Решение по дело №1158/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 966
Дата: 18 юли 2022 г.
Съдия: Стоян Димитров Колев
Дело: 20227050701158
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 23 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ……………

 

гр. Варна, ….............2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд – Х-ти тричленен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ

      ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА

      СТОЯН КОЛЕВ

 

при участието на секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и прокурора МИРОСЛАВ ГЕОРГИЕВ, като разгледа докладваното от съдия Стоян Колев кас. адм. дело № 1158 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на КМЕТА НА ОБЩИНА АКСАКОВО, чрез юрк. Д. М., против Решение № 405 от 21.02.2022г. на ВРС, постановено по гр. дело № 5764/2021г. по описа на същия съд, с което е отменена Заповед № 4/18.02.2021г. на Кмета на Община Аксаково, с която е признато правото за придобиване на придаваема част от 381 кв.м. към НИ № ***** по ПНИ на СО „*******“, землище с. *******, общ. ****** и с която е одобрена оценка за същата.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи за това, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на ненадлежно уведомяване наследниците на С. Г. И. за започналото административно производство за издаване на заповед по реда на §4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ. На второ място се сочи, че при наличието на изготвен ПНИ, който е одобрен със Заповед № РД-16-7706-67 от 04.04.2017 г. на Областен управител на област с административен център – Варна и за който няма спор, че е влязъл в сила към момента на оспорената заповед е налице хипотезата на призната, но изцяло невъзстановена собственост на техния наследодател. В производството по §4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ контролът за законосъобразност на процесната Заповед № 4 от 18.02.2021 г. на Кмета на община Аксаково се свежда до проверка дали тя съответства по съдържание на данните от влезлия в сила ПНИ. Счита в тази връзка, че за тези наследници, е останала единствената възможност да бъдат обезщетени, чрез заплащане от страна на ползвателите на придаваемата част в размер на 381 кв.м. ид.ч., включена в НИ № ***** по ПНИ за СО „******“. Тези идеални части не могат да бъдат реално възстановени на бившите собственици, тъй като в конкретния случай не е възможно да бъде обособен нов имот предвид отрежданията на влезлия в сила ПНИ. Дори и за разликата над 250кв.м. да може да се обособи нов имот, този въпрос е следва да бъде разрешен в производството по изработване и одобряване на ПНИ, който вече е влязъл в сила и не подлежи на разглеждане в това по издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ. На следващо място сочи, че съгласно §4з, ал. 2, предл. второ ПЗРЗСПЗЗ, земите, от които не може да се образува нов имот, се заплащат от ползвателите по пазарни цени в срока по §31  ПЗР към ПМС № 234/16.12.99г. към ЗИД на ППЗСПЗЗ. Налагат се доводи, че в противоречие със закона ВРС е приел, че този срок е преклузивен и не е самостоятелно основание за отмяна на издадения индивидуален административен акт. Изтичането му не погасява права, а само поражда такива в полза на бившия собственик за иницииране на оценително производство. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта и преписката се върне на административния орган за ново разглеждане. Претендират се разноски за две инстанции.

Ответните страни – Ж.С.Т. и Г.С.Х. (в хода на процеса е починала жалбоподателката А.Ж.И.), чрез процесуалния си представител адв.  Я., оспорват жалбата. Молят обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Заинтересованата страна С.М.А. не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решението на ВРС правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване пред ВРС е била Заповед № 4/18.02.2021г. на кмета на Община – Аксаково, с която на основание §4к, ал. 7, §4л вр. §4з, ал. 2 ПЗРЗСПЗЗ и §31, ал. З вр. ал. 2, т. 1 ПЗР към ПМС№ 234/1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за СО „*****“, землище на с. *****, община *****, област ***** във връзка с подадено заявление вх. № УТ 53-77/17.10.2019 г. от вх. № УТ 53-3/22.01.2021 г. от С.М.А. и чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, е признато на С.М.А., правото да придобие собствеността, върху земя с площ 381 кв.м., представляващи придаваема площ към новообразуван имот № ***** по ПНИ за СО „******“, землище с. ******, общ. ******, обл. ****** - целият с площ 981 кв.м., от които 600 кв.м. собственост на С.М.А., съгласно нотариален акт №***, том ***, рег. № ****, дело № *** от 10.11.2014 г., вп. акт № ***, том ***, дело .№***, вх.рег.№25190 от 10.11.2014 г. Посочени са и граници на новообразуван имот № ****, а именно: имоти №№ ****, ****, **** и ****. Със същата заповед е одобрена и изготвената по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост оценка от независим оценител, за земята с площ от 381 кв.м., представляващи придаваема площ от стар имот № 100 - собственост на С. Г. И., към новообразуван имот № *****, съгласно ПНИ за СО „*****“, землище с. ***, общ. ****, обл. ****. Същата е в размер на 5302 лева.

За да уважи жалбата ВРС е установил че заинтересованото лице в настоящото производство - С.М.А. е записано в ПНИ за СО „***“, землище с. ****, общ. ****** като собственик на 600/972 ид. ч. от ПИ № ***. Със заявление № УТ 53-3/22.01.2021 г. до кмета на Община Аксаково, С.М.А. отправя искане за издаване на заповед по §4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ за придобиване на имот/и или на придаваеми площи по ПНИ. За започнатото административно производство община Аксаково уведомява заинтересовани лица посредством обявление по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК от дата 27.01.2021 г. Обявлението е поставено на таблото за обяви на ет. 4 на сградата на община Аксаково и е публикувано в нейния сайт. Не са налице данни за връчване на обявлението на жалбоподателите, на техните постоянни или настоящи адреси.

Заповедта е връчена на ответниците по касация (наследници на С.И. - собственик на стар имот № *** по ПКП), като последните, в указания 14-дневен срок са оспорили заповедта пред ВРС. С жалбата им е поискана отмяна на заповедта, като нищожна, незаконосъобразна, евентуално е поискано връщане на преписката за ново произнасяне, като основният довод се свежда до твърденията, че не е извършена реална оценка по §31 от ПЗР към Постановление № 234, както и оценка над разликите над 600кв.м., поради което изчисленото с обжалваната заповед обезщетение е невярно.

Съдът назначил основна и допълнителна съдебно-оценителна експертизи за оценката на процесните 381 кв. м., като не кредитирал първата, определяща тяхната стойност по пазарни цени, но като самостоятелен имот, съответно назначил допълнителната, определяща ги като идеална част от имота при оценка идентична с одобрената със заповедта по реда на Глава VII раздел I от ППЗДС.

За да потвърди обжалваната заповед ВРС е приел, че същата е издадена от компетентен орган и при спазване на административно-процесуалните правила и изисквания за форма. Според ВРС уведомяването на наследниците на С.И. за започнатото административно производство по реда на чл. 26, вр. чл. 18а, ал. 10 АПК, без да са предприемани действия съобщаването да бъде извършено по реда на чл. 18а ал. 1 - 9 АПК съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Така жалбоподателите били лишени от възможността да участват в административното производство по издаване на оспорената заповед, поради което същата следва да се отмени само на това основание.

На второ място ВРС е преценил, че заповедта е незаконосъобразна, защото недвижимия имот, представляващ придаваема площ към новообразуван имот № **** не е надлежно индивидуализиран. Съображенията на първоинстанционния съд са, че на заповедта е посочено местоположение и площ, но не са отбелязани границите на тази придаваема площ, не е приложена изискуемата от закона скица. Налице е и разминаване между заповедта и ПНИ.

ВРС счита също, че по делото не се съдържа доказателство за датата на влизане в сила на заповед №РД-16-7706-67/04.04.2016 г. на областния управител на област Варна. Доколкото датата на влизане в сила на същата не е установена по безспорен начин, не може да се установи коя е началната дата, от която е започнал да тече срокът по § 31, ал. 1 ПЗР към ПМС №234/1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ, респективно кога е изтекъл същият и дали той е спазен.

Според въззивния съд при издаване на оспорената заповед, административният орган е допуснал нарушение на императивни законови правила, като е включил частта от 381 кв.м, като придаваема площ към имота на лицето, записано в регистъра на имотите като собственик на 600/972 идеални части от процесния имот. Приел е, че доколкото тази разлика е над 250 кв.м, съгласно чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ, вр. §4з, ал. 1 и ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, земята подлежи на възстановяване на бившия собственик за образуване на нов имот, а не остава придаваемо място.

Така постановеното решение е неправилно. Същото е постановено при противоречие на закона – касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. І-во АПК.

Тъй като с ПНИ се установяват границите на имотите, правото на собственост, върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, преди да се пристъпи към неговото изготвяне е необходимо да е приключила процедурата по § 4а, респ. §4б от ПЗР на СЗПЗЗ във връзка с § 62 и сл. от ПМС № 456/11.12.1997 година, т.е. на ползвателите да е предоставено правото да изкупят земеделската земя, след което да се извърши оценка на тази земя до размер, определен в §4з ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, в случая 600 кв.м., която се одобрява със заповед на кмета, а сумата, съгласно §4ж ПЗР на ЗСПЗЗ, се внася по извънбюджетна сметка на общината и заедно с лихвите се използва за обезщетяване на бивши собственици и ползватели.

Производството по §4л ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с §4з ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ се отнася за разликата над тези 600 кв.м. и се развива след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. В тази хипотеза правната регулация на възникналото правоотношение между страните е по §31 ПЗР към ПМС № 234/99г.

По делото няма спор, че ПНИ на С.О „****", землище с. ****, общ. ****, обл. *****, одобрен със Заповед № РД-16-7706-67/04.04.2016 г. е влязъл в сила по отношение на новообразуван имот № ****. Не се спори и че заявителката С.А. има качеството на ползвател, който е упражнил по реда на §4а и §4б ПЗР на СЗПЗЗ правото си да придобие 600 кв.м. от земеделската земя съгласно §4з ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Между страните няма спор и че ответниците са наследници на С. Г. И. с признато, но невъзстановено право на собственост за имот стар № ***, както и че с влязъл в сила ПНИ, за тях не са образувани имоти и разликата над 600 кв.м. е придадена към имота на ползвателката.

Настоящата съдебна инстанция счита за неправилен извода на първоинстанционния съд за допуснати при издаване на оспорената заповед  съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Действително относно изготвеното обявление от дата 27.01.2021 г. с което на осн. чл. 26 от АПК община Аксаково уведомява наследниците на С.И. - собственик на стар имот № *** по ПКП и всички заинтересовани лица за започнатото административно производство не са предприети действия за връчване по реда на чл. 18а, ал. 1-9 АПК. Допуснатото нарушение от страна на административния орган обаче, не е от вида на съществените такива, които да доведат до отмяна на оспорения административен акт. Съгласно трайната съдебна практика съществени нарушения на процесуалните правила са тези които са довели до нарушаване правото на защита, както и тези които ако не бяха допуснати, би се стигнало до издаване на акт различен по съдържание от оспорвания, какъвто настоящия случай безспорно не е. От една страна допуснатото нарушение от административния орган не е довело до нарушаване на правото на защита на оспорващия, което право е реализирано в пълен обем в настоящото производство. От друга страна допуснатото нарушение не е съществено, тъй като ако не беше допуснато, не би довело до резултат различен от постановения.

Не се споделят и изводите на въззивната инстанция за ненадлежна индивидуализация на недвижимия имот, представляващ придаваема площ към новообразувания имот. В оспорената заповед са посочени надлежно границите на новообразувания имот с № ****. Законът не въвежда изискване в заповедта по §4л ПЗР на ЗСПЗЗ да бъдат посочвани границите на самата придаваема площ. С влизане в сила на ПНИ тази площ вече се явява идеална част от новообразувания имот и като такава границите ѝ са идентични с неговите съобразно предвижданията заложени във влезлия в сила ПНИ. Следва да се съобрази установеното и безспорно съответствие на заповедта с ПНИ по отношение граници и местонахождение на имот ****. Освен това несъответствията между документи за собственост за имот и конфигурацията му в ПНИ по площ, местност, граници следва да бъде преодоляно посредством процедура за изменение на плана, а не посредством оспорване на заповедта по §4з и §4л ПЗР на ЗСПЗЗ.

Касационната инстанция не споделя извода на въззивния съд за допуснато от административния орган нарушение на императивни правни норми включвайки частта от 381 кв.м като придаваема площ към имота на лицето, записано в регистъра на имотите като собственик на останалите 600 кв.м. идеални части от процесния имот. При постановяване на заповедта по §4з, ал. 2 и §4л ПЗР на ЗСПЗЗ административният орган действа в условията на обвързана компетентност в зависимост от предвижданията заложени във влезлия в сила ПНИ. В това производство предмет на контрол може да бъде само съответствието на издадената заповед на кмета за конкретния имот, с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. В настоящия случай не се спори, че ПНИ е влязъл в сила, без да е обжалван от страните. Възраженията, които са направени от ответниците пред въззивната и настоящата инстанции е било възможно и е следвало да се направят при евентуалното негово обжалване. След като по делото безспорно е установено, че в преклузивния срок по чл. 28б ал. 8 ППЗСПЗЗ ответниците по касация не са оспорили плана на новообразуваните имоти, то той е влязъл в сила и е породил предвидените в закона правни последици. Въз основа на него кметът на общината е издал оспорената заповед, с която за ответниците е определено обезщетение за придаваемата част.

Безспорно е установено, че към момента на постановяване на оспорения в настоящото производство административен акт, заповед №РД-16-7706-67/04.04.2016 г. на областния управител на област Варна по отношение на имот ***** е била влязла в сила. При съмнение за влизане в сила на същата съдът може и е длъжен да изиска от страните да представят доказателства за това. Несъбирането на доказателства за това съставлява процесуално нарушение, което води до неправилност на постановения от него съдебен акт. В случая датата на влизане в сила на заповед №РД-16-7706-67/04.04.2016 г. на областния управител на област Варна е ирелевантно за настоящия процес обстоятелство. Инициативата да се оцени придадената площ, която следва да се заплати на правоимащите като обезщетение, принадлежи на ползвателя, според §31, ал. 1 ПМС № 234 от 1999 г. или на самите правоимащи, според ал. 5 от същия параграф. Ако собственикът с придадена площ към имота, по реда на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ, не поиска оценяването ѝ в 30-дневния срок, това може да направи правоимащия, който има правото да получи цената за него, но не и да стане собственик на придадената площ. Това ясно личи от §31, ал. 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ, според която правоимащият се снабдява с изпълнителен лист срещу длъжника, въз основа на влязлата в сила оценка. Това означава, че собственикът на придаваемата площ  към имота става неин собственик, като се превръща в длъжник за стойността ѝ в полза на правоимащите. Това е така, защото правото му на собственост върху придаваемата площ към имота е възникнало към момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. От това следва, че пропускането на 30-дневния срок по ал. 1 не погасява правото да се иска оценка на придадената част към имота нито за собственика, нито за правоимащите. Срокът не е преклузивен, а инструктивен и е въведен с цел да внесе дисциплина в административните правоотношения между страните. Пропускането му няма за последица промяна на материалното право на собственост върху придаваемата част към имота, нито до погасяване на вземането на правоимащите - правото им да получат обезщетение за стойността му. Предвид горните съображения и въведения тримесечен срок за издаване на оценка от техническата служба на общината от влизане в сила на ПНИ също не е преклузивен, а инструктивен. В този смисъл депозиране на заявлението за придобиване на придаваемата част след посочения срок по §31, ал. 1 ПЗР ППЗСПЗЗ и издаване на оспорената заповед след предвидения срок по §4л ПЗР на ППЗСПЗЗ не представляват процесуални нарушения водещи до отмяна на заповедта.

Другото основно възражение на ответниците по касация повдигнато в жалбата пред ВРС се свежда до това, че оценката на частта от имота с площ от 381 кв. метра, която следва да им се заплати от заинтересованата страна, е занижена и е следвало да бъде изчислена по пазарни цени.

Действително §4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда изготвяне на оценки по пазарни цени. Тази разпоредба обаче е доразвита в правилника за приложение на закона, който като подзаконов нормативен акт детайлизира материята по уредените в закона обществени отношения. За случая е приложима разпоредбата на §31 ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), която касае оценките на земите след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти по §4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, какъвто е настоящия случай и се отнася за последващото придобиване на правото на собственост от ползвателите след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти за придадените им части от имотите на бившите собственици, от които не може да се образува самостоятелен имот.

Разпоредбата на §4л ПЗР ЗСПЗЗ определя, че оценките на земите, сградите и подобренията на земята по §4а, §4б, §4в и §4з се извършват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице в 3-месечен срок от влизането в сила на ПНИ при условия и по ред, определени с ППЗСПЗЗ. Този ред е определен с §31 ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, като съобразно относимата за случая норма на §31, ал. 2, т. 1, пр. І-во ПЗР ППЗСПЗЗ, в случаите по §4з, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ, когато земите са разположени в селищни образувания, какъвто е безспорно е настоящия, оценката се определя по реда на Глава VII, раздел I от ППЗДС (приет с ПМС № 235/96г, обн. ДВ бр. 82 от 1996 г.), поради което няма основание тя да бъде извършена по пазарни цени.

С оглед безспорно установения факт, че имотът попада в селищно образувание, съдът правилно е предприел извършване на повторна СОЕ, тъй като оценката по нея е извършена в съответствие с Глава седма, раздел I от ППЗДС, към който ред препраща §31, ал. 2, т. 1 ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. Заключението по тази експертиза, съобразено с този именно ред, посочва оценка от 5300 лв, което обосновава извод, че в оспорената заповед оценката на имота е била определена правилно, респ. при правилно приложена методика.

При тези данни ВРС неправилно незаконосъобразно е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и постановена в нарушение на административнопроизводствените правила. В разпоредбите на §4л ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ изрично се изброява съдържанието на заповедта на кмета, с която се придобива собствеността върху новообразуваните имоти - номер на имота от ПНИ, местоположение, граници, съседи, размер, наличие на сгради. Тези изисквания са спазени при издаване на оспорената заповед. Твърдението на ответниците, че към заповедта не е била представена скица не се потвърждава, тъй като в първоначалното производството такава е била представена, по формата на извадка от ПНИ, а и съобразно съдебната практика по сходни дела липсата на скица не води до порок в заповедта.

Оспореният съдебен акт е неправилен и като такъв следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и при създадената след отмяната на решението на първоинстанционния съд висящност по първоначалалната жалба, Административният съд в съответствие с чл. 222, ал. 1 АПК ще следва да се произнесе по нейната основателност. По изложените по горе съображения за неправилност на съдебното решение, жалбата е неоснователна. Оспорената с нея заповед на кмета, издадена на основание §4л ПЗР на ЗСПЗЗ е законосъобразна. Същата е издадена от компетентен орган - кмета на общината, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти и в съответствие с приложимата правна норма на §4л ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ и жалбата срещу тях, като неоснователна следва да се отхвърли.

Съдът установява, че на 18.10.2021 г. в хода на производството по  гр. д. № 5764/2021 г. на Районен съд гр. Варна е починала жалбоподателката А.Ж.И.. В тази връзка е следвало тя да бъде заличена като страна по делото. Това не е сторено от въззивния съд в хода на процеса пред първата инстанция, вместо това съдът с решението си се е произнесъл по жалбата на несъществуващ правен субект. Поради това решението на ВРС следва да бъде обезсилено по отношение на жалбоподателката А.Ж.И.. Съдът намира, че доколкото останалите две жалбоподателки са единствени нейни наследници по закон, участвали са в производството по гр. д. № 5764/2021 г. на ВРС на собствено основание и доколкото фактите по делото са изяснени, делото не следва да се връща за тяхното конституиране, като Административният съд следва да се произнесе по основателността на жалбата им.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 АПК, на жалбоподателя следва да му се присъдят направените в двете съдебни инстанции разноски общо в размер на 520 лв., от които по 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете инстанции, 70 лв. за държавна такса и 250 лв. за възнаграждение на вещо лице. На основание чл. 143а, ал.7 АПК ответниците следва да заплатят на заинтересованото лице С.М.А., разноски за първата инстанция в размер на 750,00 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Варненският административен съд, Х-ти касационен състав

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 405 от 21.02.2022г. по гр. д. № 5764/2021 г. на Районен съд гр. Варна в частта в която по жалба на А.Ж.И.,***, е отменена Заповед № 4/18.02.2021г. на Кмета на Община Аксаково.

ОТМЕНЯ Решение № 405 от 21.02.2022г. по гр. д. № 5764/2021 г. на Районен съд гр. Варна в останалата му част, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.С.Т. и Г.С.Х., двете с адрес: *** срещу Заповед № 4/18.02.2021г. на Кмета на Община Аксаково, с която е признато правото за придобиване на придаваема част от 381 кв.м. към НИ № ***** по ПНИ на СО „*****“, землище с. *****, общ. ****** и с която е одобрена оценка за същата.

ОСЪЖДА Ж.С.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.С.Х., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на Община Аксаково разноски за двете инстанции в размер на 520,00 лева.

ОСЪЖДА Ж.С.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.С.Х., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на С.М.А.,*** разноски за първата инстанция в размер на 750,00 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.