О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.....
гр.София,
03,07,2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І 14 състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Апостолова, гр.дело №5224 по описа за 2016год, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.235 и
сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от П.П.С. и Л.М. С. *** и
Е.П.С. положителен установителен иск с
пр.кв.269 от ДОПК, с който се иска установяване правото на собственост на
ищците върху недвижим имот-апартамент
№6, ет.2, находящ
се в гр.София, жк.**********, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и други сервизни
помещения, с площ от 66,36кв.м., при съседи: стълбище, Д.П., улица, Р.и М.М.и двор, заедно със зимнично
помещение при съседи: К.и Т.Г., двор и
улица, заедно с 2,84% ид.части от общите части на
сградата, която е построена върху държавна земя и толкова идеални части от
правото на строеж върху нея, съставляващо парцел ХVІІІ, кв.30 по плана на
гр.София, местност Иван Вазов.
Излагат твърдения, че посочения недвижим имот е обект, върху който е
насочено публично изпълнение по изп.дело
№3844/2006год. по описа на ТД на НАП, Дирекция Събиране, отдел „Публични
вземания“ срещу длъжника Е.П.С.. Ищците твърдят, че недвижимия имот, върху който е насочено изпълнението не
е собственост на длъжника по изпълнителното дело, тъй като с влязло в сила на
14,04,2015год. решение, постановено по описа на СГС, ГК, І-во
ГО, 1 състав от 24,03,2015год., е отменено на основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД дарение на имота в полза на длъжника
Е.С.. Поддържат да е депозирана
жалба пред ТД на НАП, по която е
постановено решение
№ПИ-20/29,01,2016год., с което е оставена без уважение жалбата срещу действие на публичен изпълнител
като неоснователна с мотив за непротивопоставимост на
правата на третите лица, поради вписана възбрана върху имота, преди вписване на
исковата молба за отмяна на дарението и на осн.чл.453,
т.2 от ГПК.
Съобразно изложеното заявяват
становище за основателност на исковата претенция. Не претендират
разноски.
Ответникът- Е.П. С. в указания законоустановен
едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК
не излага становище по основателността на исковата претенция.
Ответникът- ТД на НАП в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК
заявява становище за недопустимост на исковата претенция поради неспазване на
срока по чл.267, ал.2, т.4 от ДОПК-30 дневен срок от получаване на решението на
директора на ТД на НАП, съобщението за което е връчено на 04,02,2016год. При
условията на евентуалност поддържа исковата претенция да е неоснователна, тъй
като правата на ищците не са противопоставими на взискателя на осн.чл.453, т.2 от ГПК, тъй като исковата молба, с която е предявен иск за отмяна на дарение е
вписана на 07,07,2014год., а постановлението за
налагане на обезпечителни мерки №10-94-00-60/17,08,2012год. и вписана
възбрана е предхождащо вписване на ИМ и
решението по нея.
Съобразно изложеното е заявено становище
за неоснователност на исковата претенция. Не претендира разноски.
При
така изложеното след като обсъди доказателствата по делото при условията на
чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Специалният установителен иск предполага принудително изпълнение по ДОПК, насочване на изпълнението върху имущество на длъжника, върху
което третото лице претендира
собствени права.
Не е спорно между страните, че по
отношение на ответника Е.П. С. е инициирано
изпълнение по д.№3844/2006год. по описа на ТД на НАП София, дирекция Събиране, отдел Публични вземания. Не е спорно, че с цел обезпечаване
на публичните вземания органът по
принудителното изпълнение с постановление изх.№10-94-00-64/17,08,2012год. е
наложил възбрана върху недвижим имот находящ се в
гр.София ул.**********.
С решение постановено на 04,03,2015год., по
гр.д.№7338/2014год. по описа на СГС, І
ГО, е уважен предявен от П.П. С. и Л.М.С.
иск с пр.осн.чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД срещу Е.П.С.
и отменен договор за дарение от 12,06,1978год., по силата на който ищците са
дарили на Е. П.С. процесния недвижим имот предмет на принудително изпълнение.
Решението е влязло в сила на 14,04,2015год.
Не се оспорва правото на собственост на ищците да е обосновано с НА №71,
том VІІ, съставен на осн.чл.55
от ЗПИНМ на 26,03,1968год./стр.40/.
Не е спорно, че до приключване на
устните състезания по делото публичното изпълнение не е приключило.
Съгласно разпоредбата на
чл.
269, ал.1 от ДОПК трето лице,
чието право е засегнато от изпълнението,
може да предяви
иск, за да
установи правото си. Твърдяното право засегнато от изпълнението може да е вещно право на
собственост, ограничено вещно право на ползване или облигационна претенция. В
конкретната хипотеза ищците твърдят да
са собственици на недвижимия имот, върху който е насочено изпълнението и същите
формално се легитимират като трети за изпълнението лица.
От ангажираните по делото доказателства
се обоснова извод за недопустимост на исковата производство. Правният интерес от инициираното производство
по установяване правото на собственост на
ищците е обоснован с противопоставимост на
съдебното решение по иска за собственост по отношение на взискателя
в публичното изпълнение. Твърди се нормата на чл.453, т.2 от ГПК да касае вписвания по партидата на имота,
по искови молби, разпореждания и др.инициирани
от длъжника, каквато не е конкретната хипотеза на влязло в сила решение
срещу длъжника по конститутивен иск, поради което НАП
е обвързан от съдебното решение и
съответно лишен от възможността да насочи изпълнение върху имота, въпреки
наличието на вписана първа по ред
възбрана.
Съгласно
разпоредбата на чл.206 от ДОПК, доколкото не е предвидено друго, запорът и възбраната, наложени за обезпечение на вземането, произвеждат
действията, предвидени в чл. 451, 452 и 453, чл. 459, ал. 1, чл. 508, 509, 512, 513 и 514 от Гражданския процесуален кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл.453 ГПК по повод непротивопоставимостта
на невписани актове, е прието на взискателя и на присъединените кредитори
да не могат да се противопоставят
решения по искови молби, подлежащи на вписване, които не са вписани
преди възбраната. В конкретната хипотеза, както и вписването на исковата молба
по иска с пр.осн.чл.227 ЗЗД, така и постановеното по
същия решение не могат да се вписани преди вписване на възбраната на
17,08,2012год. От служебна справка извършена по гр.д.№7338/2014год. по описа на
СГС, І ГО, е видно исковата молба по иска с пр.осн.чл.227
от ЗЗД да е депозирана на 28,05,2014год. или след вписването на възбраната
17,08,2012год. Ето защо и съобразно чл.453, т.2 ГПК невписаните решения не биха били противопоставими
на взискателя, което сочи, че изпълнението не би
могло да бъде осуетено с евентуално постановяване на решение в полза на ищците
по делото. Самите ищци обосноват вещно право на собственост на основание уважен
конститутивен иск, в който случай отмяната на дарението
има обратно действие или връщане на прехвърленото право на собственост от
дарения на дарителите като не се отрича правото на собственост на длъжника като
аргумент осуетяващ изпълнението. Ето защо, доколкото съдът е длъжен да следи служебно
за наличието на абсолютна процесуална предпоставка за развитие на
производството, каквато безспорно е наличието на правен интерес, във всяко
положение на делото и предвид установената
фактическа обстановка, намира за ищците да липсва правен интерес от предявяването на иска, доколкото
засягането на правата им е обусловено от последиците на вписаната възбрана от
публичния изпълнител. Правните последици от вписаната възбрана се изразяват в непротивопоставимостта на невписаните преди възбраната актове - чл. 206 ДОПК, във връзка с чл. 453, т.2 от ГПК. Ето защо евентуално решение в полза
на ищците по чл.124, ал.1 ГПК, с което се установява собствеността им върху възбранения имот не би било противопоставимо
на взискателя.
За обосноваване на горния извод съдът съобрази и разрешение дадено с Решение № 65 от 1.08.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 4046/2016 г., II г. о., ГК.
Предвид изложеното определението, с
което е даден ход по същество на исковата претенция следва да бъде отменено, а
производството по делото подлежи на прекратяване.
По разноските:
На осн.чл.78,
ал.4 от ГПК на ответника се дължат разноски, но такива не се претендират,
поради което не се присъждат.
Мотивиран от изложеното Софийски градски
съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 16,04,2018год., с което е даден ход по същество на исковата
претенция.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д.№5224/2016год., по описа на СГС, І ГО, 14 състав по предявения от П.П.С., с ЕГН ********** и Л.М. С., с ЕГН **********, двамата с адрес *** срещу
ТД на НАП-София, с адрес гр.София, ул.**********и Е.П.С., с ЕГН **********,
с адрес ***, положителен установителен иск с
пр.кв.269 от ДОПК за установяване правото на собственост на ищците
върху недвижим имот-апартамент №6,
ет.2, находящ
се в гр.София, жк.**********, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и други сервизни
помещения, с площ от 66,36кв.м., при съседи: стълбище, Д.П., улица, Р.и М.М.и двор, заедно със зимнично
помещение при съседи: К.и Т.Г., двор и
улица, заедно с 2,84% ид.части от общите части на
сградата, която е построена върху държавна земя и толкова идеални части от
правото на строеж върху нея, съставляващо парцел ХVІІІ, кв.30 по плана на
гр.София, местност Иван Вазов като процесуално недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в 1 седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: