№ 608
гр. Пловдив , 27.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20215300501784 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 278 от ГПК .
Образувано е по частна жалба на „А1 България“ ЕАД против
Определение№262701/17.05.2021г., по гр.д.№ 13108/2019, ПРС, с което е върната
исковата молба и е прекратено производството по делото, като съдът е приел, че
исковата молба е недопустима, т.к. липсва идентичност на заявените искови претенции
по чл.422 от ГПК със заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК и е недопустимо
последните да бъдат изменяни в исковото производство.
Жалбоподателят „А1 България“ ЕАД поддържа, че така постановеното
определение е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че е неправилен извода на
съда за липса на идентичност между предмета на заповедното и исковото
производство. Поддържа, че и двете претенции са с едни и същи основания – три
договора с ответника с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги.
Поддържа, че договорите били рамкови и съдържали допълнителни индивидуализации
на предмета – за предоставяне на услуги и за продажба на изплащане, като всички
дължими суми по договора са фактурирани с основание самия договор. Претенциите в
заповедното производство са за дължими суми по тези рамкови договори, поради което
счита че не е налице изменение или допълване на претенциите в заповедното
производство. Счита и че сборът на претендираните суми съответства на сумите , за
които е издадена заповед за изпълнение. Развива подробни доводи поотделно за
претендираните суми. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на
делото за продължаване на производството.
1
Съдът като разгледа подадената частна жалба, констатира, че същата е подадена
в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, имащо право на жалба, процесуално допустима
е, а по същество е неоснователна:
Производството по гр.д.№ 13108/2019, ПРС е образувано по искова молба на
„А1 България“ ЕАД против Т.М.А. в производство по реда на чл.422 от ГПК. Исковата
молба е подадена в изпълнение на указанията , дадени с в заповедно производство по
ч.гр.д.№ 20344/2018, ПРС, в което на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
При предявяване на иск в производство по реда на чл.422 от ГПК съдът следи за
допустимостта на същия, като е необходимо да съществува пълно съответствие в
предмета на исковото производство с издадената заповед за изпълнение. Това е така,
поради факта, че установителният иск по чл.422 от ГПК има за цел да установи
единствено вземането по вече издадената заповед за изпълнение, при което
идентичността на претенцията в заповедното производство и исковото такова следва да
е пълна, т.е. необходимо е предявения иск да е на същото основание и до същия
размер.
В настоящия случай е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
между същите страни за следните суми : 653,00лв.- неплатени суми за ползвани услуги
за периода 19.12.2016г.-20.06.2017г. по договор № М4521762/08.04.2015г., сумата от
233,23лв.-неустойка предсрочно прекратяване на същия договор; - 149,21лв.-неплатени
суми за ползвани услуги за периода 26.12.2016-23.06.2017г. по договор № М-
4803039/02.09.2016г. , 302,97лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на същия
договор; 171,37лв.обезщетение за забава върху главницата от 1039,60лв. за периода
04.01.2017г.-17.12.2018г.; сумата от 237,39лв. – неплатени суми за ползвани услуги за
периода от 12.01.2017г.-12.07.2017г. по договор № М4802885/14.12.2015г., 125лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на същия договор, ведно със законната лихва и
разноски.
Исковите претенции в производството по реда на чл.422 от ГПК са за
установяване дължимостта на сумите 1039,60лв. главница, сумата от 661,20лв.
неустойка, сумата от 171,37лв. законна лихва за забава върху главницата от 1039,60лв.
за периода 04.01.2017-17.12.2018г., ведно със законната лихва за забава. Съдът е дал
указания за отстраняване на нередовности във връзка с констатирано несъответствие в
заявените основания на претенциите, поради което с молба от 05.09.2019г. ищецът е
заявил , че формулира следния петитум – установяване дължимостта на следните суми
:
Сумата от 1700,80лв., главница, формирана както следва:
2
- 250,50лв. –електронни съоблщителни услуги по договор М4521762/08.04.2015,
за които са издадени фактури в периода 19.12.2016-19.05.2017г.;
402,50лв., общо дължима сума за месечни вноски за предоставен апарат на
изплащане по договор № М4521762/08.04.2015г., за които са издадени фактури в
периода 19.12.2016-20.06.2017г.;
233,23лв. – дължима сума за неустойка по рамков договор
№М4521762/08.04.2015г.;
160,39лв.-общо дължими суми за предоставени електронни съобщителни услуги
по договор№М4802886/14.12.2015, за които са издадени фактури за периода
12.01.2017-12.06.2017г.;
77,00лв.-общо дължима сума за месечни вноски за предоставен апарат на
изплащане към договор №4802885/14.12.2015, за които са издадени фактури за
периода 12.01.2017-12.07.2017г.;
125,00лв., неустойка по договор №М4802885/14.12.2015г.;
69,61лв. – суми за предоставени електронни услуги по договор
М4803039/02.09.2016г., по издадени фактури за периода 26.12.2016*-25.05.2017г.;
79,60лв. – месечни вноски за предоставен апарат на изплащане по договор №
М4803039/02.09.2016г., за които са издадени фактури в периода 26.12.2016-
23.06.2017г.;
302,97лв. – неустойка по договор М4803039/02.09.2016г.
СУМАТА 171,37лв. законна лихва за забава върху главница от 1039,60лв. за
периода 04.01.2017-17.12.20г.
С оглед на тези уточнения, съдът намира, че макар и формално като основание за
претендираната дължимост да се сочат едни и същи три договора между страните, в
действителност се претендира заплащане на различни от посочените в заповедното
производство основания. Самият ищец твърди, че въз основа на едни и същи договори
са възниквали правоотношения с различен предмет – както за предоставяне на услуги
така и за продажба на вещи. В същото време по отношение на претендираните
неустойки също се твърдят различни основания за дължимостта им – като остатък от
дължими вноски при прекратяване на договорите по вина на потребителя, като разлика
между действителната цена и уговорена цена с отстъпки и т.н. Издадената заповед за
изпълнение в заповедното производство е за главници, съставляващи неплатени суми
за ползвани услуги по посочените договори и неустойки за предсрочно прекратяване
на договора. Очевидно е, че е налице въвеждането на нови основания за
претендираните суми, като дори формално главниците заявени в исковото
производство не съответстват на тези в заповедното. Недопустимо е съдът сам да
извършва сборуване на отделните претенции, за да търси съответствието им по
основание и размер на заповедта за изпълнение. Идентичността на исковете със
3
заповедта за изпълнение следва да я ясна и недвусмислена както за съда, така и за
ответника. В случая това не е налице, поради което е правилен извода на
първоинстанционния съд за недопустимост на предявените искове по реда на чл.422 от
ГПК поради факта, че не кореспондират с издадената заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК.
Обжалваното определение за връщане на исковата молба и прекратяване на
производството се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №262701/17.05.2021г., по гр.д.№ 13108/2019,
ПРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4