Решение по дело №391/2025 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 100
Дата: 25 април 2025 г. (в сила от 25 април 2025 г.)
Съдия: Андрей Николов Радев
Дело: 20251520200391
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Кюстендил, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Административно
наказателно дело № 20251520200391 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН и е след отмяна на
Решение № 231/16.12.2024 год. по НАХД № 794/2024 год. по описа на РС-
Кюстендил с Решение № 496/25.03.2025 год. на АС-Кюстендил по кнахд №
39/2025 год. по описа на този съд.
Т. Г. К., с ЕГН – ********** от гр.Кюстендил обжалва наказателно
постановление № 24-1139-001712/12.07.2024г., издадено от началника на
сектор Пътна полиция в ОД на МВР Кюстендил, с което му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева , на основание чл. 183,
ал.2, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят поддържа жалбата си и моли НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, като сочи допуснати нарушения на
процесуалните правила и оспорва НП по същество.
Наказващият орган,чрез процесуалния си представител, оспорва
въззивната жалба и моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
КРС,след като обсъди събраните по делото писмени и устни доказателства
при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,приема за установено следното:
На 28.06.2024 г. в 21:05 ч. свидетелят Д. Х. и колегата му В. Н.,служители
на РУ на МВР Кюстендил, изпълнявали служебните си задължения като
полицейски патрул. При обход на града, на бул. „Цар Освободител“, пред
магазин Фантастико те забелязали паркиран лек автомобил м. Ситроен“, модел
„С4 Пикасо“, с рег.№ *****. Автомобилът бил паркиран след пешеходна
пътека, преди уширение за автобусна спирка, респективно преди знак за
1
такава спирка. Полицейските служители приели, че водачът е паркирал
неправилно и тъй като същият не бил в автомобила те поставили уведомление
на предното стъкло на автомобила за съставен фиш за нарушение на
разпоредбата на чл. 98, ал.1 т.1 от ЗДвП. Малко по-късно, на същата дата,
собственикът на превозното средство – жалб. Т. К. се явил в РУ Кюстендил,
където изразил несъгласие със съставения му фиш за нарушение.
Поради несъгласието на жалбоподателят с описаното във фиша за
нарушение,на същата дата,св. Д. Х. съставил АУАН № GA854952, в който
описал нарушението и му дал правна квалификация – чл. 98, ал.1, т.1 от
ЗДвП.При съставяне на акта, св. Х. влязъл , по невнимание, в оперативната
система на сектор Пътна полиция, но през профила на своя колега – св. В.
Н.,поради което и като актосъставител в АУАН е посочен св. Н., въпреки че в
действителност актосъставител е св. Х.. Съдът счита това за техническа
грешка и не го отчита като съществено нарушение на правилата по съставяне
на АУАН.
Въз основа на съставения и връчен на Т. К. АУАН, на 12.07.2024 г.
началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил издал атакуваното
наказателно постановление, в което е възпроизведено дословно описаното в
акта и е дадена същата правна квалификация на нарушението. На осн. Чл. 183,
ал.2, т.1 от ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно наказание „
глоба“ в размер на 20,00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от показанията на
посоченият свидетел и материалите от административно наказателната
преписка .
Съобразявайки горната фактическа обстановка съдът счете,че жалбата е
процесуално допустима като подадена в срок и от лице имащо право на жалба,
а по същество основателна,поради което атакуваното постановление ще се
отмени.Мотивите на съда са следните.
Разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП сочи, че престоят и паркирането
са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е
пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен
знак или сигнал. Диспозитива на конкретната разпоредба запретява
определено поведение чрез посочване резултата от същото, а именно:
създаването на пречки, опасност за движението, респективно закриване от
другите участници на пътен знак или сигнал.
Конкретните обективни признаци на деянието, обуславящи причинната
връзка между същото и настъпилия резултат обаче следва да бъдат отразени в
обстоятелствената част както на АУАН, така и най-вече в издаденото НП, за да
е възможно да бъде гарантирана възможността на нарушителя да осъществи
правото си на защита. Видно от обстоятелствената част на обжалваното НП, в
същия е отразено, че жалбоподателят е паркирал на улица „Цар
Освободител“,пред магазин Фантастико. В какво се изразява такава пречка
или опасност - конкретика липсва. Изводът, че автомобилът престоява на
2
място, където създава пречка за движението на останалите ППС, следва да е
обоснован с конкретни данни, срещу които привлеченото към отговорност
лице осъществява защитата си и които подлежат на преценка от съда. Такива
данни в документите по административно наказателното производство не се
съдържат. Точното място, на което автомобилът е бил паркиран от
жалбоподателят се установяват едва от показанията на полицейски служител –
свидетелят Д. Х.,които обаче не потвърждават твърдението, че автомобилът е
пречел и по какъв начин на движението,мястото на което е паркиран по какъв
начин създава опасност,пречка за движението,или закрива пътен знак.
С издаденото наказателно постановление наказващият орган е възприел
безкритично фактологията от АУАН без да установи конкретна пречка за
движението или създадена конкретна опасност, която е съществен елемент от
състава на приложената санкционна разпоредба по чл. 183,ал.2, т. 1 от ЗДвП.
От къде наказващият орган е черпил доказателства за този си извод, по
административно наказателната преписка остава неясно.
От показанията на св.Х. се установи, че автомобилът е бил паркиран
вдясно на пътното платно, при липсата на забранителни знаци или
маркировка, като не се установяват конкретни факти да е било създадено
затруднение, пречка или възникнала непосредствена опасност за останалите
участници в движението.
Твърдения относно осъществено паркиране, с което е създадена опасност
или пречка за останалите участници в движението представляват хипотетична
форма на създадена опасност за движението и не отразяват реалната
фактическа обстановка към момента на установяването на паркирането от
полицейските служители. В тази връзка, настоящият състав не счита,че
непосредствената опасност в случая следва да се презумира предвид на факта,
че престояването е било осъществено на главната улица в
гр.Кюстендил,където по принцип движението е натоварено. Наличието на
създадена непосредствена опасност за движението, като съществен елемент от
състава на санкционната норма по чл. 183,ал.2,т.1 от ЗДвП, категорично
изисква посочването в обстоятелствената част на НП на конкретни факти,
които да са обусловили опасността към момента на извършване на
нарушението. Никъде законът не презумира настъпването й само поради
факта на неправилно паркиране или престояване.
Доколкото в процесните АУАН и НП е визирана фактическа обстановка, от
която не може да се извлекат факти от обвинението, срещу които
жалбоподателят може да се защити, съдът намира, че правото на защита на
горният е било ограничено и по посочения начин и опорочено
административно наказателното производство. Пречка е и за съда, с оглед
принципа за установяване на обективната истина да прецени по категоричен и
несъмнен начин осъществен ли е бил състав на административно нарушение
по ЗДвП. Деяние, което се подвежда под състава на чл. 183,ал.2,т.1 от ЗДвП е
резултатно и изискуемият от закона съставомерен резултат трябва да бъде
3
доказан, а в казуса това не е така.
С оглед на горните съображения, настоящият въззивен състав намира, че
оспореното наказателно постановеление е издадено при допуснато
съществено процесуално нарушение – нарушена е императивната разпоредба
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ,поради което ще се отмени.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.2,т.1 ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 24-1139-001712/12.07.2024 год.,изд.от Началник сектор
„Пътна полиция“при ОДМВР-Кюстендил,с което за нарушение на
чл.98,ал.1,т.1 от Закон за движение по пътищата на осн.чл.183,ал.2,т.1 от
същият на Т. Г. К.,ЕГН ********** от гр.Кюстендил,ул.“Цар Освободител“№
241, бл.150, ет.6,ап.№ 17,е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20,00-двадесет лева.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията по НПК и
по реда на АПК пред Административен съд гр.Кюстендил в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.


Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4