Решение по дело №418/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.284, ал.1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) вр. чл.203   АПК.

Образувано по  искова молба  на * Д.Т.Т.,***/26.06.2024г. срещу ГДИН-София, с искане за заплащане на обезщетение  в размер на 15 000/петнадесет хиляди/ лева за нанесени неимуществени вреди,ведно със законната лихва, считано от 10.04.2012г. до окончателното изплащане на обезщетението, за нарушение на личното му пространство,  в нарушение на чл.3 ЗИНЗС. Твърди се, че не е осигурена необходимата квадратура в килията от 6 кв.м. и 18 куб.метра въздух, не са обезпечени адекватни условия за пребиваване в местата за лишаване от свобода. Посочва се, че  с нарушаване на правата му се налага ******* и т.н. Иска се ответника да му заплати обезщетение в размер на 15000 лева, ведно със законната лихва за нанесени неимуществени вреди, считано от 10.04.2012г. до окончателно изплащане на обезщетението.  

В  съдебно заседание * Д.Т. се явява лично. Твърди, че в  ********. Също така Европейския комитет против изтезанията и нечовешките отношения към л/св. казва, че в килията следва да има разбирателство и да се уважават л/св. в помещението. Тази система за настаняване не се използва, за което посочва определени факти. Поддържа жалбата и искането за обезщетение в размер на 15 000 лева, ********************************.

Ответникът - Главна Дирекция ”Изпълнение на наказанията”-София,  чрез процесуалния си представител ** Г.Х. в представен писмен отговор прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на посочения исков период. По съществото на спора излага съображения за липса на предпоставките на чл.284,ал.1 ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника и отхвърляне на иска.

Участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура-Враца, прокурор В.Вътов  дава  мотивирано заключение,  за отхвърляне на исковата молба. От събраните доказателства не се установява по категоричен начин причиняваната увреда, която по силата на закона се предполага. Събраните доказателства, вкл. и гласните не установяват  категоричност на площта и обема на помещението и това, че дълъг период са били настанявани от двама до четирима, като само от м.март на тази година, л/св. настанени във въпросното помещение са били петима.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото,  поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна  следното:

Ищецът * Д.Т. към исковата молба не е представил писмени доказателства. Направил е искане за събиране на гласни доказателства и такива са допуснати от съда.

От показанията на * Г.К./разпитан в с.з. чрез видеоконферентна връзка установена със ***/  се установява, че се намира в *** от 01.03.  до 15.04.2024г., като на 7.03. е преместен в ***, където е ищецът и  от тогава до конвоирането му в *** са били пренаселени-***. Говори за 2024г., бил е в една килия с Д.Т., килията е приблизително на око *****.

От показанията на св.Т.В.,*** се установява, че с ищеца е  ****************************************************. *****************************************************************************************************************************************************************************

От ответника е приложена по делото справка, изготвена от ***/л.38/, в която е посочено че * Д.Т. *** на 10.04.2012г. за изпълнение на наказание “**“ по НОХД №241/11г. на  ОС-Враца  и същото е приведено в изпълнение на 10.04.2012г. Относно настаняването на * Д.Т., през целия период на престой в затвора до настоящия момент са спазени изискванията на чл.43, ал.4 ЗИНЗС. Посочва се, че от 16.03.2023г. * Т. е разпределен в ** и същия е настаняван, както следва: **********************************************************. Във вр. със справката от ответника е приложена и схема на спалното помещение, в което е настанен/л.41-42/. Така представените доказателства не са оспорени от ищеца и същите са приети, като доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на разглежданата искова претенция е обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на това, че  ************************************************************************.

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от процесуално легитимирано лице, което се намира в *** и  срещу надлежен ответник по чл.205 АПК във вр. чл.285, ал.1 ЗИНЗС – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са затворите.

Според  чл.284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3   ЗИНЗС, съгласно който осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като в ал. 2 на същия член е посочено, че за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение се смятат и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

За  да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание  чл.284, ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284, ал.5   ЗИНЗС, оборима презумпция.

В част втора на ЗИНЗС и част четвърта от ППЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на наказанието "**". Съгласно разпоредбата чл.43, ал.4 ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв.м. От представената  по делото справка от ответника, ведно със схема е видно, че * Д.Т. за периода от 16.03.2023г. до датата на депозиране на исковата молба /26.06.2024г./ е настаняван в ************************************************. Представена е схема на спалното помещение с отразена квадратура 20.53 кв.м. Тоест от отразеното в справката  и приложената схема е видно, че  по отношение на Т.  му е било осигурено минималната жилищна площ в помещението, в което е бил настанен от 4 кв.м. В ЗИНЗС и ППЗИНЗС не е предвидена квадратура на всеки л/св. от 6 кв.м. в каквато насока са твърденията на л/св. Съгласно данните по делото твърденията на ищеца са недоказани – осигурена е необходимата минимална жилищна квадратура за претендирания период на същия в съответните помещения, в които е бил настаняван, макар и настанен с други л/св.  Разпитаните по делото свидетели по искане на ищеца също не установяват точно и категорично квадратурата на пространството в килията, според  св. К. е около ******. Св. В. заявява, че в килията има баня,тоалетна, мивка, три шкафа, две маси, три стола, вишки и непокритата площ е около 3-4 кв.м., има и прозорче. Тоест  както от справката, така и от св.показания на разпитаните свидетели, които установяват факти  за  период  от година и половина/св. В./ от м.март2023г. се установява, че е спазено изискването за  минималната жилищна площ от 4 кв.м., а за другите периоди преди м.март 2023г. ответника посочва, че е спазено изискването за минимална жилищна площ, като липсват данни за това с колко лица ищецът е пребивавал в съответното помещение, като ищецът не е ангажирал доказателства за това, вкл. и чрез  св.показания. Не се посочват и обстоятелства за този период, като единствените твърдения на ищеца касаят настаняването му в *** преди година и половина, като във вр. с целия претендиран период с исковата молба не посочва и не навежда обстоятелства за това. Доказването на нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС е в тежест на ищеца, а същият не е ангажирал доказателства за това. В чл. 43, ал. 4   ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Не съществува легална дефиниция на понятието "жилищна площ", като тя се определя по общоприетите правила. За да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н. Съгласно чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3  ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Тоест нито ЗИНЗС и ППЗИНЗС поставят като изискване за чиста жилищната площ на л/св. без обзавеждане от 4 кв.м, както и 18 куб.м. въздух. От показанията на св. се установява, че в килията има прозорец и се отваря, поради което не може да се приеме, че липсва и проветрение в килията. Дори ищецът в иска посочва, че килията е с размер около 20 кв.м.,като  твърдението на същия, че в нея са били   по шест и седем души,  не се доказа от доказателствата по делото, вкл. и разпитаните свидетелите не установяват този факт.

Фактическият състав на ангажирането на отговорността на държавата за вреди освен незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, които да са отменени по съответния ред изисква също настъпването на вреда, както наличието на пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

От доказателствата по делото не се установяват извършени незаконосъобразни действия и бездействия, които да са в причина връзка с преживени от ищеца отрицателни емоции и които да водят до ангажиране на отговорността на ответника по чл.284, ал. 1 ЗИНЗС/чл.203 АПК/, с оглед на което  искът за вреди се явява неоснователен. Не се доказа, че за претендирания с  исковата молба  период  ищецът  е претърпял неимуществени вреди,които по силата на закона се предполагат и които да подлежат на обезщетение в настоящото производство, видно от данните по делото, вкл. и  от  св.показания.

За пълнота следва да се посочи, че  за  част от претендирания период  исковата претенция е погасена по давност. Това е така, тъй като ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в периода от 10.04.2012г. - 26.06.2024г./дата на депозиране на исковата молба/.  Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114 ЗЗД). Предявеният от Т. иск се основава за твърдения за действия/бездействие на  ответника. Претенцията се счита погасена по давност, ако не е предявена в петгодишен срок, считано от деня, в който е станала изискуема. Исковата молба е подадена на 26.06.2024 г., с оглед на което претенциите са погасени по давност за периода до 26.06.2019г. След изтичане на този давностен срок, правото на иск за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява. В тази връзка е направено възражение от ответника за погасяване на иска по давност, като за този период се явява основателно. В този см. е и т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г., постановено по ТД № 3/2004 г. на ВКС на ОСГК. 

С оглед на изложеното предявения иск следва да бъде отхвърлен изцяло. Неоснователен е и обусловеният от него акцесорен иск за лихва за забава в размер на законната лихва, до окончателното изплащане на сумата.

При липса на законоустановените предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по предвидения ред, съдът намира, че предявената искова молба е изцяло неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

От страните не са претендирани разноски по делото, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2   АПК вр. чл.285 ЗИНЗС, съдът                                               

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба на * Д.Т.Т.,***/26.06.2024г. срещу ГДИН-София, с искане за заплащане на обезщетение  в размер на 15 000/петнадесет хиляди/ лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от

10.04.2012г. до окончателното изплащане на обезщетението, за нарушение на личното му пространство,  в нарушение на чл.3 ЗИНЗС.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на АдмС-Враца  в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.