Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 139
гр.
Брезник, 08.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
БРЕЗНИК, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и девети ноември
две хиляди и осемнадесета година, І-ви
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОМАН НИКОЛОВ
при
секретаря МАРИЯНА ГИГОВА като
разгледа гр. дело № 18 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на Г.С.И., ЕГН: **********, чрез адв. Н.А.
от САК против Р.С.К., ЕГН: **********, с която е предявен иск по 124, вр. чл.
422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 8, ал.
5, вр. ал. 1 от ЗАЗ.
Ищецът моли от съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Р.С.К.,
че същия дължи на Г.С.И., главница и мораторна лихва, за неизпълнение на договорно
задължение за стопанската 2016/2017 г., съгласно договор за аренда на
земеделски земи от 29.07.2013 г., в общ размер от 8.69 лв., от които главница, в размер
на 8.61 лв., за част от
дължимото 20% арендно плащане (84.50 лв.) за стопанската 2016/2017 г. и мораторна лихва за забава върху
частта от главницата, възлизаща на 0.08 лв.,
върху сумата от 8.61 лв. (20%), за
периода от 03.10.2017 г. до 05.11.2017 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
сумите, както и да се признае
за установено по отношение на Р.С.К.,
че същия дължи на Г.С.И., главница и мораторна лихва, за неизпълнение на договорно
задължение за стопанската 2017/2018 г., съгласно договор за аренда на
земеделски земи от 29.07.2013 г., в общ
размер от 338.47 лв., от които главница в размер на 338 лв., за дължимото 80% арендно плащане
за стопанската 2017/2018 г. и мораторна лихва за забава върху
главницата, възлизаща на 0.47 лв.,
върху сумата от 338 лв. (80%), за
периода от 01.11.2017 г. до 05.11.2017 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
сумите.
Ответникът Р. С.К., представляван от адвокат Б. В., в срока, предвиден за отговор изразява становище за неоснователност на иска. Редовно призован за насрочено съдебно
заседание поддържа
изложеното в отговора на исковата молба.
Съдът, след
като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.
235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът
твърди, че е отдал 11 земеделски имота, подробно описани в исковата молба на
ответника, по силата на сключен между тях договор за аренда, като ответникът не
е изпълнил задължението си да заплати договорената сума за стопанските 2016/2017 г. и
2017/2018 г. От представения по делото договор сключен на 29.07.2013 г. е видно, че същият отговаря на изискванията на
Закона за арендата в земеделието – договора е нотариално заверен, вписан е,
както и е спазено изискването срока на договора да е за минимум 5 стопански
години, предвид на което и съдът намира, че искът е предявен като такъв за
неизпълнение на задължение произтичащо от договор. С подписването на договора
за аренда, страните са поели насрещни права и задължения, изразяващи се за
Арендодателя в задължението да предостави владението върху имотите си, предмет
на договора, а за Арендатора в задължение да заплати арендната цена за
ползваните от него имоти. В договора страните са
договорили (раздел II, чл. 4, т. 3, б. „А“ и б. „Б“ от договора) арендната
вноска да се заплаща два пъти годишно, а именно: 80 % до края на месец октомври
на стопанската година, за която се дължи и 20 % най-късно в първия работен ден
след изтичане на стопанската година. Видно от уговорките в договора
(раздел VIII чл. 29 и сл.) всички съобщения между страните във връзка с този
договор се извършват в писмена форма, с изпращане на плащанията на адресите
обявени в договора.
От разпита на свидетелката А. М. Б., която
живее на семейни начала с ответника се
установява, че тя познава ищеца. Свидетелката в показанията си твърди, че в края на 2017 г. лично е изпратила пощенски запис на името на Г.И. за
сумата от 422.50 лв. дължимата арендна сума за
стопанската 2016/2017 г., но пощенският запис
се върнал като неполучен. През м. януари 2018 г. отново изпратила
пощенски запис, но и този път
записа бил върнат като непотърсен.
На основание гореизложеното,
съдът намира за установено от правна страна следното:
В настоящото дело не е спорно обстоятелството, че
Арендодателят е изпълнил точно задължението си по договора, като е предоставил
на Арендатора и настоящ ответник владението върху земеделската земя, предмет на
договора. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, „арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и
срокове“. В случая арендното плащане е уговорено в пари, като арендната
вноска да се заплаща два пъти годишно, а именно: 80 % до края на месец октомври
на стопанската година, за която се дължи и 20 % най-късно в първия работен ден
след изтичане на стопанската година. Съдът
намира, че ищецът, посредством ангажираните доказателства, не успя да докаже в
процеса твърденията си, а именно, че ответникът – арендатор, не изпълнява поетите задължения по валидно сключеният между тях договор. Единствената причина ищецът да не
получи арендата е, че не се е явил в пощенската станция, за да я получи, т. е. твърдяното от него виновно
неизпълнение на договорите от страна на ответника не се доказа. Причина за „неизпълнението“ е виновното поведение на ищеца. В подкрепа на изложеното е и
заключението на вещото лице Д. Д. по приетата и неоспорена от страните съдебно
икономическа експертиза, в което същият е посочил, че за стопанската 2016/2017
г. арендната вноска е направена с паричен превод от 14.09.2017 г. от В случая
следва да се има предвид, че съгласно договора всички съобщения между
страните във връзка с този договор се извършват в писмена форма, с изпращане на
плащанията на адресите обявени в договора.
С оглед на това съдът
намира, че в случая не е налице виновно неизпълнение от страна на ответника за стопанската
2016/2017 г., поради което и иска в тази му част се явява неоснователен.
Що се отнася до претенция на ищеца за
плащане на цената по Договор за аренда на земеделски земи от
29.07.2013 г. за
стопанската 2017/2018 г., то същата е преждевременно
предявена, тъй като не е настъпила изискуемостта на това арендно
плащане. Съгласно раздел II, чл. 4, т. 3, б. „А“ и б. „Б“ от договора арендната
вноска да се заплаща два пъти годишно, а именно: 80 % до края на месец октомври
на стопанската година, за която се дължи и 20 % най-късно в първия работен ден
след изтичане на стопанската година. Съгласно чл. 20 ЗЗД
при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Систематичното
място на разпоредбата, касаеща плащането в пари води до извода, че съответна е
годината, в която се прибира реколтата от земеделската земя, обект на арендния
договор. Езиковото тълкуване пък на същата тази разпоредба води до извода, че
съответна е тази календарна година, в която изтича конкретната стопанската
година. В настоящия случай, арендното плащане за стопанската 2017/2018 г.
следва да се осъществи в периода от 01.11.2018 г. до 30.12.2018 г., който
период към датата на предявяване на исковата молба – 08.01.2018 г., все още не
е настъпил. С оглед на всичко посочено следва да се приеме, че не е настъпила
изискуемостта на претендираното вземане, а искът е преждевременно предявен и поради това неоснователен, поради което
следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на делото, в
тежест на ищеца са и разноските, направени от ответника в хода на производството.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от
Г.С.И., ЕГН: **********, чрез адв. Н.А. от САК, със съдебен адрес *** против Р.С.К.,***, с ЕГН:
**********, искове, с които иска да се признае за установено по
отношение на Р.С.К., че същия дължи на Г.С.И., главница и мораторна лихва, за
неизпълнение
на договорно задължение за стопанската 2016/2017 г., съгласно договор за аренда на
земеделски земи от 29.07.2013 г., в общ размер от
8.69 лв., от които главница, в размер на
8.61 лв., за част от
дължимото 20% арендно плащане (84.50 лв.) за стопанската 2016/2017 г. и мораторна лихва за забава върху
частта от главницата, възлизаща на 0.08 лв.,
върху
сумата от 8.61 лв. (20%), за периода от 03.10.2017 г. до 05.11.2017 г., ведно
със законната лихва до окончателното изплащане на сумите, както и да се признае
за
установено по отношение на Р.С.К., че същия дължи на Г.С.И., главница и
мораторна лихва, за неизпълнение на договорно задължение за стопанската 2017/2018 г., съгласно договор за аренда на
земеделски земи от 29.07.2013 г., в общ размер от 338.47 лв., от които главница в размер на 338
лв., за
дължимото 80% арендно плащане за стопанската 2017/2018 г. и мораторна лихва за забава върху
главницата, възлизаща на 0.47 лв.,
върху
сумата от 338 лв. (80%), за периода от 01.11.2017 г. до 05.11.2017 г., ведно
със законната лихва до окончателното изплащане на сумите, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г.С.И., ЕГН: **********, чрез
адв. Н.А. от САК, със съдебен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.К.,***, с ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 500 лева, разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:___________________