№ 222
гр. Ямбол , 13.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Красимира В. Тагарева
Калина Г. Пейчева
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно частно
гражданско дело № 20212300500213 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК.
Образувано е пред ЯОС по частна жалба подадена от Л. Д. Й., ЕГН
**********, адрес: гр. ***, Р. Д. Й., ЕГН **********, адрес: гр. *** *, със
знанието и съгласието на своя майка Р.М.И., ЕГН *****, л. к. № ****, адрес:
гр. *** * и Б. Р. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. *** * чрез адв. С.С. Ч., ЕГН
*****, САК, против Определение № 260708 от 02.06.2021 г., постановено от
ЯРС по гр. д. №230 по описа на съда за 2021 г., с което производството по
делото е прекратено като недопустимо.
Жалбоподателите обжалват постановеното определение, излагайки
доводи за неговата незаконосъобразност. Жалбоподателят счита, че с оглед
датата на настъпване на ПТП (2016г.) настоящото дело следвало да се води по
правилата на отменения КЗ. Лек автомобил марка „Тойота", модел „Авенсис"
с д.к.№ У 6465 АС, при управлението на който виновно е причинено ПТП-то,
имал сключена застраховка „ГО" в ЗАД „Армеец" АД, полица №
115002955576, валидна от 02.12.2015г. до 17.09.2016г. В този смисъл към
момента на настъпване на ПТП управляваният от виновния водач автомобил
е бил застрахован по полица, сключена преди 01.01.2016 г., поради което
правното основание на иска следвало да се определя съобразно правната
уредба на отменения КЗ. Уредбата на новия КЗ, касае деликт настъпил след
01.01.2016г. и към същата не бил приложим чл. 380 от новия КЗ, доколкото §
1
22 от новия КЗ препраща за тези случаи към отменения КЗ, действал към
момента на сключване на застраховката и ограничава приложното поле на КЗ
(нов) само до застрахователни събития, относно които застрахователните
полици са сключени след 01.01.2016 г., какъвто не е процесният случай.
Новият КЗ не предвижда обратно действие, по силата на което отговорността
на застрахователя по вече настъпили щети да се води по новите разпоредби на
КЗ, поради която производството следвало да се води по правилата на чл. 223,
чл.267 ал.1 и чл. 226 от КЗ /отм./ (по арг. на Определение от 15.8.2016 на
Софийския апелативен съд по ч.в.гр.д. № 3693 от 2016 г. (влязло в сила на
15.08.2016 г.). В този смисъл за ищците не е било налице задължение за
предявяване на извънсъдебна претенция преди подаването на исковата молба,
като предпоставка за допустимостта на иска. Твърдят, че дори и да се
приеме, че настоящото производство следва да се води по правилата на новия
КЗ, с подаването на исковата молба ответното дружество е следвало да се
счита уведомено за претенциите на ищците към него.От подаването на
исковата молба в съда и връчването на същата на ответника, действие с което
претенциите на ищците били доведени до знанието на застрахователното
дружество и пред него е открита възможност при желание за доброволно
уреждане на спора, е изминало време многократно надхвърлящо изискуемия
по чл. 380 от КЗ /нов/ тримесечен срок, изтичането на който е предпоставка за
допустимостта на исковете. Макар към датата на подаване на исковата молба
в съда 25.01.2021 г. от страна на ищците да не е била отправена извънсъдебна
претенция и да не е бил изтекъл три месечния срок от същата, то от датата на
връчване на исковата молба на ответника до настоящия момент тримесечния
срок е изтекъл. Следователно към момента на постановяване на обжалваното
Определение са били изпълнени всички изисквания на специалния закон. В
заключение сочат, че горното би касаело иск с правно основание новия КЗ, и
следва да се има предвид, че настоящото производство следвало да се
разглежда по правилата на отменения КЗ, действал към датата на сключване
на застраховка „ГО" на процесния л.а., при виновното управление, на който е
настъпило ПТП.
По същество молят за отмяна на атакуваното Определение № 260708 от
02.06.2021 г., постановено от ЯРС по гр. д. №230 по описа на съда за 2021 г.,
и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на
2
производството по предявения иск.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК ответникът не е депозирал отговор по
частната жалба.
ЯОС намира частната жалба за допустима като подадена в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съгласно чл.274, ал.1, т.1 о ГПК може да се подава частна жалба срещу
определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Видно от приложеното гр.д.№230/2021г. по описа на ЯРС,
първоинстанционният съд е сезиран с обща искова молба от Л. Д. Й., ЕГН
**********, адрес: гр. ***, Р. Д. Й., ЕГН **********, адрес: гр. *** *, със
знанието и съгласието на своя майка Р.М.И., ЕГН *****, л. к. № ****, адрес:
гр. *** * и Б. Р. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. *** * чрез адв. С.С. Ч., ЕГН
*****, САК, с която са предявени против ЗАД Армеец" АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София 1000, р-н Средец, ул."Стефан
Караджа" №2, представлявано от М.П.И. субективно съединени скове за
заплащане на всекиго от ищците сумата от 25 000лв. В исковата молба
ищците са изложили, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на
19.08.2016г., е причинена смъртта на М.Я.И. - дядо на ищците, вследствие на
което същите търпят неимуществени вреди. Посочват, че на 19.08.2016 г., при
управление на л.а. марка „Тойота", модел „Авенсис", с рег. № У6465АС Д.Д.
виновно нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение по
ул. „Преслав" гр. Ямбол в района на кръстовище с пряка до бензиностанция
„Омакс", въпреки наличието на пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство.", водачът навлязъл в кръстовището без да спре,
отнемайки предимството на велосипедиста М.Я.И., в резултат на което била
причинена неговата смърт. Твърдят още, че по случая има постановена
присъда № 73/25.06.2018 г. постановена по НОХД № 150/2018 по описа ЯОС,
с която Д.Д. е признат за виновен в това, че на 19.08.2016 г. е нарушил
правилата за движение по пътищата с управлявания от него л.а. „Тойота
Авенсис" с рег. № У6465АС и на кръстовище, образувано между ул.
„Преслав" и улицата, водеща до „Сакарела" ООД, е реализирал ПТП. При
удара била причинена смъртта на М.Я.И.. Посочва, че в резултат на смъртта
3
ищците търпят неимуществените вреди, които претендират. За лекия
автомобил имало сключена застраховка ГО при ответното дружество,
валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на същия за
обезщетяване на вредите.
С обжалваното определение ЯРС прекратил производството като
недопустимо, тъй като по делото не се твърдяло, нито се сочели
доказателства, че ищците са подали заявление до застрахователя за
обезщетяване на вредите преди подаване на исковата молба по чл.380 от КЗ.
Настоящият състав на ЯОС намира, че обжалваното определение е
неправилно.
Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ (Обн., ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от
1.01.2016 г.) "За застрахователните договори, сключени преди влизането в
сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ, освен ако
страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс". В
настоящият случай договорът за застраховка "Гражданска отговорност",
обективиран в застрахователна полица BG /02/115001794640 е сключен на
08.07.2015 г. От страна на ответното дружество не са изложени твърдения за
наличие на постигната друга различна договорка между страните по
процесната полица. Поради това съдът намира, че в настоящия случай е
приложим § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 226 от КЗ (отм.), доколкото в кодекса няма
изрична норма, с която да е придадено на чл. 498, ал. 3 от КЗ обратно
действие. В част IV от КЗ (отм.), в която се намира нормата на чл. 226 от КЗ
(отм.) не предвижда изискване за провеждане на извънсъдебна процедура за
уреждане на отношенията между пострадал и застраховател. Непредявяването
от ищеца на претенция първо пред застрахователя за заплащане на
неимуществени вреди не е условие за допустимостта на иска. Следователно
заявяването на претенция за вреди първо пред застрахователя в конкретния
случай не е положителна процесуална предпоставка за допустимост на
производството пред съда, предвид разглеждането му по реда на КЗ (отм.);. В
този смисъл е Определение № 534 от 15.10.2020 г. на ВКС по т. д. №
2834/2019 г., II т. о., ТК.
Поради изложеното, първоинстанционният съд е постановил
незаконосъобразен съдебен акт и делото следва да се върне на
4
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Воден от горното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260708 от 02.06.2021 г., постановено от ЯРС
по гр. д. №230 по описа на ЯРС за 2021 г., с което производството по делото е
прекратено като недопустимо.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Ямбол за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5