Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1534
11.12.2018г, гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение,
девети граждански състав, в публичното заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Велина Дублекова
С участието на секретаря П.Цонкова като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.
№ 2399/ 2018г.
по описа на ПдОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по чл.258, ал.1
ГПК.
Въззивното
производство е образувано по въззивна жалба
вх.№ 31083/
24.10.2018г. от Б.С.П. ***, чрез адв.Н.Г. , с посочен съдебен
адрес:*** – чрез адв.Н.Г. против Решение № 2870/ 17.07.2018г. постановено по гр.д.№ 9765/ 2017г.
на ПРС – 5 гр.с.,
в частта, в която са уважени предявените от И.Г. *** против жалбоподателя обективно съединени искове по чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размера за разликата от 6 960 лева до присъдения размер от
14 640 лева, от престъпление по чл.252,
ал.2, пр.2 вр.
с ал.1 НК, както
и в частта на решението относно сумата от 800 лева – възстановяване на причинените на ищеца имуществени вреди вследствие
на престъпление по чл.252, ал.2, пр.2 вр с ал.1 НК и чл.214,
ал.1 във вр. с
чл.26, ал.1 НК ,
представляващи направени от него
разноски за реализиране на защита по досъдебното производство № 92/2015г. по
описа на отдел „КП“ при ОД на МВР Пловдив, която сума е заплатена като хонорар
на повереник, ведно със законните лихви върху главниците от депозиране
на исковата молба 27.06.2017г. до
окончателното им изплащане. Иска
се отмяна на решението в обжалваните му части, отхвърляне на предявените искове
в тези части и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна
И.Г.Д. чрез
адв.Н.Г.С. с посочен съдебен адрес: ***, с който се оспорва основателността на въззивната жалба.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства
във връзка с доводите на страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, поради
което се явява процесуално допустима.
Съдът е
сезиран с обективно съединени искове по чл.45 ЗЗД от И.Г. *** против Б.С.П. *** за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
резултат на признати с влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд извършени
от ответника престъпления. Правният спор
по предявените искове се явява висящ в частта относно причинените
на ищеца имуществени вреди от престъпление по чл.252, ал.2, пр.2 вр.
с ал.1 НК за разликата от 6 960
лева до 14 640 лева, както и във връзка с престъпленията по чл.252, ал.2, пр.2 вр с ал.1
НК и чл.214, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1
НК, причинените на ищеца имуществени вреди за направени
разноски за заплащане на хонорар на
повереник за реализиране на защита в досъдебно производство № 92/2015г. по
описа на отдел „КП“ при ОД на МВР Пловдив, ведно със законната лихва върху главниците от депозиране на исковата
молба 27.06.2017г. до окончателното
им изплащане. В останалата необжалваната част решението е влязло в
законна сила.
При постановяване на решението в
обжалваните части за присъждане на описаните обезщетения за причинени на ищеца
имуществени вреди от извършено от ответника
против ищеца престъпление по чл.252, ал.2, пр.2 вр.
с ал.1 НК, а относно
възстановяване на разноски за воденото досъдебно производство вкл. и във връзка
с престъпление по чл.214, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1
НК, районният съд е отчел влязлата в сила присъда на наказателния
съд на основание чл.300 ГПК. В случая това е съобразно Протокол по НОХД №
1707/ 2016г по описа на ОС-Пловдив за
одобряване на споразумение при решаване
на делото, при което относно ответника е признато, че същият е извършил
виновно престъпление по чл.214, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК за
това, че за времето от м.декември 2014г. до 22.05.2015г. в условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е принудил
ищеца И.Г. ***, чрез сила и заплашване да извърши нещо противоправно на волята
му, а именно да даде на ответника Б.П. сума в общ размер от 7 680 лева,
КАКТО И, че ответникът е извършил
виновно престъпление по чл.252, ал.2, пр.2 вр. с ал.1 НК, за това, че през
периода от м.август 2012г. до м.януари 2015г. в гр.Пловдив като физическо лице,
без съответно разрешение, е извършвал по занятие банкови сделки , като е
предоставял парични кредити / заеми/ на физически лица срещу получаване на
лихва, за която дейност се изисква такова разрешение, съгласно чл.2, ал.1 и
чл.2, ал.5 от Закона за кредитните институции / обн.ДВ бр.59 от 21.07.2006г. в
сила от 01.01.2007г./ , като е предоставял на различни лица парични средства
под формата на кредити срещу получаване на лихва, срещу задължението за
връщането им, съответно по отношение на ищеца И.Д. – през периода м.март 2013г.
– м.октомври 2014г. в гр.Пловдив, двукратно, е предоставил кредити без
определен срок за погасяване при лихва в размер на 30% месечно, като общият
размер на изплатеното от ищеца по тези кредити / лихви и глоби/ възлизат на
сумата 15 890 лева. Гражданският съд е обвързан с установеното в
наказателното производство относно наличието на извършено деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца, които съставляват елементи от
фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД, а в случая с оглед
вида на престъпленията, установени се явяват по вид и размер причинените от извършването им вреди на ищеца.
Жалбоподателят моли да се отмени решението на районния съд в
обжалваните му части по съображения за това, че на ищеца не му се следва сумата в присъдения размер от 6 960
лева до 14 640 лева, тъй като се сочи - същата била възстановена в досъдебното
производство; в описанието на престъплението по чл.252, ал.2, пр.2 вр. с ал.1
НК посоченият период м.март 2013г. – м.октомври 2014 г. не бил
период , в който е платена тази сумата, а период, в който били предоставени двукратно
кредитите; обстоятелството, че сумата
7 680 лв била посочена веднъж отделно
като имотна вреда било поради особеността, че тази част от платените на П. лихви и глоби
в периода м.декември 2014г.
до 22.05.2015г. са включени в състава на престъплението принуда; оспорва се
наличието на наличието на причинно-следствена
връзка между престъпленията, за които жалбоподателят е осъден
и заплатения от ищеца хонорар в размер на 800 лева за защитата в досъдебното
производство, като се счита, че
тези разноски е следвало да се присъдят в рамките на наказателното производство.
Въззивният
съд като взе предвид представените по делото доказателства и съобразно чл.269 ГПК намира доводите в депозираната жалба за неоснователни.
С обжалваното решение е
налице присъждане на обезщетение за причинени на ищеца вреди от престъплението
по чл.252, ал.2, пр.2 вр.
с ал.1 НК, установени в общият
им размер от 15 890 лева, от който размер е приспаднат размера на
действителното задължение на ищеца към ответника по заемния между страните
неформален договор в размер от 1250 лева, като остатъкът за сумата от 14 640 лева съставлява причинените на ищеца вреди от посоченото
престъпление. Тези имуществени вреди, съставляват определената върху тази главница от 1250 лева лихва в размер на 30% месечно
при изплатен общ размер от ищеца на ответника за тези лихви сума в размера на
сумата 15 890 лева за периода м.март – м.октомври. Тези имуществени вреди
са резултат от заплатени от ищеца лихви
върху дадени от ответника в заем на
ищеца двукратно суми през м.март 2013г. в размер на 1000 лева и през м.октомври
2014г в размер на 250 лева. За разлика следва да се посочи, че установените със
съдебния акт на наказателния съд имуществените вреди, причинени на ищеца от
ответника за признатото престъпление по чл.214, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК общо
за сумата от 7 680 лева, за която се сочи от жалбоподателя да е
възстановена от същия на ищеца и за която сума не е правният спор между страните, е за причинена
имотна вреда на ищеца за периода от извършеното в условията на продължавано
престъпление спрямо ищеца, съставляващо
принуда с цел извличане на имотна облага за периода м.декември 2014г до
22.05.2015г., както следва за м.декември 2014г. – в размера от 3 350 лева,
м.януари 2015г – в размер на 630 лева, за м.февруари 2015г – в размер на
1 200 лева, за м.март 2015г. – в размер на 500 лева, на 15 май 2015г. – в
размер на 100 лева и на 22.05.2015г. – 1000 лева. Доводът на жалбоподателя за
наличие на дублиране на присъдената сума със сумата от 7 680 лева не се
възприема за основателен.
Неоснователен
се намира и доводът относно липса на пряка причинно-следствена връзка относно
претендираната за репарация от страна на ищеца вреда в размера за сумата от 800
лева за направени разходи в досъдебното производство за защита на ищеца в това
производство. Разследването е за противоправните действия на ответника относно
тяхната съставомерност като престъпления, извършени спрямо физически лица, сред
които и ищецът, поради което при реализиране правото на защита и в това
производство, причина за провеждането за което са действията и дейността на
ответника, пострадалият от престъплението има право на обезвреда за направените
в досъдебното производство разходи за повереник.
По така изложените съображения въззивният
съд споделя фактическите и правни изводи на районния съд за основателност на
предявените от ищеца против ответника обективно съединените искове по чл.45 ЗЗД
за разликата на присъдения размер от 6 960 лева до 14 640 лева, както
и за сумата от 800 лева, поради което и първоинстанционното решение в
обжалваните му части ще се потвърди.
На основание чл.78, ал.1 ГПК се следва
присъждане на въззиваемата страна за настоящата инстанция разноски,
доказателства в каквато насока за направата им са представените първоначално
ДПЗС от 18.10.2018г., а впоследствие разписка от 06.11.2018г. за получено
адв.възнаграждение от проц.представител адв.Н.С. в размер на 1100 лева за
въззивната инстанция.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК , въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2870/ 17.07.2018г. постановено по гр.д.№
9765/ 2017г. на ПРС – 5 гр.с., В ЧАСТТА, в която Б.С.П., ЕГН: ********** е осъден да заплати на И.Г.Д., ЕГН: ********** сумата за разликата от 6 960 лева до 14
640 лв., последната представляваща разлика между сумата от 15 890 лв. - обезщетение за имуществени вреди от
престъпление по чл. 252, ал.2, пр. 2 вр. с ал. 1 от НК, намалена със сумата от
1250 лв., която сума е погасена чрез
прихващане на основание
чл. 103 и сл. от ЗЗД до размера на по – малкото насрещно вземане, ведно със
законна лихва върху
сумата
от 14640
лв., считано от датата на депозиране на исковата
молба – 27.06.2017 г. до окончателното й
заплащане, както и В ЧАСТТА за сумата от 800 лв. за възстановяване на
причинените на ищеца имуществени вреди, вследствие на престъпление по чл. 252,
ал.2, пр. 2 вр. с ал. 1 от НК и чл. 214,
ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 НК, представляващи направени от него разноски за
реализиране на защитата по досъдебно производство № 92/2015 г. по описа на
отдел „КП“ при ОД на МВР Пловдив, която сума е
заплатена като хонорар на
повереник, , ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 27.06.2017 г.
до окончателното й заплащане, както и В ЧАСТТА на разноските, дължими от
ответника на ищеца в размер на
1 630 лева , както и дължима от ответника в полза на бюджета на съдебната власт държавна
такса в размер на 685,60 лева.
В
необжалваните част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА
Б.С.П., ЕГН: ********** да заплати на И.Г.Д., ЕГН: ********** сумата
1100 лева /хиляда и сто лева/ разноски за адв.възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: Членове: