РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. Перник, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500571 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК.
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от адвокат Б.В. в качеството
му на пълномощник на В. С. А., срещу решение № 260806 от 25.06.2021 г. постановено по
гр. д. № 6065/2020 г. описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е уважен
обратния иск на община Перник срещу В. С. А..
В жалбата се моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и предявения
обратен иск да бъде отхвърлен. Моли се да бъдат присъдени направените разноски пред
двете съдебни инстанции. Основните доводи, които се развиват във въззивната жалба са, че
по отношение на В. С. А. не е доказано наличието на наемно правоотношение с община
Перник за процесния период, за който се търси вземането за доставена топлинна енергия.
Въззиваемата страна община Перник не e подала писмен отговор на въззивната
жалба и не е взела становище по нея.
„Топлофикация Перник“ АД в писмено становище оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждането на разноски за юрисконсулстско
възнаграждение във въззивното производство.
За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел следното:
Пернишкият районен съд е уважил установителния иск на „Топлофикация Перник“
АД срещу Община Перник за дължими суми за ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г.
включително и м. юли 2019 г., като и лихви за забава. С решението си съдът е уважил
1
обратните искове на община Перник срещу В. С. А. за заплащане на същите суми,
представляващи незаплатени разходи за ползване на имот, изразяващи се в доставяне на
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за процесния период от и лихви
за забава.
За да уважи обратните искове Пернишкият районен съд е приел, че община Перник е
доказала наличието на наемно правоотношение между нея и В. С. А., отнасящо се до
апартамента, находящ се в ***, възникнало по силата на заповед № *** на кмета на
общината и продължено със заповед № ***.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269
ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността и допустимостта на решението, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно, а в обжалваната му част се явява допустимо.
По доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е
ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки доводите във въззивната жалба и тези на
насрещната страна, както и доказателствата по делото, включително и тези представени
пред въззивната инстанция, Пернишкият окръжен съд намира следното:
В производството пред районния съд е безспорно установено, че се касае за
топлофициран имот, описан в исковата молба и че до същия е доставяно процесното
количество топлинна енергия за период и стойност, така както са посочени в
първоначалната искова молба, и респективно в насрещната искова претенция.
Видно от заповед № *** е, че е настанен В. С. А. и тричленното му семейство в
процесното общинско жилище за срок от 3 години. Със заповед № *** е удължен срока за
настаняване на А. и семейството му в процесното общинско жилище до промяна на
обстоятелствата, но за не повече от 10 години. Правилно обратният иск и във връзка с
предявения и насрещен иск е заявен срещу настаненото по заповедите лице - В. С. А.. От
представените заповеди за настаняване се установяват и сроковете за настаняване, като след
изтичане на първоначалния срок за настаняване от три години, лицето е било настанено с
втората заповед за не повече от 10 години. В глава пета „Общински жилища“, в чл. 43, ал. 3
ЗОбС е регламентирано, че настаняването под наем става със заповед на кмета на общината.
Следователно между община Перник и В. С. А. е възникнало наемно правоотношение въз
основа на относно апартамента, находящ се в ***. Наемателят не е доказал, че то е
прекратено, поради което настоящият съдебен състав приема, че това наемно
правоотношение съществува и към процесния период. В тази връзка правилно районният
съд е заключил, че съобразно ЗЗД, след като няма данни да е прекъснато настаняването,
същото следва да се приеме за мълчаливо продължено и след този срок. В тази връзка
правилно районният съд е заключил, че съобразно ЗЗД, след като няма данни да е
прекъснато настаняването, същото следва да се приеме за мълчаливо продължено и след
този срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 236. ал. 1, вр. с чл. 229, ал. 1 ЗЗД, ако след изтичане на
наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставянето на
наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. По делото липсват данни
наемодателят да се е противопоставил срещу продължаването на ползването на имота от А.
след изтичането на срока на настаняването. Същият е продължил да го използва, от което
следва, че наемното правоотношение между страните не е прекратено, договорът се счита
продължен за неопределен срок и наемателя има правата и задълженията, които произтичат
2
от договора за наем, в това число задължението да заплаща наемната цена и консумативните
разноски, каквито представляват процесиите суми. На основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД
наемателят А. дължи на наемодателя община Перник, сумите за топлинна енергия и за
лихви за забава, които той е направила за процесния апартамент, но които наемодателят ще
заплати вместо него на „Топлофикация Перник“ АД.
След като ответникът по обратния иск В. С. А. се явява наемател на процесното
жилище за процесния период, то обратният иск на община Перник срещу него се явява
основателен и доказан. Следователно въззивната жалба на В. С. А. се явява неоснователна.
Поради съвпадение на мотивите на Пернишкия окръжен съд с тези на Пернишкия районен
съд, които се възприемат изцяло по реда на чл. 272 ГПК, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода по делото и съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК вр. с чл. 273 ГПК В. С. А. не
дължи разноски на „Топлофикация Перник“ АД, доколкото същото не се явява ответник по
въззивната жалба, а подпомагаща страна на община Перник. От страна на последната не е
заявена претенция за разноски.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260806 от 25.06.2021 г. постановено по гр. д. №
6065/2020 г. описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е уважен обратнияТ иск
на община Перник срещу В. С. А..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3