РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. ХАСКОВО, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря К.Г. Н.
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500435 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 317 вр. чл. 310 и сл. от ГПК.
С Решение №314/12.07.2019г., постановено по гр.д. №788/2019г. по описа на Районен съд-
Димитровград, са уважени предявените от Я. Н. К. против „Неохим“ АД- гр.*** обективно
кумулативно съединени искове: с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението , извършено със Заповед № 201942/05.03.2019г. на
прокуриста на „Неохим“ АД на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ; с правно основание
чл.344 ал.1 т.2 от КТ- за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ***; и с
правно основание чл.344 ал.1 т.3, вр. чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 4867,65
лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа, за период от
06.04.2019г. до 09.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска- 30.04.2019г. до окончателното изплащане, като този иск е отхвърлен в останалата му
част за сумата над 4867,65 лева до пълния предявен размер от 7163,52 лева и за периода от
10.07.2019г. до 06.10.2019г. като неоснователен. Със същото решение ответникът е осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 475,65 лева, а по сметка на
РС – Димитровград държавна такса в размер на 294,71 лева и разноски за вещо лице в
размер на 160 лева.
1
С Решение №404/30.10.2019г. на Окръжен съд- Хасково, постановено по в.гр.д.№625/2019г.
по описа на същия съд, е отменено Решение № 314/12.07.2019г., постановено по гр.д. № 788/
2019г. по описа на Районен съд – Димитровград, в частта в която искът с правно основание
чл.344 ал.1, т.3, вр. чл.225 ал.1 от КТ, предявен от Я.Н. К.- Г. против „Неохим“ АД, ЕИК
*********, е отхвърлен за сумата над 4867,65 лева до пълния предявен размер от 7163,52
лева за периода от 10.07.2019г. до 06.10.2019г., вместо което ответникът „Неохим“ АД е
осъден, на основание чл.344, ал.1 т.3 вр. чл. 225 ал.1 от КТ да заплати на Я.Н. К.- Г. сумата
от 2295,87 лева, представляваща обезщетение за оставяне без работа поради незаконното
уволнение, извършено със Заповед № 201942 от 05.03.2019г. на прокуриста на „Неохим“
АД, за периода от 10.07.2019г. до 06.10.2019г., ведно със законната лихва от предявяване на
иска- 30.04.2019г. до окончателното изплащане. Със същото решение на Окръжен съд-
Хасково е потвърдено в останалата му част Решение № 314/12.07.2019г., постановено по
гр.д.№ 788 по описа за 2019г. на Районен съд – Димитровград, а ответникът „Неохим“ АД е
осъден, на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на Я.Н. К.- Г., сумата от 224,35 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, както и
сумата от 700 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, а
на основание чл.78 ал.6 от ГПК- да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ОС- Хасково в общ размер на 137,75 лева.
Във връзка с касационна жалба, депозирана от ответника „Неохим“АД, е образувано
гр.д.№203/2020г. по описа на ВКС, III-то гражданско отделение. По същото е постановено
Решение №42/15.07.2021г., с което е отменено като неправилно Решение №404/30.10.2019г.
на Окръжен съд- Хасково, постановено по в.гр.д.№625/2019г. по описа на същия съд, като
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- Хасково. С Решението
си ВКС е обосновал необходимостта от извършването на нови съдопроизводствени
действия, а именно възлагане на експертиза, която да изясни и сравни естеството на
възложената работа на старата /***/ и новата длъжност /***/.
След връщането на делото на Окръжен съд- Хасково за разглеждането му от друг
въззивен състав е образувано настоящото производство, по което се установи следното:
Недоволен от Решение №314/12.07.2019г., постановено по гр.д. №788/2019г. по описа на
Районен съд- Димитровград, в частта с която са уважени предявените искове, останал
ответникът „Неохим“ АД- гр.***, поради което в законоустановения срок подал въззивна
жалба с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Поддържа, че
уволнението е извършено при спазване на приложимите законови разпоредби. В тази връзка
се посочва, че изводът на първоинстанционният съд относно фиктивността на извършеното
съкращаване на щата е неправилен, тъй като не е налице нито идентичност, нито сходство
между заеманата от въззиваемата длъжност *** в отдел *** към дирекция *** и
новосъздадената длъжност *** в отдел *** към дирекция ***. Счита се, че двете длъжности
не са идентични, тъй като включват различаващи се по своя характер и обем трудови
задължения. Акцентира се върху задължението на изпълняващия длъжността *** да
2
извършва контрол на цялостната производствена дейност. Във въззивната жалба се прави
подробна съпоставка между длъжностните характеристики за двете позиции. Въвежда се
твърдението, че макар и двете длъжности да са включвали извършването на анализ,
трудовото задължение не е едно и също, тъй като същият е обусловен от цели. Твърди се, че
длъжността *** не включва основна за другата длъжност трудова функция, а именно-
събиране на данни. На следващо място се счита, че решението е необосновано, тъй като
първоинстанцинният съд е направил грешни изводи при анализа на събраните гласни
доказателства. При преценка на последните поотделно и в тяхната съвкупност се стигало до
извод, че двете длъжности се различават не само по своето наименование, но и по своите
трудови функции. Оспорват се приетите от съда за достоверни показания на св.Г.Г.,
доколкото същият е съпруг на въззиваемата и като такъв е заинтересован от изхода на
правния спор. Изразява се несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че липсата на
намаляване на общия брой щатове на практика означава фиктивност на съкращаването на
щата. Във въззивната жалба се разглежда въпросът за наличието на реално съкращаване на
щата, тогава когато трудовите функции се запазват и преминават към друга длъжност.
Посочва се практика на ВКС в този смисъл. Доколкото се счита, че предявеният иск с
правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ е неоснователен, въззивникът твърди неправилност
на първоинстанционното решение и досежно исковете по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ.
Поддържа се, че след като главният иск е неоснователен и като такива следва да бъдат
отхвърлени и предявените акцесорни искове за възстановяване на работа и заплащане на
обезщетение. С изложените мотиви въззивникът моли настоящата съдебна инстанция да
отмени оспорваното решение в обжалваните му части и да постанови ново, с което да
отхвърли обективно кумулативно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Претендира направените разноски в двете съдебни производства.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Я. Н. К., чрез процесуалния
представител адв.Д.П., с който се оспорва въззивната жалба. Изтъква се, че макар да е
прието ново щатно разписание, други уволнения на основание чл.328 ал.1, т.2 пр.2 от КТ не
е имало. Отделно от това се посочва, че след влизане в сила на новото щатно разписание
работодателят не е намалил или премахнал за в бъдеще отделни бройки от утвърдения общ
брой работници и служители. Поддържа мотивите на първоинстанционния съд досежно
наличието на фиктивно съкращаване на щата, доколкото двете длъжности били почти
идентични, като единствената разлика се състояла в наличието на нова трудова функция –
контрол на производствената дейност. Допълва, че същностните дейности на длъжността са
анализа и прогнозирането, а не контрола. В този смисъл моли съдът да потвърди решението
в обжалваните му части. Претендира направените в настоящото производство разноски.
В срока за отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба от Я. Н. К., чрез адв.Д.П., срещу
частта от постановеното решение, с която е отхвърлен като неоснователен искът с правно
основание чл.344 ал.1 т.3, вр. чл.225 ал.1 от КТ над присъдения размер от 4867,65 лв. до
пълния претендиран размер от 7163,52 лв. Сочи, че искът неправилно не е бил уважен за
целия период, доколкото ищцата е останала без работа и за остатъка от шестмесечния срок,
3
а именно от 10.07.2019г. до 06.10.2019г. Представя копие от трудова книжка в подкрепа на
заявеното обстоятелство. Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и за присъждане на исканото обезщетение в пълния предявен размер от
7163,52 лв., както и на направените в двете съдебни инстанции разноски. Срещу подадената
насрещна въззивна жалба в срок не е постъпил писмен отговор от „Неохим“ АД – гр. ***.
Пред въззивния съд страните поддържат процесуалните си позиции, изложени във
въззивната жалба, отговора и насрещната въззивна жалба. В хода на въззивното
производство, с оглед изпълнение указанията на ВКС, е възложена и приета експертиза,
изготвена от вещо лице, специалист ТРЗ, от списъка на вещите лица към Окръжен съд-
Хасково. Със заключението си вещото лице е представило отговори на въпроси, имащи за
цел установяване дали в комплекса от трудовите функции на новата длъжност са включени
изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, както и дали са предвидени и
включени съществено нови по своята характеристика трудови функции.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ал.2 вр. чл.12 от ГПК, намира за
установено следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК срок, от легитимирана
страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Насрещната въззивна жалба е подадена в срока за отговор на въззивната жалба по чл.263
ал.1 от ГПК, от легитимирана страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата
е процесуално допустима, а по същество и основателна.
Настоящият въззивен състав споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд, касателно признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и
възстановяването на предишната работа на ищцата. Доводите на РС- Димитровград в тази
насока контролиращата съдебна инстанция намира за съответни на събраните по делото
доказателства и установените въз основа на тях релевантни обстоятелства, поради което и на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях. С оглед наведените от страните доводи и
възражения, съдът намира за необходимо да обсъди следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ, предявени от Я.Н. К.- Г. против „Неохим“
АД- гр.***.
4
За основателността на предявения иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е необходимо работодателят
да установи при условията на пълно и главно доказване, че законосъобразно е упражнил
правото си да прекрати трудовото правоотношение. Това означава, че по правилата на
чл.154 ал.1 от ГПК в тежест на ответника „Неохим“ АД- гр.*** е да докаже всички
материални предпоставки от фактическия състав на основанието, на което е извършено
прекратяването на трудовите правоотношения по чл.328 ал.1 т.2, пр.2 от КТ (съкращаване на
щата). За да упражни законосъобразно потестативното си право работодателят трябва да
установи кумулативното наличие на следните юридически факти, а именно: 1) премахване
за в бъдеще на длъжността за утвърдения общ брой работници и служители в
предприятието поради преустановяване на съответстващите й трудови функции; 2) ново
щатно разписание, като датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на
която е извършено реалното съкращаване на щата; 3) съкращаването на щата да е реално
(съответната трудова функция действително да е премахната); 4) прекратяването на
трудовите правоотношения да е извършено по съответния ред и от компетентен орган и 5)
да е извършен подбор, когато се съкращават една или няколко щатни бройки измежду
всички, заемащи еднаква или сходна длъжност работници или служители или че такъв не е
бил задължителен.
Другите два обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и т 3
от КТ са обусловени от уважаването на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, доколкото
предпоставка за уважаването им е признаване на уволнението за незаконно. Искът за
възстановяване на заеманата преди уволнението работа ще бъде основателен при доказване
незаконността на уволнението и наличието на трудово правоотношение, което би
съществувало, ако не беше незаконно прекратено, а искът по чл.344 ал.1 т.3 от КТ изисква
работникът да установи оставането си без работа поради уволнението, продължителността
му, причинната връзка с уволнението и размера на последното месечно брутно трудово
възнаграждение, което е получил преди уволнението.
От доказателствата по делото е установено, а и страните не спорят, че между тях е
съществувало трудово правоотношение възникнало по силата на трудов договор № ***г.
Съгласно посочения договор въззиваемата заемала длъжността *** в отдел *** в „Неохим“
АД- гр.***. С допълнително споразумение №***г. към трудов договор №***г.,
въззиваемата е приела да изпълнява длъжността *** в отдел ***, при увеличен размер на
основното месечно трудово възнаграждение и със срок за изпитване от 6 месеца в полза на
работодателя. В тази връзка, на 02.05.2017г. въззивницата е подписала длъжностна
характеристика за длъжността ***, с код по НКПД №***, към Отдел *** в търговски
дружество „Неохим“АД- гр.***.
Със Заповед №329/27.11.2017г. на изпълнителния директор на „Неохим“ АД на основание
чл.328 ал.1 т.5 от КТ/липса на качества за ефективно изпълнение на работата/, чл.335 ал.1 от
КТ и във връзка с чл.128а ал.3 от КТ е прекратен трудовият договор на въззиваемата,
считано от 28.11.2017г. Извършеното прекратяване на трудовите правоотношения е
5
оспорено пред Районен съд- Димитровград, който с Решение №177/18.05.2018г.,
постановено по гр.д.№ 126 по описа за 2018г. на същия съд, признава за незаконно
извършеното уволнение, като Я.К.-Г. е възстановена на заеманата от нея длъжност преди
прекратяване на трудовите правоотношения, а „Неохим“ АД – гр. *** е осъдено да й заплати
обезщетение. Посоченото решение е потвърдено с Решение № 305/01.08.2018г., постановено
по в.гр.д.№478 по описа за 2018г. на Окръжен съд –Хасково. Незаконността на извършеното
уволнение е установена окончателно с Определение № 106/15.02.2019г., постановено по
гр.д.№ 3915 по описа за 2018г. на ВКС. Ищцата е възстановена на длъжността *** със
Заповед №001/2019г. на прокуриста на „Неохим“АД, считано от 05.03.2019г.
От представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че
докато е траело производството по установяване законността на извършеното уволнение на
Я.К., в дружеството – работодател настъпили поетапно няколко промени. На 01.08.2018г. е
издадена Заповед №339 на прокуриста на „Неохим“ АД – гр. ***, с която е утвърдено ново
щатно разписание на длъжностите, влязло в сила от 01.08.2018г. С посоченото
длъжностно/щатно/ разписание за длъжността *** в отдел *** към Дирекция *** са
определени 3 щата.
На 09.11.2018г. със Заповед №484 на изпълнителния директор на предприятието е утвърдена
нова управленско-организационна структура, в следствие на която в дирекция *** е
създадена поддирекция *** с два нови отдела – отдел *** и отдел ***, а в старата дирекция
*** са закрити отдел *** и отдел ***. С новата структура отдел *** поема дейността на
закрития отдел ***, а отдел ***- на звено ***.
Предвид новата управленско-организационна структура на дружеството, със Заповед №
522/28.12.2018г. на изпълнителния директор на „Неохим“ АД- гр.***, е прието ново
длъжностно /щатно/ разписание, влязло в сила на 01.01.2019г.. Съгласно него в новия отдел
*** са предвидени 1 щатна бройка за длъжността *** и 2 щатни бройки за длъжността ***.
На 05.03.2019г. в двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 от КТ Я.К.- Г. се явила на работа за
заемане на длъжността. На същата дата, на която въззиваемата Я.К.- Г. била възстановена на
длъжност ***, й било връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудов договор
№ ***г., в което било посочено, че трудовото правоотношение се прекратява на основание
чл.328 ал.1, т.2, пр.2 от КТ-съкращаване на щата. Същият ден, след връчването на
предизвестието, на въззиваемата била връчена Заповед № 201942 /05.03.2019г. на
прокуриста на „Неохим“ АД – гр.*** за прекратяване на трудовия й договор, считано от
06.03.2019г., като поради неспазване на срока за предизвестие било предвидено да й се
изплати обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ.
От изложените обстоятелства, неоспорени от страните, се установява наличието на няколко
от материалните предпоставки, включени във фактическите състави на предявените искове.
В случая прекратяването на трудовите правоотношения е извършено по съответния ред и от
компетентния орган, същевременно датата на уволнението следва датата на влизане в сила
6
на новото щатно разписание.
Основният спорен въпрос между страните, както при разглеждане на правния спор
пред първата инстанция, така и пред настоящата, е свързан с реалността на
съкращаването на щата.
Константна е съдебната практика, че правото на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с работника на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ възниква след валидно
взето решение за съкращаване в щата и реално съкращаване на съответната длъжност. Дали
извършеното съкращаване на щата е реално или фиктивно може да бъде установено едва
след внимателен анализ на всички събрани доказателства (писмени и гласни) всяко
поотделно и в тяхната съвкупност, доколкото този въпрос касае преценка относно
запазването на трудовите функции, включени в съкратената длъжност.
Основанието за уволнение по чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ е приложимо само когато
съкращаването на щата е реално- т.е. когато не само е премахната длъжността като щатна
бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на
отделна длъжност, независимо от наименованието й. В практиката си ВКС е посочил, че е
налице фиктивно съкращаване на щата, а уволнението на това основание- незаконно, когато
длъжността е премахната като наименование, но трудовата й функция в съществените си
права и задължения е запазена като съдържание на новооткрита длъжност. Докато реално
съкращаването на щата е налице: при запазване на част от трудовите задължения в
новосъздадена длъжност, но комбинирани с други съществено нови трудови задължения;
при разпределяне на трудовите задължения от други работници и служители или възлагане
за извършване от лица по граждански договор, както и при трансформиране на длъжности- в
този смисъл са Решение № 66 от 28.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № ЗЗ2/2012 г., IV г. о., ГК,
Решение № 75 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 924/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 154
от 18.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1279/2010 г., III г. о., ГК. При трансформацията на
длъжности работодателят може да съчетае съществено различаващите се трудови функции
на две длъжности по щатното си разписание в една нова; да възложи трудовите функции на
съществуваща в щатното разписание длъжност на работници и служители с друга длъжност
със съществено различаваща се трудова функция; или да разпредели трудовите функции на
съществуваща длъжност между работници и служители със съществено различаващи се
трудови функции. В крайна сметка характерно е, че новосъздадените в щатното разписание
длъжности се различават съществено по трудови функции в сравнение със съществуващите
по старото щатно разписание. Практиката е категорична още, че при тези хипотези
работодателят не е задължен да извърши подбор, тъй като това задължение е налице, когато
трудовите функции не се различават съществено. Уволнението и в този случай ще бъде
законно, ако извършеното съкращаване в щата е реално, т.е. ако съответната длъжност, като
конкретна трудова функция действително е съкратена или съществено променена и
промяната в щата е извършена по законоустановения ред. В този смисъл виж Р. №
1002/18.05.2000 г., ГД № 2000/99 г., III г. о. на ВКС; Р. № 154/18.04.2011 г., ГД № 1279/2010
7
г., III г. о. ВКС и др. В конкретния случай анализът на събрания доказателствен материал от
двете съдебни инстанции категорично сочи, че не е налице такова трансформиране на
длъжности, тъй като не е налице нито една от възможните хипотези за това.
Изложеното налага да бъде извършена преценка относно това дали длъжността ***
единствено е била премахната като наименование, а трудовата й функция в съществените си
права и задължения е била запазена като съдържание в новооткрита длъжност ***.
Преценката за идентичност на трудовите функции е винаги конкретна и се извършва с оглед
естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се направи нито само
въз основа на наименованието на длъжността, нито от механичното сравнение на трудовите
задължения по длъжностната характеристика. Една и съща длъжност, в зависимост от
предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови функции. Едни и същи
трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия
в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното и място в структурата на
предприятието; от предмета на дейност и организацията на предприятието. Именно поради
това при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от
естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността- от това има ли
съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената
работа в длъжността- Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГК, Решение № 246 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1152/2010 г., III г. о., ГК,
Решение № 174 от 13.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 659/2016 г., ІV г. о., ГК/, Решение № 498
от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 7 от 1.04.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 954/2009 г., IV г. о., ГК.
Въззивният съд приема, че в настоящия случай основните трудови функции на двете
сравнявани длъжности- стара и нова, са идентични. Те най-общо се свеждат до събиране и
анализиране на данни от промишлено- производствената дейност на предприятието, което е
заложено и като основни задачи в длъжностните характеристики и за двете длъжности.
Внимателният анализ на посочените в същите задължения води до извод, че при
формулировката им са използвани различни словесни начини за конкретизирането им. Така
например основните трудови функции за длъжността *** са анализ (на натоварването на
производствените мощности на всички нива на производствения процес и на получената
информация относно изразходваните и налични суровини, материали, ресурси, произведена
и реализирана продукция) и прогнозиране (прави предложения за по-ефективното
използване на производствените мощности, изготвя прогнозен производствен план за
работата и натоварването на цеховете). Отделно са предвидени и задължения, свързани с
изготвяне на технически спецификации за суровините и материалите, продуктовата листа и
документацията и техническите спецификации за продуктите; съдействие за организирането
на доставките; съблюдаване актуалността на нормативната база, касаеща производствената
дейност на дружеството и за спазване на екологичните норми в производството. От своя
страна основните трудови функции за новата длъжност *** също се състоят в анализ (на
8
извършените разходи в производството) и прогнозиране (изготвяне на производствена
програма, на план на производствените мощности, на прогнозни производствени планове за
натоварване на производствените инсталации и движение по складовете наличности).
Добавена е функция по контрол на производствената дейност на база събрани и анализирани
данни от промишлените производствени процеси, съоръжения и инсталации (контролира
изпълнението на бизнес плана на дружеството и движението на дейностите по част
технологична и ремонтна, контролира изготвянето на техническата и технологичната
документация, контролира регулярността на доставки на суровини, необходими за
производствените дейности), както и участие в проекти, свързани с въвеждането на нови
разработки в технологичните процеси с цел оптимизиране на производствените мощности в
цеховете.
Основната преценка, която следва да бъде направена от настоящата съдебна инстанция се
свежда до това дали включената в новата длъжност *** функция по контрол е съществена,
доколкото в останалата си част функциите на двете длъжности се припокриват. За
формирането на извод по този въпрос не способства експертизата, изготвена в хода на
въззивното производство от вещото лице, което при невъзможност да дава отговори на
правни въпроси, базира заключението си единствено на механична съпоставка между
задълженията, включващи се в двете длъжности. В случая от съществено значение се явяват
показанията на свидетелите, разпитани в хода на първоинстанционното производство, които
са изпълнявали както старата длъжност, така и новата. В този смисъл св.С.А. и св.Й.Т.
/чиито свидетелски показания следва да бъдат подложени на внимателен анализ с оглед
обстоятелството, че същите продължават да са в трудови правоотношения с ответника по
делото/ признават, че основните им задължения се състоят в по-малка степен в анализ и
преди всичко- в планиране/прогнозиране на производствените процеси в предприятието.
Дейността по контрол св.Т. определя като „съответна“ от основното задължение за
планиране. Така направеното от свидетеля съждение се потвърждава и от съпоставката на
смисловото значение между формулираната за новата длъжност функция по контрол и
включващите се в старата длъжност задължения по „отчитане и анализиране на получената
информация относно изразходваните и налични суровини, материали, ресурси, произведена
и реализирана продукция“ и „организиране на специфични доставки“. Очевидно в случая се
касае за преформулиране посредством различни словесни изрази на едни и същи задължения
на работника, които в длъжностната характеристика за новата длъжност са конкретизирани
и доразвити като „контролира изпълнението на бизнес плана на дружеството и движението
на дейностите по част технологична и ремонтна“ и „извършва контрол върху регулярността
на доставки на суровини, необходими за производствените дейности“. Следователно след
като създадената нова длъжност не е различна от заличената, то настоящият съдебен състав
приема, че е налице фиктивно /привидно/ съкращаване на щата, което е достатъчно, за да се
приеме, че уволнението е незаконосъобразно, а въззивната жалба на ответника-
неоснователна.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да се възприеме тезата на
9
въззивника „Неохим“АД, че извършеното съкращаване на щата е реално, то уволнението
отново ще бъде незаконосъобразно, доколкото липсват данни за извършен подбор по
смисъла на чл.329 от КТ, когато такъв е следвало да бъде проведен. В случая макар и да са
били съкратени всички щатни бройки за длъжността ***, на новата длъжност,
инкорпорираща в съдържанието си несъществено различаващи се функции, са преназначени
без извършване на подбор двама от колегите на ищцата, заемали преди старата длъжност.
Предвид основателността на предявения иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ възивваната инстанция
следва да се произнесе и по основателността на възраженията, релевирани във въззивната
жалба на ответника по отношение другите два обективно кумулативно предявени иска по
чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ.
Доколкото настоящият съдебен състав приема за установено, че извършеното прекратяване
на трудовото правоотношение на въззивницата е незаконно, то за основателността на иска
по чл.344 ал.1 т.2 от КТ е достатъчно да се докаже съществуването на валидно трудово
правоотношение преди прекратяването му. Не е спорно между страните, че след влизане в
сила на решение № 177/ 18.05.2018г., постановено по гр.д.№ 126 по описа за 2018г. на РС-
Димитровград, считано от 05.03.2019г. трудовото правоотношение между въззивницата и
„Неохим“ АД- гр.*** е възстановено и реално е съществувало, макар и само за посочения
ден. Поради това искът по чл.344 ал.1 т.2 от КТ правилно е бил уважен от
първоинстанционния съд като основателен и въззиваемата е била отново възстановена на
длъжност *** в отдел *** на предприятието.
По отношение на третия от предявените искове настоящата въззивна инстанция намира, че
същият е основателен в пълния му предявен размер и първоистанционното решение следва
да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за сумата над
4867,65 лева до пълния предявен размер от 7163,52 лева и за периода от 10.07.2019г. до
06.10.2019г. Отговорността на работодателя по чл.225 ал.1 КТ е договорна и е за
имуществени вреди /пропуснати ползи/, като обезщетението се съизмерва с пропуснатото
брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът или служителят е
останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца-
Тълкувателно решение № 6/2013г. на ВКС по тълк.д. №6/2013г., ОСГК.
Видно от приетото като доказателство по делото заверено копие от трудовата книжка на
Я.К.-Г. след прекратяването на трудовото правоотношение с „Неохим“ АД, няма вписани
други сключени трудови договора, включително до 06.10.2019г.. Посоченото писмено
доказателство се явява допустимо, относимо и необходимо и не е преклудирано, тъй като
съобразно разпоредбата на чл.266 ал.1 от ГПК във въззивното производство страните могат
да твърдят нови обстоятелства, които не са могли да посочат и да представят доказателства
за тях в срок в първоинстанционното производство. Изтичането на пълния срок на исковата
претенция по чл.344 ал.1 т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 от КТ представлява ново обстоятелство в
смисъл на нововъзникнало и относимите за него доказателства са допустими за първи път
10
пред въззивната инстанция.
В хода на първоинстанционното производство е приета съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена въз основа на писмените доказателства по делото и след проверка в
счетоводството на „Неохим“ АД- гр.*** . Съгласно заключението на приетата в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза размерът на брутното
трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е 1193,92
лв. за пълен месец, а размерът за периода от 06.03.2019г. до 06.10.2019г. е 7163,52 лева.„
При отчитане на настъпилите в хода на процеса факти от значение за предмета на спора
съобразно правилото, установено в разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК, а именно, че ищцата не
е встъпила в трудово правоотношение и за последващия период от време, а именно от
10.07.2019г. до 06.10.2019г. и предвид депозираната насрещна въззивна жалба срещу тази
част от решението на първоинстанцинния съд, въззивният съд приема, че претенцията за
обезщетение по чл.225 ал.1 КТ, е изцяло основателна и следва да бъде уважена, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
С оглед изложеното Решение № 314 от 12.07.2019г., постановено по гр. д. № 788 по описа
за 2019 г. на Районен съд – Димитровград, следва да бъде потвърдено в останалата част.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски, разполага
единствено въззивниата. Последната е поискала присъждането им както за първата, така и за
настоящата инстанция, поради което следва да й се присъдят съдебни разноски за
първоинстанционното производство в размер на още 224,35 лева и за въззивното
производство в размер на 700 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.6 вр. чл.83 ал.1 т.1 от ГПК в тежест на ответника „Неохим“ АД-
гр.*** следва да бъдат възложени дължимите държавни такси пред двете инстанции,
съответно за първа инстанция още 91,83 лева, а за въззивната 45,92 лева или в общ размер на
137,75 лева, както и разноските за изготвената във въззивното производство експертиза в
размер на 370 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 314 от 12.07.2019 г., постановено по гр. д. № 788 по описа за 2019 г.
на Районен съд – Димитровград, в частта, с която искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, предявен от Я.Н. К.- Г. ЕГН ********** против „Неохим“ АД,
ЕИК *********, е отхвърлен за сумата над 4867,65 лева до пълния предявен размер от
7163,52 лева и за периода от 10.07.2019г. до 06.10.2019г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Неохим“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.***,****,
11
на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ да заплати на Я.Н. К.-Г. ЕГН
**********, с адрес: гр.***, сумата от 2295,87 лева, представляваща обезщетение за
оставяне без работа поради незаконното уволнение, извършено със Заповед № 201942 от
05.03.2019г. на прокуриста на „Неохим“ АД – Д.Д., за периода от 10.07.2019г. до
06.10.2019г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 30.04.2019г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „Неохим“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.***, ***,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Я.Н. К.-Г. ЕГН **********, с адрес: гр.***,
сумата от 224,35(двеста двадесет и четири лева и тридесет и пет стотинки) лева,
представляваща допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство, както и сумата от 700 (седемстотин) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Неохим“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.***, ***
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС – Хасково дължимата държавна такса за двете инстанции в общ размер на
137,75 (сто тридесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки) лева, както и разноските за
изготвената във въззивното производство експертиза в размер на 370 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 314 от 12.07.2019 г., постановено по гр. д. № 788 по описа за
2019 г. на Районен съд – Димитровград, в останалата му част.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от датата на обявяването му – 13.10.2021г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12