06.2020 г., НЕ ДЪЛЖИ
на “***” АД 1/6 част от общия дълг в размер на 4008.43 лева, представляваща неплатена
сума за топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен № ***, находящ се в гр. П., ***, а
именно: сумата от 536.39 лева, представляваща 1/6 част от общо дължимата главница от
3218.37 лева, за неплатена топлинна енергия за периода 01.04.1998 г. до 30.09.2003 г.; сумата
от 131.68 лева, представляваща 1/6 част от общо дължимата законна лихва за забава на
месечните плащания от 790.06 лева, за периода от 31.05.1998 г. до 08.12.2003 г., ведно с 1/6
8
части от общо дължимата законната лихва върху главницата от 3218.37 лева, считано от
12.12.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 8.42 лева,
представляваща 1/6 част от общо направените разноски по делото в размер на 50.53 лева, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 17.12.2003 г., по гр.д. № *** г. по описа на
ПРС, поради погасяване на вземанията по давност, като ОТХВЪРЛЯ иска за недължимост
на сумата от 7.41 лева, представляваща разликата над уважения размер от 131.68 лева на
иска за законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 31.05.1998 г. до
08.12.2003 г. - до пълния предявен размер на иска от 139.09 лева.
ОСЪЖДА „***“АД, с ЕИК:*** и със седалище и адрес на управление:гр.П., ***, ДА
ЗАПЛАТИ на П. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** и М. Г. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., *** сумата в размер на 643.18 (шестстотин четиридесет и три лева и
осемнадесет стотинки) лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА П. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** и М. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „***“АД, с ЕИК:*** и със седалище и
адрес на управление:гр.П., *** сумата в размер на 2.32 (два лева и тридесет и две стотинки)
лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9