№ 315
гр. Плевен , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20214430200624 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №20-0257-000764 от 20.11.2020г *** на РУ
Долни Дъбник към ОД на МВР-Плевен, е наложил на основание чл.177 ал.1
т.2 от ЗДвП на СТ. Ф. СТ. от гр.Долни Дъбник административно наказание
глоба в размер на 300лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят СТ. Ф. СТ., който го обжалва в срок и моли съда да го
отмени, като незаконосъобразно.
За въззиваемата страна ОД на МВР-Плевен, не се явява представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
серия GA № 344654 от 02.11.2020г. за установяване на административно
нарушение от който е видно, че на същата дата около 16,26 часа гр.Долни
Дъбник, ул. ***, жалбоподателят С. е управлявал л.а. *** с рег.№ *** и
извършил следното нарушение: водачът управлявал МПС с невалидно
СУМПС, обявено за изгубено.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител Б. ИВ. ИВ. и свидетеля ИВ. Н. Н., чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства. И актосъставителят И. и свидетелят Н. са категорични, че на
02.11.2020г. жалбоподателят С.С. управлявал *** с рег.№ *** с невалидно
СУМПС, обявено за изгубено. Според показанията на актосъставителя И. и
свидетеля Н. същите са извършили проверка с т.нар. таблет или Работна
станция за отдалечен достъп и са установили, че СУМПС на жалбоподателя
С. е обявено за невалидно. Съдът кредитира напълно показанията на
актосъставителя И. и свидетеля Н., тъй като техните показания са конкретни,
ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства
във връзка с възприетото от тях управление от страна на жалбоподателя на
МПС с невалидно СУМПС, обявено за изгубено. Освен това няма данни по
делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да
набедят жалбоподателя С. в нарушение, което не е извършил.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят С.Ф. С., е извършил нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП и
законосъобразно му е наложил административно наказание на основание
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.150а ал.1 от ЗДвП за
да управлява МПС водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
2
валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е
лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред,
както и свидетелството му за управление да в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и
да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен
документ за правоспособност за управление на МПС съобразно разпоредбата
на чл.2 ал.1 от Наредба №І-157/01.12.2002г за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина. По смисъла на тази разпоредба свидетелството за управление на
МПС има единствено и само удостоверителна функция за придобитата
правоспособност, но не е елемент от сложния фактически състав на
придобиване на правоспособността за управление на МПС от съответната
категория. Изтичането на срока на валидност на свидетелството за
управление на МПС съгласно разпоредбата на чл.151 от ЗБЛД не лишава
водача от придобитата му правоспособност, удостоверена с първоначалното
свидетелство за управление на МПС. Следователно, жалбоподателят С.
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него МПС, не е лишен от право да управлява МПС по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да в срок на валидност. Но, както бе посочено по-горе, по безспорен и
несъмнен начин е установено, че свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя С. е обявено за невалидно, тъй като е изгубено.
Законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е
наложил на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 300лв, тъй като последният е
управлявал МПС с обявено за невалидно свидетелство за управление.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление относно наложените административно наказание по чл.177
ал.1 т.2 от ЗДвП, като законосъобразно.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0257-000764 от
20.11.2020г на *** на РУ-Долни Дъбник към ОД на МВР-Плевен, с което е
наложено на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП на СТ. Ф. СТ. от гр.Долни
Дъбник административно наказание глоба в размер на 300лв, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4