Присъда по дело №138/2023 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта: 11
Дата: 26 май 2023 г. (в сила от 13 юни 2023 г.)
Съдия: Деян Георгиев Събев
Дело: 20235100200138
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 април 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 11
гр. К., 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и шести май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
СъдебниК. Анг. Петрова

заседатели:Петя М. В.
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
и прокурора Б. В. В.
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Наказателно дело от общ
характер № 20235100200138 по описа за 2023 година
и на основание НПК
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА С. Ю. Ю., роден на **.**.**** год. в гр.К., живущ в с.П.,
общ.К., обл.К., български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование, работи като „шофьор“ в „Г.“ АД – гр.К., с ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 29.09.2022 год. в гр.К., при управление на товарен
автомобил „МАН“, модел „ТГС“ с рег. № ********, нарушил правилата за
движение по чл.119 ал.1 от ЗДвП, задължаващ водачът на нерелсово пътно
превозно средство при приближаване към пешеходна пътека да пропусне
стьпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре, и по непредпазливост причинил смъртта на
М.С.С. от гр.К., с ЕГН **********, като деянието е извършено на пешеходна
пътека, поради което и на основание чл.343 ал.3, предл.последно, б.„б”, във
вр. с ал.1, б.„в”, във вр. с чл.342 ал.1, във вр. с чл.58а ал.1, във вр. с чл.54 от
1
НК го ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/
години и 4 /четири/ месеца, като го признава за НЕВИНОВЕН в това да е
нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2, изр.2-ро и чл.119 ал.4 от ЗДвП,
поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение в тези му
части.
На основание с чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание „лишаване от свобода“ на С. Ю. Ю., със снета по
делото самоличност, за срок от 4 /четири/ години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.343г, във вр. с чл. 37 т.7 от НК НАЛАГА на С. Ю. Ю.,
със снета по делото самоличност, наказание „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 /три/ години , считано от датата на отнемане
на свидетелството му за правоуправление.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 1 бр. компакт - диск с
надпис ,,EMTEC CD-R“ и 1 бр. компакт – диск с надпис „VERBATIM DVD-R
4,7 gb GO 16xspeed vitesse 120 min“, да се унищожат след влизане на
присъдата в сила, като вещи без стойност и негодна за употреба.
ОСЪЖДА С. Ю. Ю., със снета по делото самоличност, да заплати на Н.
М. К. от гр.К., ул. „О.м.“ № 23, вх.„А“, ет.1, ап.38, с ЕГН ********** сумата в
размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща направени разноски по
делото.
ОСЪЖДА С. Ю. Ю., със снета по делото самоличност, да заплати на
К. В. М. от гр.С.З., кв. „С. III“ № 8, вх.„А“, ет.6, ап.42, с ЕГН **********,
сумата в размер на 3 750 лв. /три хиляди седемстотин и петдесет/,
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Ю. Ю., със снета по делото самоличност, да заплати по
сметка на ОД на МВР – К. направените на досъдебното производство
разноски, в размер на 1 339.82 лв.





Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен
2
съд – Пловдив в петнадесетдневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 11/26.05.2023 г. по Н.о.х.д. № 138/2023 г.


МОТИВИ: На подсъдимия С. Ю. Ю. от с.П., общ.К., обл.К. е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343 ал.3,
предл.последно, б.„б”, във вр. с 1 б.„в”, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК за това, че
на 29.09.2022 год. в гр. К., при управление на товарен автомобил „МАН“,
модел „ТГС“ с рег. № ********, нарушил правилата за движение, посочени в
чл.20 ал.2, изр.2 - ро от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни
средства да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението; чл.119 ал.1 от ЗДвП, задължаващ водачът
на нерелсово пътно превозно средство при приближаване към пешеходна
пътека да пропусне стьпилите на пешеходната пътека или преминаващите по
нея пешеходци, като намали скоростта или спре; и чл.119 ал.4 от ЗДвП,
задължаващ водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства да
пропуснат пешеходците, и по непредпазливост причинил смъртта на М.С.С.
от гр.К., с ЕГН **********, насrьпила на 18.10.2022 год., като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
Подсъдимият Ю. в съдебно заседание признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти, поради което делото е
разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция
– Глава двадесет и седма от НПК. Защитникът на подсъдимия – адв.М. Б. от
АК – К., в съдебно заседание моли при определяне на наказанието на подс.Ю.
съдът да съобрази смекчаващите отговорността му обстоятелства – чистото
му съдебно минало, липсата на други противообществени прояви,
обстоятелството, че инкриминираното деяние е изолиран случай в живота на
подсъдимия, семейното му положение и трудовата му ангажираност,
съдействието му за разкриване на обективната истина, както и изразеното от
него съжаление за извършеното и ниската обществена опасност на дееца.
Счита, че с оглед на тях и за постигане целите на наказанието, не е
необходимо наложеното на подсъдимия наказание да бъде изтърпяно
ефективно. Пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода” на
подсъдимия в минималния размер - за срок от 3 години, а след редукцията по
чл.58а от НК – за срок от 2 години, изпълнението на което да бъде отложено
на основание чл.66 от НК с изпитателния срок от 3 години; както и да му бъде
наложено наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ в минимално
предвидения от закона размер. Вторият защитник на подсъдимия Ю. –
адв.Д.С. от АК – К., пледира за налагане на подсъдимия на наказание в
минималните предвидени в закона размери за съответното престъпление, с
приложение на чл.66 от НК. Подсъдимият Ю. в съдебно заседание изразява
съжаление за извършеното, като моли да не бъде изпращан в затвора.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание счита, че
1
обвинението е доказано по несъмнен начин, като подсъдимия е осъществил от
обективна и субективна страна престъпният състав на чл.343 ал.3,
предл.последно, б.„б”, във вр. с ал.1 б.„в”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, за
което предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от 3 години, което на основание чл.58а ал.1 от НК да бъде редуцирано с 1/3,
при което на подсъдимия следва да бъде определено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 години, като изразява становище, че целите на
наказанието биха могли да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на
това наказание, поради което предлага изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ , наложено на подс.Ю., да бъде отложено с
изпитателен срок не по-малък от 4 години. Предлага на подс.Ю. да бъде
наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
години.
Частния обвинител Н. М. К. от гр.К. и нейният повереник – адв.С. М. от
АК – К., в съдебно заседание изразяват становище, че подс.Ю. е осъществил
от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд,
като предлагат на същия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“
към средния размер на предвиденото в закона, изпълнението на което да бъде
отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 5 години. Претендират
присъждане на направените по делото разноски.
Повереникът на частния обвинител К. В. М. от гр.С.З. – адв.М. З. от АК
– С.З., в съдебно заседание изразява становище, че предложеното от
прокурора наказание на подсъдимия е справедливо, с оглед смекчаващите
отговорността на подсъдимия доказателства и липсата на отегчаващи такива.
Моли на подс.Ю. да бъде наложено кумулативно наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок, по-дълъг от предложения от прокурора, а
именно – за срок от 4 години. Претендира направените в досъдебното и
съдебното производства разноски по делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Подсъдимият С. Ю. Ю. е роден на **.**.**** год. в гр.К., като
постоянно живее в с.П., общ.К., обл.К.. Има завършено средно образование,
не е женен, не е осъждан, работи като „шофьор“ в „Г.“ АД – гр.К.. По
местоживеене се ползва с добри характеристични данни.
Подсъдимият С. Ю. е правоспособен водач на MПC от 19.08.1999 год.
за категория „В“, като към 2007 год. имал правоспособност за управление на
МПС и от категории „C“, „DE“, „M“, „СЕ“, „D“, „AM“, „ТКТ“ и „ВЕ“.
Наказван е многократно по административен ред за нарушения на правилата
за движение. От 09.09.2020 год. подс.Ю. работел като шофьор на
тежкотоварни автомобили при „Г." АД - гр. К..
На 29.09.2022 год. сутринта, след 8.00 часа, подс.С. Ю. потеглил от база
„Г.“ на „Г." АД, намираща се на ул.„З.“ в гр.К., към с.С., общ.М.. Преминал по
2
ул.„З.“ и около 8.30 часа спрял преди пътен знак „В27“ - „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“, поставен преди кръстовището на ул.„З.“
и бул. „Б.“, намиращо се в близост до хотел „К.“. В това време имало
интензивно движение на автомобили по бул.„Б.“ и пешеходци, пресичащи ул.
„З.“, като подсъдимият ги изчакал, тьй като имали предимство в движението.
По същото време пострадалата М.С.С. се движела по тротоара на бул.
„Б.“, преминаващ покрай магазин „Лидл“, в посока от магазин „Лидл“ към
Автогара „XXI-ви век“ и приближавала ул.„З.“. Когато С. достигнала
улицата, подс.Ю. бил спрял движението на товарния автомобил и изчаквал
преминаването на движещите се с предимство автомобили и пешеходци. С.
слязла на платното за движение и започнала да пресича ул.„З.“ пред товарния
автомобил, като се движела по мисленото продължение на тротоара от
магазин „Лидл“ към Автогара „XXI-ви век“ върху платното за движение на
ул.„З.“. Подсъдимият Ю. не забелязал пресичащата пред автомобила му С. и
потеглил бавно, насочвайки движението на автомобила за десен завой към
бул.„Б.“, за да се включи в движението по булеварда, при което достигнал
пресичащата С. и я блъснал с предната лява част на автомобила, в областта на
предната му броня. Пострадалата загубила равновесие и паднала на асфалта
пред автомобила. Подсъдимият Ю. не усетил удара на автомобила в тялото на
пострадалата и не видял, че последната е падналата на платното за движение.
Продължил движението на товарния автомобил надясно към бул.„Б.“, при
което лявото колело на автомобила преминало върху тялото на пострадалата
С. в областга на корема, а движението на автомобила продължило.
Блъскането и прегазването на пострадалата от товарния автомобил било
видяно от свидетеля Р.С., който пътувал с автомобила си по бул.„Б.“ в посока
към автогарата. По същото време движението на автомобили по булеварда
временно било спряло заради задръстване, образувало се от интензивния
трафик на автомобили и пешеходци в района, като св.С. бил спрял с
автомобила си в участък от булеварда, намиращ се срещу кръстовището
между бул.„Б.“ и ул.„З.“ - между хотел „К.“ и магазин „Васмар“. Виждайки
случващото се с пострадалата С., св.С. започнал да подава сигнали с клаксона
на автомобила си и махал с ръце срещу подс.Ю., за да спре товарния
автомобил, но движението на същия продължило. М. С. се намирала между
първото и второто леви колела на товарния автомобил, като при движението
си автомобилът завлякъл тялото й по платното за движение на бул.„Б.“. По
тялото на С. се образували наранявания с кървене, от които по асфалтовата
настилка останали кървави следи. Свидетелят С. излязъл от автомобила си и
продължил да сигнализира на подсъдимия Ю. за опасностга с клаксон и
размахвайки ръце. Последният забелязал сигналите на св.С. и спрял товарния
автомобил, като предната му част се намирала на бул.„Б.“ в посока гр.М., а
задната част - в кръстовището. Подсъдимият веднага отишъл при
пострадалата М. С., която лежала на платното за движение между първото и
второто леви колела на товарния автомобил, главата й била под автомобила, а
краката й - извън габаритите му. Подсъдимият С. Ю. разговарял с
3
пострадалата, повдигнал и придържал главата й с едната си ръка, а с другата
държал ръката й. Приближил се и св.Р.С., който веднага сигнализирал за
произшествието на телефон 112. Сигнал за случилото се подал и св.Н.Д.,
който преминал с велосипеда си покрай местопроизшествието. Подсъдимият
Ю. също сигнализирал за произшествието на телефон 112, като обяснил, че до
хлебозавода е блъснал жена с камион и настоял по - бързо да пристигне
линейка.
На местопроизшествието пристигнали свидетелите К.Т., Б. М., В.Т. и
Т.Д.У. - всички автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
К., които запазили местопроизшествието, установили самоличността на
подсъдимия, пострадалата и свидетеля С. и регулирали движението в района.
Малко по-късно пристигнал екип на ЦСМП - К. и пострадалата била откарана
в спешното отделение на МБАЛ „Д-р А.Д.“ АД - гр.К..
Свидетелят Б. М. извършил проверка на подс.Ю. за употреба на алкохол
или други упойващи вещества, като резултатьт бил отрицателен.
Местопроизшествието било запазено от полицейските служители в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - К. и бил извършен оглед на
пътнотранспортното произшествие.
На пострадалата М. С. била извършена коремна операция, след което
била настанена на лечение в ОАИЛ при МБАЛ „Д-р А.Д.“ АД - гр.К.. На
18.10.2022 год. М. С. починала от усложнения, причинени от травмите,
получени при пътнотранспортното произшествие на 29.09.2022 год.
Видно от писменото заключение на вещото лице по извършената на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп № 57/2022
год., при изследване на трупа на М.С.С. било констатирани следните телесни
увреждания: съчетана травма на предната долна дясна част на коремната
стена, дясната хълбочна област и дясното бедро, с оформяне на голяма
разкъсна рана с липса на тькан; травма на лявата половина на седалищно -
хълбочната област с охлузване на кожата, образуване на травматичен
деколман, с големи участъци на некроза на травмираните тькани, довела до
обща инфекция на организма, проявила се със септично състояние,
двустранна пневмония и дистрофични изменения в паренхимните органи,
довело до смъртен изход; счупване на левите напречни израстъци на трети и
четвърти поясни прешлени, счупване на лявата хълбочна кост, счупване на
горното и долното рамо на лявата срамна кост на таза, с кръвопропиване на
меките тькани в обласrга на счупванията; състояние след извършена скоро
коремна операция; състояние след извършена в миналото черепно-мозъчна
операция; оток на мозъка. Вещото лице е дало заключение, че
непосредствената причина за смъртта на М.С.С. е обща инфекция на
организма /септично състояние/, дължаща се на възпалителен процес
вследствие на обширни некрози на травмираните меки тькани, довела до
дихателна и сърдечно - съдова недостатьчност. Посочила е, че описаните
травматични увреждания са получени при действието на твърд тьп предмет и
4
добре отговарят да са възникнали при прегазване от тежко моторно превозно
средство, като е налице причинно-следствена връзка между травматичните
увреждания на М.С.С. и настьпилата й смърт на 18.10.2022 год. Вещото лице
е посочило в заключението си още, че този вид автомобилна травма най-често
протича в следните фази: сблъскване на колелото на автомобила с тялото,
плъзгане и превъртане на колелото по тялото, възкачване на колелото по
тялото, преминаване на колелото през тялото, влачене на тялото. При ниска
скорост на автомобила е възможно непълно прегазване, т.е. липсва фазата на
пълно преминаване на колелото през тялото. Предвид локализацията,
морфологията и тежестта на установените травматични увреждания се
приема, че прегазването е станало през долната част на тялото, при
положение по лице на пострадалата, с посока отляво надясно. Голямата
разкъсна рана с липса на тькан на предната долна част на коремната стена,
дясната хълбочна област и дясното бедро е възникнала при провлачването на
тялото и триенето му върху пътното платно.
От писмените заключения на вещото лице по извършените на
досъдебното производство съдебна автотехническа експертиза и
допълнителна съдебна автотехническа експертиза се установяват следните
обстоятелства за настьпилото пътно-транспортното произшествие:
Мястото на удара се намира в гр.К., на кръстовището, образувано
между бул.„Б.“ и ул.„З.“, на платното за движение на ул. „З.“ /на заустването
в бул. „Б.“/. Има координати Ху – 1.60 метра от мерната линия по посока на
огледа /мерено успоредно на оста на пътното платно на бул. „Б.“/ и Yy - 13.10
метра от базовата линия към платното на ул.„З.“ /мерено перпендикулярно на
оста на бул. „Б."/. От заключението по допълнителната съдебна
автотехническа експертиза е изяснено, че мястото на удара се намира на
ширината на десния тротоар - този от магазин „Лидл“ към автогара „XXI-ви
век“, на ръкава от Т - образното кръстовище /ул. „З."/. Проекцията му върху
улицата показва, че мястото на удара на пешеходката от автомобила попада в
зоната на мисленото продължение на тротоара от магазин „Лидл“ към
автогара „XXI-ви век“ върху платното за движение на ул.„З.“, по смисъла на
параграф 6, т.54 от ЗДвП.
Вещото лице е дало заключение още, че механизмът на настьпване на
пътнотранспортното произшествие /ПТП/ е следният: товарен автомобил
„МАН ТГС“, с рег. № ********, управляван от С. Ю. се е движил по ул.„З.“ в
гр.К., с посока от завод „Г.“ към хотел „К.“. Пешеходката М. С. е вървяла по
тротоара на бул.„Б.“ от страната на магазин „Лидл“, с посока от магазина към
автогарата. На кръстовището между ул.„З.“ и бул.„Б.“ товарният автомобил е
спрял за изчакване на преминаващи с предимство пътни превозни средства и
пешеходци. Пешеходката С. е пресякла ул. „З.“ непосредствено пред товарния
автомобил. Той е потеглил, извършвайки десен завой към бул.„Б.“ и
пешеходката е попаднала в габаритите му. Траекториите им на движение са
се пресекли и товарния автомобил я ударил с предната си лява част /предна
броня/. С. е загубила равновесие, паднала е на асфалта. Когато първата ос на
5
автомобила е била в т.В от схемата /намира се на пътното платно на бул.„Б.“ в
дясната лента за движение по посока на огледа от автогарата към гр.М./
лявото му колело е прегазило частично тялото на пешеходката в областта на
корема. Последвало е завличане на пешеходката от товарния автомобил по
посока на движението му и при триенето е оставена следа от биологичен
материал по асфалта, а С. е получила нараняванията си по дясното бедро и
корема. Нормативно разрешената скорост в участька, в който е възникнало
ПТП е 50 км/ч.
Вещото лице е посочило също, че скоростите на движение на товарен
автомобил „МАН ТГС“ с рег. № ******** при ПТП са следните: по време на
удара на пешеходката скоростта му е била 3.95 км/ч, а преди употребата на
спирачната уредба – 17.90 км/ч. Относно възможността на водача на товарния
автомобил да предотврати настъпването на ПТП, вещото лице е дало
заключение, че товарният автомобил е бил спрял на кръстовището, изчаквал е
преминаването на пътни превозни средства и пешеходци, като преди да
потегли водачът му е имал видимост към пешеходката, когато е била в т.А -
при стьпване на платното за движение /в момента на възникване на
опасността/. От това следва изводът, че водачът е бил загубил контрол над
пътната обстановка пред товарния автомобил. При ПТП товарният автомобил
е бил технически изправен, като няма техническа неизправност по товарния
автомобил, която да е повлияла за възникване на ПТП. Вещото лице счита, че
в конкретната пътна ситуация водачът и пешеходката С. с действията си от
техническа гледна точка са допуснали пострадалата да попадне в габаритите
на товарния автомобил и траекториите им на движение да са пресекат, което е
довело до ПТП. В конкретната пътна ситуация, водачът е следвало да
пропусне преминаващата през улицата пешеходка и след това да потегли и
извърши маневрата завой надясно. След възприемане на случващото се,
водачът на автомобила навреме е реагирал със спирачната уредба, като е имал
възможност да възприеме пешеходката още когато е спрял за изчакване на
кръстовището между двете улици. Той е имал възможност да я възприеме,
когато е слизала от тротоара на платното за движение, т.е. когато се е
превърнала в ,,опасност на пътя“. В така създадената ситуация товарният
автомобил е бил спрял и ударът е настьпил в един много близък момент от
време след потеглянето му.
Горната фактическа обстановка се установява от направеното по реда на
чл. 371 т.2 от НПК признание от подсъдимия С. Ю. Ю. на фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, за които е изразил съгласие да
не се събират доказателства в съдебното производство, и от събраните на
досъдебното производство доказателства, установени чрез гласните
доказателствени средства – показанията на разпитаните пред органите по
разследването свидетели Р.С., Н.Д., К.Т., Б. М., В.Т., Т.У., Н. К. и К. М.; от
писменото заключение на вещото лице д-р Н.М. по извършената на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп № 57/2022
год.; от писмените заключения на вещото лице инж.В.Д. по извършените на
6
досъдебното производство съдебна автотехническа експертиза №
10/16.01.2023 год. и допълнителна такава № 28/06.02.2023 год.; както и от
останалите писмени доказателства, приети от съда, приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния ред – Протокол за оглед на
пътнотранспортно местопроизшествие от 29.09.2022 год., ведно с фотоалбум
към него; протоколи за оглед на веществени доказателства, ведно с
фотоалбуми към тях; Заверено ксероксно копие от Трудов договор №
5/09.09.2020 год., сключен между „Г.“ АД – гр.К. и подс.С. Ю.; Протокол за
доброволно предаване от 07.10.2022 год.; Заверено копие от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2022-1036-244 от 29.09.2022 год.,
ведно с План-схема на ПТП; Справка за нарушител/водач за подс.С. Ю.;
Заверено копие от акт за смърт № 1060/18.10.2022 год., издаден от Община
К.; Удостоверение за наследници на М.С. С. изх.№ 66-00-299/25.10.2022 год.,
издадено от Община К.; Справка за съдимост на подс.С. Ю. Ю., издадена от
РС – К.; Характеристична справка на подс.С. Ю.; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на подс.С. Ю. и др., които
доказателства са логични, последователни, напълно кореспондиращи
помежду си, и които в своята съвкупност подкрепят изцяло самопризнанието
на подсъдимия С. Ю..
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият С. Ю. Ю. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.343 ал.3, предл.последно, б.„б”, във вр. с ал.1 б.„в”,
във вр. с чл. 342 ал.1 от НК - на 29.09.2022 год. в гр.К., при управление на
товарен автомобил „МАН“, модел „ТГС“ с рег. № ********, нарушил
правилата за движение по чл.119 ал.1 от ЗДвП, задължаващ водачът на
нерелсово пътно превозно средство при приближаване към пешеходна пътека
да пропусне стьпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре, и по непредпазливост причинил
смъртта на М.С.С. от гр.К., като деянието е извършено на пешеходна пътека.
От обективна страна по несъмнен начин са установени авторството на
деянието и начинът на осъществяването му – на инкриминираните дата и
място подс.Ю. е нарушил правилата за движение по пътищата, и по-
конкретно: разпоредбата чл.119 ал.1 от ЗДвП, тъй като при управлявление на
МПС – товарен автомобил „МАН“, модел „ТГС“ с рег. № ********, не е
изпълнил вмененото му от посочената законова разпоредба задължение да
пропусне стьпилата на пешеходната пътека и преминаваща по нея
непосредствено пред управлявания от него товарен автомобил пешеходка
М.С.С., а потеглил с него, насочвайки го за извършване на десен завой към
бул. „Б.“, при което пешеходката е попаднала в габаритите му и товарния
автомобил я ударил с предната лява част /предна броня/. Вследствие на
посоченото нарушение на правилата за движение от страна на подс.Ю. и
последвалия удар от товарния автомобил, М. С. загубила равновесие и
паднала на асфалта, като лявото колело на автомобила е прегазило частично
тялото й в областта на корема, като е последвало завличане на пострадалата
7
от товарния автомобил по посока на движението му, а С. е получила телесни
увреждания, довели впоследствие до смъртта й, като между виновното и
противоправно поведение на подс.Ю. и настъпилият вредоносен резултат е
налице пряка причинно-следствена връзка. Още повече, че е установено по
делото, че преди да потегли с управлявания от него автомобил, подс.Ю. е
имал видимост към пешеходката при стьпването й на платното за движение,
като е имал възможност да я възприеме, когато е слизала от тротоара на
платното за движение, т.е. когато се е превърнала в ,,опасност на пътя“. В
така създадената ситуация товарният автомобил е бил спрял и ударът е
настьпил в един много близък момент от време след потеглянето му. От това
следва изводът, че подсъдимият е бил загубил контрол над пътната
обстановка пред товарния автомобил, при което подс.Ю. сам се е поставил в
невъзможност да предотврати настъпването на съставомерния резултат,
поради което е налице негово виновно поведение, налагащо ангарижането на
наказателната му отговорност.
Безспорно е установено от обективна страна още, че е налице
квалифициращото деянието на подсъдимия Ю. обстоятелство по смисъла на
чл.343 ал.3 от НК, а именно: извършването на деянието от подсъдимия на
пешеходна пътека. Това е така, тъй като видно от заключението на вещото
лице инж.В.Д. по извършената на досъдебното производство допълнителна
съдебна автотехническа експертиза, мястото на удара между управлявания от
подс.Ю. товарен автомобил и пешеходката М. С. се намира на ширината на
десния тротоар - този от магазин „Лидл“ към автогара „XXI-ви век“, на
ръкава от Т - образното кръстовище, образувано между ул.„З.“ и бул. „Б.“,
като проекцията му върху улицата показва, че мястото на удара на
пешеходката от автомобила попада в зоната на мисленото продължение на
тротоара от магазин „Лидл“ към автогара „XXI-ви век“ върху платното за
движение на ул.„З.“, т.е. върху „пешеходна пътека“ по смисъла на § 6, т.54 от
ДР на ЗДвП.
Съдът намира, че не е налице нарушение от страна на подсъдимия на
посочените от прокурора както в обстоятелствената част на обвинителния
акт, така и в заключителната му част, други правила за движението по
пътищата, а именно – тези по чл.20 ал.2, изр.2-ро и по чл.119 ал.4 от ЗДвП.
Това е така, тъй като нарушението на правилото за движение по чл.20 ал.2,
изр.2-ро от ЗДвП, задължаващо водачите на пътни превозни средства да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението по дефиниция предполага движение на пътното
превозно средство с определена скорост, която следва да бъде намалена или
пътното превозно средство да бъде спряно, когато възникне т.нар.
предвидима опасност. В случая е установено от събраните по делото
доказателства, че при възникване на опасността за движението, т.е. при
стъпването на пешеходката М. Стоянова на платното за движение на ул.„З.“,
управляваният от подс.Ю. автомобил не е бил в движение, а е бил спрял и
ударът между него и пострадалата Стоянова е настьпил в един много близък
8
момент от време след потеглянето му. Не е налице и нарушение от страна на
подс.Ю. на правилото за движение по чл.119 ал.4 от ЗДвП, тъй като същото
регламентира задължението на водачите на завиващите нерелсови пътни
превозни средства да пропуснат пешеходците, докато в случая управлявания
от подс.Ю. товарен автомобил към момента на удара с пострадалата С. все
още не е бил завиващо нерелсово пътно превозно средство /тъй като е
потеглял напред, за да извърши завой и да навлезе в пътното платно на бул.
„Б.“/, като е очевидно, че посочената законова разпоредба има предвид
пешеходците, намиращи се на и/или пресичащи пътното платно, в което
навлиза завиващото пътно превозно средство. Предвид изложеното, следва
подс.Ю. да бъде признат за невиновен в това да е нарушил правилата за
движение по чл.20 ал.2, изр.2-ро и чл.119 ал.4 от ЗДвП, поради което следва
да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение в тези му части.
Престъплението подсъдимият Ю. е извършил от субективна страна при
форма на вината: непредпазливост - същият не е предвиждал като възможна
или сигурна последица от управлението от него на автомобила в нарушение
на посоченото правило на ЗДвП настъпването на смъртта на пострадалата
М.С.С., но е бил длъжен и е могъл да предвиди този престъпен резултат.
Несъмнено, с оглед възрастта, образованието, придобитият житейски и
социален опит, нивото му на физическо и психическо развитие, както и
дългогодишния му опит като професионален шофьор, подс.С. Ю. е съзнавал,
че следва да пропусне преминаващите с предимство на пешеходна пътека
пред управлявания от него автомобил пешеходци, но не е сторил това.
Същият безспорно е съзнавал и квалифициращото деянието му обстоятелство
– че частта от пътното платно пред автомобила му, по която са преминавали
пешеходците и където е настъпил удара между управлявания от него товарен
автомобил и пострадалата М. С., представлява „пешеходна пътека“ по
смисъла на ЗДвП, въпреки липсата на съответна маркировка за такава. Или,
подсъдимият е имал субективната възможност да предвиди настъпването на
вредоносния резултат от поведението си, като лице, което разбира свойството
и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си,
разполагащо с необходимите за това интелектуални възможности, но не е
сторил това.
Причините, способствували за извършване на престъплението от
подсъдимия, се свеждат до неспазване на нормите и правилата за движение
по пътищата, както и поради проявена небрежност от подсъдимия Ю. при
управление на МПС.
При налагане на наказанието на подсъдимия Ю. за извършеното
престъпление, съдът взе предвид смекчаващите отговорността му
обстоятелства: чистото му съдебно минало, добрите му характеристични
данни, изразеното съжаление за извършеното, трудовата му ангажираност,
както и ниската степен на обществена опасност на дееца; и отегчаващите
отговорността му такива – извършване на множество други нарушения на
правилата за движение по пътищата, санкционирани по административен ред.
9
С оглед на тях и съобразно разпоредбата на чл.54 от НК съдът намира, че на
подсъдимия следва да бъде определено наказание при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства, под средния предвиден в
закона размер за такова престъпление, близо до минималния такъв, а именно:
наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца. Предвид
обстоятелството, че делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно
следствие пред първата инстанция по реда на Глава двадесет и седма от НПК
– по чл. 371 т.2, във вр. с 372 ал.4 от НПК, съдът намира, че на основание
чл.373 ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а ал.1 от НК така определеното на подс.Ю.
наказание следва да бъде намалено с 1/3, като на същия бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 4 месеца /28 месеца/.
Настоящият състав намира, че по делото не са налице нито изключителни,
нито такива многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това
престъпление да се явява несъразмерно тежко, и които да налагат определяне
на наказанието на подс.Ю. при условията на на чл.55 от НК. Съдът намира
също, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК - да се поправи и
превъзпита подсъдимият към спазване на законите и добрите нрави; както и
да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото, не
е наложително изолирането му от свойствената му семейна и социална среда,
чрез ефективно изтърпяване на наказанието в затворническо заведение.
Налице са и останалите предпоставки за приложение на института на
условното осъждане – наложеното на подс.Ю. наказание е по-малко от 3
години „лишаване от свобода”, и същият не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер. Ето защо съдът намира, че следва
на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното на подс.Ю.
наказание „лишаване от свобода” да бъде отложено за срок от 4 години,
считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г, във вр. с чл.37
т.7 от НК, на подс.Ю. следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото
в закона наказание за това престъпление, а именно: наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 години, считано от датата на отнемане
на свидетелството му за правоуправление. Настоящият съдебен състав счита,
че именно чрез така наложените на подс.С. Ю. наказания по вид, размер и
начин на изтърпяване ще бъдат постигнати в максимална степен целите на
личната и генералната превенция, посочени по-горе в мотивите.
Веществените доказателства - 1 бр. компакт - диск с надпис ,,EMTEC
CD-R“ и 1 бр. компакт – диск с надпис „VERBATIM DVD-R 4,7 gb GO
16xspeed vitesse 120 min“, следва да бъдат унищожени след влизане на
присъдата в сила, като вещи без стойност и негодна за употреба.
При този изход на делото, на основание чл.189 ал.3 от НПК следва
подс.С. Ю. Ю. да бъде осъден да заплати на частните обвинители
направените от същите разноски по делото /на досъдебното и съдебното
производство/, представляващи възнаграждение за адвокат – повереник, както
10
следва: на Н. М. К. от гр.К. – сумата в размер на 3 000 лв.; и на К. В. М. от
гр.С.З. – сумата в размер на 3 750 лв. Подсъдимият С. Ю. следва да бъде
осъден да заплати и по сметка на ОД на МВР – К. направените на
досъдебното производство разноски за възнаграждения на вещи лица, в
размер на 1 339.82 лв.
Водим от изложеното, съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
11
Съобщи за изтекли лични данни