Р Е Ш Е Н И Е
№ 373
гр. Габрово, 19.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на тридесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Б. КОСЕВ
при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА и при участието на прокурор Александрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1134 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
Ищцата, Д.М.М., ЕГН **********, твърди, че с ответника Б.И.С., ЕГН **********,
са родители на малолетното дете А. С., роден на *** г. в гр. Атина. Излага, че
с решение по гр. д. № 1438/2016 г. по описа на РС Габрово упражняването на
родителските права по отношение на детето са предоставени на нея, като
ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 130 лева,
чиито размер впоследствие е увеличен на 170 лева с решение по гр. д. № 921/2018
г. на Севлиевски районен съд. Ищцата твърди, че ответникът трайно не полагал
никакви грижи, не давал издръжка и не се интересувал от развитието на детето.
Моли съда да постанови решение, с което да лиши от родителски права ответника Б.И.С.
по отношение на детето А. С..
В срока за отговор на исковата молба
ответникът депозира такъв, с който признава иска и моли разноските да се възложат в тежест
на ищцата, тъй като не бил дал повод за завеждане на делото. Същевременно
твърди, че е заплащал определената издръжка на детето, както и че майката
отказва да спазва определения му режим на лични отношения с детето и забранява
на бащата да поддържа какъвто и да било контакт с детето. В съдебно заседание
ответникът, чрез адв. М. оспорва предявения иск, като същевременно при личното
му изслушване и в хода на устните състезания заявява, че следва да бъде лишен от родителски права.
Представителят на РП-Габрово счита искането за основателно, предвид събраните доказателства.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира
от фактическа и правна страна следното:
Детето, А. С., ЕГН **********, е родено на *** г., като негови родители са
ищцата Д.М.М., ЕГН **********, и ответникът Б.И.С., ЕГН **********, видно от
удостоверение за раждане, издадено на 11.07.2017 г. от Община Габрово, въз
основа на акт за раждане № 0120/31.03.2016 г..
Страните не спорят и видно от приложеното съдебно решение №113/20.04.2017
г. по гр.д. № 1438/2019 г. на РС
Габрово, упражняването на родителските права по отношение на детето А. С.
са предоставени на майката Д.М.М., определен е режим на лични отношения на бащата
Б.И.С. с детето, като ответникът е осъден да му заплаща месечна издръжка в
размер на 130 лева. От извършена от съда служебна справка в деловодната система
на съда се установява, че решението е влязло в сила. Не е спорно между
страните, че с влязло в сила решение по гр. д. № 921/2018 г. Севлиевски районен
съд е увеличил размера на дължимата издръжка на детето от 130 лева на 170 лева.
Видно от протокол от 13.02.2020 г. по гр. дело № 1423/2019 г. по описа на
Севлиевски районен съд ответникът е заявил в съдебно заседание „….и сега стоя
тук пред Вас официално, да се запише това – отказвам се от това дете по
документация, както го искат, да съм баща аз.”
Д“СП”-Габрово е изразила становище, че в семейството на майката Д.М. са
осигурени подходящи хигиенно - битови условия за отглеждане на малолетния А. С..
Майката разполага с лични финансови средства за да се грижи за детето си. Има
подкрепяща среда в лицето на своите близки. Интересът на детето А. в
семейството на майката е защитен и не е установен непосредствен риск за него.
Майката демонстрира загриженост относно развитието на сина си и съобразно
възможностите си задоволява ежедневните му потребности. По отношение на бащата Б.И.С.
в доклада е отразено, че не взима пряко участие в ежедневното обгрижване на
детето А. и не е запознат с неговите нужди и потребности
От представени платежни нареждания се установява, че за периода 10.03.2020
– 09.09.2020 г. ответникът Б.И.С. е извършвал парични преводи в размер на по
170 лева в полза на ищцата Д.М.М. с посочено съобщение до получателя: издръжка
дете. Не са представени доказателства ответникът да е предоставил издръжка за
детето за месец април 2020 г., както и за предходен период.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Ц. М., показанията на която съдът частично кредитира, при отчитане на
близките й отношения с ищцата и въз основа на които приема, че родителите на
детето не поддържат каквито и да било отношения, като за детето изключително и само се е грижила майката с
подкрепата на своите близки. Бащата от своя страна не поддържал никакви
контакти с детето и то не го познава. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля в частта, в която излага, че бащата е изпращал по пощата пари за
издръжката на детето след което заплашвал майката да не изтегля парите, като
впоследствие е изтеглял обратно изпратените суми. В тази част разпитаната
свидетелка М. възпроизвежда твърденията на ищцата, поради което показанията й
не могат да бъдат кредитирани, тъй като не се основават на лично възприети
факти и не кореспондират на останалите събрани по делото писмени доказателства.
Изслушан по реда на
чл.133, ал.2 СК бащата заявява, че последният му контакт с детето е бил през месец юли 2016
г., след което не се е виждал с него заради ищцата, която непрекъснато правила опити да
го злепостави и да му навреди. Заявява още, че детето не го познава, самият той
вече няма желание да се вижда него, има друго семейство и дете. Посочва
също, че ако детето иска да го види и ако има желание майката, то може да се
видят. В заключение счита, че трябва да бъде лишен от родителски права.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а
необсъдените такива, съдът счита за неотносими или ненужни, тъй като
установяват факти и обстоятелства, вече установени от други доказателства и
доказателствени средства.
По отношение на иска с правна
квалификация чл.132, ал.1, т.2 СК.
Лишаването от родителски права, уредено в чл. 132 СК, представлява цялостно
отнемане на родителските правомощия и крайна мярка за защита на децата в
отношенията им с родителите. Според чл. 132, ал.1 СК родителят може да бъде
лишен от родителски права в следните изчерпателно изброени случаи: 1) при
особено тежки случаи по чл. 131 СК и 2) когато без основателна причина трайно
не полага грижи за детето и не дава издръжка.
Предвиденото в закона основание за лишаване от родителски права предполага
цялостно неизпълнение на родителските задължения под формата на тежко виновно
бездействие, за разлика от хипотезата по чл. 132, ал. 1, т. 1 СК, според която
основание за лишаване от родителски права са особено тежки случаи, както на
провиненията на родителя, които представляват активно виновно поведение, така и
особено тежки случаи, свързани с безвиновно състояние, т.е по обективни
причини.
Основанието, предвидено в нормата на чл.132, ал.1, т.2 СК, представлява
юридически факт от категорията на правните състояния и включва два кумулативни
елемента - без основателна причина трайно
неполагане на грижи за детето и недаване
на издръжка. Посочените предпоставки трябва да са налице кумулативно, като липсата
на която и да е от тях води до липсата на юридическия факт-състояние, въз
основа на който законът допуска прилагането на предвидената санкционна мярка
спрямо родител.
Въз основа на събраните доказателства, съдът намира, че са налице двете
кумулативно изискуеми се предпоставки. Свидетелските показания и съдебни признания, подкрепени и от социалния
доклад, установяват, че ответникът трайно се е дезинтересирал от детето си,
трайно без основателна причина, не полага грижи за него и не му предоставя
редовно издръжка в натура и/или пари. Това, че бащата е извършил парични преводи за издръжка на детето за период от шест месеца не променя крайните изводите
на съда, предвид процесуалното поведение на ответника. Следва да се отбележи, че с
възприетото бездействие в процеса бащата на детето в действителност се отказва
от своето право на доказателства и защита срещу предявения срещу него иск за
лишаване от родителски права, сам се поставя в съдебното положение да търпи и
понесе в своя вреда изводите от събраните доказателства, които при отсъствието
на неговите опровержения, потвърждават твърденията в исковата молба за проявена
незаинтересованост и формално упражняване на родителски права. Бащата трайно и виновно неизпълнява свързаните
с родителството правни задължения. В тази връзка ответникът не доказа
положителния факт, а именно, че са налице основателни причини за пасивното му
поведение, съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК. Нещо повече ответникът не възразява да
бъде лишен от родителски права по отношение на детето си. Изявлението на
страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за
спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено
средство, което не може да бъде дерогирано от съда. От изявлението направено
пред съда се установява, че бащата трайно се е дезинтересирал от детето си, че
не държи да е носител на родителски права. С оглед гореизложените мотиви, съдът
прави извод, че от страна на ответника е налице продължително, твърдо
установено пълно дезинтересиране спрямо детето си. Родителят укоримо се е
самоосвободил от родителските си функции, което несъмнено води до отчуждаване
на детето от биологичния му баща. Формалното притежаване на родителските
функции е неоправдано и нецелесъобразно за интересите на детето, поради което
ответникът следва да бъде лишен от родителски права на основание чл.132, ал.1,
т. 2 СК по отношение на А. С., роден на ***
г., ЕГН **********.
При лишаването от родителски права, чл.134 СК изисква да бъдат определени
издръжката на детето и мерките относно личните отношения между родителя и
детето. Лишаването от родителски права не прекратява правното задължение на
всеки родител да предоставя издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца. От
друга страна мерките на лични контакти са насочени към упражняване на субективното
право на детето на лични отношения с лицето, от което произхожда и които
контакти са от интерес на детето. При определяне мерките относно личните
отношения между лишения от родителски права родител и детето следва да се има
предвид, както влиянието, което родителят ще окаже при контактите си с детето,
така и съществуващата между тях кръвна връзка, като в максимална степен се
охранят интересите на детето. В процесния случай от събраните гласни
доказателства, признание на ответника и от социалния доклад се установява, че
емоционалната връзка между детето и бащата е нарушена, след м. юли 2016 година
детето не е имало контакти с баща си.
Като отчита разнопосочните обстоятелства, а именно да се охранят интересите
на детето, които се състоят в правилното му физическо и духовно развитие и
социално формиране, като същевременно се има предвид и съществуващата между
родител и дете кръвна връзка, съдът следва да определи ограничителен режим на
лични отношения между бащата и детето, т.е. ответникът да има право да вижда
детето си А. С., роден на *** г. веднъж месечно в присъствието на майката -
всяка първа събота от месеца от 09:00 часа до 17:00 часа, с изключение на
летния месец, който съвпада с платения годишен отпуск на майката. Не следва
съдът да постанови право на бащата да прекарва с детето си по-дълъг период от
време, тъй като ответникът е лице, което фактически не присъства в живота на
детето през последните 4 години. Съдът
счита така определения режим на лични отношения на детето с ответника за
напълно подходящ и съобразен с конкретния случай, като едновременно то ще бъде
предпазено от неблагоприятни въздействия, а от друга страна няма да настъпи
пълно отчуждение от биологичния му баща.
Относно
разноските.
В производството ищцата е релевирала искане за
присъждане на направените разноски, което с оглед изхода на правния спор, е
основателно. Ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата 480 лева, от
която 80 лева – внесена държавна такса и 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. К.. Разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК
предвижда ответникът да не дължи разноски, но при кумулативното наличие на две
предпоставки – с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В
случая в съдебно заседание, ответникът Б.И.С., чрез адв. М., изрично заявява
оспорване на иска, което е достатъчно за извод, че не е налице хипотезата на
чл.78, ал.2 ГПК, без да е необходимо да се изследва дали с поведението си С. е
станал повод за предявяването на иска. Въпреки това следва да се посочи, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК поради
обстоятелството, че ответникът се лишава от родителски права и няма как да се приеме, че извънпроцесуалното му
поведение е било правомерно и не е станал причина за
завеждане на делото
Така мотивиран, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА, на основание чл.132, ал.1, т.2 СК, Б.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, по отношение на детето А. С., роден
на *** г., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ МЕРКИ ОТНОСНО ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ между бащата Б.И.С., ЕГН **********,
с адрес: *** и детето А. С., роден на *** г., ЕГН **********, на основание чл.
134, т.3 СК, както следва: бащата има право да вижда и взема детето всяка първа
събота от месеца от 09:00 часа до 17:00 часа, в присъствието на майката Д.М.М.,
ЕГН **********, с изключение на летния месец, който съвпада с платения годишен
отпуск на майката.
ОСЪЖДА Б.И.С., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на Д.М.М., ЕГН **********, сумата 480 /четиристотин и
осемдесет/ лева – разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ПРЕПИС ОТ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ след влизането му в сила да се
изпрати на общината по постоянния адрес на Б.И.С., ЕГН **********, за съответно
вписване на лишаването от родителски права в актовете за гражданско състояние,
съгласно чл. 136 СК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, съгласно
чл. 259, ал. 1 вр. чл.258 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: