№ 1882
гр. Пловдив, 03.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20225300502031 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба на Агенция за
събиране на вземания ЕАД против Разпореждане № 14144/20.06.2022, пост.
по ч.гр.д.№ 8281/22, ПдРС, с което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
П. Л. П. за сумата от 1730,89лв. главница, 364,45лв. - договорна лихва, 206,04
лв. обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.
Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на
съдебния акт. Счита за несъстоятелен доводът на съда относно
необходимостта от посочване на начина на представяне на ГПР в договора за
кредит. Развива съображения досежно това, че е трайна практиката на СЕС
относно това, че националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи. В настоящето производство
преценката на съда следва да се основава само на изявленията в заявлението и
на представения договор. Счита, че представената документация е
достатъчна, за да обоснове издаване на заповед за изпълнение. Въпросът дали
са извършвани плащания, които са отнасяни към евентуално неравноправни
клаузи счита, че може да бъде разглеждан само при повдигнато възражение в
тази насока. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови
издаване на исканата заповед за изпълнение.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява
основателна.
Обжалва се разпореждане с което е отказано издаване на заповед за
1
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за суми, претендирани по договор за
потребителски кредит, което вземане е цедирано на молителя. Със
заявлението е поискано издаване на заповед за изпълнение на сумите
1730,89лв. главница, 364,45лв. - договорна лихва, 206,04 лв. обезщетение за
забава, както и законна лихва върху главницата. Приложено е и копие от
договора за потребителски кредит , сключен между цедента „Ти би ай банк“
ЕАД и кредитополчателя П. П.. От същия се установява, че помежду им е
сключен договор за кредит № **********/27.01.2017г., като кредиторът е
предоставил на кредитополучател сумата от 2000лв., при лихвен процент от
27,09%, като в допълнение е посочено че следва да се заплати и bank живот
агент 280,80лв., както и еднократна такса оценка на риска 273,70лв. По
отношение на последната сума е договорено, че се дължи към деня на
подписване на договора за кредит, дължи се от кредитополучателя, а се
финансира от кредитора като се включва към дължимите месечни
погасителни вноски. Посочено е в договора и че годишния процент на
разходите е 41,71%. , като общо дължимата сума е 3758,54лв.
За да постанови обжалваното разпореждане , заповедният съд е приел,
че в представеният договор за потребителски кредит са налице евентуално
неравноправни клаузи , доколкото липсва посочване на методика за
определяне на ГПР. Освен това е посочено в договора, че се дължи и
еднократна такса за оценка на риска, както и сключени застраховки в полза на
кредитора. Предвид тези обстоятелства съдът е направил извод за обоснована
вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договора. Посочил е, че
липсват данни за извършени плащания, поради което не може да се определи
съществуването на вземане за главница към момента на издаване на заповед
за изпълнение. По тези съображения е отказал издаване на заповед за
изпълнение.
В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която
следва да извърши и преценката на фактите по делото. Съгласно изискванията
на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК ако искането за издаване на заповед за изпълнение
се основава на потребителски договор, то задължително се прави и преценка
за неравноправни клаузи в същия. Всички останали въпроси и доказването на
вече посочените се извършва едва при развитие на исково производство по
реда на чл.422 от ГПК.
В случая съдът намира, че по отношение на ГПР в процесния договор не
може да се направи обосновано предположение за превишаване на законовия
максимум. Същият процент е посочен около 40, т.е с 10 пункта под законовия
максимум. Неоснователен е доводът на заповедния съд, че следва да се
посочват компонентите, които изграждат ГПР, т.к. подобно изискване не е
разписано в ЗПК. От клаузите в конкретния договор не може да се направи
извод, че застраховката и таксата за оценка на риска не са включени в общия
размер на ГПР, а и посоченият такъв е далеч от максимално допустимия. Този
въпрос, обаче, може да получи своя еднозначен отговор единствено в едно
състезателно производство при събиране на необходимите доказателства.
Поради изложеното съдът намира, че не може да направи предположение за
евентуално неравноправни клаузи в процесния договор.
2
В производството по чл.410 от ГПК съдът не извършва проверка на
съществуването на вземането, а е длъжен да издаде заповед само въз основа
на заявлението на страната. Когато претендираното вземане се основава на
потребителски договор, то се дължи и проверка за евентуално неравноправни
клаузи, но само до степен на първоначална такава, т.е на очевидна вероятност
за наличие на неравноправно третиране на потребителя. В случая не се
установява подобна хипотеза, като при евентуално възражение по чл.414 от
ГПК и развило се исково производство договорът ще бъде проверяван
детайлно за наличие на неравноправни клаузи.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
разпореждане е неправилно, поради което и същото следва да бъде отменено
и делото върнато за издаване на заповед за изпълнение.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 14144/20.06.2022, пост. по ч.гр.д.№ 8281/22,
ПдРС, и ВРЪЩА делото на РС-Пловдив за издаване на Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК за процесното вземане.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3