Определение по дело №92/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 156
Дата: 11 март 2020 г.
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20203000500092
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

156/11.03.2020г.

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 11. 03.2020г., в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                        МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№92/20г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена час - тна жалба от З.Д.Т. и А.П.Т., двамата чрез проце -суалния им представител адв.Т.С., против определение №8/09.01.2020г., пос -тановено по в.гр.д.№333/19г. по описа на СОС, в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от З.Д.Т. и А.П.Т. жалба вх.№365/26.02.2019г. против Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.12.2019г. /допусната е в диспозитива на определението очевидна фактическа грешка, като действителната дата е 28.12.2018г./, издадено по изп.д.№20188340400 136 по описа на ЧСИ Е.Ю., и е прекратено производството по делото.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в жалбата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и делото върнато на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от страната жалба.

Въззиваемата К.С.Й. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК поддържа становище за нейната неоснова -телност и моли определението на СОС в обжалваната му от Т. част да бъде потвърдено.

Въззиваемите Т.И.Т., „Неон сайн”ЕООД и „УниКредит Бул -банк”АД, гр.София, редовно уведомени, не са депозирали отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт - чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, вр. т.2 от ТР №3/12.07.2005г. на ОСГТК на ВКС.Същата е допустима.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по в.гр.д.№333/19г. по описа на СОС, гр.о. е образувано по по -дадената от З.Д.Т. и А.П.Т. жалба вх.№365/26.02. 2019г./по описа на ЧСИ/ против действие на ЧСИ Е.Ю., рег.№834, район на действие ОС-Силистра, по изп.д. №20188340400136 - Постановление от 28.12. 2018г. за възлагане на недвижим имот, находящ се в гр.Силистра, ул.”Симеон Ве -лики”№13, ет.4, представляващ апартамент №13, със застроена площ от 67, 22 кв.м., състоящ се от стая, хол, кухня, коридор и сервизни помещения, при съответни граници, ведно с прилежащите му избено помещение №13 с площ от 5, 78 кв.м. и самостоятелно таванско помещение с площ от 24, 28 кв.м., разположено над апартамента, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от пра -вото на строеж върху общинско дворно място, представляващ по КККР, одобрени 2008г., самостоятелен обект с идентификатор 66425.500.3402.1.13, на К.С.Й. за сумата от 31 834, 07лв.В жалбата се излага, че жалбопо -дателите са били уведомени за горецитираното постановление, с което е възложен ипотекираният от тях недвижим имот за обезпечение изпълнението на паричния дълг на главния длъжник по договор за банков кредит на физическо лице №TR 72142322 към взискателя в изп.процес „УниКредит Булбанк”АД, чрез процесуалния си представител на 19.02.2019г.Постановлението е незаконосъобразно предвид следното.Действията по издаване и връчване на постановлението са самостоя -телни юридически факти, включени в съдържанието на фактическия състав, разкри- ващ съдържанието на изпълнителния способ, наименован от законодателя „Изпъл- нение върху недвижими имоти”.Като отделен ЮФ, издаването на постановлението носи всички характеристики на процесуално действие, част от динамичен състав, в който предходното действие и неговата законосъобразност са предпоставка за осъществяване на хронологично следващия факт.Това от своя страна е причина последващото произнасяне на съответния решаващ орган да носи пороците на предходните актове, в случай, че същите са незаконосъобразни.Фактическата и правна обстановка по горепосоченото изп.дело е значително усложнена, но от нея може да се установи именно тази отрицателна предпоставка за валидност на атакуваното постановление, която се базира на предходни процесуални действия на СИ, които са незаконосъобразни.СОС е бил сезиран с жалба вх.№3799/19.12. 2018г. против действия на ЧСИ по изп.дело.В тази жалба е направено и особено искане по чл.438 от ГПК за спиране на производството по изп.дело до разрешаване на повдигнатия спор.По причини, лежащи изцяло в ЧСИ, произнасянето на право -раздавателния орган било необосновано забавено и като следствие спирането на осн. чл.438 от ГПК било постановено с определение №46/30.01.2019г. по в.гр.д. № 22/19г. по описа на СОС.Междувременно публичната продан била приключила на 21.12.2018г., но издаденото постановление за възлагане от 28.12.2018г. им е било връчено едва на 19.02.2019г., т.е. след издаване на определението от 30.01.2019г. Като правораздавателен акт последното въвежда макар и временна, но абсолютна забрана за извършване на каквото и да било действие от СИ в рамките на спряното производство.Въпреки тази забрана ЧСИ потърсил развитие на производството, целейки приключване на публичната продан, която е предмет на жалба вх.№3799/ 19.12.2018г.При това положение за жалбоподателите, независимо изричния текст на чл.435, ал.3 от ГПК, е възникнало право на жалба против действията на СИ, формулирано по общ начин в чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.Граматическата интерпре -тация на чл.435, ал.3 от ГПК не би могла да бъде ефективно средство за отстраня -ване горепосочените порочни процесуални действия, които поради характера на закононарушението обезсмислят самите основи на съдопроизводството като отна -пред определят правопорядък при принудително осъществяване на нарушено материално право.Едва ли законодателната воля, закрепена в чл.435, ал.3 от ГПК, отговаря на необходимостта от ограничително тълкуване и правоприлагане, когато недопустимо процесуално поведение на ЧСИ влиза в противоречие с установената забрана за неговото осъщестяване и с правораздавателната воля на съдебния орган.Предвид гореизложеното претендират обжалваното постановление за възла - гане да бъде отменено.                

Въззиваемите страни „УниКредит Булбанк”АД и К.С.Й. в подадените в срока по чл.436, ал.3 от ГПК възражения по жалбата поддър -жат становище за нейната недопустимост, евент. неоснователност.Въззиваемите Т.И.Т. и „Неон сайн”ЕООД не са подали възражение по жалбите.

ЧСИ е депозирал мотиви по обжалваното действие.         

Изп.дело №20188340400136 е образувано на 02.07.2018г. след молба на взис -кателя по изп.д.№20157670400925 по описа на ЧСИ Г.Г.,*** действие ОС-Силистра, от 16.05.2018г. за продължаването му от друг ЧСИ в същия район на осн. чл.427, ал.5 от ГПК.

Изп.д.№20157670400925 е било образувано на 04.12.2015г. въз основа на из -пълнителен лист от 11.11.2015г., издаден по ч.гр.д.№60834/15г. по описа на СРС, 66 състав, с който длъжниците Т.И.Т., И.П. Н. и „Неон сайн”ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на „УниКредит Булбанк”АД посочените в листа суми, а именно: главница - 36 335, 48лв.-невърнат остатък от кредит по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №TR 72142322/ 04.06.2008г. и анекси към него №1/11.07.2011г. и №2/18.07.2012г., ведно със закон -на лихва от 09.10.2015г. до окончателното изплащане, мораторна лихва - 1 064, 84лв. за периода 05.10.2013г.-08.10.2015г., възнаградителна лихва - 2 150, 10лв. за периода 05.10.2013г.-08.10.2015г., разноски по делото - 2 138, 92лв.По молба на взискателя изп.дело е образувано само против солидарните длъжници Т.Т. и „Неон сайн”ЕООД.Присъединен по право взискател е държавата за публичните задължения на длъжниците, посочени в представените удостоверения по чл.191, ал.4 от ДОПК. 

С молбата за образуване на делото принудителното изпълнение е насочено от взискателя и към недвижим имот, находящ се в гр.Силистра, ул.”Симеон Ве -лики”№13, ет.4, представляващ апартамент №13, върху който неговите собстве -ници З.Д.Т. и А.П.Т. като трети лица ипотекарни гаранти са учредили с н.а.№55/09.06.2008г./вписан на същата дата в СВ-Силистра/ в полза на „УниКредит Булбанк”АД договорна ипотека /с подновено вписване на 17.05.2018г./ за обезпечаване на всички вземания на банката по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №TR 72142322/04.06.2008г.-главница, лихви, евентуални наказателни лихви, комисионни, такси и разноски, сключен с кредито -получателя Тодор И.Т./със солидарни длъжници „Неон сайн”ЕООД и И.П. Н./, с който му е предоставен кредит в размер на 80 000 лв., от които: 1/ 20 000 лв. за погасяване на ипотечен кредит на третите лица ипотекарни гаранти Т. към „Банка ДСК”ЕАД с остатък по главницата 20 000 лв.; 2/ 37 800 лв. за рефинансиране на ипотечен кредит от „Инвест банк”АД с остатък по главни -цата 37 800лв.; 3/ остатък /22 200лв./ - за ремонт.    

С постановление на ЧСИ от 26.04.2016г. е наложена възбрана върху недвижи- мия имот, вписана в СВ-Силистра на 28.04.2016г.ПДИ до ипотекраните длъжници Т. са изпратени на 26.04.2016г. и връчени надлежно на 01.05.2016г./получени лично от З.Т., ведно с копие от заповедта за незабавно изпълнение, на адрес гр.Силистра, ул.”Серес”№7, ет.4, ап.10/.Данъчната оценка на недвижимия имот към 04.05.2016г. възлиза на 31 627, 10лв.С наложена обезпечителна мярка съгласно обезпечителна заповед от 15.06.2016г. по молба на Т. по т.д.№81/ 16г. по описа на СОС изпълнението по делото е било спряно и възобновено след отмяната й по ч.т.д.№505/16г. по описа на ВАпС с определение от 02.09.2016г. След възобновяване на производството по молба на взискателя е насрочен опис на недвижимия имот.Изпратените многократно ППИ до Т. през м.12.2016г. на обявените им адреси/вкл. и този, на който са били първоначално уведомени/ са върнати в цялост с отбелязване, че лицата не пребивават на тях, жилището има друг собственик.Опис на недвижимия имот е извършен на 20.01.2017г. в присъстви -ето на техния син П. А.П./подписал протокола като свидетел/, като имотът е оставен за пазене на осн. чл.486 от ГПК на ипотекарните длъжници. Данъчната оценка на недвижимия имот към 20.01.2017г. възлиза на 31 627, 10лв За насрочените първа/периода 17.02.2017г.-17.03.2017г. и цена 51 750лв./ и втора пуб -лична продан/период 18.08.2017г.-18.09.2017г. и цена 41 400лв./ на имота/обявени впоследствие за нестанали поради неявяване на купувачи/ Т. са надлежно уведомявани чрез сина си П.П., получил съобщенията със задължението да ги предаде.За нестаналата втора продан взискателят е уведомен на 20.09.2017г. и с молба, подадена по пощата на 27.09.2017г., е поискал определяне на нова начална цена и насрочване на нова продан.По тази молба няма произнасяне от ЧСИ Г. Г. до горецитираната молба на банката от 16.05.2018г. за изпращане на делото на ЧСИ Е.Ю..За преобразуване на делото под нов номер и при друг ЧСИ ЧСИ Е.Ю. е изпратил съобщения до Т. на 02.07.2018г. на обявените им адрес, но отново същите са върнати в цялост с отбелязване, че лицата са неизвес -тни на адреса, като са залепени уведомления.

На 07.09.2018г. З.Т.  е депозирала молба с вх.№2011/07.09.2018г. по изп.д. до ЧСИ Е.Ю./молбата е датирана от подателя с дата 16.03.2018г., като съдът приема, че действителната дата на подаване е тази на вх.№, доколкото към нея се представя от страна съдебен акт от 20.07.2018г./, в която е посочено, че се претендира да бъде спряно изпълнението по изп.дело въз основа на представеното към молбата решение №188/20.07.2018г. по в.т.д.№198/18г. по описа на ВАпС, с което след отмяна на първоинстанционния акт по т.д.№81/16г. по описа на СОС, е прието за установено по отношение на „УниКредит Булбанк”АД, че задължението на Т.Т. по горецитирания договор за банков ипотечен кредит не е обезпечен от Т. с договор за ипотека, обективиран в н.а.№55/08г., за сумата от 37 800лв., уговорени между ответника и главния длъжник Т.Т. за рефинансиране на задължения към „Инвест банк”АД, т.к. банката не е предоставила изпълнение, отго -варящо на предпоставките за възникване на отговорността им като ипотекарни длъжници/превела е тази сума на Т.Т., а не на „Инвест банк”АД/. Към датата на представяне решението на ВАпС не е било влязло в сила.По тази молба няма  произнасяне на ЧСИ, т.е. не е поставен отказ за спиране на принудителното изпълнение по отношение имота на Т., за да се приеме, че е постановен подлежащ на обжалване на осн. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК отказ на ЧСИ. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че представеното решение не е сред посочените в чл.432 от ГПК основания за спиране на изпълнението.

ЧСИ е назначил нова СТЕ за изготвяне оценка на недвижимия имот, предста -вена по изп.дело на 23.10.2018г., съгласно която пазарната оценка на имота възлиза на сумата от 30 200лв.Оценката е извършена след оглед на имота от вещото лице, за което му е осигурен достъп.Насрочена е публична продан за периода 20.11.2018г.-20.12.2018г. с начална цена 24 160лв./80% от пазарната оцен- ка-чл.485, ал.4 от ГПК/.За насрочване на проданта Т. са надлежно уведомени с получени лично от всеки от тях съобщения/изпратени на същите адреси/ на 22.11. 2018г.Проданта е надлежно разгласена.С протокол от 21.12.2018г. за купувач е обявена К.С.Й./наддавателно предложение вх.№9429/ 20.12.2018г. по описа на РС-Силистра/ за предложената от нея/след извършено устно наддаване със стъпки с цена по-висока с размера на един задатък/ цена от 31 834, 07лв.След внасяне на разликата между предложената цена и внесения задатък от обявения за купувач /вносна бележка от 28.12.2018г./ е издадено на 28. 12.2018г. процесното постановление за възлагане.Последното е съобщено на Т. на 19.02.2019г. чрез адв.Т.С./пълномощно от 27.12.2018г., представено по изп.д. на 30.12.2018г./.На останалите страни съобщения за изготвеното поста -новление са изпратени на 28.12.2018г.

На 19.12.2018г. Т. са депозирали директно в ОС-Силистра жалба вх.№ 3799/19.12.2018г. против действия на ЧСИ по изп.д. №20188340400136.В същата излагат, че са собственици на гореописания недвижим имот, върху който с н.а.№55/ 09.06.2008г. са учредили договорна ипотека като са предоставили реално обезпече- ние на паричното вземане на „УниКредит Булбанк”АД към Т.Т. по посочения договор за банков кредит от 04.06.2008г.Узнали от обявление на входа, че е насрочена публична продан на имота за периода 20.11.2018г.-20.12.2018г., съобщение за каквато не им е било връчено от ЧСИ, защото той не ги счита за страни и не им изпраща съобщения.Така осъществените действия на ЧСИ във връзка с насрочване на публична продан са незаконосъобразни, поради което ги обжалват на осн. чл.435, ал.2, т.3, т.4 и т.6 от ГПК.Целият изп.процес е незаконо -съобразен, защото те, въпреки, че са страна по него, не са получили възможност реално да защитят процесуалните си права.Не са получили ПДИ, не са били уведомени за извършения опис, не им е била предоставена експертната оценка на имота, съответно са били лишени от правото да я обжалват по реда на чл.485 от ГПК.Не им е било съобщено за насрочената публична продан в минималния едномесечен срок преди извършването й, за да могат да предотвратят това дейс -твие своевременно.При депозиране на уведомлението за проданта в РС-Силистра и в представения протокол от същата дата за нанасянето му в регистъра на пуб-личните продажби при СРС като длъжници са посочени само Т.Т. и „Неон сайн”ЕООД.Всички гореизложени нарушения обуславят порочността на следващите актове на ЧСИ, въз основа на които ще се извърши продажбата.Поради грубото погазване на разпоредбите на ГПК, лишаващо ги от правото на защита на имуществените им права, молят да се отменят като незаконосъобразни действията на ЧСИ, с които, без да са уведомени надлежно, ще претърпят отстраняване от имота им.Претендират и на осн. чл.438 от ГПК да се спре изп.дело в указания от закона незабавен порядък.

По жалбата е образувано в.гр.д.№275/18г. по описа на СОС.Последното е прекратено с определение №336/20.12.2018г., в което е посочено, че в нарушение на разпоредбата на чл.436, ал.1 от ГПК жалбата е подадена директно до ОС-Силистра, а не чрез съдебния изпълнител, поради което съдът следва да прекрати производството по делото и съгл. чл.436, ал.1 от ГПК да изпрати същото на ЧСИ за администриране, след което жалбата, окомплектована с преписката по изпълнител- ното дело и становището на съдебния изпълнител, да бъде изпратена в СОС.

След получаване на жалбата за администриране ЧСИ с разпореждане от 21.12. 2018г. е върнал същата като недопустима.Разпореждането е връчено на 28.12. 2018г. и против същото Т. са подали частна жалба вх.№2875/31.12.2018г. чрез ЧСИ.Вероятно са подали и частната жалба директно в ОС-Силистра, защото по частната им жалба е било образувано на 31.12.2018г. в.гр.д.№281/18г. по описа на СОС, с разпореждане по което от 31.12.2018г. съдът е изискал от ЧСИ да представи цялото изп.дело, ведно с обжалваното разпореждане, като му е указано, че при неизпращане ще бъде сигнализиран инспекторатът към МП.С определение №27/14. 01.2019г. по в.гр.д.№281/19г. е отменено разпореждането от 21.12.2018г. и е указа -но на ЧСИ да администрира жалбата на Т. с вх.№3799/19.12.2018г., при съоб -разяване с разпоредбите на чл. 436, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 ГПК.Заверен препис от определението ЧСИ е получил на 16.01.2019г.На същата датата я е оставил без уважение и дал указания на Т. за отстраняване на нередовностите й/запла -щане на дължими такси/, внесени на 18.01.2019г. и на същата дата изпратени преписи от жалбата на длъжниците и взискателя с възможност за становище в 3 дневен срок, получено от банката на 21.01.2018г., а от Т.Т. на 22.01.2019г. След изтичане срока за възражение на 25.01.2019г./петък/, жалбата е изпратена на СОС и по нея на 29.01.2019г. е образувано в.гр.д.№22/19г. по описа на СОС.С опре- деление №46/30.01.2019г. по последното е спряно изпълнението по посоченото изп. дело по отношение на горепосочения недвижим имот на осн. чл.438 от ГПК.С опре -деление №67/14.02.2019г. по същото дело съдът е приел, че в така депозираната жалба, макара и посочени нормите на чл.435, ал.2, т.3, т.4 и т.6 от ГПК, не е посочено ясно и конкретно кое действие на СИ се обжалва, поради което следва отново да прекрати делото пред себе си и да върне жалбата на ЧСИ, който да я администрира, като повторно я остави без движение и укаже на жалбоподателите да конкретизират точно и в съответствие с чл.435 от ГПК действията, които обжал -ват, след което жалбата следва отново да бъде изпратена на СОС.След връщане на жалбата на ЧСИ същият е изпратил съобщение до жалбаподателите на 19.02. 2019г. за отстраняване на посочените в цитираното определение нередовности на жалбата, получено на 26.02.2019г.В изпълнението на указанията същите са депози- рали уточняваща молба на 05.03.2019г.Преписката по жалбата, ведно с възраже -нията на насрещните страни, според дадените писмени обяснения от деловодител, приложени по делото, е била изпратена от ЧСИ до СОС чрез негов служител в началото на м.12.2019г., но т.к. е посочено, че се иска прилагането й по в.гр.д.№22/ 19г., а последното е било прекратено, е било указано, че не може да се прилага по това дело, а следва да се представи жалбата за образуване на ново дело.               

За да прекрати производството като недопустимо с обжалваното определение СОС е приел, че за жалбоподателите липсва правен интерес от подаването й, защото изпратеното от ЧСИ съобщение за изготвеното постановление за възлагане не може да породи действие, същото е недопустимо, т.к. е изпратено след като е било спряно изпълнението на осн. чл.438 от ГПК по в.гр.д.№22/19г., поради което и т.к. жалбата, която е негов предмет/жалба вх.№3799/19.12.2018г./, все още не е раз- гледана по същество, за Т. липсва понастоящем правен интерес от подава -нето на жалба вх.№365/26.02.2019г. против постановлението за възлагане.

Настоящата инстанция не споделя този извод на СОС предвид следното. Процесното постановление за възлагане е изготвено на 28.12.2018г. след прове -дена публична продан в периода 20.11.2018г.-20.12.2018г.Нито към периода на провеждане на публичната продан, нито към датата на издаване на постановле -нието за възлагане принудителното изпълнение по отношение имота на ипотекар -ните длъжници е било спряно от съд на осн. чл.438 от ГПК или на друго, предви -дено в нормата на чл.432 от ГПК основание от съд или от СИ.По молбата на Т. от 07.09.2018г. не е бил постановяван акт от СИ, с който да е отказано спиране на изпълнението, нито такъв акт/като  подлежащо на обжалване действие на СИ на осн. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК/ е бил обжалван.За предприетото спрямо техния недвижим имот като ипотекарни гаранти изпълнение същите са уведомявани чрез надлежно връчени ПДИ, синът им е присъствал на извършения опис, за насрочени - те от ЧСИ Г.Г. две публични продани също са надлежно уведомени, безс -порно са узнали и за образуваното пред ЧСИ Е.Ю. изп.дело/въпреки, че не са съобщили надлежно новия си адрес/ още преди изготвянето на оценка по същото и насрочването на продан, видно от молбата от 03.09.2018г.Надлежно уведомени на 22.11.2018г. са и за насрочената за периода 20.11.2012г.-20.12.2018г. публична про- дан.Действително няма данни да им е била съобщена новата оценка, но това обстоятелство ще бъде обсъдено впоследствие.След като постановлението за въз- лагане е било изготвено преди спиране на действията по изпълнението на осн. чл. 438 от ГПК по в.гр.д.№22/19г., няма пречка същото да бъде съобщено на страните. Касае са, както сочи цитираната норма, за спиране на действия по изпълнението. Нови такива действия СИ не е извършвал след 30.01.2019г., т.к. касателно този недвижим имот действията по принудително изпълнение приключват с издаване на постановление за възлагане, което действие вече е извършено преди спирането от 30.01.2019г.С оглед горното и се приема, че срок за обжалване за Т. е започ -нал да тече от връчване на постановлението и за тях е налице правен интерес от подадената на 26.02.2019г. жалба против същото.Дори и да се приеме станови -щето, че връчването на съобщение е незаконосъобразно, поради което за Т. не е започнал да тече срок за обжалване, то след като постановлението същест -вува в правния мир и съставлява акт на СИ, подлежащ на обжалване на осн. чл.435, ал.3 от ГПК, на страната не може да се отрече правният интерес да обжал -ва същото.Безспорно Т. като ипотекарни гаранти имат процесуалното качест -во длъжник в изп.производство - т.2 от ТР №4/17 от 11.03.2019г. на ОСГТК на ВКС и съответно разполагат с правото да обжалват постановлението за възлагане именно на осн. чл.435, ал.3 от ГПК.             

Съгласно нормата на чл.435, ал.3 от ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника поради това, че наддаването не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.В подробно цитираната от настоящата инстанция жалба вх.№365/26.02.2019г. не са въведени каквито и да било оплаквания във връзка с извършено наддаване и възлагане.

Както е разяснено в т.8 от ТР №2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК с приетия нов ГПК законодателят ограничи възможността за обжалване на действията на съдеб -ния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.При дейс - твието на новия ГПК постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.Връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане.Част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка.Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена.

Единствените изложени оплаквания в жалбата от 26.02.2019г. по същество са, че постановлението е незаконосъобразно, т.к. е връчено след определението от 30.01.2019г. по в.гр.д.№22/29г. по чл.438 от ГПК.Сами жалбоподателите признават  в жалбата си факта, че не сочат основания по чл.435, ал.3 от ГПК, но считат, че текстът на закона не следва да се тълкува ограничително, поради недопустимото процесуално поведение на ЧСИ.Настоящата инстанция, прилагайки разрешенията в задължителното за съдилищата горецитирано ТР, приема, че нормата следва да се тълкува така, както е посочено в него, поради което и при липса на каквито и да било оплаквания във връзка с действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка, така подадената жалба се явява недопустима, т.к. постановлението за възлагане не се обжалва поради това, че наддаването не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.Оплакванията на жалбоподателите са все във връзка с неподлежащи на самостоятелно обжалване действия, които, както сочи ТР, излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. След като постановлението не се обжалва на лимитативно предвидените в закона основания, на които може да бъде обжалвано, подадената против същото жалба се явява недопустима и съответно образувано по нея производство подлежи на прек -ратяване.Ирелевантно за настоящото производство е обстоятелството, че горе -цитираното решение №188/20.07.2018г. по в.т.д.№198/18г. по описа на ВАпС е влязло в сила на 18.07.2019г.Със СПН между Т. и банката взискател е прието, че задължението на Т.Т. по договора за кредит не е обезпечено с ипотеката по н.а.№55/08г., но до размера от 37 800лв./сумата, която според н.а. е следвало да се преведе на „Инвест банк”АД за погасяване дълг към тази банка/.За остатъка до 80 000лв., ведно със съответните лихви и разноски, учредената от Т. ипотека обезпечава вземането на банката към Т.Т..Дали главницата от 37 800лв. е била вече върната по кредита преди издаване на изп.лист през 2015г. или не, не е обстоятелство, което да може да се съобразява при обжалване постановлението за възлагане на недвижимия имот.    

Що се касае до жалба вх.№3799/19.12.2018г. и нейното администриране, дало основание на СОС да приеме, че ЧСИ е извършил множество процесуални наруше- ния, следва да бъде посочено, че тази също изцяло цитирана жалба, подадена в хода на публичната продан и преди издаване на постановлението за възлагане, не се съдържат оплаквания по повод на подлежащи на обжалване действия на СИ на осн. чл.435 от ГПК.Жалбоподателите сочат, че не са получили ПДИ, не са били уведомени за извършения опис, не им е била предоставена експертната оценка на имота, съответно са били лишени от правото да я обжалват по реда на чл.485 от ГПК.Не им е било съобщено за насрочената публична продан в минималния едномесечен срок преди извършването й, за да могат да предотвратят това дейс -твие своевременно, при депозиране на уведомлението за проданта в РС-Силистра и в представения протокол от същата дата за нанасянето му в регистъра на публичните продажби при СРС като длъжници са посочени само Т.Т. и „Неон сайн”ЕООД.Неполучаването на ПДИ, неуведомяването за описа, насрочването на публична продан, неуведомяването за насрочването й не са действия на СИ, подлежащи на обжалване/факт е и, че за всички тези действия жалбоподателите са били уведомени/.Сама по себе си оценката не подлежи на самостоятелно обжал -ване, редът е този, предвиден в чл.485 от ГПК, като същевременно той е приложим при първата публична продан-чл.485, ал.6 от ГПК.Въпреки, че е отменил връща -нето на жалбата от ЧСИ и е указал нейното администриране СОС при второто образуване на делото също е констатирал горното, но въпреки това отново е изпратил преписката на ЧСИ за оставяне на жалбата без движение за отстраняване на нередовности чрез посочване на подлежащи на обжалване действия.Недопус - тимо е по този ред страната за първи път/и след изтичане срока за обжалване/ да въвежда оплаквания, липсващи в първоначалната жалба, като тепърва сочи подле -жащи на обжалване действия. 

Предвид достигане до идентични крайните изводи от настоящата инстанция с тези на СОС за недопустимост на подадената жалба вх.№365/26.02.2019г., макар и по различни фактически и правни доводи, определение на СОС в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №8/09.01.2020г., постановено по в.гр.д.№333/19г. по описа на СОС, в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от З.Д.Т. и А.П.Т. жалба вх.№365/26.02.2019г. против Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.12.2019г. /допусната е в дис -позитива на определението очевидна фактическа грешка, като действителната дата е 28.12.2018г./, издадено по изп.д.№20188340400136 по описа на ЧСИ Ер.Ю., и е прекратено производството по делото.

 

Определението не подлежи на обжалване.

         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      ЧЛЕНОВЕ: