№ 7992
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110140655 по описа за 2022 година
Производството е исково по молбата на „П...“ ЕООД, ЕИК ...,
представлявано от управителя чрез юрисконсулт А.. против Д. М. А., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С/адрес/с искане за постановяване на решение
спрямо ответника, за това, че дължи на ищеца по договор за потребителски
кредит № **********/05.08.2015г., сключен между нея и „П...” ЕООД сумата
от 1435.27 лева като вземане за главница, сумата от 500,90 лева като
договорно възнаграждение за периода от 18.09.2016г. до 18.02.2018г., законна
лихва за забава от 1340.34 лева за периода от 18.02.2018г. до 29.03.2022г.,
които суми се излага, че са предмет на издадена и оспорена заповед по чл.410
от ГПК от 12.04.2022г. по гр.дело с № 16680/ 2022г.
Излага се, че се, че по него ищецът е отпуснал на длъжника следните
суми: - 1800 лв. за главница със срок на кредита от 24 месеца при размер на
вноската от 111.28 лв. и годишен процент на разходите от 49.90 %, както и
годишен лихвен процент от 41.17 % и лихвен процент на ден от 0.11 % или
общо задължение по кредита: 2670.72 лв.
Твърди се, че по него са били договорени и допълнителни стойности за
услуги за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 1800 лв. и вноска по закупен пакет от допълнителни услуги от 75 лв.
Падежът по договора е изменен с анекс от 24.01.2016г., анекс от 01.02.2016г.
1
и анекс от 22.06.2016г. като поради необслужване на предоставената в заем
сума – плащане само на осем погасителни вноски и една непълна и поради
изтичане крайния срок на договора на 18.02.2018г. задълженията към
кредитодателя са станали изискуеми.
Към датата на сезиране на съда се излага, че размерът на погасеното
вземане по кредита е в общ размер на 1348 лева като с плащанията си
длъжникът е погасил част от задълженията по договора, от които номинал в
размер на 1297.18 лева, сумата от 50.82 лева за погасяване на лихвите за
забава по кредита.
Твърди се, че на основание т.12.1 от ОУ при просрочие в плащането на
вноските, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 %
годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото
плащане. Твърди се още, че за вземанията по договора е издадена заповед по
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело с № 16680/ 2022г. по описа на СРС, която е
оспорена от ответната страна по иска – Д., която е оспорена от нея и с оглед
на което е заявен и настоящия иск за сумите, които се предмет на заповедта –
1435.72 лева за главница и 500.90 лева за договорно възнаграждение, за
които се търси установително решение и за сумата от 1340.34 лева за лихва
за периода от 18.02.2018г. до 29.03.2022г. и осъдително такова за
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1236.92
лева ведно със законна лихва до изплащане на вземането, представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
*********/05.08.2015г. за допълнителна услуга по кредита.
С горните твърдения и като се ангажират доказателства се желае
решение в този смисъл като се претендират лихви и разноски.
В срока за отговор е депозиран такъв от пълномощника на ответната
страна, с който искът се оспорва като недоказан и неоснователен и се навежда
давност.
Искът е с правно основание по чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, чл.
240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД като с доклада си по делото съдът е указал, че
изцяло в тежест на ищеца е да установи вземането си на сочените основания –
договор за кредит, по който е отпусната сума в заем, погасяване на част от
сумите по него, настъпване на крайния падеж на погасяването им и начина, по
който са сформирани задълженията. Указал е и че не се сочат доказателства
2
за това как са се сформирали задълженията по исковата молба, претендирани
от ищеца.
Съдът след като обсъди събраните доказателства и изложените
твърдения на страните намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Няма спор и се установява от приложеното ч.гр.дело №16680 /2022г. по
описа на СРС, че ищецът ‘П...“ ЕООД е със заповед по чл.410 от ГПК спрямо
ответницата за сумата от 1435.72 лева за главница по потребителски заем,
1340.34 лева като вземане за лихва за периода от 18.02.2018г. до 29,03.2022г.,
500.90 лева като вземане за неплатено договорно възнаграждение за период
от 18.09.2016г. до 18.02.2018г., както и разноските по делото и е отказал да
издаде заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 1236.92 лева като начислена
на основание нищожна клауза по договора.
Страните нямат спор и е видно от договор за потребителски кредит с №
*********/05.08.2015г., че между ‘Профикредит България ЕООД и Д. М. А. е
подписан договор за заем, според който ищецът предоставя в заем на клиента
сумата от 1800 лева – главница, заради което ответната страна следва да
заплати 41.17 лева като годишен лихвен процент, ГПР от 49.90 лева,
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги от 1800 лева, като
главницата е следвало да бъде връщана на 24 месечни вноски от по 111.28
лева, а вноските по допълнителната услуга е следвало да бъдат от по 75 лева
или така, както е посочено в договора общата сума като задължение става в
размер на 4470.72 лева с обща вноска от 186.28 лева. Посоченият в договора
падеж е пето число на месеца.
Не се спори и това се установява от Общите условия към договора, че
страните са постигнали споразумение за предоставяне на допълнителен пакет
услуги изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой вноски по
погасяването; възможност за намаляване на техния брой като и за смяна на
падежа и най-накрая улеснена процедура по получаване на допълнителни
парични средства.
Страните не спорят и това е видно от анекс 1, 2 и 3 към Договора, че на
24.01.2016г., на 08.02.2016г. и на 22.06.2016г. страните са предоговорили част
от условията по договора вкл. чрез подписване на нов погасителен план.
3
Страните нямат спор, а и това се установява от представеното и
неоспорено извлечение от сметката на длъжника по потребителския кредит с
дата от 26.07.2022г., че към датата на подаване на исковата молба ответната
страна е осъществявала плащания по договора в общ размер на 1348 лева и е
с дължим остатък от 3173.54 лева. Платените по кредита суми са отнесени от
ищеца, както следва: главница, лихва, размер на вноска по кредита, размер на
вноска по закупена допълнителна/и услуга/и общ размер на вноската
дата на падеж, платено, платена главница, платена лихва, платена вноска по
закупена допълнителна/и услуга/и дата на плащането, дни в забава или: по
първата вноска има плащане на главница от 49.52 , лихва от 61.76 или
вноска по кредита от 111.28, както и вноска по закупена допълнителна услуга,
по втората има плащане на 51.22 лева за главница, 60.06 лева за лихва – обща
вноска от 111.28 лева, 75.00 лева за вноска по закупена допълнителна услуга;
по третата има плащане от 52.98 лева за главница и за лихва от 58.30 лева или
общо 111.28 лева, както и 75.00 лева за платена услуга допълнителна, по
четвъртата няма плащане, а по петата има плащане от 56.68 лева за главница,
54.60 лева за лихва или общо 111.28 лева, както и 75.00 лева за ДУ, по
шестата има плащане от 58.62 лева за главница и 52.66 лева за лихва или
111.28 лева общо, както и 75.00 лева за вноска по ДУ, по седмата има плащане
от 60.63 лева за главница и 50.65 лева за лихва или общо 111.28 лева, както и
75.00 лева за ДУ. Плащания по осма и девета няма, а по десета има плащане
от 17.02 лева за главница, 11.22 лева за лихва и 19.04 лева за ДУ, по
единадесетата има плащане от 17.61 лева за главница, 10.63 лева за лихва и
19.04 лева за ДУ, по дванадесетата има плащане на 9.94 лева за лихва и
75.00 лева за допълнителна услуга. По останалите вноски от тринадесетата
до двадесет и девета няма плащане или за периода с падеж от 18.10.2016г. до
18.02.2018г. няма плащане на суми по кредита. Или въз основа на това
извлечение се установява, че сумите, платени за главница по Договора са в
общ размер на 364.28 лева, за лихва е от 369.82 лева и сумата за ДУ е в размер
на 563.08 лева.
При тези факти, установени на база на събраните доказателства съдът
намира следното от правна страна:
Договорът за заем е реален такъв като заемното правоотношение
възниква в момента, в който заемополучателят получи в заем уговорената
между страните сума. Страните нямат спор, че уговорената и поискана в заем
4
сума от 1800 лева е била дадена на кредитополучателя, което води до
възникване на твърдяното заемно правоотношение между ищеца и ответника.
Съдът намира обаче, че дължими към заемодателя от потребителя биха
били само сумите за главница и лихва, договорна такава и то дотолкова,
доколкото не са погасени с давност. Със свое разпореждане от 12.04.2022г. ,
издадено по ч.гр.дело с № 6680/ 2022г., съдът е отказал да издаде и присъди
сумата от 1236.92 лева за неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по договора като е приел, че тази клауза не е за
допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези
услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в
облигационното отношение, възникнало в резултат на договора, а именно
отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги са
свързани с усвояването и управлението на кредита и следователно клаузата
заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което съдът е
приел, че е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Това дава основание на съда
да приеме, че цялата сума от 563.08 лева, плащана от Д. по Договора като
възнаграждение за тази допълнителна услуга е платена без основание, а
самият иск за присъждане на остатъка от нейната стойност, предмет на
осъдителната претенция за 1236.92 лева, следва да бъде отхвърлен.
Относно претенциите за установяване на задължение за главница от
1435.72 лева и на вземане за лихва от 500.90 лева съдът при стореното
възражение за давност намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени като
погасени с такава – три години за вземанията за лихва на основание чл.111,
ал.3 от ЗЗД от датата на падежа и пет години на основание чл.110 от ЗЗД.
Съгласно представеното извлечение последното плащане на вноска за
главница по договора е на 18.09.2016г., а следващият падеж, от който
кредитополучателят е в забава, е бил на 18.09.2016г. или най-късния момент
за търсене на вземането за главница по съдебен ред е бил на 18.09.2021г., а
съдът е сезиран със заявлението по чл. 410 от ГПК на 30.03.2022г. т.е извън
срока за принудително събиране на вземането ерго и претенцията за
установяване на вземане за главница като погасена с давност е неоснователна
като неоснователна е и претенцията за установяване на вземане за лихва –
падежът, от който Д. е в забава за това задължение е бил на 18.10.2016г.
Съдът е сезиран за тази сума на 30.03.2022г., а тригодишният срок за
5
събиране на задължението за лихва по съдебен ред е изтекъл към 18.10.2019г.
А относно установяване дължимостта на претенцията за договорна
лихва от 1340.34 лева за периода от 18.02.2018г. до 29.03.2022г., то същата
остана недоказана въпреки указаната от съда тежест за представяне на
доказателства за това и само на това основание следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и на основание и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът бил имал право на разноски по делото. Такива се търсят от
упълномощения от него адвокат за възнаграждението му по предоставена
правна услуга по пълномощно от 11.10.2022г., но само за подаване на
отговор. Няма доказателства обаче за плащане на такива, поради което не
следва да бъдат присъждане.
Мотивиран от горното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание по чл.415 от ГПК във вр. с чл.79
от ЗЗД, чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД на „П...“ ЕООД, ЕИК ...,
представлявано от управителя чрез юрисконсулт А.. спрямо Д. М. А., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С/адрес/ за установяване на вземане на ищеца спрямо
ответника по договор за потребителски кредит № **********/05.08.2015г. за
сумата от 1435.27 лева като вземане за главница ведно със законовата лихва
за забава от датата на сезиране на съда – 30.03.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, за сумата от 500,90 лева като договорно
възнаграждение за периода от 18.09.2016г. до 18.02.2018г., за законна лихва
за забава от 1340.34 лева за периода от 18.02.2018г. до 29.03.2022г., които
суми са предмет на издадена и оспорена заповед по чл.410 от ГПК от
12.04.2022г. по гр.дело с № 16680/ 2022г. и
ОТХВЪРЛЯ иска с основание по чл 79 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД на
„П...“ ЕООД, ЕИК ..., представлявано от управителя чрез юрисконсулт А..
спрямо Д. М. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. С/адрес/ за осъждането й да
заплати на „П...“ ЕООД възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 1236.92 лева ведно със законна лихва до изплащане на
вземането, представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № *********/05.08.2015г.
6
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7