Р Е Ш Е Н И Е
№ 260496
гр.Пловдив, 30.10.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на първи септември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ЖУЛИЕТА КОЛЕВА
като разгледа АНД № 3773/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 512796-F543907 от 19.05.2020г. издадено от М. М. П. - С., на длъжност *** на ТД
НАП-Пловдив, с което на „М. 12” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от М. Й. К., на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е
наложена административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000
лв. (три хиляди лева), за нарушение на чл.7,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във вр. с чл.118, ал.4,
т.1 от ЗЗД.
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че в
нарушение на чл.18 от ЗАНН в наказателното постановление са описани две отделни
нарушения – неиздаване на фискален бон и невъвеждане в експлоатация и
регистриране на фискално устройство, което включително води до неяснота относно
мястото на търдяното нарушение. Също поддържа, че
дружеството е получило банков превод по сметка в обслужваща банка, като
издаването на фискален бон в описания случай не е необходимо. На следващо място
посочва, че съгласно чл.3, ал.1 от Н-18/13.12.2006г., когато се касае за
доставка и плащане на стоки, чрез доставчик на пощенски услуги, не се дължи
издаване на фискален бон от налично в обекта фискално устройство, както и че за
дружеството би възникнало задължение да издаде касов бон на датата на
фактическото предаване и постъпване в брой на сумата, което не е настъпило, тъй
като плащането е било по банкова сметка. ***, че съгласно отразеното в НП, че платката
е платено с РКО за наложен платеж на 12.06.2019г., последната следва да е
датата на нарушението, а не 11.06.2019г.. Предлага наказателното постановление
да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат П.
поддържа жалбата на изложените основания, също предлага наказателното
постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените
разноски.
Ответната страна - ТД НАП – гр.Пловдив чрез процесуалния си представител
юрисконсулт М. оспорва жалбата. Сочи, че с оглед събраните доказателства по
безспорен начин се установява нарушението, а именно – че дружеството не е
монтирало и въвело в експлоатация фискално устройство преди започване на
дейността. Посочва, че дружеството е осъществявало дейност чрез онлайн магазин
за продажба на дрехи, аксесоари, като първата изпратена пратка на 11.06.2019 г.
чрез наложен платеж, за което е съставен съответния касов ордер от „СПИДИ“
АД. Взема становище, че са неоснователни
възраженията, които са направени в жалбата, че неправилно е приложен чл. 18 от ЗАНН, определено е едно наказание, като ясно е описано в какво се изразява
конкретното нарушение, а именно, че дружеството не е монтирало, не е въвело в
експлоатация фискално устройство преди започване на дейността в обекта си и по
никакъв начин не може да се приеме, че санкцията е наложена във връзка с
конкретната продажба, поради което и неоснователно
се явява и второто възражение, че неправилно е посочена датата на нарушението,
тъй като разплащането се осъществява на 12.06.2019г., тъй като в случая се касае за разносна търговия. Сочи
като недоказани твърденията, че въпросната първа продажба не била получена, стоката
била върната от клиента, още посочва, мястото на нарушението е офис на
дружеството, който се намира в град Раковски, тъй като съгласно чл. 25, ал. 2
фискалния бон следва да бъде издаден преди изпращане на пратката към съответния получател. Поддържам, че е неоснователно и възражението
по същество, а именно – че тогава, когато използва метода наложен платеж не е
задължен да издава фискални касови бележки и съответно да използва фискално
устройство, като сочи, че в представените указания, никъде не казват конкретно,
че тогава, когато се използва методът наложен платеж, не би следвало да бъде
издавал фискален касов бон и съответно да бъде монтирано фискално устройство. Също
сочи, че в случая. Още посочва разликата, която прави Закона за пощенските
услуги пощенски запис и наложен платеж, като посочва, че в случая не се касае
просто за превод на едни пари, а за движение на пощенски пратки, които за да
бъдат получени от страна на съответния адресат, като поддържа, че случай,
когато не трябва да бъде издаван касов бон са само пощенски парични преводи, но
не и когато плащането се извършва чрез наложен платеж. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и да бъде
присъдено в полза на ТД на НАП - Пловдив юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лв, още прави и възражение за прекомерност на
определения адвокатски хонорар от страна на жалбоподателя.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от
наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 28.05.2020г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до
РС – Пловдив чрез ТД НАП – гр.Пловдив на 03.06.2020г., съгласно отразения
входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружество „М. 12” ЕООД, ЕИК:********* – онлайн търговия с дрехи и
аксесоари, като първата продажба, свързана с дейността на дружеството, била
направена на 11.06.2019г., като пратката била приета на от „Спиди“
АД (въз основа на сключен договор между „Спиди“ АД и „М.
12” ЕООД) на същата дата 11.06.2019г., като при предаването и не бил издаден
фискален бон или друг документ отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на министъра на финансите, тъй като за извършваната търговска
дейност търговецът не регистрирал фискално устройство. Същото било платено чрез
РКО за наложен платеж в размер на 109,99 лева на 12.06.2019г.. Последното било установено
в хода на извършване на проверка за установяване наличие на основания за
регистрация по ЗДДС, във връзка с подадено заявление за регистрация по ЗДДС с
вх.№ 303912000085617/14.01.2020г., документирана с протоколи по чл.50 от ДОПК с
№ **********/28.01.2020г. и №**********/08.04.2020г.
С оглед на горното, на 14.04.2020г., свидетелят С.С.Д.,
в качеството и на *** в ТД на НАП – гр.Пловдив съставила АУАН № F543907/14.04.2020г.
срещу „М. 12” ЕООД, ЕИК:*********, за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от министъра на финансите, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗЗД, в
присъствието на представител на дружеството Въз основа на същия акт било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел С.С.Д., както и от
приложените по делото писмени доказателства
- Протокол № **********/28.01.2020г. и Протокол №**********/08.04.2020г.
Следва да се посочи, че описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка не е спорна между страните, по същество не се оспорва от
жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
наказателното постановление намира, че макар последното да е издадено от
компетентен орган, като материалната компетентност на административнонаказващия
орган и актосъставителя следва от така представената
Заповед № ОПР-17 от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на Национална
агенция по приходите, като за втория следва да бъде съобразена и разпоредбата
на чл.193, ал.2 от ЗЗД, то съставените АУАН и съответно – издаденото въз основа
последния НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при
съставянето им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство,
както и ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:
В нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН –
относно съставения АУАН, както и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в същите
два акта липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено
В този смисъл и в АУАН и в наказателното постановление
липсва посочване на липсва описание на
всички съставомерни обстоятелства, относно твърдяното
нарушение, а именно – на тези, от които може да се извърши преценка дали в
действителност за въпросната доставка се е налагало издаване на касова бележка.
Това е така доколкото в АУАН, така и в НП липсва изчерпателно посочване на
това, как е извършено плащането. Действително посочено е, че „Същата е платена чрез РКО за наложен платеж
в размер на 109,99 лева, на 12.06.2019г.“, но от последното лаконично
писание не става ясно чрез кого е
било извършено превеждането на сумата от 109,99 лева - „Спиди“
АД, Български пощи или др.. Следва да се посочи, че не може да бъде изключена
възможността една стока да бъде доставена чрез едно дружество – куриер, а
заплащането да бъде направено, дори в по-късен момент, по друг начин, чрез друг
субект, включително паричен превод и т.н.. Още следва да се посочи, че извод за
последното не следва да бъде сторен на базата на „житейски вероятното“ и др.
подобни.
Горното не позволява на съда да изследва въпроса дали
плащането е извършено чрез лицензиран пощенски оператор, какъв в този смисъл е
неговия характер, съгласно диференциацията на
Закона за пощенските услуги, в който смисъл е становището на
процесуалния представител на въззиваемата страна.
Ето защо, така описаните нарушения на разпоредбите на
разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление,
следва да се преценят като такива от категорията съществените процесуални
нарушения, доколкото липсата на посочване всички съставомерни
по твърдяното деяние факти лишава лицето, сочено като нарушител, от правото му
да разбере горните и съответно - от възможността да организира защитата си.
Последното мотивира отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН,
вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от
упълномощен от него адвокат. Представен е договор за правна защита и съдействие
с посочено като уговорено и платено възнаграждение в размер на 384 лева /л.21/.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане за
присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен и
оправдателен документ за тяхното извършване – договор за правна помощ.
Що се отнася до искането на въззиваемата
страна за намаляване размерна на присъденото възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, то
следва да се съобрази, че съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от същата
Наредба, минималния размер е именно 300
лева. Ето защо съдът намира искането на въззиваемата
страна за основателно до размера от 300 лева, като следва да се посочи, че
настоящото дело не се отличава с особена фактическа и правна сложност, напротив
– касае за дело, което е разгледано в две съдебни заседания, с разпитан един
свидетел, по административно обвинение за едно нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 512796-F543907 от 19.05.2020г. издадено от М. М. П. - С., на длъжност *** на
ТД НАП-Пловдив, с което на „М. 12” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от М. Й. К., на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е
наложена административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000
лв. (три хиляди лева), за нарушение на
чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във вр. с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите да заплати на М. 12” ЕООД,
ЕИК:********* сумата
в размер на 300 /триста/ лева, представляваща извършени разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.