Р Е Ш Е Н И Е
№ 351
гр. Габрово, 27.09.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на тринадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ИНА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 871 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на “ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД,
ЕИК *********, предявена срещу М.С.В., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника за сумата 2313.74 лева - главница
по сключен договор за револвиращ заем (ДРЗ) № ********** от 18.05.2013 г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.03.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 2366.56 лева
– неустойка, както и за направените по делото разноски - държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч. гр.
дело № 391/2019 г. по
описа на ГРС, и била издадена заповед за изпълнение връчена на
длъжника при условията
на 47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът
предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител
на правата на вземания за посочените суми.
Ищецът излага, че на 18.05.2013 г. между “ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, като заемодател и М.С.В. като
заемополучател е сключен договор за револвиращ заем (ДРЗ) № **********,
неразделна част, от който са общите условия на зааемодателя. Заемополучателят получил сума в размер на
1750 лева, която се е задължил да върне
заедно с годишен процент на разходите – 139.21%, годишен лихвен процент - 98,00
% и лихвен процент на ден - 0,27 %, на 48 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 146 лева всяка. Излага, че
Излага, че заемателят М.С.В. пожелала с част от отпуснатата
сума по заема /1212.51 лева/ да бъдат
рефинансирани други нейни задължения към “ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като остатъкът от
сумата в размер на 537.49 лева заемодателят превел на 21.05.2013 г. по
посочената от ответника банкова сметка. ***е да погаси предоставения заем на
равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план неразделна
част от договора. Ищецът сочи, че ответникът не изпълнил поетите договорни
задължения и направил само 33 пълни погасителни вноски, поради което считано от 11.03.2014 г. и на основание
чл. 10.3.1 от Общите условия договорът бил автоматично прекратен без да е
необходимо изпращането на покана от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД. Твърди, че на 11.03.2014 г. на М.С.В. е изпратено писмо, с което е уведомена,
че договорът е прекратен и е настъпила предсрочна изискуемост на задължението.
На следващо място, съгласно уговореното в т.10.4 ОУ при
прекратяването на ДПК, ответникът дължал неустойка за обезщетяване на вреди
поради настъпилото прекратяване на договора. Излага, че размерът на неустойката се определя на базата
на неизплатената част от задължението на длъжника към датата на прекратяването
на договора като процент, изрично посочен в ОУ, като в случая била начислена неустойка в размер на 2366.56 лева. Ищецът
сочи, че към настоящия момент плащанията от страна на длъжника по заема
са в общ размер на 4855 лева. Сочи, че в общата сума на получените плащания са
включени плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен
план в размер на 20.23 лева поради плащане на вноски за забава, което
задължение било възникнало съгласно уговореното в т. 10.1 от ОУ. Претендира
направените разноски по делото.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът,
чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Излага подробни съображения, че уговорените в
процесния договор за потребителски кредит клаузи уреждащи претендираната
неустойка, както и ГПР и ГЛП са неравноправни, противоречат на добрите нрави и
водят до нееквивалентност на насрещните престации. Сочи, че процесният договор
за кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, като в конкретния случай
били нарушени разпоредбите на чл.11, ал. 1, т. 7, 10 и 11 ЗЗП. Излага, че съгласно
чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по същия. В този случай с извършените плащания в
размер на 4855 лева ответникът бил погасил сумата по главницата на кредита в
размер на 1750 лева.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
По делото е представен
договор за револвиращ заем № ********** от 18.05.2013 г., подписан от М.С.В. в
качеството на заемополучател и служител на ищеца „Профи кредит България”
ЕООД. Видно от текста на
попълнената бланка от договора за револвиращ заем раздел V съдържа параметрите
на искания револвиращ заем както следва: сума на заема - 2500, срок на заема -
48, размер на вноската 209, ГПР: 156.48, годишен лихвен процент: 98.00 и дата
на плащане на вноската 20 ден на месеца. Раздел VI съдържа параметрите на
одобрения револвиращ заем както следва: сума на заема -1750, срок на заема: 48,
размер на вноската: 146, общо задължение: 7148.51, при годишен процент на
разходите 139.21% и годишен лихвен процент 98.00%, лихвен процент на ден 0.27%.
В същия раздел е записано, сума на всеки револвинг: 1366, договорно възнаграждение
при револвинг: 3890, общо дължимо по револвинг: 5256. Съгласно текста на буква
"Б" неразделна част от настоящия договор са общите условия към
договора за револвиращ заем на физически лица, които са предадени при
подписването на настоящия договор и с които клиента е запознат и ги приема.
Изрично е вписано, че кредитополучателят и солидарните длъжници внимателно са
запознати със съдържанието на тези ОУ преди подписването на договора за
револвиращ кредит, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва като
неразделна част от договора.
По делото са представени Общи условия на „Профи Кредит
България” ЕООД към договор за револвиращ заем за физически лица, версия
24.04.2013 г, оформени на 2 страници, съдържащи 16 разпоредби, които не са
подписани от страните по договора. В т. 2. от ОУ е посочен начинът на сключване
на договора. Въз основа на попълнена бланка на проекто - договор за ДРЗ,
кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства в искания от
клиента или одобрен от кредитора размер, а клиентът се задължава да върне на
кредитора заетата сума, заедно с договорното възнаграждение при условията
посочени в договора, ОУ и в известието за одобрение на заема, което наред с ОУ
е неразделна част от договора (т. 2.1.). Според т.2.2. кредиторът, чрез
упълномощен от него кредитен експерт, представя на клиента проекто-договора за
договор за револвиращ заем, като с помощта на кредитния експерт клиентът е
длъжен надлежно да допълни и провери всички съществени клаузи и данни, с
изключение на данните, които се попълват от кредитора след одобрение на заема.
След това клиентът е длъжен собственоръчно да подпише проекто-договора на ДРЗ и
неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на кредитора.
Подписването от клиента на проекто-договора и предаването му на кредитора
представлява същевременно молба за отпускане на заем. Кредиторът попълва
договора с конкретните параметри на заема, с което клиентът се съгласява
изрично и изпраща на клиента екземпляр от попълнения и подписан от кредитора и
клиента екземпляр на договора, заедно с известието за одобрение на заема, както
и погасителен план за вноските по заема (т. 2.3. изр. 4). Попълненият и
подписан от клиента проекто - договор влиза в сила от момента на подписването
му от кредитора, която дата е датата на сключване на договора (т. 2.3. изр. 5).
Правото на отказ на клиента от договора е уредено в т. 2.4. от ОУ към договора,
като е обвързано с преклузивен срок от 14 календарни дни от сключване на
договора. Съгласно т. 2.5, изр.4 от ОУ изплащането на заема от кредитора на
клиента се извършва преди изпращането на клиента на известието за одобрение на
заема, като клиента е съгласен усвояването на заема да се извърши по този ред.
Съгласно т. 4.4. от Общите условия лихвата по заема се изчислява ежедневно
върху остатъка от непогасената главница за периода на ползване на заема и
започва да тече от датата на усвояване на заема. Лихвата се изчислява на база
фиксирания в точка VI от договора лихвен процент и е дължима от датата на
решаващата вноска съгласно погасителен план. Съгласно т. 10.3.1. от Общите
условия, в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30
календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора, без да е
необходимо кредитора да изпраща на клиента уведомление, покана, предизвестие
или други, а според т. 10.3.2. в случай, че клиентът просрочи плащането на
друго парично задължение спрямо кредитора по договора, в случай, че клиента
наруши някое от изискванията на договора или в случай, че която и да е от
декларациите на клиента, посочени в договора е невярна, кредитора има правото
да прекрати едностранно договора и да обяви заема за предсрочно изискуем, като
изиска незабавно погасяване на всички задължения на клиента по договора. В т.
10.4. от ОУ към договора е записано, че след прекратяване на договора, на което
и да е от основанията по чл. 10.3. от ОУ остава в сила задължението на клиента
да заплати всички дължими суми, като в този случай върху целият размер на заема
се начислява неустойка в размер на 50 %.
По делото не са представени погасителния план и известието
за одобрение на заема.
Страните не спорят и с определение
от 16.08.2019 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
помежду им са отделени фактите на съществуване на правоотношение по договор за револвиращ заем
№ ********** от 18.05.2013 г., по който „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е
предоставило на М.С.В. сумата от 1750 лева, като по договора заемополучателят
извънсъдебно извършила погасителни плащания в общ размер на 4855 лева.
От приложеното за послужване частно гражданско дело № 391 по
описа за 2019 г. на РС- Габрово, се установява, че ищецът “ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
процесните суми.
По отношение на
установителните искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД.
На първо място, следва да се посочи, че предявените
установителни искове са допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК,
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми, поради което
разполага с изпълнително основание. При връчване на издадената заповед при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на
съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си, който срок е
спазен.
Основателността на предявен установителен иск при
квалификацията на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало
между страните правоотношение по
договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на кредитополучателя да
върне сумата, предмет на договора със съответния процент разходи, настъпила
предсрочна изискуемост на цялото вземане и релевирано от задълженото лице неизпълнение.
За установяване на валидно
правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание,
следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е
винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните,
припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по аргумент от
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята на
страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, предаването
на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява
изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи,
че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането
на задължението на потребителя за
връщане на сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не се обуславя
от факта на предаване на предмета му на заемателя.
Изпълнението на поетото от
заемодателя задължение да предостави паричната сума не е спорно между страните.
Ето защо, в правната сфера на ответника е възникнало задължение за връщане на
предоставената му парична сума.
Към момента липсва изрична законова дефиниция на "договор
за револвиращ кредит", респ. на "договор за револвиращ заем".
Съгласно правната теория револвиращият кредит /заем/ е възобновяем банков
кредит в рамките на предварително уговорена кредитна линия. Следователно
договорът за револвиращ заем е вид банков кредит, т.е. банкова сделка, а по
силата на чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ
банковите сделки са абсолютни търговски сделки. В случая представения договор,
въпреки наименованието му, няма характеристиките на договор за револвиращ
кредит, а и е недопустимо да се сключва такъв договор от небанкова институция,
каквато безспорно е ищцовото дружество.
Регламентацията на договора за кредит се съдържа в Търговския закон, в
Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и в специалния Закон за потребителския
кредит /ЗПК/, поради което разпоредбите на същите следва да бъдат съобразени и
при договора за револвиращ заем. Договорът за револвиращ заем има характера на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно легалното
определение в ал. 1 на посочената разпоредба от този закон договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона
за защита на потребителите.
В случая отпуснатият на ответника като физическо лице заем
представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13,
т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и ответникът има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според
който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност.
Като потребител ответникът разполага със защитата срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава VI на ЗЗП, за които съдът следи
служебно. По отношение задължението на националния съд да преценява служебно
неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските
договори е налице категорично установена съдебна практика /решение № 23 от
07.07.2016 г. по т.д. № 3686 по описа за 2014 г., ВКС, ТК, І т.о./, която
задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на
клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните
са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС;
решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО и определение №
751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО. В допълнение следва да се
посочи, че съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с
§ 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира неравнопоставеността,
съществуваща между потребителя и продавача или доставчика /решение по дело
Pannon GSM, EU:C:2009:350, т. 31 и 32, решение по дело Aziz, EU:C:2013:164, т.
46 и др./, както и може да приеме една клауза за нищожна дори на основание, на
което страната не се е позовала /така решение от 14.06.2012 г. на Съда на ЕС по
дело № С-618/10 на B. Espanol de Credito SA срещу Joaquin Calderon C./.
В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в чл. 143
от същия е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20
точки от посочената разпоредба. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор
при общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО. Според
чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора; не се счита за индивидуално договорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или
някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на
чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на
договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик
твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е
доказателствената тежест да установи този факт.
В случая е видно, а и не се спори от ищеца, че договорът за
револвиращ заем е сключен при Общи условия, т.е. при предварително определени
от страна на ищеца договорни клаузи. Доколкото самият договор е бланков, съдът
намира, че същият не е бил предмет на предварително договаряне между страните,
от което следва извод, че ответникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието му. В случая е бил подписан страндартизиран бланков формуляр,
чието съдържание е предварително изготвено от самия ищец.
По делото липсват доказателства, че уговорените в раздел VI
параметри на одобрения револвиращ заем (размер на сума за изплащане при
револвинг, договорено възнаграждение при револвинг, обща сума на револвинга и
годишен процент на разходите) са били съгласувани и индивидуално уговорени с
ответника. Самият начин на сключване на договора регламентиран в т. 2.1. - т.
2.3. от ОУ, изключва възможността за индивидуално договаряне на параметрите в
раздел VI на договора, тъй като тези параметри се попълват от кредитора след
одобрение на кредита, с което договорът се счита за сключен. Доколкото към
момента на подписване на договора за револвиращ заем от страна на ответника -
полето в раздел VI "Параметри на одобрения револвиращ заем" е
останало непопълнено, то съдът приема, че ответникът не е бил информиран
предварително за пълните параметри на предоставения му заем, каквото е
изискването на чл. 11 ЗПК, и съответно не е имал възможност да изрази
информирано съгласие с по-късно попълнените такива от представител на ищеца,
съгласно които общото задължение по договора възлиза на сумата 7148.51 лева.
Следователно, начинът на сключване на процесния договор е
поставил в изключително неблагоприятно положение потребителя спрямо търговеца,
което противоречи на добросъвестността и запълва изцяло диспозицията на
разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, приложима с оглед препращането на чл. 24 ЗПК. Потребителят е узнал точните размери на
лихвените проценти и общо дължимата сума едва при получаване на договора с
попълнено поле на раздел VІ и дори и да е възразил срещу тях, то съгласно ОУ
договорът вече е сключен и заемната сума е предоставена. Доколкото разпоредбата
на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК поставя изрично изискване да се посочи годишния
процент на разходите и общата сума дължима от потребителя, като задължителни
реквизити на договора за потребителски кредит, по който параметри потребителят
следва да е изразил съгласието си, да са му предоставени и той да е запознат с
тях преди сключване на договора, то съдът приема, че ДРЗ е недействителен по
смисъла на чл. 22 ЗПК.
Отделно от горното следва да се посочи, че клаузите на ДРЗ,
уреждащи годишния процент на разходите и годишен лихвен процент са
неравноправни по смисъла на ЗЗП и обуславят недействителност на договора за
заем и на това основание. Клаузата за ГПР и годишен лихвен процент водят до
драстично, явно неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, с оглед размера на получения заем /1750 лева/ и сумата подлежаща
на връщане /7148.51лева/, надвишаваща 4 пъти отпуснатия кредит, което само по
себе си нарушава изискването за добросъвестност при осъществяване на принципа
на договорна свобода и използване на икономически по-силното положение на търговеца
при сключването на такъв вид договори. По делото не се събраха доказателства
тези клаузи от ДРЗ да са били индивидуално уговорени. Ето защо, при установени
в процесния ДРЗ условия, поставени от кредитора в договора, отговарящи на
понятието "неравноправна клауза по см. на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, а именно
посочените в чл. 143, т. 5 и 9 ЗЗП /задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;
налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да
се запознае преди сключването на договора/ съдът ги намира за нищожни, влечащи
след себе си и недействителност на целия договор, доколкото същия не би бил
сключен без тях /размер на кредита, ГПР, ГЛП, общ размер на задължението и т.
н. /.
На последно място, следва да се отбележи, че както в
преддоговорната информация, така и в процесния ДРЗ от 18.05.2013 г., липсва
яснота относно валутата, в която е уговорен заема /посочена е само цифра 1750/,
срока на договора /посочено е число 48, без уточнение на дни, седмици, месеци и
т. н. /, размер на вноска /също е посочено само число 146, без уточняване на
валута/, същото е и при останалите параметри: общо задължение по договора, сума
на всеки револвинг; общо дължимо по револвинга и договорно възнаграждение при
револвинга. Предвид така изложеното съдът счита, че е налице нарушение на
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7, 10 и 11 ЗЗП, което обуславя
недействителност на договора за заем на основание чл. 22 ЗЗП.
Съгласно чл. 23 ЗЗП, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита По делото е безспорно
установен фактът, че общият размер на извършените от ответника плащания по
процесния договор за револвиращ заем възлизат на сумата от 4855 лева, която
сума съществено надвишава чистата стойност на кредита от 1750 лв., поради и
което искът за главница следва да се отхвърли. С оглед недействителността на
процесния договор то неоснователна се явява и претенцията за неустойка за
неизпълнение. Отделен е въпросът, че така уговорената неустойка е
недействителна и на собствено основание като противоречаща на добрите нрави,
съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK.
При тези доводи съдът не следва да обсъжда наличието или
липсата на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора за
заем.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
"България" № 49, бл. 53 Е, вх. В, искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД, за
признаване на установено, че М.С.В., ЕГН **********, с адрес: *** му дължи
сумата 2313.74 лв. - главница по
договор за револвиращ заем № ********** от 18.05.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 01.03.2019 г. до
окончателното й плащане, както и сумата 2366.56 лева – неустойка, за
които суми в производството по ч. гр. д. № 391/2019 год. по описа на РС
Габрово, е издадена заповед за изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: