ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 1784 26.06.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, втори
въззивен граждански състав
На: двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа въззивно гражданско дело номер 769 по описа за 2020 година
На основание чл.267 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.М.М. ***, подадена чрез пълномощник адв.К.К., против решение № 278/29.11.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 332/2018 г. по описа на РС-Карнобат, с което е отхвърлен
иска на С.М.М. срещу И.С.И. ***, за осъждане на ответника на основание чл.50 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 18 415 лв., от които: 18 300 лв. – обезщетение за
причиненав края на м.август – началото на м.септември 2017 г. вреда върху
насажденията в масив № 000115 от землището на с.Славянци, и 115 лв. – разноски за извършената
оценка, ведно със законната лихва за забава, считано от 02.09.2017 г. до
окончателното плащане. С решението С.М.М. е осъден да заплати на И.С.И. сумата
от 1500 лв. за направените по делото разноски.
Въззивникът изразява недоволство от
постановеното решение, като счита същото за неправилно и необосновано. Посочено
е, че съдът е допуснал нарушения при преценката на събраните по делото
доказателства, довело до необоснованост на съдебния акт, което е последица от
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по
делото. Според въззивника, че по делото не е бил изготвен проекто-доклад по
чл.140 ГПК, като вместо това в първото съдебно заседание е пристъпил директно
към устен доклад по смисъла на чл.145, ал.3 ГПК, като при разпределяне на
доказателствената тежест съдът не е дал конкретно, точно и ясно указание на
всяка от страните за кои факти носи тежестта на доказване. В тази връзка се
сочи, че приетите от КРС като недоказани обстоятелства, свързани с това къде
точно се намира животновъдния обект на ответника, колко животни наброява през
2017 г., има ли други животни в близост до масива на ищеца и пр., въобще не
фигурират в доклада като обстоятелства, за които на ищеца да е указано от съда,
че носи за тях доказателствена тежест, а се поставят за първи път в решението,
като в доклада не се съдържат никакви указания за кои от твърдените от ищеца
факти той не сочи доказателства и това отново се поставя за първи път в
обжалваното решение, поради което във въззивната жалба са направени
доказателствени искания на основание чл.266, ал.3 ГПК. Според въззивника, по
делото са налице доказателства, че животните, увредили посевите на ищеца са
собственост на ответника, установено от показанията на св.И.Христов, но съдът
неправилно е приел, че са събрани доказателства единствено за това, че
ответникът е отглеждал крави към 2017 г. От същите показания бил установен и
периода, през който около десетина пъти е заварвал кравите на ответника в
масива на ищеца и броя на животните, потвърдено и от другите свидетели, което
не е взето предвид от съда и решението му е необосновано. Моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковата
претенция. Претендират се направените по делото съдебни разноски.
Във въззивната жалба са направени доказателствени
искания при условията на чл.266, ал.3 ГПК – за издаване на съдебно
удостоверение за снабдяването на въззивника с друго такова от Областна дирекция
по безопасност на храните – Бургас, от което да е видно ответникът И.С.И.
регистриран ли е през 2017 г. като собственик на крави и телета, колко броя,
къде се намира животновъдния му обект и имало ли е в землището на с.Скала,
общ.Сунгурларе през 2017 г. друг животновъден обект с едри преживни животни
(крави и телета), колко броя и чия
собственост са били те.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в
законовия двуседмичен срок по чл.259 ГПК и от лице, което има правен интерес от
обжалването, поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия И.С.И.,
чрез пълномощника адв.М.П., в който са изложени подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба и се моли същата да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Не са направени доказателствени искания. Претендират се
направените по делото разноски.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено
в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
Доказателствените
искания на въззивника не следва да се уважават. В случая, в първото по делото
съдебно заседание районният съд е дал ясни и конкретни указания на страните във
връзка с разпределението на доказателствената тежест в процеса, като на ищеца С.М.
е указано, че следва да установи наличието на противоправно поведение от страна
на ответника – унищожаване на засадената от него реколта, размерът на вредата и
собствеността на животните, като в съответствие с дадените указания ищецът е
направил доказателствени искания, които са уважени от районния съд. В този
смисъл, не е налице твърдяното във въззивната жалба нарушение относно
разпределение на доказателствената тежест между страните и невъзможност за
въззивника да ангажира доказателства в първата инстанция, поради неточност и
непълнота на доклада. Настоящото доказателствено искане не е било направено от ищеца
пред районния съд, въпреки дадените му указания за тежестта на доказване, поради
което е недопустимо да се заявяват за първи път пред въззивната инстанция. Освен
това не се твърдят новооткрити или нововъзникнали обстоятелства по смисъла на
чл.266, ал.1 и ал.2 ГПК. Ето защо и при липсата на процесуални нарушения на КРС
по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК, доказателствените искания във въззивната жалба следва
да бъдат оставени без уважение.
С оглед горното и на осн. чл.267,
ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 769/2020
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищеца С.М.М. и постъпилия
писмен отговор от ответника И.С.И..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените
искания на въззивника С.М.М. за издаване на съдебно
удостоверение за снабдяването му с друго такова от Областна дирекция по
безопасност на храните – Бургас, от което да е видно ответникът И.С.И.
регистриран ли е през 2017 г. като собственик на крави и телета, колко броя,
къде се намира животновъдния му обект и имало ли е в землището на с.Скала,
общ.Сунгурларе през 2017 г. друг животновъден обект с едри преживни животни
(крави и телета), колко броя и чия
собственост са били те.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от определението, като същите се уведомят на посочените от тях адреси, вкл. и
чрез процесуалните им представители и по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.