Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 1477 11.06.2019
година град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На двайсет и втори май две
хиляди и деветнайсета година
в
публично заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар: Илияна Гальова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 6629 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град
София 1335, район Люлин, ж. к. Люлин-10, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, тел.: 02 483 55 35, електронна поща: ******@*********.**, представлявано винаги
еднолично от члена на съвета на директорите Димитър Бориславов Бончев, чрез
юрисконсулт Боянка Ненчева Рахнева, срещу П.В.Б.,
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** 8000, ж. к. ......., с която
моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на ответника, че съществува вземането му по частно гражданско дело № 4055/2018
г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № 2017 от
01.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/, за сумата от 1838,06 лева, представляваща сбор от
1200 лева-главница, 97,20 лева-договорна лихва, за периода 29.04.-06.07.2017
год., 240 лева-договорна неустойка, за периода 06.06.-06.07.2017 год., 77,50
лева-такса разходи за събиране, за периода 06.06.-06.07.2017 год., 120 лева-такса
разходи за дейност на служител и 103,36 лева-обезщетение за забава, за периода
06.09.2017-30.05.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от 1200
лева, начиная от 31.05.2018 год. до окончателното изплащане на задължението. Ангажира
доказателства. Претендира направените по делото разноски.
Обективно
съединените установителни искове са процесуално допустими и с правно основание
чл. 422 от ГПК, вр. чл. 99, чл. 79, ал. 1 и чл. 240 от Закона за задълженията и
договорите, вр. чл. 286 от Търговския закон. Предявени са от лице, имащо правен
интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа
задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Ответникът П.Б., своевременно
с отговора на исковата молба, чрез особения представител по реда
на чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва изцяло исковете, като неоснователни. Навежда
доводи, че облигационната връзка между страните не е възникнала, защото не е
уведомен за цесията от стария кредитор, а чрез особения представител по делото.
Твърди, че материалноправно длъжникът не може да бъде уведомен по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК, поради чисто процесуалното участие на особения представител в
делото, в хипотезата на неосъществена връзка с представлявания. На второ место,
оспорва факта на реалното получаване на сумата по договора за кредит от 1200.00
лева. На трето место, оспорва настъпването на предсрочната изискуемост на
вземането по договора, поради липсата на редовно уведомяване от кредитора за
нея. На четвърто место, прави възражения за нищожност на договора за кредит,
като сключен в нарушение на добрите нрави и за нищожност на клаузите от общите
условия. Възразява и по другите вземания, на плоскостта на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. Не ангажира
доказателства.
Бургаският районен
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните, намира, че исковете по делото са неоснователни, поради
следното:
Вземането по процесната заповед № 2017 от 01.06.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК се основава на неизпълнен договор
за кредит „Бяла карта“-револвиращ, с № 502620 от 26.04.2017 г., сключен с
„Аксес Файнанс" ООД, за сумата от 1200.00 лева, под формата на разрешен
кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access
Finance/iCardCard/Visa, за срок от 2 години, с фиксиран годишен лихвен процент
по заема-43,2 %, с дневен лихвен процент от 0,12 % върху усвоената сума, с годишен
процент на разходите/ГПР/ от 45,9 % и дължими такси според потреблението, по приложение
№ 2 към договора за кредит-условия за ползване на международна платежна карта
Access Finance/iCardCard/Visa, които съдържат и тарифа за дължимите такси за
ползване на кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa. Представени са по
делото Общите условия към рамков договор за предоставяне на кобрандирана
платежна карта Бяла Карта/AccessFinance/iCard(в сила от 30.05.2016 г., изм. на
04.01.2017 г. и в сила от 13.01.2017 г.) и тарифата към тях за дължимите такси,
които са част от договорните клаузи между страните по делото.
С представения по делото рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания(цесия) от 07.11.2014 г. „Аксес Файнанс” ООД, под
формата на продажба е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” ООД
вземанията по договора, като по делото е недоказано правоприемството между това
дружество с ограничена отговорност и ищеца по делото като акционерно дружество,
за което обстоятелство „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД носи
доказателствената тежест в процеса. Тази връзка съдът не установява и от
вписванията в търговския регистър. Следователно, акционерното дружество не се
легитимира като страна в процесната облигационна връзка, на основание цесията
на която се позовава.
Основателно е възражение на ответната страна по делото за
нередовното съобщение на цесията, по предвиждането на чл. 99 от ЗЗД. Действително,
както твърди активно легитимираната страна по делото, нормата на чл. 26, ал. 1
от ЗПК, приложима в правоотношението, предвижда, че кредиторът може да
прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, ако
договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава
възможност за прехвърляне в процесния договор съществува, но неоснователно в
исковата молба от фактическа страна се твърди, че получаването на уведомлението
за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на
предявените искове. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето, като то има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния/стария/ кредитор. При
разпределението на доказателствената тежест по делото, съдът е възложил на ищцовата
страна да докаже главно и пълно валидното възникване, съществуването на
задълженията и техният размер, включително валидността на цесията, каквото
доказване няма проведено по делото/чл. 154, ал. 1 от ГПК/. На пасивно
легитимираната по делото страна й е достатъчно непълното доказване, с което да
разколебае доказването на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
проведено успешно. Твърди се в заповедното производство, че цесията е била
съобщена на длъжника, по реда на чл. 99 ЗЗД, чрез препоръчана поща с обратна
разписка, но в исковата молба се признава фактът, че уведомително писмо за
извършено прехвърляне на вземания(цесия) от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД не е достигнало до длъжника Б.. От представеното и прието като
доказателство по делото заверено копие от известието за доставяне/лист 28 от
делото/ е видно, че реално съобщението за цесията не е било получено, пратката е
останала непотърсена. Следователно, от фактическа страна е налице незавършен
материален фактически състав на цесията/чл. 99 от ЗЗД/, защото длъжникът не е
уведомен за нея, поради което исковете по делото са преждевременно предявени.
Към исковата молба е приложено уведомление за извършено прехвърляне на
вземанията по процесния договор, но
въпреки това материалният състав остава незавършен, защото връчването на
първоначалните съдебни книжа по делото е по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, чрез
назначения особен представител. Нормата на чл. 47 от ГПК е по съществото си
процесуална фикция за връчване, която няма действие върху материалното
правоотношение на страните, дори действително кредиторът да е бил
добросъвестен, както твърди по делото. Добросъвестността касае само изпълнената
част от облигационната връзка, действително съществувалото/чл. 63 от ЗЗД/. Няма
законово и/или договорно основание да се вмени във вина на ответника Б. обстоятелството,
че е сменил своя адрес и с тази вина да се замести незавършеният фактически
състав на цесията, до което се домогва по делото ищцовата страна.
Предвид изложеното от фактическа и правна страна, съдът
приема, че ищецът по делото не е правоимащ да получи вземанията по рамковия
договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 07.11.2014 г., сключен
с „Аксес Файнанс” ООД. Ето защо, без да бъдат разглеждани другите възражения на
ответната страна по делото, обективно съединените установителни искове следва
да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.
Мотивирано от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България,
област София (столица), община Столична, град София 1335, район Люлин, ж. к.
Люлин-10, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу
П.В.Б., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес *** 8000, ж. к. ........, за приемане за установено, че съществува вземането му по частно
гражданско дело № 4055/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е
издадена заповед № 2017 от 01.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, за сумата от 1838,06 лева, представляваща сбор от 1200
лева-главница, 97,20 лева-договорна лихва, за периода 29.04.-06.07.2017 год.,
240 лева-договорна неустойка, за периода 06.06.-06.07.2017 год., 77,50
лева-такса разходи за събиране, за периода 06.06.-06.07.2017 год., 120
лева-такса разходи за дейност на служител и 103,36 лева-обезщетение за забава,
за периода 06.09.2017-30.05.2018 год., ведно със законната лихва върху
главницата от 1200 лева, начиная от 31.05.2018 год. до окончателното изплащане
на задължението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен съдия : /п/
Р.Кирякова
Вярно с оригинала:
И.Г.