№ 80
гр. Варна, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20223000500178 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 178/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Община Ситово, подадена
чрез адв. Р., против решение № 260001/16.02.2022 г., постановено по гр.д. №
408/2020 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което общината е
осъдена да заплати на П. СТ. Р. сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди (в резултат на инцидент,
при който е паднала, поради липсващ тротоар и улично осветление на ул.
„Първа“№ 35, в с. Нова Попина), ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение от 18.10.2020 г. до окончателното плащане на
дължимата сума и Община Ситово е осъдена за разноските от 3550 лв.
Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила
и на материалния закон, като е молил за отмяната му и за отхвърляне на иска
с присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е, че окръжният съд:
- в разрез със събраните по делото доказателства, респ. при липса на събрани
такива, приел за установени по делото фактите за наличие на конкретни
увреждания на ищцата и за извършено лечение, включително приел, че
същата била на легло, пиела лекарства, била в стрес и психически нестабилна;
- не взел предвид доказателствата, че пострадалата е имала проблеми с левия
си крак, претърпяла е операция и била на лечение в санаториум и това е
довело до инцидента; - приел, че е налице неизпълнение на задължения на
1
общината по поддръжка и ремонт на пътя при доказателствата за сключен с
фирма –изпълнител договор за това, налагащо извод за неоснователност на
иска; - не съобразил доказателствата за проливните дъждове и в тази връзка за
наличие на случайно събитие; - определил завишен размер на обезщетението
и без отчитане на добре зарасналата фрактура;
Въззиваемата П.Р., чрез адв. Г.Х., е подала писмен отговор на жалбата и
по съображения за неоснователност на всяко от оплакванията и за
правилността на обжалваното решение е молила за неговото потвърждаване и
за присъждане на разноските.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните чрез
процесуалните си представители са поддържали съответно въззивната жалба
и отговора и са претендирали присъждане на разноски.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваните
му части, а по правилността му, с оглед предмета на въззивното
производство, оплакванията на въззивниците и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира следното:
Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба
на П. СТ. Р., с която против Община Ситово, обл. Силистренска е предявен
иск по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата
от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди - болки и страдания от травми - двуглезенна фрактура
и фрактура на петна кост на левия крак, получени на 18.10.2020 г. около 19.30
часа в близост до дома й по ул. „Първа“№ 35, в с. Нова Попина при падане в
бетонен отводнителен канал, поради липсата на тротоар и улично осветление,
ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от 18.10.2020 г. до
окончателното плащане на дължимата сума, както и разноски по делото.
Ответникът Община Ситово е оспорил иска и по съображения за
неговата неоснователност е молил за отхвърлянето му.
От събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите Я.,
В., А., Т. кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, с
медицинската документация (амбулаторни листи, епикризи), с неоспорените
от страните съдебно-медицински експертизи на вещото лице д-р Т.И., се
установява следното:
На 18.10.2020 г., около 19:30 ч. -20:00 ч., прибирайки се пеша към дома
си в с. Нова Попина, на ул.“Първа“ и непосредствено пред собствената й
къща с номер 35, П.Р. (на 69 години към този момент), претърпяла инцидент
като паднала в отводнителен канал. Свидетелките Я. и В., отзовали се
незабавно на молбата й за помощ (по телефона), я заварили паднала в
канавката, съвсем близо до подхода към дома й, със счупен крак и
неподвижна. Навън било тъмно, като дори фаровете от автомолбила на св. В.
не могли да осветят мястото и се наложило тя да ползва функцията на
2
телефона си (така св. Я. и св.В.). Най-близкото улично осветление било пред
съседната къща (така св.В.) и отстояло на около 15-16 м (така свидетелите А.
и св. Т. съответно зам.кмет на Община Ситова и кметски наместник в село
Нова Попина). В момента се извършвал ремонт на платното за движение и
отводняването му, възложен от общината на търговско дружество (така
приетите договор № 147 от 15.10.2018 г. между Община Ситово и „Нивел
Строй“ ЕООД, обяснителната записка за обект „Реконструкция и
рехабилитация на съществевящ общински път“, приемо-предавателен
протокол за извършени СМР от 04.12.2020 г.) който ремонт още не бил
приключил. По проекта тротоар от страната на къщата на ищцата не бил
предвиден, като такъв и преди нямало. Тротоар съществувал на отсрещната
страна, но в този момент той бил в ремонт и незавършен. Хората от селото се
придвижвали по пътя, за да се приберат в къщите си. Каналът бил с
дълбочина около 50 см. и предвиден за отводняването на пътя. Между него и
оградите на къщите имало тревна площ и градини, а между канала и платното
за движение – успоредна ивица – банкет с ширина 1 м. от пръст покрит с
натрошен камък (така св. А., св.Т., св. В.). Според посочената техническа
документация (а и извършено на место и по проекта според показанията на
същите свидетели), в участъците за рехабилитация на банкетите се
предвиждало изземване на съществуващия хумусен пласт с дебелина мин.15
см. под нивото на съществуващата настилка и почистване от растителност. До
достигане на проектното ниво банкетите се запълвали с нефракциониран
трошен камък за банкет. От пътното платно към къщите през канала се
стигало по бетонни мостчета с ширина от около 1 метър. Ищцата се
придвижвала към къщата си през банкета от натрошен камък, като на место
от около 60 см. преди подхода (мостчето) към къщата й, камъкът бил
извлечен в канала и се образувал улей с дълбочина 8-10 см. (така св. В., св. Т.,
св. А., св. Я.). Точно до това място свидетелката В. посочила, че открили
ищцата паднала в канала.
Според вещото лице д-р И., в резултат на процесния инцидент, П.Р. е
получила контузия на лявата подбедрица и ляво ходило с двуглезенна
фрактура и фрактура на петната кост на левия крак. Уврежданията, според
експерта, са причинени по механизъм на усукване и ексцесивен натиск при
неправилно стъпване с двуглезенно счупване и счупване на петната кост на
ляв долен крайник и могат да бъдат получени по време, начин и място както
съобщава ищцата в исковата молба, а именно стъпване накриво с последващо
падане в канавката. Т.е. установена е по делото причинно – следствената
връзка между инцидента и уврежданията на ищцата, като неоснователни са
оплакванията на въззивника за недоказаност на тези факти.
След инцидента, ищцата е постъпила и е лекувана в болница в периода
до 27.10.2020 г., т.е. около 10 дни (медицинската документация в тази
връзка). На 19.10.2020 г. и е направена операция – открита репозиция с
метална остеосинтеза и гипсова имобилизация с препоръка за около 3 месеца
и свален на 09.11.2020 г., след месец, според данните в епикризата от
3
19.01.2021 г. След изписването, внучката й св. С. я взела у дома си и се
грижила за нея. При свалянето на гипса, жената имала гнойни рани, които
лекували и всеки ден я водели в болницата на превръзки. Към 07.01.2021 г. (в
хода на производството; исковата молба е от 19.11.2020 г.) според епикризата
от същата дата, пострадалата имала оток, болки, придвижвала се с две
патерици и имала болезнени и ограничени движения в лявата глезенна става.
От 19.01.2021 г. до 26.01.2021 г. (около четири месеца след инцидента) тя
провела лечение – рехабилитационна програма за 7 дни, като (според данните
в епикризата) е отчетено намаляване на болката и отока и увеличение на
движенията с подобряване на походката. Към този момент жената се
придвижвала с патерици. Според вещото лице д-р И., при прегледа на
09.03.2021 г. (близо 5 месеца след инцидента), пострадалата била с оток,
палпаторна и при движение с болезненост в лявата подбедрица, лявата
глезенна става и лявото ходило. Кожата й била пигментирала около глезените
и оперативните ръбци, а активните движения – ограничени по обем и
съпроводени с болка. При пасивни движения била налице остра болка с
ограничен обем. Придвижването на жената към прегледа е с две помощни
средства, като походката самостоятелно е невъзможна. Според експерта,
въпреки че соматичната болка и търпимостта към нея да са индивидуални,
със сигурност от момента на причиняването на увреждането и до тяхното
възстановяване дискомфорта при движението на левия крак и болката
придружават и ще придружават ежедневно пострадалата. Към момента на
заключението, оздравителният процес не е приключил, като според вещото
лице предстоят втора операция за отстраняване на остеосинтезните средства,
което може да се осъществи след рентгенови и клинични данни за добро
костно срастване и преценка на лекуващия лекар. След това за преодоляване
на контрактурите н колянната и глезенната става е необходимо повторно
провеждане на физиотерапия, след което може да се установи степента на
възстановяване на обема на движенията в горепосочените стави. Вероятно
пострадалата ще може да използва пълноценно увреденият си крак, но в какъв
обем ще може да се отговори едва след приключване на лечебните процедури
и провеждането на рехабилитация.
Според внучката на пострадалата - свидетелката С., преди инцидента
баба й била винаги готова за разговор, усмихната, жизнена активна, работела
и в градината, а след това се затворила, не можела сама нищо да направи,
чувствала се безпомощна, плачела, за градината си също разчитала на
близките си. Сега (около 6 месеца след инцидента) била трудноподвижна,
имала болки, въпреки че провела два курса рехабилитация. В насока на
негативната промяна в начина на живот на ищцата е свидетелствала (на
01.02.2022 г. – около година и 4 месеца след инцидента) и св.В., според която
преди да пострада П.Р. била дейна жена, участвала в много структури на
читалището, танцувала народни танци, участвала в театрално ателие, а след
това докато се възстанови -прекъснала. Вече започнала да ходи, но трудно се
придвижвала - с помощни средства като бастун, прикрепен към лакътя, не
4
можела да танцува, но се включвала в курса за плетене. Въпреки, че
свидетелката С. е внучка на ищцата, нейните показания са достоверни и съдът
ги кредитира напълно, тъй като са изградени на лични и непосредствени
впечатления от живота на пострадалата след инцидента, кореспондират и се
потвърждават от показанията на свидетелката В. и от медицинската
документация, а и данните изнесени от нея са житейски логични. В този
смисъл оплакванията на въззивника за недоказаност на лечението и
негативните преживявания от инцидента са неоснователни.
Неоснователни са и оплакванията за допринасяне за увреждането от
ищцата със здравословното й състояние преди инцидента. Установено е със
заключението на вещото лице И. по втората и третата експертизи, както и от
документите за санаториалното й лечение в гр.Банкя, че жената е имала
увреждане на лумбо- сакралните коренчета, т.е. страдала е от периферен
неврологичен дефицит за ляв долен крайник, дължащ се на периферна нервна
увреда с данни за демиелинизация на двата основни двигателни клона за
долните крайници, а именно нервус пиронеус и нервус тибиалис в ляво. По
повод това заболяване е посетила санаториум и провела физиотерапия в
периода от 13.03.2020 г. до 20.03.2020 г. Според вещото лице, данните за
функционален дифицит водят до по-нестабилна и несигурна походка, особено
при намалена видимост, неравен терен, физическо пренатоварване и др., но е
възможно и при липса на подобни оплаквания, когато теренът е неравен,
видимостта намалена, човек да получи подобна травма. Експертът е заявил
също, че това заболяване на ищцата не усложнява възстановяването й от
травмите при инцидента. Затова и при конкретната установеност няма
основание да се приеме, че травмите на ищцата от инцидента са
предпоставени от здравословното й състояние преди това.
Община Ситово, в качеството си на юридическо лице (чл. 14 от
ЗМСМА) е правен субект, на когото е възложено по силата на закона - чл. 30,
ал. 4 и ал. 5 и чл. 31 от ЗП, задължението да осъществява чрез съответните
служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в изправно състояние на
общинските пътища, подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните
алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното
озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии, сигнализиране за препятствията по тях, както и отстраняването на
препятствията и неизправностите във възможно най- кратък срок, а съгласно
чл. 48, ал. 1, т. 2 б. "б" от ППЗП организирането на дейностите по поддържане
на тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън
платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на
селата и селищните образувания на съответната община. Съгласно нормата на
чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в
изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най кратък срок. Улицата в селото (с банкета и
отводнителния канал пред дома на ищцата), на която е станал инцидентът, е
5
общинска собственост и съгласно § 6 от ПЗР ЗДвП и според цитираната
нормативна уредба, задължението за поддържането й е на Община Ситово.
Затова същата трябва да осигурява поддръжката и доброто състояние на пътя,
чрез свои служители или чрез наети фирми. Разпоредбата на чл. 11 от ЗОС
вменява в дълг на общините да управляват имотите и вещите-общинска
собственост в интерес на населението на общината, съобразно разпоредбите
на закона и с грижата на добър стопанин.
В случая, пред дома на ищцата (а и по цялото продължение на къщите в
тази посока) е липсвал тротоар, а съществуващият такъв на отсрещната страна
е бил в ремонт. По необходимост, за да се прибере в дома си жената е
трябвало да се придвижва по част от банкета и в близост до направения при
ремонта на пътя отводнителен канал с дълбочина около 50 см. Това място не е
било безопасно, тъй като поставената настилка от натрошен камък е била
неравна, имало е образуван и несигнализиран улей с дълбочина от около 8-10
см. (според свидетелите – заради извлечена от дъждовете в канала част от
настилката), който и заедно с недостатъчната осветеност на мястото
(осветителното тяло е било на разстояние от около 15-16 метра), е създал
предпоставката кракът на П.Р. да се огъне, тя да падне в канала и да получи
процесните счупвания. Община Ситово, съобразно вменените й задължения
(посочени по-горе), не е взела необходимите мерки, чрез своите служители,
за осигуряване безопасното ползване от гражданите на процесната улица в
участъка, необходим за пешеходното придвижване на пострадалата от пътя
към дома й и за предотвратяване на увреждането, поради което следва да се
ангажира нейната гаранционно-обезпечителната отговорност по реда на чл.
49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Именно предвид тези задълженията на
общината, е неоснователно оплакването на ответника, че отговорността за
състоянието на настилката е на строителната фирма, извършвала ремонтни
работи по пътя. Освен това, общината е възложила конкретната работа по
изграждането на канала и банкета с посочените материали, както и не е
осигурила на пешеходците тротоар или безопасно място за придвижване по
улицата към домовете, както и не е осигурила достатъчна осветеност и
сигнализиране на препятствието.
Неоснователно е и оплакването на въззивника за наличие на случайно
събитие, предвид падналите проливни дъждове, довели до извличане на част
от настилката на банкета и образуване на улей. Според метеорологичната
справка от 19.01.2021 г., издадена от НИМХ, Филиал - гр. Варна, валежите не
са били обилни или поройни и са спрели около седмица преди инцидента,
поради което общината, задължена за поддръжката на пътя в изправно
състояние (чрез своите служители), е разполагала с възможността
своевременно да обезопаси мястото.
Налице са елементите на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД и
ответникът следва да заплати на ищцата обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, които са и доказани по делото.
6
По размера на обезщетението:
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла
на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г.
При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди,
следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по
делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също от обичайните размери на
обезщетенията, платими в подобни случаи и от икономическото състояние в
страната към момента на увреждането, което се влияе от минималната
работна заплата, инфлационните процеси, нарастването на цените и др.
При определяне размера на обезщетението на П.Р., съдът взема
предвид, че същата е възрастна жена на 69 години и при произшествието е
получила повече от едно увреждания: контузия на лявата подбедрица и ляво
ходило с двуглезенна фрактура и фрактура на петната кост на левия крак.
Пролежала е в болница 10 дни, направена й е операция с поставяне на
метална остеосинтеза и гипсова имобилизация, била е напълно обездвижена
още 2-3 месеца, а след това и до момента ползва помощни средства. Съдът
съобрази търпяните силни физически болки с по-голям интензитет в момента
на увреждането и непосредствено след него, както и тези в периода на
възстановяване и при движение понастоящем. Съдът отчита също така и
периода с невъзможност на жената за самостоятелно обслужване,
неудобствата в ежедневието й, зависимостта от близките й, както и
необходимостта от помощ в последващия период и отчасти и понастоящем.
Взема предвид и промяната в емоционалното състояние, изпитваните
негативни чувства, промяната в социалния живот (изолацията,
невъзможността да общува пълноценно, да посещава любими занимания и да
танцува, да работи в градината си). Съдът съобразява също, че лечението й е
продължително (от 18.10.2020 г.) и още не е приключило - предстоят втора
операция за отстраняване на остеосинтезните средства и провеждане на
физиотерапия. Фрактурата е правилно зараснала и според прогнозата на
вещото лице вероятно пострадалата ще може да използва пълноценно
увреденият си крак, но в какъв обем понастоящем не е ясно, т.е. прогнозата е
добра, но няма категорични данни, че тя ще се възстанови напълно. Съдът
съобрази социално-икономическите условия в страната към датата на
деликта, стандарта на живот, доходите на населението и обичайните размери
на обезщетенията, платими в подобни случаи съобразно актуалната съдебна
практика и намира, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди
за П.Р. в този случай е в размер на 30 000 лв. Искът е основателен и следва да
бъде уважен в този размер. Обезщетението следва да се присъди със
законните лихви от датата на увреждането 18.10.2020 г. до окончателното
7
изплащане. Предвид изложените съображения, съдът намира за
неоснователни възраженията на въззивника за завишаване размера на
обезщетението и за липсата на съобразяване от съда на принципа за
справедливост в чл. 52 от ЗЗД.
Окръжният съд е достигнал до идентичен резултат поради което и
решението му следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода от въззивното производство и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК,
Община Ситово следва да заплати на П. СТ. Р. сумата от 1 430 лв.,
представляваща сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящата инстанция.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001/16.02.2022 г., постановено по
гр.д. № 408/2020 г. по описа на Силистренския окръжен съд.
ОСЪЖДА Община Ситово, обл. Силистренска, Булстат ********* да
заплати на П. СТ. Р. с ЕГН ********** сумата от 1 430 лв., представляваща
сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8