РЕШЕНИЕ
№ 324
град
Плевен, 27.06.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен – трети касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. СНЕЖИНА ИВАНОВА
2.ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при
секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от
съдия-докладчика Виолета Николова по касационно административно дело №418/2023г.
по описа на АС-Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
„ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (предишно
наименование „Българска
Телекомуникационна компания“ ЕАД) с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Младост, бул.“Цариградско шосе“ №115И,
представлявано от изпълнителния директор Н.А., чрез юрисконсулт В.Й., против
Решение №99/02.03.2023г. по АНД №247/2023г. по описа на РС-Плевен. Посочва се в
жалбата, че решението е немотивирано,
неправилно и необосновано. Твърди се, че неправилно РС-Плевен е приел,
че Закона за защита на потребителя ( ЗЗП) се прилага и за договори за лизинг. Сочи се, че
доколкото лизингополучателят П.К.К.не е бил заплатил пълната лизингова цена по
сключения с „Виваком България“ ЕАД договор, то собствеността върху устройството
не е била прехвърлена върху лицето и липсва договор за продажба, касаторът няма качеството „продавач" по
чл. 104, ал. 1 ЗЗП, респективно „търговец“ по смисъла на §13, т. 2 от
допълнителните разпоредби на ЗЗП, а К. няма качеството „купувач“ по смисъла на
§ 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗП. Касаторът посочва, че правилата на ЗЗП са
неприложими, а Комисията за защита на потребителите (КЗП) няма
правомощие да дава задължителни предписания на „Виваком България“ ЕАД. Твърди
се още в жалбата, че единствените действия, предприети по рекламацията, са
преинсталиране на софтуера на устройството с последната налична версия на
операционната система и последващ тест на работата на устройството.
Преинсталирането на софтуер не представлява ремонт и не следва да се отразява в
гаранционната карта, нито периодът, в който е осъществено, да се прибавя към
гаранционния срок. Предвид лисата на договор за продажба не е налице и
задължение да привеждане на стоката в съответствие с него. На следващо място се
посочва в жалбата, че липсва установяване на действителното несъответствие на
устройството с договора за лизинг. Единственото твърдение за несъответствие е в
сервизната карта, издадена при приемане на устройството в магазина, като това
твърдение на лизингополучателя подлежи
на доказване. Твърди се, че дори да се
приеме, че устройството не е могло да бъде стартирано и единствено е излизало
логото на Apple, това е могло да бъде отстранено от самия ползвател, без да е
необходимо изпращането на устройството в сервиз чрез спазване на инструкциите на
официалната интернет страница на производителя. Посочва се още в жалбата, че в
съдебното решение не е обсъдено обстоятелството, че липсва нормативно установен
срок за отразяване на ремонт в гаранционната карта по чл. 123, ал. 2, предл. 2
ЗЗП, поради което дружеството не е в забава или в неизпълнение на посоченото
задължение. Необсъдено е възражението, че от 19.08.2021г. и до датата на
подаване на касационнната жалба устройството се намира в обект на Виваком и не
е взето от К., поради което не може да се приеме, че са настъпили обществено опасни
последици вкл. не са застрашени от нарушение неговите права и интереси, а
деянието съставлява маловажен случай по
чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Иска се от съда
да постанови решение, с което да отмени Решение № 99/02.03.2023 г. по АНД №
247/2023 г. по описа на PC Плевен, като необосновано, неправилно и постановено
без съблюдаване целта на закона, както и да бъде постановено ново решение, с
което да бъде отменено изцяло
Наказателно постановление № Р-000151 от 08.07.2022 г. на Комисията за защита на
потребителите. Претендират се деловодни разноски – сумата от 120 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът - „Виваком
България“ ЕАД, редовно призован, не се представлява.
Ответникът – старши инспектор в Регионална
дирекция – Русе към Комисията за защита на потребителите, редовно призован, не
се явява и не се представлява.
Окръжна прокуратура-Плевен, редовно
призована, се представлява от прокурор Иван Шарков, който взема становище за правилност
и законосъобразност на решението на РС-Плевен, като моли съда да го потвърди.
Административен съд – Плевен, трети
касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното
решение при спазване разпоредбата на чл.
218 от АПК,
прие за установено следното:
Съдът, като съобрази депозираната
касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и
своевременно подадена, в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК
и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, а разгледана по
същество за неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на съдебен контрол пред Районен
съд Плевен е било издаденото от ответника Наказателно постановление №
Р-000151/08.07.2022г. на старши инспектор в Регионална дирекция – Русе към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. на основание чл.222 и чл.233, ал.2 от ЗЗП за извършено нарушение на чл.123, ал.2 пр.2 от
ЗЗП.
РС-Плевен приел за установено, че на 29.06.2020г. П.К.К.сключил с „БТК“ ЕАД договор
за лизинг относно мобилно устройство „IPHONE 11 PRO". На 16.08.2021г. била
предявена рекламация в 2-годишната законова гаранция, при която е издадена
сервизна карта № **********/16.08.2021г. В същата било отразено следното: „Не
се стартира. При включване излиза само логото на „Apple“ и не зарежда до режим
на работа." Към жалбата било приложено копие на сервизна /гаранционна/
карта на телефона, от която е видно, че в същата няма отразен ремонт. С жалба с вх.№Р-03-113/28.01.2022г. П.К.К.сезирал КЗП. С писмо с изх.№Р-03-113/02.02.2022г.
търговецът бил запознат с жалбата, като КЗП изискала от касатора становище по
жалбата, всички издадени документи във връзка с направената рекламация и 2 бр.
сигнали от потребителя. На 18.02.2022 г. на ел.поща на КЗП Плевен
/pleven@kzp.bg/ били получени и заведени с вх. №Р-03-113/18.02.2022г. становище
от търговеца, сервизна карта № **********/16.08.2021г. и констативен протокол
от 14.02.2022 г., издаден от сервизната фирма, извършила ремонта - „Булграм"
ЕООД- гр.София. В становището било потвърдено, че телефонът е изпратен в
оторизирания сервиз, че е извършена диагностика и е отстранена повредата, чрез
преинсталиране на софтуера. В констативния протокол на сервиза, освен описание
на проблема и извършените действия, било отразено, че ремонтът е завършен на
19.08.2021 г.
На 24.02.2022г.
била извършена проверка в магазин №4802, стопанисван от „БТК" ЕАД, находящ
се в гр. Плевен, пл. „Възраждане" №3. При проверката в обекта,
документирана с протокол №К- 2724309/24.02.2022г., било установено, че
телефонът се намира в търговския обект и е придружен със сервизна карта №
**********/16.08.2021г., сервизна поръчка № BG03001100149
от 17.08.2021г. и сервизна (гаранционна) карта, в която не е отразен извършеният ремонт. Установено
било, че „Българска Телекомуникационна компания" ЕАД е удовлетворила
предявената на 16.08.2021 г. рекламация чрез ремонт на стоката, без да отрази в
гаранционната карта периода през който е извършен, а именно: от 16.08.2021 г.
до 19.08.2021 г., като срокът на ремонта не е прибавен към общия гаранционен
срок на стоката, както и не били отбелязани всички задължителни реквизити,
доказващи ремонта. Прието било, че е
осъществено нарушение на чл. 123, ал. 2 от ЗЗП и издаден акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) №000151/ 18.03.2022г. Въз основа на АУАН било
издадено НП № Р-000151 от 8.07.2022 г. от старши инспектор в Регионална
дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със
седалище Русе, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, с което на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1784, бул. „Цариградско
шосе“ № 115и, представлявано от Н.С.А., на
основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.233 ал.2 от Закопа за защита
на потребителите и чл.222 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева за нарушение по чл.123, ал.2, предл.2 от ЗЗП.
Съдът установил
горната фактическа обстановка от представените по делото писмени доказателства,
както и от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелките С.И.Г.и
С.Н.Н.. От показанията на последните установил датата и мястото на извършване
на нарушението, елементите от фактическия състав на нарушение по чл. 123, ал.2 пр.2 от ЗЗП. Съдът кредитирал
изцяло с доверие показанията на
свидетелките С.И.Г.и С.Н.Н., като обективни, последователни, логични, вътрешно
безпротиворечиви и съответни на доказателствения материал по делото
Съдът приел от
правна страна, че издаденият АУАН съдържа императивно определените реквизити в
чл.42 от ЗАНН, както и че е издаден от компетентен орган. При съставянето на АУАН не открил допуснати
съществени процесуални нарушения. Аналогично по отношение на издаденото НП,
съдът приел, че е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.З ЗАНН,
както и съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН.
Приел, че
разпоредбата на чл. 123, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЗП (в редакцията е ДВ, бр. 99 от
2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) налага задължение на търговеца да отрази в гаранционната карта извършените ремонти. Съдът
приел, че от доказателствата следва извода, че дружеството не е изпълнило
задълженията си, поради което и правилно наказващият орган го е санкционирал е
издаденото наказателно постановление. Правилно била приложена и санкционната
норма по чл. 222 от ЗЗП към момента на издаване на наказателното постановление,
като предвид наложената имуществена санкция в минималния предвиден размер от
500 лева приел, че санкцията е съобразена с критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
РС-Плевен изложил
мотиви относно възраженията на дружеството за неприложимост на ЗЗП по отношение на договора
за лизинг и несъставомерност на деянието поради липса на качество потребител на
П. К. К., както и че липсва извършен ремонт. Съдът приел, че в ДР на ЗЗП е
дадена легална дефиниция на употребявания в съшия закон израз "договор за
продажба“, като приел, че ЗЗП не се прилага единствено за договори за продажба
в тесен смисъл, а и за други категории договори, чийто предмет е пряко свързан
е прехвърляне на собствеността на стоката, какъвто е конкретния случай. Приел, че по отношение на договора на П.К.К.с
„БТК" ЕАД е приложима потребителската защита по ЗЗП, а получилият
процесния мобилен телефон се явява „потребител” по смисъла на § 13 т. 1 ДР на ЗЗП.
Съдът изложил и мотиви относно наведените възражения за липса на обществена
опасност на деянието, както и приел, че случаят не е маловажен, независимо, че
нарушението е за първи път.
Поради изложените по горе
мотиви, РС-Плевен постановил Решение №
99/02.03.2023 г. по АНД № 247/2023 г. по описа на PC Плевен , като потвърдил Наказателно постановление № Р-000151/08.07.2022г. на
старши инспектор в Регионална дирекция –
Русе към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите, с което на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.222 и чл.233,
ал.2 от ЗЗП за извършено
нарушение на чл.123, ал.2 пр.2 от ЗЗП, като законосъобразно.
Решението е връчено на касатора на 13.03.2023г.
С жалба с вх.№8307/28.03.2023г. (п.к от 27.03.2023г.) е образувано настоящето касационно
адм.производство.
Административен
съд – Плевен, трети касационен състав, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след
служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие
на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема
следното от правна страна:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди процесното наказателно постановление първоинстанционният
съд е приел, че е издадено от компетентно длъжностно лице, при спазване
формалните изисквания за реквизити на чл. 57 ЗАНН, като при ангажиране на
административно наказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, водещи до опорочаване на атакуваното наказателно постановление. Въззивният съд е
приел, че административно наказващият орган е посочил точната правна
квалификация, че извършеното нарушение е безспорно доказано, както и че случаят
не е маловажен. С оглед на което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно.
Настоящият касационен състав
на Административен съд Плевен намира, че РС-Плевен е проявил процесуална
активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора
писмени и гласни доказателства. Приетата от съда фактическа обстановка,
подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда.
Видно от доказателствата по
делото не са допуснати съществени нарушения при съставяне на акта за
административно нарушение и при издаване на наказателното
постановление, които да доведат до отмяната му на самостоятелно
основание. Правилни са изводите на районния съд при извършената от него
служебна проверка на акта за установяване на административното нарушение и наказателно постановление, че са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно
е описано нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и законовите
разпоредби, които са били нарушени. Подробно са описани всички извършени
действия по установяване на административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя, касатор в настоящото производство, посочена е
съответната нарушена разпоредба, изложени са мотиви от наказващия орган за
размера на наложеното административно наказание.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че касаторът е осъществил от обективна и
от субективна страна фактическия състав на нарушение на нарушение на чл.113, ал.1 (отм.) вр. чл.105, ал.2 ( отм.) вр. чл.108 (отм.) от ЗЗП, поради което законосъобразно е бил
привлечен към административно наказателна отговорност по посочените текстове на
Закона за защита на потребителите. Правната квалификация за нарушението е
прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното
нарушение, доказано по безспорен и категоричен начин в развилото се
административно и съдебно производство.
С оглед изложените
съображения, настоящият състав, след извършена проверка по чл. 218 АПК на оспорения съдебен акт установи,
че същият е валиден и допустим, постановен в съответствие с материалния закон,
поради което не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на чл. 348 от НПК, във връзка с чл. 63, ал.1 изр.2 от ЗАНН, които да водят до неговата отмяна и
като правилен, следва да остане в сила.
Неоснователни
са доводите на касатора, че въззивното решение е издадено при неправилно
тълкуване и прилагане на материално правните и процесуални норми. При
установените факти, съдът е направил извод за съставомерност на деянието. Този
извод е съответен на разписаното в чл. 113, ал. 1 9 (отм.) от ЗПП правило. За реализирането на отговорността на
търговеца по тази разпоредба е от значение установяването на факта, че стоката
не съответства на договора по причини, различни от начина на употребата й от
потребителя. В конкретния случай безспорно е установен факта на отстраняване на
нередовност на вещта в оторизиран сервиз, посочен от дружеството.
Правилно
РС-Плевен е приел, че лизингополучателят има
качеството „потребител“ по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, а
дружеството лизингодател – качеството „търговец“ по смисъла на пар.13 т.2 от същия закон, като
е счел за неоснователно възражението на касатора в тази насока.
Действително в чл. 342 от ТЗ
са уредени съответно в ал. 1 оперативният лизинг, а в ал. 2 финансовият лизинг.
Разпоредбите на чл. 342, ал. 1,
чл. 344, ал. 1, чл. 345, ал. 1
и чл. 346 от ТЗ
се отнасят само за оперативния лизинг. Останалите текстове на ТЗ в чл. 342
– 347 касаят
финансовия лизинг. Специфичният характер на взаимоотношенията, които регулира
лизинговият договор, го определя като хибрид между договор за наем и договор за
срочно кредитно финансиране.
Легалната дефиниция на двата вида лизингови
договори е дадена съответно в чл. 342, ал. 1
и 2 на ТЗ.
Съгласно ал. 1 "с договора за лизинг лизингодателят се задължава да
предостави за ползване вещ срещу възнаграждение". За финансовия лизинг ал. 2 на чл. 342 на ТЗ определя, че с договора за финансов лизинг
лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия,
определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу
възнаграждение, а ал. 3 на същия член разпорежда, че рискът от случайното
погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя.
Лизинговият договор няма т. нар. транслативен ефект. Целта на този вид договори
е друга - предоставянето на вещ за ползване за определен срок. Такава очевидно
е била и презумпцията на законодателя, когато е определил легалната дефиниция
на лизинга в ТЗ и е определил изрично неговото съдържание и при двата вида
лизинг - предоставяне на вещ за ползване.
Действително спрямо оперативния лизинг са
субсидиарно приложими правилата на договора за наем по ЗДД. При сключването на другия вид лизинг обаче съществува
възможност за прехвърляне на собствеността върху вещта. Но дори и тогава,
когато лизинговият договор съдържа определена опция за условията, при които
може да стане или ще стане прехвърлянето, това не означава, че то ще се осъществи
по силата на този договор. Уговореното прехвърляне е обект на отделна сделка,
която се подчинява на правилата на договора за продажба.
В конкретния случай по делото на основание
сключен между „БТК“ ЕАД и П.К.К.договор дружеството е издало сервизна карта,
свързана с процесното мобилно устройство, в която изрично е подчертало, че в
случай на дефект (несъответствие) на стоката лицето има права по чл. 112-115 от Закона
за защита на потребителите, с което по същество е признато правото на П.К.К.като „потребител“. В сервизната карта с
логото на Виваком подробно е разписана процедурата по рекламация,
сроковете за упражняване на правата на
потребителя и други. По делото е налична
и фактура на л.33 от АНД № 1483/23г. по описа на РС-Плевен, от която е видно,
че процесният апарат е предмет на доставка от страна на „БТК“ ЕАД, като е
посочена цената на вещта, количеството,
отстъпката и крайната стойност. В тази
насока е и приобщеното копие на фискален фон от 29.06.2020г. за сумата от 350
лв., като изрично в него е отбелязано, че са касае за първоначална вноска за
закупуване на GSM IPHONE 11 PRO 64GB № ***. Тези
документи обуславят извод, че по същество между страните са били сключени две
сделки лизинг и такъв за прехвърляне на собствеността на вещта върху
лизингополучателя, поради което П.К.К.към датата на предявен на рекламацията е
имал качество „потребител“ по смисъла на ЗЗП.
В допълнение следва
да се уточни, че за потребителя е налице специалната защита на правата
му, предвидена и гарантирана в редица международни актове, включително чл.5
и чл.14 от Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и
на съвета от 20.05.2019г. за някои аспекти на договорите за продажба на стоки,
за изменение на Регламент (ЕС)2017/2394
и на Директива 2009/22/ЕО и за отмяна на Директива 1999/44/ЕО вр. чл.169, пар.1 и чл.169, пар.2
б.“а“ от Договора за функционирането на ЕС, чл.38 от хартата на основните права на ЕС. Съгласно европейския законодател
„потребител“ означава всяко физическо лице, което във връзка с договори,
попадащи в обхвата на директивата, осъществява дейност за цели, излизащи извън
рамките на неговата търговска или стопанска дейност, занаят или професия, а „договор
за продажба“ означава всеки договор, съгласно който продавачът прехвърля или се
задължава да прехвърли собствеността върху стоки на потребителя, а последният
заплаща или се задължава да заплати цената за тях.
Ето защо възраженията на касатора в
тази насока са неоснователни.
Правилно съдът е съобразил и приложимите норми както към дата
16.08.2021г. – датата на извършване на
нарушението, така и измененията в законодателството след тази дата. Административно
наказващият орган и РС Плевен са приложили ЗЗП по отношение на сочените като
нарушени правни норми и санкционната такава, като приложение за заварени
правоотношения възникнали преди 01.01.2022 г. следва да намерят правилата на
ЗЗП на основание на пар. 11 от Закон за
предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за
продажба на стоки. Не са налице условия
и за прилагане на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като
нарушението е уредено и в действащия ЗПЦСЦУПС, явява се съставомерно и
за него се прилагат санкциите по чл. 222 от ЗЗП, т. е. не е налице нов
по-благоприятен нормативен акт, който да се приложи към настоящия случай.
Съдът счита за неоснователно
възражението на касатора, че съдебното
решение е необосновано и не съдържа правни изводи. Обратно същото е
аргументирано в детайли вкл. са изложени мотиви относно приложението на чл.28
от ЗАНН.
Въз
основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно с
оглед доказателствата по делото и закона, поради което следва да бъде оставено
в сила. С оглед изхода по делото следва
да бъдат присъдени в тежест на касатора направените от ответника деловодни
разноски в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети
касационен състав,
РЕШИ:
Оставя
в сила Решение № 99/02.03.2023 г. по АНД
№ 247/2023 г. по описа на PC Плевен.
Осъжда
на „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост,
бул.“Цариградско шосе“ №115И, представлявано от изпълнителния директор Н.А., да
заплати на Комисия за защита на потребителите сумата от 150 (сто и петдесет) лв. направени деловодни разноски по делото.
Решението
е окончателно.
Препис
от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/