№ 1622
гр. Варна, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело
№ 20243110105736 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „Й.Б. ЕАД, ЕИК: ********** със
седалище и адрес на управление ******************, чрез адв. З. Ц., срещу И. Г. И.-.Д.,
ЕГН **********, адрес: *****************3, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК първоначално обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
материалноправно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД; чл. 92, ал. 1 ЗЗД; чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл.
232, ал. 2 ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва:
сумата 83.50 лв. /осемдесет и три лева и 0.50 ст./- представляваща неплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за отчетен период
20.08.2021г. -19.11.2021г. към Договор за мобилни услуги № ************** с предпочетен
номер +*********; сумата 30.76 лв. тридесет лева и 0.76 ст./ - неустойка при предсрочно
прекратяване на договорен абонамент по вина на абоната;
сумата 41.98 лв. /четиридесет и един лева и 0.98 ст./- представляваща неплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за отчетен период
20.08.2021г. - 19.11.2021г. по Договор за мобилни услуги № **************., с предпочетен
номер +************; сумата 57.29 лв. /петдесет и седем лева и 0.29 ст./ - неустойка при
предсрочно прекратяване на договорен абонамент по вина на абоната;
сумата в общ размер 34.77 лв. /тридесет и четири лева и 0.77 ст./, представляваща
лизингови вноски, по Договор за лизинг от 06.01.2020г., за мобилно устройство марка
NOKIA 4.2 Dual Black, формирани както следва: дължими незаплатени лизингови вноски в
общ размер на 34.77 лв. с вкл. ДДС (три лизингови вноски, всяка в размер от 11.59 лв. с вкл.
ДДС, начислени във фактура № ************, фактура № **************., фактура №
***************.;
сумата в общ размер 5.88 лв. /пет лева и 0.88 ст./, представляваща лизингови
вноски (три лизингови вноски, всяка в размер от 1.96 лв. с вкл. ДДС) по Договор за лизинг
на базови аксесоари № *********** от 06.01.2020 г., с който е предоставено ползването на
комплект от 4 бр. аксесоари, от които: 4Smarts slim case trans NOKIA 4.2, 4Smarts slim case
trans NOKIA 4.2, 4Smarts slim case trans NOKIA 4.2, 4Smarts slim case trans NOKIA 4.2,
начислени във фактура № *******************., фактура № **************., фактура №
***************., ведно със законната лихва върху вземанията, считано от датата на
подаване на заявлението - 02.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 7685/14.12.2023 г.
по реда на чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 14240 по описа за 2023 г. на РС-
1
Варна, ГО, 39-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба и уточняващите молби, че ищецът е подал заявление
по реда на чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, която
била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в тази връзка у ищеца се
породил правният интерес да предяви установителните искове срещу последния за
признаване съществуването на вземанията – предмет на заповедта. Излага се в молбата, че
между И. Г. И.-.Д. и „Йеттел България" ЕАД (с предишни наименования „К.М.Б." ЕАД и
„Т.Б. ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги № ********** и Договор за лизинг от 06.01.2020г.
Съгласно договора за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен
номер ********* (със стандартна месечна абонаментна такса 31.99 лв. с вкл. ДДС или 26.66
лв. без вкл. ДДС с предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 27.99
лв. с вкл. ДДС или 23.32 лв. без вкл. ДДС) и мобилен телефонен апарат NOKIA 4.2 Dual
Black. Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 266.57 лв. с вкл. ДДС. За
ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се
задължил да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 11.59 лв. с вкл.
ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
2. Договор за лизинг за базови аксесоари № *********** от 06.01.2020г. Съгласно
договора, сключен във връзка с договора за мобилни услуги с предмет номер
********* на клиента бил предоставен пакет от аксесоари, включващ 4 бр. вещи както
следва: 4Smarts slim case trans NOKIA 4.2, 4Smarts slim case trans NOKIA 4.2, 4Smarts
slim case trans NOKIA 4.2, 4Smarts slim case trans NOKIA 4.2. Общата цена на
комплекта от аксесоари възлизала на 47.12 лв. с вкл. ДДС. За ползването му, на
основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да
извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 1.96 лв. с вкл. ДДС
всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез посочения номер.
3. Договор за мобилни услуги № ************ от 20.01.2021г. Съгласно договора за
мобилни услуги на клиента бил предоставен мобилен телефонен номер ***********,
със стандартна месечна абонаментна такса 16.99 лв. с вкл. ДДС или 14.16 лв. без вкл.
ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна
такса в размер на 13.99 лв. с вкл. ДДС или 11.66 лв. без вкл. ДДС.
Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от И. Г. И.-.Д.
мобилни номера и устройства на лизинг се прилагали следните условия:
за мобилен номер **********0 - условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№ ************г.
за мобилен телефонен апарат NOKIA 4.2 Dual Black - условията, договорени в Договор
за лизинг от 06.01.2020г.
за комплект от 4 бр. аксесоари - условията, договорени в Договор за лизинг за базови
аксесоари № *********** от 06.01.2020г.
за мобилен номер *********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№ ************ от 20.01.2021г.
Посочва се, че ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4
бр. фактури, издадени в периода м. септември 2021г. - м. януари 2022г., а именно: фактура №
*******************., фактура № **************., фактура № ***************., фактура
№ **************
В обобщение моли предявените искове да бъдат уважени като основателни.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
чрез назначения от съда особен представител. Последният оспорва предявените искове както
по основание, така и по размер. Оспорва твърденията на ищеца, че процесните договори са
едностранно прекратени от оператора поради неизпълнение на задълженията по тях от
страна на ответника. Посочва се, че в случая липсва отправено писмено изявление за
разваляне на договора до ответника. Излага, че дори да се приеме за осъществено
едностранното прекратяване на договорите, то не се установява точно на коя дата това е
било извършено. Посочва, че ответникът има качеството на потребител и счита, че клаузата
за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като не отговаря на
2
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Същевременно насочва
вниманието върху това, че процесният договор и допълнително споразумение са сключени
при предварително определени общи условия от страна на ищеца, като липсват данни
посочените общи условия да са одобрени от ответника. Клаузите са били предварително
изготвени. Т.е, ответника е бил лишен от възможност да влияе върху съдържанието на
договора и уговорките в него, по аргумент от чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана с
нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007г./. Отделно от изложеното посочва, че
неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на
договора, договаряна от доставчиците на услуги, се приемало за нарушение по чл. 68г, ал. 1
ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика. Възразява срещу клаузата за претендираната
неустойка за забавено плащане, позовавайки се на Тълкувателно решение №7/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно което не се дължи неустойка за забава по чл.92, ал. 1 ЗЗД, а само
неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена, когато двустранен договор, който не е за
продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на
длъжника. Посочва, че претендираната неустойка няма фиксиран краен срок и би могла да
се начислява от лизингодателя за неопределен период от време.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата,
по вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД; чл. 92, ал. 1 ЗЗД; чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл.
232, ал. 2 ЗЗД.
Предмет на исковата претенция са суми дължими като насрещна престация по
съществували между страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита
се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № **********о описа
на Районен съд - Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК. Налице е субективен и обективен
идентитет между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято
дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.
За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът следва да докаже наличие на
посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил
изправна страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги и е предоставил вещи,
предмет на договорите за лизинг за ползване, съдържанието на правоотношенията,
уговорена клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите по вина или
инициатива на ответника в претендирания размер, прекратяване на договорите по вина на
ответника, размер на дължимите неустойки и вземанията във връзка с предоставените
услуги, както и валидността на уговорената клауза за неустойка. В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване по тези факти. При установяване на горните предпоставки от
ищеца, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си.
Наличието на валидни облигационни отношения между страните с предмет
предоставяне на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги № ********** и Договор за
лизинг от 06.01.2020г.; Договор за лизинг за базови аксесоари № *********** от 06.01.2020г.
и Договор за мобилни услуги № ************ от 20.01.2021г., не се оспорва от ответната
страна.
На 06.01.2020г. между ищеца и ответника и сключен Договор за мобилни услуги №
********** с предпочетен номер +********* със следните параметри: срок 24 месеца и
стандартен месечен абонамент Тотал+ в размер на 27.99 лв.; абонамент 31.99 лв. след
изтичане на срока.
Сключен е Договор за лизинг на 06.01.2020г. с мобилен номер +*********.
Предоставен е мобилен апарат Nokia 4.2Dual Black, с цената на устройството с абонаментен
план - 266.57 лв. Сумата е разсрочена на 23 бр. месечни лизингови вноски от по 11.59 лв. с
ДДС и една допълнителна сума от 11.59 лв. за придобиване на собственост.
Подписан между страните е договор за лизинг на базови аксесоари, на обща
лизингова цена 47.12 лв. Сумата е разсрочена на 23 бр. месечни лизингови вноски от по 1.96
лв. с ДДС.
На 20.01.2021г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги №
3
************ за абонаментен план „Тотал +" с номер +************ със следните
параметри: срок 24 месеца и стандартен месечен абонамент в размер на 13.99 лв.; абонамент
16.99 лв. след изтичане на срока.
От заключението по допуснатата ССчЕ се установи, че размерът на неизплатените
от абоната задължения, произтичащи от сключените между страните договори съответства
на претендирания от ищеца. Процесните фактури по Договор за мобилни услуги №
************ г. и Договор за мобилни услуги № ************ от 20.01.2021 г. са
осчетоводени при ищеца. За посочения период няма извършени плащания от абоната.
Ищецът е представил писмени доказателства, от които е видно, че ответникът И. Г.
И.-.Д. е абонат на ищцовото дружество за мобилни и фиксирани услуги по силата на два
договора. Услугите са предоставяни за мобилни номера **********0 и ***********. По
договорите за лизинг, на ответника са предоставени мобилен телефонен апарат NOKIA 4.2
Dual Black на цена 266.57 лв. с вкл. ДДС, платима на двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 11.59 лв. с вкл. ДДС всяка и базови, включващ 4 бр. вещи както следва:
4Smarts slim case trans NOKIA 4.2, 4Smarts slim case trans NOKIA 4.2, 4Smarts slim case trans
NOKIA 4.2, 4Smarts slim case trans NOKIA 4.2., при цена на комплекта от аксесоари 47.12 лв.
с вкл. ДДС, платима на двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 1.96 лв. с вкл.
ДДС всяка.
По делото са приобщени като писмени доказателства договорите за мобилни услуги
и лизинг, както и фактура № *******************., фактура № **************., фактура
№ ***************., фактура № **************, остойностяващи задълженията на
ответника по договорите за мобилни услуги и лизинг.
При така установените факти, в тежест на ищеца бе да докаже, че реално е
предоставил услугите, чиято цена се търси понастоящем.
Видно от представените договори, между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната
телефонни номера, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите,
срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата. Във всеки един от
договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени
и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорите откъм
съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия,
като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част
от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин
лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.
От събраните писмени доказателства се установи, че страните са били в твърдяните
облигационни правоотношения с предмет предоставяне на мобилни услуги. Договорът за
мобилни услуги касае доставката на електронни съобщителни услуги, доколкото не са
наведени твърдения и представени доказателства за уговорка в различен смисъл и поради
това отношенията между страните се регламентира от общите правила за договорните
задължения с предмет натурална престация. Съответно, договорената цена се дължи при
реално извършена доставка. Задълженията на мобилния оператор са определени в
сключения с ответника потребителски договор и по същество се свеждат до това операторът
да поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се
възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва тези
съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското устройство телекомуникационни
услуги /пренос на глас, на данни/. Това означава, че мобилният оператор извън предвидените
в условията по договора изключения, е ограничен във възможността да интервенира в обема
на заявения от потребителя трафик на информация. Всъщност ответникът не е твърдял
неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания чрез потребителските
устройства трафик на услуги. Наред с това, мобилният оператор е задължен с отчитане на
трафика - консумирани от абоната входящи и изходящи услуги, служещо в основание за
определяне ликвидността на дължимото за съответния отчетен период възнаграждение.
В настоящия случай от ищцовото дружество се претендират дължимите по
договорите месечни абонаментни такси. Месечният абонамент осигурява достъп до
услугите, за които е сключен договора и включва разходите за поддръжка на мрежата и се
предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съгласно избрания от него абонаментен
план. Следователно, задължението за заплащането им не е обвързано от потреблението на
мобилни услуги и се дължи без значение дали мобилният оператор действително ги е
4
доставил и съответно дали абонатът ги е потребил. Извод за осигурен достъп до мрежата
може да се направи от обстоятелството, че в договорите за мобилни услуги са посочени
конкретни номера, посредством които потребителят бива идентифициран сред абонатите на
ищеца и са издадени нужните за целта СИМ-карти. Сумите са начислени за осигурен достъп
до услуги и са дължими, поради което потребителят дължи цената за тях.
Доказателства за извършено плащане на месечните абонаментни такси на
претендираната стойност не са ангажирани по делото и при изначална липса на твърдения за
този факт, претенциите за главници по двата договора се явяват доказани по основание и
размер и следва да бъдат уважени.
Не се спори по делото, че между страните са сключени Договор за лизинг от
06.01.2020г. за мобилен телефонен апарат NOKIA 4.2 Dual Black и Договор за лизинг за
базови аксесоари № *********** от 06.01.2020г.: 4Smarts slim case trans NOKIA 4.2, 4Smarts
slim case trans NOKIA 4.2, 4Smarts slim case trans NOKIA 4.2, 4Smarts slim case trans NOKIA
4.2. В чл. 4 от същите е посочено, че устройството и аксесоарите са предадени на
лизингополучателя. Същият не е оспорил удостовереното в чл. 4 от договорите за лизинг
обстоятелство, че е получил мобилното устройство и аксесоари, които са предмет на
договорите, поради което следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението
си по чл. 342, ал. 1 ТЗ да предостави устройствата и аксесоарите на лизингополучателя, като
същите са приети от последния без забележки. Поради това за него е възникнало
задължението по чл. 345, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и същият е бил длъжен да
заплаща дължимите се лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по силата на чл.
345, ал. 1 ТЗ да върне мобилното устройство и аксесоари след изтичане на лизинговите
договори, освен в случаите по чл. 342, ал. 3 ТЗ. И в двата случая обаче той е бил длъжен да
заплати уговорените в договора лизингови вноски. Доказателствената тежест за
установяване на това плащане е на лизингополучателя – ответник в настоящото
производство. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с
надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимите вноски,
което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи,
доказващи плащане от страна на ответника.
В конкретния случай се касае само за заплащане на дължимите се лизингови вноски,
които се дължат по силата на договорите срещу предоставените за ползване вещи, а не за
други уговорки, които дават предимство на ищеца, в качеството му на търговец, пред
ответника, в качеството му на потребител.
По делото не са представени доказателства, че лизингополучателят е върнал
лизинговата вещ, нито че последният е упражнил правото си на изкупуване на посочената
вещ, което е обусловено от заплащане на цената на устройството. Във всички случаи, освен
при прехвърляне на собствеността, лизингополучателят дължи връщане на вещта - чл. 1, ал.
3 от Договора, без да му се възстановяват платените вноски или без да се освобождава от
отговорност за неплатените и изискуеми вноски по договора, представляващи
възнаграждение по договора.
Обстоятелството, че възникналите от процесните договори за лизинг парични
задължения са изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал.
1 ГПК ответника. Този правен извод се извежда и от правната норма, регламентирана в чл.
77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора
разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно
изпълнение на своето правно задължение.
Доколкото ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство не установи, че е заплащал в срок задълженията си към
лизингодателя, следва да се приеме, че към момента на депозиране на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, вземането е било дължимо.
Видно от договорите и инкорпорираните в тях погасителни планове, към момента на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК е настъпил падежът и на последните вноски по
договорите за лизинг.
Предвид липсата на доказателства от страна на ответника, за плащане на
претендираната суми за лизингови вноски, съдът намира, че исковете са доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло в заявения размер.
В настоящото производство ищецът е обосновал претенциите си с твърдения, че
5
договорите са прекратени именно поради неплащане на тези задължения за абонаментни
такси и лизингови вноски, поради което е начислил претендираните в настоящото
производство неустойки.
В договорите т. 11 е предвидено, че при прекратяване на услугите, предоставени от
ищеца по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
всички стандартни абонаментни такси за периода от прекратяване на договора до неговия
краен срок, като максималният размер на тази неустойка не може да надвишава трикратния
размер на месечните такси. Следователно в така цитираните клаузи изрично е предвиден
краен предел на неустойката, с който са съобразени и исковите претенции, предявени на
това основание. Не се твърди, а и не се претендират стойности на неустойката формирани от
абонаментните такси за целия срок на договорите. Така формулирани неустоечните клаузи и
при съобразяване на общия срок на договорите, се налага извод, че клаузите за дължимост
на трикратен абонамент не създават неравновесие в правата и задълженията на потребителя
и мобилния оператор, по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не излизат извън обезщетителната си
функция, поради което в тази част исковете са основателни /Решение №1608/29.10.2021г. по
в.гр.д. № 1968/2021г. на ВОС/.
Следва да бъде признато за установено и обстоятелството, че ответната страна
дължи законна лихва за забава върху задълженията, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно от 02.11.2023 г.
до окончателното изплащане, тъй като това изрично следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1
ГПК.
По разноските:
Вземането за разноски по заповедта е дължимо, но според мотивната част на точка
12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се
произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
Разноските в полза на ищеца - заявител възлизат на сумата от 505 лева.
Предвид изхода на делото - уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78
ал. 1 ГПК ищецът има право да получи разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК и са
налице доказателства за действителното заплащане от ищеца на следните разходи в процеса:
държавна такса в размер на 275 лева; депозит за особен представител – 400 лева; депозит за
вещо лице по ССчЕ - 350 лева; възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат – 480
лева с ДДС. Така по съразмерност на ищеца се дължат общо 1505 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „Й.Б. ЕАД, ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление
****************** съществуват вземания срещу ответника И. Г. И.-.Д., ЕГН **********,
адрес: *****************3, в следните размери: сумата 83.50 лв. /осемдесет и три лева и
0.50 ст./- представляваща неплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, за отчетен период 20.08.2021г. -19.11.2021г. към Договор за мобилни услуги
№ ************** с предпочетен номер +*********; сумата 30.76 лв. тридесет лева и 0.76
ст./ - неустойка при предсрочно прекратяване на договорен абонамент по вина на абоната;
сумата 41.98 лв. /четиридесет и един лева и 0.98 ст./- представляваща неплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за отчетен период 20.08.2021г. -
19.11.2021г. по Договор за мобилни услуги № **************., с предпочетен номер
+************; сумата 57.29 лв. /петдесет и седем лева и 0.29 ст./ - неустойка при
предсрочно прекратяване на договорен абонамент по вина на абоната; сумата в общ размер
34.77 лв. /тридесет и четири лева и 0.77 ст./, представляваща лизингови вноски, по Договор
за лизинг от 06.01.2020г., за мобилно устройство марка NOKIA 4.2 Dual Black, формирани
както следва: дължими незаплатени лизингови вноски в общ размер на 34.77 лв. с вкл. ДДС
(три лизингови вноски, всяка в размер от 11.59 лв. с вкл. ДДС, начислени във фактура №
************, фактура № **************., фактура № ***************.; сумата в общ
размер 5.88 лв. /пет лева и 0.88 ст./, представляваща лизингови вноски (три лизингови
вноски, всяка в размер от 1.96 лв. с вкл. ДДС) по Договор за лизинг на базови аксесоари №
*********** от 06.01.2020 г., с който е предоставено ползването на комплект от 4 бр.
аксесоари, от които: 4Smarts slim case trans NOKIA 4.2, 4Smarts slim case trans NOKIA 4.2,
6
4Smarts slim case trans NOKIA 4.2, 4Smarts slim case trans NOKIA 4.2, начислени във фактура
№ *******************., фактура № **************., фактура № ***************., ведно
със законната лихва върху вземанията, считано от датата на подаване на заявлението -
02.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 7685/14.12.2023 г. по реда на чл. 410 ГПК в
производството по ч. гр. д. № 14240 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 39-ти съдебен
състав, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД; чл.
92, ал. 1 ЗЗД; чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА И. Г. И.-.Д., ЕГН **********, адрес: *****************3 да заплати на
„Й.Б. ЕАД, ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление ******************
сумата от 505 лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 14240/2023г.
по описа на ВРС съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И. Г. И.-.Д., ЕГН **********, адрес: *****************3 да заплати на
„Й.Б. ЕАД, ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление ******************,
сумата от 1505 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7