Решение по дело №38/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е въз основа на жалба от С.И.Ф. ***, против Решение № 2153-27-147/21.12.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен. С оспореното решение е отхвърлена жалба вх. №1012-27-132/29.11.2023г., подадена срещу разпореждане № 271-00-17-10/17.11.2023г. на ръководителя по осигуряването за безработица, с което оспорващата е задължена да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 27.11.2017г. до 14.03.2019г. в размер на 2247,60 лева главница. Жалбоподателката изразява несъгласие с извода на контролния орган, че по отношение на нейния работодател „ФБ Европа“ ООД не са налице условията, при които на основание чл.12 (1) от Регламент (ЕО) №883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност наетите лица могат да останат подчинени на българското законодателство. Твърди, че ответният орган не е събрал доказателства относно причината за заличаване на данните, нито са приложени писмени документи, от които да се установяват обстоятелствата, мотивирали административния орган да приеме дали лицето е извършвало дейност, за която подлежи на осигуряване по чл.4, ал.1 от КСО. Лицето не било посещавано на адрес и не са му искани данни. По тази причина решението се явява постановено в нарушение на чл.35 от АПК, тъй като административният орган не е изпълнил задължението по чл.36, ал.1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния казус. В жалбата се сочи, че е налице валиден трудов договор между оспорващата и нейния работодател, продължителността на работата по същия не надвишава 24 месеца и по тези причини същата следва да е подчинена на българското законодателство. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на Решение № 2153-27-147/21.12.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен и присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание оспорващата се представлява от адв. Ю. Р., който заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания. Въз основа на изложените аргументи моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени обжалвания акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски съгласно списък към представени в съдебно заседание писмени бележки.

Ответникът – директор на Териториално поделение – Шумен на НОИ, чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт Л. И., оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно по изложените в него мотиви, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С процесното решение е отхвърлена жалба на настоящата оспорваща против Разпореждане №271-00-17-10/17.11.2023г. на ръководителя по осигуряването за безработица. От приложеното по делото разпореждане се установява, че на основание чл.114, ал.3 от КСО и във връзка с чл.114, ал.2, т.2 от КСО осигурителният орган е разпоредил С.И.Ф. да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 27.11.2017г. до 14.03.2019г. в размер на 2247,60 лева. Според административния орган за С.Ф. не е възникнало основание за осигуряване при „ФБ Европа“ ООД и тя не е осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, както и не отговаря на изискванията на чл.54а, ал.1 от КСО, а именно да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Разпореждането е постановено след извършена проверка от контролен орган на НОИ на „ФБ Европа“ ООД - осигурител и работодател на оспорващата в релевантния период. Проверката била възложена със Заповед № ЗР-5-27-00716896/10.02.2020г. на ръководителя на ТП на НОИ – Шумен (л.87). Впоследствие е възложена проверка със Заповед № ЗР-5-27-01390441/07.07.2023г. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № КП-5-27-01390452/10.07.2023г. (л.52-54).

В хода на проверката било установено, че „ФБ Европа“ ООД е от предприятията, чиято дейност е набиране на персонал с цел изпращане на същия в РФранция за изпълнение на задачи, свързани със селското стопанство – садене, плевене, бране на плодове и зеленчуци. След сключване на трудовите договори с наетите лица, дружеството командировало работниците във Франция. По данни на информационната система на НОИ в регистър трудови договори имало данни за 281 сключени трудови договора на 220 лица. За уточняване дължимостта на осигурителните вноски било изпратено писмо до ТД на НАП – Варна. В отговор с писмо вх. № 1042-27-466#7/23.03.2023г. от ТД на НАП – Варна е предоставена информация за извършена проверка по спазването на приложимото законодателство на „ФК Европа“ ООД, приключила с протокол обр.КД-73 № П-03000320125942-073-001/17.12.2020г. В протокола от проверката е отразена констатация, че дейността е извършвана единствено на територията на РФранция, на обекти на възложителя. На територията на РБългария дружеството е имало единствено офис, в който се е провеждало интервюто за работа, подписване на документи, обучения / инструктаж и други дейности, подпомагащи основната дейност. Приходите са от френското дружество /SARL/ASL INTERIM, във връзка със селскостопански услуги, извършвани на територията на Франция.

„ФБ Европа“ ООД представило договори за сътрудничество, съгласно които френското дружество ASL INTERIM се явява единственият клиент и доставчик на услугите, наел „ФБ Европа“ ООД да изпълнява дейности по засаждане, прибиране на реколтата, сортиране и съпътстващи дейности, свързани със селското стопанство и други във връзка с наетите работници. В хода на проверката било установено, че дружеството не е подавало заявления за получаване на удостоверение А1 във връзка с изпратените работници във Франция. Същото не отговаря на изискването за получаването им, тъй като няма обект в България, където работниците да извършват същата дейност. При извършена проверка в ИС на НАП било установено, че приходите са основно от френското дружество от доставки с място на изпълнение на територията на РФранция и по доставките не е начислен ДДС, тъй като мястото на изпълнение е във Франция.

Проверката, извършена от ТД на НАП – Варна установила, че лицата имат сключени трудови договори с „ФБ Европа“ ООД – български работодател. По данни от приложените допълнителни споразумения към трудовите договори и приложените писмени справки било установено, че наетите лице се командироват във Франция, т.е. работниците са наемани с цел да бъдат командировани. Въз основа на представените при проверката трудови договори, допълнителни споразумения, както и договорите за сътрудничество между ASL INTERIM и „ФБ Европа“ ООД за предоставяне на служители, които ще бъдат използвани във фирмата на възложителя да изпълняват дейности по засаждане, прибиране на реколтата, сортиране и съпътстващи дейности, свързани със селското стопанство, счетоводни документи и други, е направен извод, че е налице дейност, която може да се квалифицира като дейност на предприятие, осигуряващо временна заетост, а не изпращане на заетите лица за извършване на трудова дейност от името и за сметка на работодателя в РБългария.

Въз основа на установите факти и обстоятелства, осигурителният орган счел, че дружеството не е осъществявало дейност в РБългария и не отговаря на изискванията на чл.12 (1) от Регламент (ЕО) 883/2004, респективно не са налице условията, при които на основание цитираната разпоредба лицата могат да останат подчинени на българското осигурително законодателство. Позовавайки се приложимото законодателство и постановен отказ за издаване на Удостоверение А1, контролният орган при ТП на НОИ – Шумен приел, че българското осигурително законодателство е неприложимо спрямо лицата, назначени от осигурителя, а това от своя страна изключва възникването на осигуряване по чл.10, ал.1 от КСО и произтичащите от това осигуряване права на парично обезщетение. Подадените данни в Регистъра на осигурените лица по чл.5, ал.4 от КСО за командированите в РФранция работници, включително и за които не е издаден документ удостоверение А1, не са подчинени на българското законодателство. Същите не попадат в кръга на задължително осигурените лица по смисъла на чл.4 от КСО и не подлежат на задължително осигуряване, поради което не следва да се подават данни с декларация обр.1 в Регистъра на осигурените лица за периодите на командироване.

Въз основа на установеното с КП № КП-5-27-01390452/10.07.2023г. и по мотиви, аналогични на изложените в КП, са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-27-01390734/10.07.2023г. на „ФБ Европа“ ООД да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за осигурителен стаж и доход за командированите работници в РФранция за периода от м.02.2016г. до м.10.2018г.

С писмо вх. № 1028-27-2124/31.07.2023г. управителят на дружеството е уведомил ТП на НОИ – Шумен, че във връзка с дадените предписания е направена корекция на информацията в Регистъра на осигурените лица.

Сред лицата, посочени в задължителните предписания, е и оспорващата С.И.Ф., вписана под номер 236 - 240.

Междувременно на С.И.Ф. е отпуснато и изплатено парично обезщетение за безработица за периода от 27.12.2017г. – 25.03.2018г. и от 01.12.2018г. до 14.03.2019г. съгласно Разпореждане № 271-00-17-1/09.01.2018г. на ръководител на осигуряването за безработица (л.119), поради прекратяване на трудово правоотношение с „ФБ Европа“ ООД, считано от 27.12.2017г. съгласно Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица с вх. № 271-00-17/03.01.2018г. (л.122).

С разпореждане № 271-00-17-4/21.08.2023г. ръководителят на осигуряването за безработица отменил Разпореждане № 271-00-17-1/09.01.2018г. за отпускане на парично обезщетение по чл.54а от КСО (л.35) по мотиви, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение жалбоподателката не е осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, както и не отговаря на изискванията на чл.54а , ал.1 от КСО. Осигурителният орган посочил, че е извършена проверка от контролен орган на НОИ – Шумен, завършила с констативен протокол № КП-5-27-01390452 /10.07.2023г., при която е установено, че на са налице условията , при които на основание чл.12 (1) от Регламент (ЕО) 883/2004 лицата могат да останат подчинени на българското законодателство. В тази връзка били издадени задължителни предписания № ЗД-1-03-01390734/10.07.2023г. за заличаване данните по чл.5, ал.4 от КСО за всички наети в дружеството лица, включително и за С.И.Ф.. Предписанията са връчени, не са обжалвани, влезли са в законна сила и са изпълнени. Предвид това заявителката не е осигурено лице и издаденото разпореждане за отпускане на ПОБ следва да бъде отменено.

С разпореждане № 271-00-17-5/21.08.2023г. ръководителят на осигуряването за безработица отказал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по заявление вх. № 271-00-17/03.01.2018г. по мотиви, идентични с изложените в разпореждане № 271-00-17-4/21.08.2023г.

Издадено е Разпореждане №271-00-17-10/17.11.2023г. на ръководителя по осигуряването за безработица, с което на основание чл.114, ал.3 от КСО и във връзка с чл.114, ал.2, т.2 от КСО осигурителният орган разпоредил С.И.Ф. да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 27.11.2017г. до 14.03.2019г. в размер на 2247,60 лева. Според административния орган за С.Ф. не е възникнало основание за осигуряване при „ФБ Европа“ ООД и тя не е осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и §1, ол.1, т.3 от ДР на КСО, както и не отговаря на изискванията на чл.54а, ал.1 от КСО, а именно да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Несъгласна с издаденото разпореждане, С.Ф. обжалвала същото.

С Решение № 2153-27-147 от 21.12.2023г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ жалбата е отхвърлена. От фактическа страна ответният орган приел за безспорен факта, че С.Ф. има сключен валиден трудов договор с „ФБ Европа“ ООД, който е породил своите правни последици и на основание на който същата е командирована във Франция. По така сключения трудов договор обаче не е възникнало основание за осигуряване по реда на КСО, тъй като при проверките на НАП и от контролен орган при ТП на НОИ – Шумен е установено, че българското осигурително законодателство не е приложимо за лицата, назначени в дружеството, включително и за оспорващата. Директорът на ТП на НОИ – Шумен мотивирал липсата на възникнало основание за осигуряване на лицето с издадени и влезли в сила Задължителни предписания на „ФБ Европа“ ООД за заличаване на данни за осигурителен стаж и осигурителен доход, поради което счел, че С.Ф. няма право на парично обезщетение от ДОО, както и не отговаря на изискванията на чл.54а от КСО, а именно – да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Видно от приложеното по делото известие за доставяне, оспореното решение е съобщено на С.И.Ф. на 04.01.2024г. (погрешно посочено в известие за доставяне като 2023г.), а настоящата жалба е подадена на 12.01.2024г.

Към делото е приобщена цялата административна преписка по издаване на обжалваното решение. Приложените към жалбата копие на трудова книжка, удостоверение за декларирани данни и Справка – данни за осигуряването, издадени от ТД на НАП, удостоверяват наличието на трудово правоотношение между С.И.Ф. и „ФБ Европа“ ООД – факт, по който липсва спор между страните.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Решение № 2153-27-147/21.12.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен - индивидуален административен акт, за който изрично е предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118, ал.1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.

При разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.1, т.2 от КСО - ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът. Същото съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Не се констатират съществени пороци на акта, които да обосновават неговата незаконосъобразност.

Разпореждане №271-00-17-10/17.11.2023г. също е издадено от компетентен административен орган. Съгласно чл.54ж, ал.1 от КСО това е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В настоящия случай разпореждането е издадено от Бистра Добрева - „За ръководител на осигуряването за безработица“, материално и териториално компетентен административен орган съгласно чл.54ж, ал.1 от КСО и заповед № 1015-27-187/09.12.2022г. на директора на ТП на НОИ – Шумен.

При извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът намира решението за неправилно по следните съображения:

На първо място следва да се акцентира върху това, че издадените от административния орган задължителни предписания на осигурителя за заличаване на данни не са противопоставими на осигуреното лице, защото то няма обезпечена от приложимата нормативна уредба възможност да ги оспори. Задължителните предписания са били издадени в резултат на констатации на контролния орган при извършената проверка на осигурителя, в която настоящата оспорваща не е участвала като страна в производството пред административния орган, независимо, че същата е сред лицата, чиито данни подлежат на заличаване. Доколкото правата на осигуреното лице пряко и непосредствено са засегнати от издавания административен акт, същото следва да участва като страна в това административно производство. По този начин осигуреното лице ще разполага със самостоятелно основание за защита спрямо засягащия го административен акт. В противен случай би се стигнало до хипотеза, при която в рамките на административно производство се установи, че са налице всички предпоставки, обосноваващи извод, че едно лице е осигурено, респективно същото разполага със защитими от осигурителното законодателство права, но няма кой да заплати осигурителните вноски за него, тъй като по отношение на осигурителя в едно предходно производство е прието, че той не може да остане подчинен на българското осигурително законодателство. Такъв правен резултат може да бъде избегнат, ако в контролното производство НОИ установи всички факти по отношение на осигурителя и осигурените лица, за които внася осигурителни вноски, всички лица са страни в административното и съдебно производство, като постановените административни и съдебни актове са с еднакво действие по отношение на тях. На посоченото основание – лицето, което претендира да е осигурено лице по отношение на НОИ и на неговия осигурител (адресат на задължителните предписания), следва да има процесуално право на защита и да бъде конституирано като заинтересована страна в производството по оспорване на задължителните предписания, защото впоследствие именно то в някоя от хипотезите по чл.114 от КСО ще следва да възстановява недобросъвестно / добросъвестно получени суми за осигурителни плащания, ако такива са му били изплатени от фондовете на ДОО.

Правото да участва в административното производство по установяване на обстоятелствата, касаещи заличаване на неговите осигурителни данни, лицето черпи и от разпоредбата на чл.120, ал.2 от КРБ и липсата на изрична забрана в закон за такова процесуално поведение. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд, която настоящият състав изцяло споделя.

Наред с изложеното следва да се отбележи и следното:

Основният мотив за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, подадени с декларация Обр.1 от осигурителя „ФБ Европа“ ООД за лицата, за които са подадени и Уведомления по чл.62 от КТ, е липса на заявени и издадени удостоверения А1 - за определяне на приложимо законодателство, тъй като трудовата им дейност не е била на територията на Република България. Съдът намира, че данните за осигуряването за упражнена трудова дейност на територията на други държави, в рамките на Европейския съюз, са подадени без да се е произнесъл органът, компетентен по определяне на приложимото законодателство – Националната агенция по приходите. С оглед информацията, получена от ТД на НАП - Варна с писмо вх. № 1029-27-725#4/05.06.2020г., че от „ФБ Европа“ ООД не са подавани заявления за издаване на удостоверение А1 за определяне на приложимото законодателство и съответно не е издаван формуляр А1, ответният орган е приел, че в случая при заличени данни за осигурителен стаж и осигурителен доход, правилно длъжностното лице, осъществяващо ръководството по осигуряването за безработица като административен орган, действащ при условията на обвързана компетентност, е бил длъжно да се съобрази с новонастъпилите обстоятелства, във връзка със заличаването на данните и да приложи чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО и да откаже плащане на ПОБ, респективно – да разпореди възстановяване на получените суми. Директорът на ТП на НОИ - Шумен не е изискал от органа, компетентен по определяне на приложимото законодателство – Националната агенция по приходите, предприемане на действия по компетентност за установяване на приложимото осигурително законодателство по смисъла на Регламент (ЕО) 883/2004 за всички лица, посочени в задължителните предписания, явяващи се осигурени такива от страна на „ФБ Европа“ ООД. При извършване на проверката на дружеството, приключила с констативен протокол № КП-5-27-01390452/10.07.2023г. е установено, че наетите от дружеството лица са работили на територията на друга държава членка, поради което не подлежат на осигуряване по българското законодателство. При така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция намира, че преценката дали съществува основание за социално и здравно осигуряване в РБългария спрямо попадащо в обхвата на регламентите за координация на системите за социална сигурност лице, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство в областта на социалната сигурност. По делото не е спорно, че Националната агенция за приходите е компетентна да определя приложимото законодателство по Дял II от Регламент (ЕО) 883/2004 и да издава формуляр А1, въз основа на Приложение №4 от Регламент (ЕО) 987/2009г. Такъв формуляр не се издава в случаите, в които лицето ще осъществява трудова дейност на територията на една държава-членка. Разпоредбата на чл.12, §1 от Регламент (ЕО) 883/2004 предвижда, че лице, което осъществява дейност като заето лице в държава - членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава - членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава - членка, при условие, че тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице.

Настоящата инстанция намира, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.16 от Регламент (ЕО) 987/2009, уреждащ временно определяне на приложимото законодателство. В §1 е предвидено, че във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави членки е длъжно да уведоми за тази ситуация компетентната институция на държавата - членка по пребиваване, която институция, съгласно §2 трябва да определи първоначално приложимото законодателство. Видно от разпоредбата на §6 на същата норма - при бездействие на задълженото лице (осигурител), институцията по пребиваването му следва да приложи горната процедура служебно веднага „след като изясни положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция“. В тази връзка ТД на НАП – Варна се явява компетентната институция, която е следвало да предприеме действие по изясняване статута на командированите работници, като уведоми компетентната институция на другата държава - членка. В конкретния казус, твърдението за липса на заявени и издадени удостоверения А1 от страна на „ФБ Европа“ ООД, не може да се приеме като наличие на отказ за издаване на формуляр А1, респективно на издаден такъв, тъй като самото то не създава права и задължения за дружеството - работодател и не го ангажира пряко.

Съдът намира, че без провеждане на процедурата по чл.16 от Регламент (ЕО) 987/2009 не може да бъде определено приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност. Поради допуснатия пропуск не е уточнена компетентната институция на държавата - членка, чието законодателство става приложимо по силата на Дял II от Регламент (ЕО) 883/2004, която следва да информира съответното лице относно задълженията, установени от същото законодателство и да му осигури необходимото съдействие при изпълнението на изискваните от това законодателство формалности. Предвид установеното, че осигурителят или заетото лице не са отправили надлежно искане до институцията в България за издаване на удостоверение А1, следва да се приложи разпоредбата на §6 от Регламент (ЕО) 987/2009, която задължава институцията по пребиваването при бездействие на задълженото лице (осигурител) служебно да приложи процедурата веднага след като изясни положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция. При така изложената нормативна регламентация и с оглед фактите по делото, съдът намира, че административният акт е издаден в нарушение на чл.35 от АПК, тъй като не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и по – конкретно не е налице произнасяне от компетентния орган по отношение на приложимото законодателство при трансгранична ситуация, което е от съществено значение за издаване на задължителни предписания в този смисъл. Без провеждане на процедурата по чл.16 от Регламент (ЕО) 987/2009 не може да бъде определено приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност.

На следващо място, безспорен факт е, че отпускането на парични обезщетения от фондовете на ДОО имат за цел да заместят доходите на осигурените лица по време, когато поради настъпване на предвидено по закон осигурено събитие, те не са в състояние да упражняват трудова дейност. Безработицата е такова компесаторно осигурено събитие, за което се дължи такова обезщетение. Оспорващата е представила документи, установяващи трудова заетост и получаване на възнаграждения за релевантия период, както и доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение. Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите - членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размерът на обезщетенията и т.н. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010г., както и в Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е., съдържащите се в регламента правила като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави – членки (чл.288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства. Съгласно чл.3 от Регламент (ЕО) 883/2004 разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по смисъла на чл.1, б. „л“) относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи), в т.ч. и относно обезщетенията за безработица (чл.3, §1, б. „з“). Няма спор по делото, че оспорващата е гражданин на Република България, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) 883/2004, с който са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите-членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл.65 от Регламента, сред които е и правилото на §2, в който е уредено, че напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава - членка и което продължава да пребивава в тази държава - членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Основният регламент и регламенът по прилагане разписват специални процедури, гарантиращи правото на лицата, упражнявали доходоносна дейност като заети лица и останали без работа, да получават обезщетение за безработица, като компетентна за изплащане на обезщетението може да бъде и държавата, в която лицето пребивава постоянно. С.Ф. постоянно пребивава в България, същата е била в трудова заетост, получавала е трудово възнаграждение, поради което за съответния период се явява осигурено лице, каквото е изискването на чл.54а от КСО. При това положение получените от оспорващата суми, представляващи парично обезщетение на безработица са дължимо платени. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.2, т.2 от КСО, посочена като правно основание за издаване на административния акт, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изброените там случаи, включително когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Съдът намира, че в настоящия случай не е установено по безспорен начин наличието на нови данни и не са представени нови документи, които да рефлектират върху правото на ПОБ на С.Ф., поради което издаденото разпореждане и потвърждаващото го решение, предмет на съдебен контрол, са неправилни.

Въз основа на доказателствата по делото и по мотиви, изложени по-горе, съдът приема, че жалбата е основателна, а оспореното Решение № 2153-27-147 от 21.12.2023г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид изхода от спора и с оглед своевременно направено искане, на основание чл.120, ал.2 от КСО и чл.143, ал.1 от АПК ответната страна следва да заплати на жалбоподателката направените разноски по делото в размер на 710 лева, в това число внесена държавна такса в размер на 10,00 лева и договорено и платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие (л.18) в размер на 700,00 лева. Възражението за прекомерност на договореното възнаграждение е неоснователно, доколкото адвокатският хонорар е в размер, близък до минималния такъв, определен съгласно чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на С.И.Ф. ***, Решение № 2153-27-147/21.12.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен.

ОСЪЖДА Териториално поделение – Шумен на НОИ да заплати на С.И.Ф. ***, разноски по делото в размер на 710 (седемстотин и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.

Съдия: