№ 848
гр. Плевен, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Наталия Ст. Николова
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20244430105235 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. №****/12.09.2024 г. на
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **********, срещу И. А. А., ЕГН **********, с
адрес: ***, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца,
сумата от 800 лв., главница, 204,82 лв., договорна възнаградителна лихва за периода от *** г.
до 20.02.2023 г., 84,18 лв. законна лихва за забава върху главницата за периода от 20.02.2023
г. до 27.02.2024 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д.№****/2024 г. по описа на РС Плевен.
Ищецът твърди, че На *** година Длъжникът И. А. А., ЕГН: **********, е сключил
Договор за потребителски кредит № ****** с „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е
получил сумата от 800 лева, срещу което се съгласил да върне 11 броя вноски в по 180 лв. в
срок до 20.02.2023 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план,
неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.
Сочи се, че цитираният договор не е сключен в противоречие с изискванията на чл. 9 и чл.
10 от ЗПК и съответно е действителен, доколкото е сключен в съответствие с повелителните
норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Ищецът сочи, че в чл. 31, ал. 3 от Общите условия
по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки
ден забава. Посочва още, че в чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски
кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани,
съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат
изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция,
посочени от него при подписване на договора за кредит. Ищецът сочи, че горепосочените
договори са сключени по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне
на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за
комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е
1
предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно
или повече. Според ищеца дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по
електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е
реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната
сума. Ищецът заявява, че ответникът И. А. А., ЕГН ********** не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит. В исковата молба се твърди още, че с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 05.04.2023г. г. „Сити Кеш“ ООД като цедент
е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски
кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Сочи се, че
вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение
№1 към договора за цесия, като Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него
настоящ адрес на дата - година, както и със СМС на посочения от него телефонен номер и
длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до
изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Моли се съда ако приеме че
уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено
надлежно, то МОЛЯ да приемете за надлежно връчването на уведомлението, извършено с
исковата молба.(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №12/2009 г., ІІ т. о., ВКС, Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. №
2352/2013 г., ІІ т. о., ВКС. Сочи , че задължението все още не е погасено. Претендират се
разноски. Представени са писмени доказателства. Моли съда при неявяване на представител
на ищеца да разгледа делото в тяхно отсъствие. Моли съда да постанови неприсъствено
решение, ако са налице препоставките за това.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен
представител адв. А., с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.
Оспорва се датата на сключване на договора за заем, както и че същият е подписан от
потребителя. От представените към исковата молба доказателства не се установявал размера
на претендираните суми, нито че потребителят е усвоил заемната сума. Представеният
договор за цесия счита, че не произвел действие спрямо потребителя, тъй като макар и
упълномощен, изявлението на цесионера по чл. 99,ал.3 и 4 от ЗЗД не е достигнало до
знанието на длъжника. По делото нямало представени доказателства в тази насока.
Формулира се довод, че ответникът не се представлява от избран от него пълномощник,
поради което връчването на особен представител на препис от исковата молба, не може да се
приравни на връчване/уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземанията, които се
претендират. Връчването на особен представител по реда на чл. 47 ГПК не изпълнявало
горепосоченото изискване на закона. Иска предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В с. з. ищецът не се явява и представлява, но с писмено становище уточнява, че
процесният договор за кредит е сключен по ред, описан в ОУ на „СИТИ КЕШ“ ООД, като
съгласно чл. 9,ал.1 е получил цялата преддоговорна информация на посочената от
потребителя ел. поща. С натискане на бутона „изпрати“ потребителят декларирал съгласно
чл. 11,ал.2 от ОУ, че приема изпратените му документи и с това се счита, че се е подписал на
всяка страница от тях.
В с. з. ответникът чрез назначения му особен представител с писмено становище
поддържа отговора на исковата молба и счита, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Въз основа на заявление от 01.03.2024 г. на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е
2
образувано ч. гр. д. №****/2024 г. по описа на РС Плевен и е издадена Заповед за
изпълнение №***/05.03.2024 г. по силата на която длъжникът И. А. А. е осъден да плати на
заявителя следните суми: 800 лв. главница, 204,82 лв. договорна лихва за периода от *** г.
до 20.02.2023 г., лихва за забава в размер на 84,18 лв. за периода от 20.02.2023 г. до
27.02.2024 г., 49,66 лв. държавна такса и 50 лв. юрк. възнаграждение, дължими по договор за
потребителски кредит №******/*** г.
С Разпореждане №9632/27.08.2024 г. по ч.гр.д.№****/2024 г. по описа на РС Плевен на
осн. чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК са дадени указания на заявителя да предяви иск по реда на чл.
422 от ГПК. Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 05.09.2024 г.
От договор за паричен заем №******/*** г. сключен между СИТИ КЕШ ООД и И. А.
А., в качеството на заемател, се установява, че заемодателят предоставя заем в размер на 800
лв. на заемателя, при следните параметри: ГПР 47,83%, брой вноски 11, ГЛП 40,05%, дата на
първо плащане 19.04.2022 г. и дата на последно плащане 20.02.2023 г. при обща дължима
сума от 1004,82 лв. Видно от инкорпорирания в договора погасителен план е, че всяка от
вноските е формирана от главница, лихва и неустойка, като общата дължима сума е 1980 лв.
Съгласно чл. 6 от договора, заемателят е задължен в срок от три дни от усвояване на заема,
да предостави обезпечение, съгласно чл. 33 от ОУ чрез поръчител или банкова гаранция, а
при неизпълнение на задължението ще му бъде начислена неустойка в размер на 975,18 лв.
към всяка погасителна вноска. Съгласно чл. 33 от ОУ поръчителство на едно или две
физически лица, трябва да отговаря на кумулативните условия: да имат осигурителен доход
в общ размер на най-малко пет пъти минималната работна заплата в страната; в случай на
двама поръчители, осигурителният доход на всеки от тях следва да е най-малко 4 пъти
минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договор и за заем и
да не са заематели по други договори за заем; да нямат кредити към банки или финансови
институции; да представят служебна бележка от работодателя си за размера на получавания
от тях доход. При избор на банкова гаранция тя следвало да е издадена от лицензирана от
БНБ търговска банка за период включващ договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска и обезпечаващ задължение в размер на два пъти
общата сума за плащане на договора за заем. Съгласно чл. 33,ал.2 от ОУ заемодателят си
запазвал правото еднолично без да се мотивира да прецени дали предложеното обезпечение
е годно да обезпечи заема и да откаже сключване на договора за заем, докато не бъде
предоставено искането обезпечение или да откаже да сключи договора за заеми при
непредставяне на исканото обезпечение.
От разписка на „ИЗИ ПЕЙ“, на л.80, се установява, че е извършено плащане на *** г.
от „СИТИ КЕШ“ ООД към получател И. А. А., в размер на 800 лв., с основание: заем
съгласно договор ******.
От договор за продажба и прехвърляния на вземания, сключен между ищцовото
дружество и „СИТИ КЕШ“ ООД на 05.04.2023 г. се установява, че цедентът „СИТИ КЕШ“
ООД е прехвърлил вземания на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД съгласно Анекс 1(
в т.ч. вземанията спрямо ответника, вкл. за неустойка). Съгласно чл.4.3 от договора
цедентът упълномощава цесионера, от негово име, да изпрати писмени уведомления до
длъжниците за сключената цесия.
Към исковата молба е представено уведомление за цесия, от АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ
ЕООД, адресирано до И. А. А., за прехвърляне на вземанията на СИТИ КЕШ ООД на АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ по договор за кредит №******/*** г.
От заключението на приетата ССЕ експертиза се установява, че на *** г. е сключен
договор за заем №****** между ответника И. А. А. и СИТИ КЕШ ООД, по който е усвоена
заемна сума от 800 лв. със срок за погасяване 11 месеца, при годишен лихвен процент –
40,05 и ГПР 47,83% и обща сума, подлежаща на връщане в размер на 1004,82 лв. Всяка
погасителна вноска включвала главница и лихва, а при неизпълнение на задължението за
обезпечаване на заема, като в погасителния план е начислена неустойка в размер на 975,18
лв. към всяка вноска. Първата вноска по договора е на 19.04.2022, а последната на
20.02.2023 г. По договора нямало извършени плащания от страна на ответника. На
3
05.04.2023 г. "СИТИ КЕШ" ООД прехвърлило вземанията по договора на ищцовото
дружество, а именно: 800 лв. главница, 204,82 лв. договорна лихва, 975,18 лв. неустойка,
454,84 лв. такси и лихва за забава.
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните писмени
доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като са последователни и в
съответствие със заключението на вещото лице, установило след проверка в счетоводствата
на дружествата, че е сключен процесния договор за заем на съответната дата, сумата е
усвоена, а вземанията са прехвърлени в цялост на ищцовото дружество. Дори и при
изключване на оспорените писмени доказателства, заключението установява същите
правнорелевантни факти.
Съдът дава пълна вяра на заключението на вещото лице по приетата
съдебносчетоводна експертиза, тъй като е обективно, пълно и изготвено от компетентно
вещо лице.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са допустими положителни установителни искове с правно основание чл.
422,ал.1 вр. чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК вр. чл. чл. 99 от ЗЗД ал.1, вр. чл. 79 от ЗЗД,чл.240,ал.1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. В законовия едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявена
исковата молба. Налице е пълна идентичност между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и тези, предмет на настоящото производството.
Паричните вземания, които ищцовото дружество-цесионер претендира, произтича от
разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД, като в разглеждания случай безспорно се установи, че „АПС
Бета България“ ЕООД е активноматериалноправно легитимиран по предявените искове с
оглед фактa, че е сключен договор за прехвърляне на вземания с „СИТИ КЕШ“ ООД на
05.04.2023 г., в предмета на който попада и вземането на цедента срещу ответника по
делото. Този извод следва от заключението на вещото лице, което е изготвило същото след
запознаване със счетоводството на цедента и цесионера.
По отношение на уведомяването за цесията, липсват доказателства за получаване на
уведомление от страна на ответника. Неспазването на задължението за уведомяване по чл.
99, ал.3 от ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е
въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който
от своя страна се е разпоредил с вземането (в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по
описа на ВКС, ІІ т. о.). По-нататък, съгласно чл. 235,ал.3 ГПК настоящият съдебен състав
отчете, че длъжникът на осн. чл.99,ал.3 ЗЗД е надлежно уведомен, с връчения препис на
исковата молба по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК, за сключения договор за цесия от 05.04.2023 г.,
по силата на който ищцовото дружество е придобило вземанията, произтичащи от договор
за заем №******/*** г. (в т.ч. за неустойка, макар да не е предмет на делото). Именно поради
това са възникнали и последиците на чл. 99,ал.4 от ЗЗД спрямо него от 27.01.2025 г. Това е
така, защото съгласно чл. 47,ал.5 от ГПК съобщението съдържащо препис от исковата молба
с приложеното към нея уведомление за цесия, се счита за редовно връчено. Трайна е
практика на ВКС, обективирана в решение Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д.
№193/2018г., на I т.о., Решение № 139/05.11.2014г. по т. д. № 57/2012г., І т.о., Решение №
6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018г., на І т.о, а именно, че ако в исковата молба е
обективирано изявление на банката – ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг
по кредита за предсрочно изискуем, връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника – ответник , е приложима и по отношение на
уведомяването на длъжника за извършената цесия по реда и при условията на чл. 99, ал. 3
ГПК. В случай на невъзможност длъжникът да бъде намерен на посочения от него в
договора адрес, правата на кредитора са защитени с предвидените възможности за връчване
на уведомлението или чрез нотариална покана по чл. 50 ЗННД, или чрез прилагане на
процедурата по чл. 47, ал. 1-5 ГПК. Правото на защита на длъжника, било то спрямо цедента
или спрямо цесионера, е защитено, чрез назначаването на особен представител в исковото
4
производство и то след стриктно провеждане на процедурата по връчване на уведомление,
предвидена в чл. 47, ал.1–5 ГПК. По своята правна същност, както обявяването на кредита
за предсрочно изискуем, така и прехвърлянето на вземането (цесията), представляват
правопроменящи юридически факти, които заварват едно вече съществуващо
правоотношение и въздействат върху него. При правопроменящите юридически факти
промяната на облигационното правоотношение може да се свърже както с промяна на
неговото съдържание ( какъвто е случая с обявяването на кредита за предсрочно изискуем),
така и с промяна на правното качество (в хипотезата на цесия). Именно в този смисъл са и
определенията, постановени по реда на чл. 288 ГПК, с които по този правен въпрос, не е
допуснато касационно обжалване (Определение №72/05.02.2021 г. по к.т.д №1188/2020 г. на I
т.о. на ТК на ВКС, Определение №50649/06.12.2022 г. по к.т.д №977/2022 г. на I т.о. на ТК на
ВКС, Определение №60850/02.12.2021 г. по гр.д.№2537/2021 г. на III г.о. на ГК на ВКС).
Цедираното вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение ч.гр.д.№****/2024
г. по описа на РС Плевен и предявените искове, произтича от договор за заем №******/***
г., който безспорно се установява, че е сключен (налице е съгласие и предаване на заемната
сума). Този извод следва от заключението на вещото лице и представената разписка на л. 80
от делото, тъй като заемната сума е усвоена от ответника на *** г., поради което с
приемането на средствата е завършен фактическия състав на договор за заем, който е реален.
Същият разкрива характеристики на потребителски договор съгласно чл.9,ал.1 от ЗПК, но
съдът цени усвояването на средства и като конклудентно действие, с което заемателят се
съгласява с параметрите на договора. В този контекст, съдът намира за неоснователни
възраженията, че договорът за заем не е подписан от ответника, тъй като същият е заявил,
потвърдил е от разстояние параметрите и е усвоил заемната сума. Не отговаря на
житейската логика ответникът да усвои заемна сума в размер на 800 лв., изпратена на *** г.
по ИЗИ ПЕЙ от СИТИ КЕШ ООД с изрично посочване, че е заем съгласно договора за заем
№******/*** г. Така след усвояване на паричния заем, за заемателя е възникнало
задължението да върне сумата на 11 месечни вноски съгласно погасителния план.
При преценка юридическия факт от който възникват претендираните парични
вземания, съдът съобрази и задължителните разяснения, дадени в тълк. решение №1/2022 г.
п тълк. д. №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Императивните норми, уреждащи нищожността на
сделките, не могат да бъдат дерогирани по волята на страните, които са ги сключили.
Страните по сделката имат задължение да спазват правопорядъка и да не договарят в
противоречие с императивните правни норми, а когато ги нарушат, следва да понесат
последиците на нищожността, която при отнесен до съда спор, ще бъде констатирана
служебно. Материалният закон няма да бъде приложен точно, ако бъдат игнорирани
установените от съда факти, опорочаващи сделката. Някои от общите основания за
нищожност по чл.26 ЗЗД се установяват от самата сделка и съдът е длъжен да ги констатира
като не зачете нейните правни последици. Порокът на сделката поради противоречие със
закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при
съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Така в разглеждания
случай, и след преценка съдържанието на договора за заем №******/*** г., съдът намира, че
същият е недействителен на осн чл.22 вр. чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В разглежданата
хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит и общата дължима по
кредита сума не са коректно посочени, тъй като начислената неустойка за непредоставено
обезпечение неправилно не е взета предвид при изчисляването на процента на разходите и
крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по
кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, неустойки и др. свързани с
договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за
5
получаване на кредита. Начислената неустойка е скрито възнаграждение за кредитора, което
му е предварително известно, тъй като то се начислява при непредоставено обезпечение в
кратък срок. Предоставянето на обезпечение е задължително условие, в противен случай
съгласно чл.33,ал.2 ОУ заемодателят отказва сключването на договора за заем. В случая това
не е сторено от него, а същият очевидно е очаквал начисляването на посочената в чл. 6 от
договора неустойка. Този извод следва от индициите, че неустойката е изначално начислена
наред с всяка месечна вноска, а предоставянето на обезпечение според уговорките в
договора не е изпълнимо в толкова кратък срок. Житейски нелогично е, че потребителят
може в тридневен срок да представи безусловна банкова гаранция или поръчител,
отговарящи на многобройните изисквания на кредитора. Следователно начислената
неустойка се явява разход по кредита, който е следвало да бъде посочен ГПР и общата
дължима във връзка с кредита сума. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и
реалните разходи по кредита, които ще направи. Този пропуск представлява нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Същевременно в договора са посочени две общи суми, подлежащи
на връщане, което създава допълнително заблуждение относно общия разход по кредита. В
заключение следва да се посочи, че липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Посочването в договора за кредит на ГПР по-нисък от действителния прилаган
между страните представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, и
се окачествява като нелоялна и по–специално заблуждаваща търговска практика по смисъла
на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да
заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е
възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да
плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива
93/13/ЕО и влече на основание чл. 22 ЗПК недействителност на договора в неговата цялост.
Ето защо, договорът за заем №******/*** г. е недействителен, като на основание чл. 23 от
ЗПК подлежи на връщане само чистата стойност на кредита, а именно сумата от 800 лв.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно осн. чл.
422,ал.1,вр.чл.415,ал.1,т.2 ГПК вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД за сумата от 800 лв. е основателен, като
доказан по основание и размер, тъй като на 20.02.2023 г. е настъпил падежа и в полза на
ищеца е възникнало притезателното право предмет на този иск, респ. заемната сума следва
да бъде върната. По отношение на исковете по чл. 422,ал.1, вр. чл.415,ал.1,т.2 ГПК вр. чл.
240 и чл. 86 от ЗЗД, съдът намира за неоснователни, тъй като претендираните суми са
недължими съгласно чл. 23 от ЗПК.
При този изход на спора и на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът има право на сторените от
него разноски в исковото и заповедно производство с оглед уважената част от исковете. Ето
защо, ответникът следва да понесе отговорността за разноски, сторени от ищеца, като му
заплати за исковото производство сумата от 73,72 лв. държавна такса, 73,46 лв. юрк
възнаграждение, 220, 38лв. възнаграждение за вещо лице и 300,45 лв. за възнаграждение на
особен представител. Ответникът следва да заплати на ищеца и сторените от него разноски в
заповедното, а именно сумата от 36,48 лв. държавна такса и 36,73 лв. юрк. възнаграждение.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл.
422,ал.1, вр. чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК, вр. чл. 99 вр. 79 от ЗЗД, че И. А. А., ЕГН **********, с
адрес: ***, дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п. к. 1404 р-н Триадица, бул. “България” № 81В, представлявано
6
от П.В. и Х.М., сумата от 800,00/осем стотин/ лева, представляваща дължимата главница по
договор за паричен заем №******/*** г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.03.2024 г., до окончателното изплащане на същото, за която е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК с №***/05.03.2024 г. по ч.гр.д.№****/2024 г. по описа на
Районен съд Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1404 р-н Триадица, бул. “България” № 81
В, искове с правно основание чл. 422,ал.1 вр. чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК, вр. чл. 99, вр. чл. 240 и
86,ал.1 от ЗЗД, за признаване на установеното, че И. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***,
дължи сумата от 204.82 лв., представляваща възнаградителна лихва по договор за заем
№******/*** г., за периода от *** г. до 20.02.2023 г. и сумата от 84,18 лв., представляваща
законна лихва за забава върху главницата по посочения договор за заем, за периода от
20.02.2023 г. до 27.02.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с
№***/05.03.2024 г. по ч.гр.д.№****/2024 г. по описа на Районен съд Плевен.
ОСЪЖДА И. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1404 р-н
Триадица, бул. “България” № 81 В, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 73,21лв.,
представляваща сторените от ищеца съдебни разноски по ч.гр.д.№****/2024 г. по описа на
Районен съд Плевен, и сумата от 668,01 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни
разноски за исковото производство, съразмерно уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му пред
Окръжен съд Плевен.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7