Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.11.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и първи ноември
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Надежда Масова като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 6555 по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл. 432,ал.1 КЗ.
Ищцата С.Е.Ф.
с ЕГН: **********, чрез законния
си представител и родител Е.Ф.Ф. с ЕГН: ********** чрез адв.О. е предявила иск против З. ”Б. И.” АД *** за сумата от 30 000
лв./частичен от 70 000 лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило при пътно- транспортно
произшествие на 18.04.2019 год., ведно с законната лихва върху тази сума,
считано от 15.09.2019 г. до окончателното й изплащане.
Според твърденията в исковата молба вина на настъпване на процесното ПТП, при което по
непредпазливост причинил на ищцата С.
Е. Ф. следното телесо увреждане - счупване на лява бедрена
кост - закрито има водачът на лек автомобил марка “БМВ“, модел “316 И“1 с per.
№******* М. И.
Д. с ЕГН: **********.За посоченият лек автомобил е имало договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със ЗД „Б. И.”
АД, с полица №BG/02/118001999397 от
16.07.2018г., валиднадо 15.07.2019г.
В следствие на увреждането ищцата е търпяла и търпи болки,страдания и
неудобства,които следва справедливо да бъдат обезщетени от ответното дружество.
Ищецът поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира
присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.
ответникът ЗД ”Б.
И.” АД *** оспорва иска по основание и по размер. Възразява относно изложените от ищеца твърдения
относно механизма на ПТП и твърденията за изключителна вина на водача
на БМВ 316 И с peг. № *********.
Навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата изразяващо се в неспазване на установените от Закона за
движение по пътищата задължения на пешеходеца при
пресичане на платното.Оспорва вида и размера на твърдените
увреждания.Оспорва иска по размер, както
и твърди, че е завишен. Оспорва и претенцията за лихви.Претендира разноски.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представените Констативен протокол №К-217/ 18.04.2019г., Протокол за оглед
на местопроизшествие с фотоалбум и схема, а също и от Епикриза И3№ 14789/2019г. на УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов“ ЕАД се установява, че на 18.04.2019 г.,
около 13.55 часа в гр. София, по
бул. „Възкресение” в
района на кръстовището с ул. “Освобождение“ в близост до СМГТ № 2098 е настъпило ПТП между лек автомобил марка “БМВ“, модел “316 И“1 с
per. №**********, управляван от М.
И. Д. и пешеходката С. Е.
Ф., на 11 години. ПТП-то е настъпило при пресичане на
пешеходката на бул. “Възкресение“ в посока от дясно на
ляво спрямо посоката на движение
на автомобила, който се движел от бул. „Вардар” към
бул. „Константин Величков” в най-лявата лента за
движение.Ударът е настъпил на пешеходната пътека,в следствие на което
пострадалата получила закрито счупване на лява бедрена
кост.
По делото е прието за безспорно,че ищцата е пресичала пътното платно при
червен за нея сигнал на светофара.
Няма спор,че за лекия автомобил е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност”, при
ЗД „Б. И.”
АД по полица
№BG/02/118001999397 от 16.07.2018г. до
15.07.2019г.
От заключенеито на вещото лице по възложената
съдебно-медицинска експертиза, което съдът приема като
обективно и професионално,се
установява, че в следствие от удара ищцата /дете на 11 години към онзи момент/получила счупване на тялото на
лявата бедрена кост. Описаните увреждания са получени по механизма на
настъпване на процесното ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването му. Ищцата е провела комплексно оперативно и медикаментозно
лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия. На 23 04 2019 г. е оперирана - наместване и фиксация на лявата
бедрена кост с метални импланти - 2 еластични пирона.Екстракцията на имплантите е извършена оперативно на 03.10.
2019 г.
Болките и страданията са били
най-интензивни непосредствено след травмата и оперативната интервенция като за
около месец са намалели и са отшумели след около три месеца. Към настоящия
момент възстановителният период е завършил и с оглед характера, степента и вида на полученото травматично
увреждане, давността на получаването му, проведеното лечение, възрастта на детето и липсата
на меди цинска
документация за настъпили усложнения от ПТП до сега,
може да се
приеме, че перспективата в бъдеще е благоприятна.
От заключенеито на вещото лице по възложената
съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът приема като обективно и професионално,се потвърждава
описания механизъм на ПТП-то,като се добавя,че скоростта на движение на
автомобила непосредствено преди удара е била 41 км.ч. Ударът е бил предотвратим
при условие,че водачът е имал видимост от момента,в ткойто
пострадалата е стъпила на пътното платно,но ако в другите две ленти за движение
е имало автомобила те са пречили на видимостта и практически ищцата е станала
видима на около 10-14 м. от автомобила и при това положение не е имало
технически начин да се предотврати катастрофата.
По искане на ищцата
по делото е
разпитана свидетелката Г. С. / баба на ищцата/. От показанията й се установи,че инцидентът се е
случил ,когато ищцата била гледана от другата бава и
излязла със своя приятелка ,също ненавършила 18 год. на разходка.След
произшествието ищцата изпитвала силни болки в левия крак и в гърба.През
октомври 2019 година имало и втора операция за изваждане на имплантите и отново
имало силни болки.През това време не можела да се обслужва,била на памперси и
имала нужда от постоянни грижи.Изпитвала и психически страдания,била стресирана
дълго време от случилото се.
По делото е разпитан в качеството му на свидетел и водачът на лекия
автомобил,участвал в ПТП-то, М. И.
Д.. От показанията му се установи,че ПТП-то е настъпило в
обстановка с намалена видимост и интензивно движение.За него светел зелен
светофар,в десните ленти имало други коли и видял пострадалата практически на
няколко метра пред автомобила,която тичала.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.432,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма
е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму.
В настоящия случай се установи, че
са налице предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние,
вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.
От доказателствата по делото се установява, че произшествието е настъпило
по вина на М.
И. Д.,
управлявал лек автомобил БМВ
316 И, с per. № *******, който блъснал ищцата,докато тя пресичала улицата
и с това й причинил телесни увреждания. Установено е, че управлявания от водача лек автомобил се е движил със
скорост около 41 км/ч, т.е. с принципно допустима скорост, но с оглед
конкретната обстановка посочения от самия водач-ограничена видимост и засилен
автомобилен трафик е бил длъжен да намали скоростта, за да може да реагира
адекватно на всяка евентуална ситуация-нарушение на чл.20,ал.2 ЗДвП.
В тази връзка съдът намира,че направеното
от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата е основателно. Обективният
характер на съпричиняването
е признат изрично от Върховния съд
в ППВС № 17/1963 г. - т. 7, което има характер
на задължителна съдебна практика по смисъла на
чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния
съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението
за вреди от непозволено увреждане се намалява,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване,
като се преценява
единствено наличието на причинна връзка
между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Съобразно конкретните обстоятелства разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се прилага и в случаите, при които
малолетно дете допринесе за настъпване
на резултата, независимо от неспособността
на тези субекти
да действат разумно.
Ето защо и с оглед на конкретно установената фактическа обстановка- пресичане
при светещ за него червен сигнал на светофара и внезапно излизане на детето на
пътя тичайки, е в нарушение на забраната начл.113,ал.1,т.3 и на чл. 114, т. 1 от ЗДвП.
Според съда е налице и трети елемент на съпричиняване- липсата на контрол
върху действията му от страна на родители и близки, но не го взема предвид с
оглед на това,че не е заявен своевременно от ответника.
Предвид гореизложеното съдът приема 70% съпричиняване на вредоносния
резултата от страна на пострадалата.
Установено е и няма спор,че причиненият вредоносен резултат е в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
За да се ангажира отговорността на ЗД
”Б. И.” АД по чл. 432,ал.1 КЗ, е необходимо наличието на валидно
застрахователно правоотношение между деликвента и ответното дружество. С
представената по делото справка от базата данни на Информационен център към
Гаранционен фонд на база подадени данни от застрахователните компании за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се установи,че за
автомобила,с който е извършено процесното ПТП,е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност” в ответното дружество,която е била валидна към момента
на настъпване на застрахователното събитие.По този факт няма спор.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за
претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД,
което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът следва да вземе предвид характера и степента на увреждането,
претърпените интензивни болки и страдания в началния период след злополуката. Пострадалата
е била приета за лечение в болница,последвала е хирургическа интервенция,след
което лечението е продължило в домашни условия. следва да се отчете младата възраст на ищцата в момента на
увреждането – 11-години,болките,страха и неудобствата,които това дете е
преживяло,но и факта, че към настоящия момент пострадалата се е възстановила
почти напълно, без да са настъпили впоследствие някакви усложнения.Трайни
остават единствено трите белега от операциите на външната част на лявото бедро.
На основание изложеното, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е
основателен в размер на 20 000 лв. и след приспадане на 70% съпричиняване
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата чрез нейния законен
представител сумата от 6 000 лв. По правилото на чл.497,ал.1,т.2 КЗ върху
горната сума следва да се начисли законова лихва от 15.09.2019 год. /три месеца след депозиране претенцията пред застрахователя/ до
окончателното й изплащане.
Над уважения размер до претендирания такъв от 30 000 лв./частичен от
70 000 лв./ искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Съобразно този изход на делото
ищцата следва да заплати на ответника разноски за експертиза в размер от
304 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2800 лв. съобразно отхвърлената
част от иска и липса на възражение за прекомерност.
Ответникът следва да заплати на адвокат В. О. съобразно уважената част от иска адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 756 лв. с ДДС ,а по сметка на
СГС държавна такса в размер на 240 лв. и разноски за експертизи и свидетел
заплатени от бюджета на съда от 160 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД ”Б. И.” АД с еик:******* със седалище и адрес на
управление *** да заплати на С. Е.
Ф. с ЕГН: **********, чрез законния си
представител и родител Е.
Ф. Ф. с
ЕГН: ********** чрез адв. В.
В. О. на основание чл.432,ал.1 КЗ сумата
от 6 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило
при пътнотранспортно произшествие на 18.04.2019 год. , ведно със законната лихва
върху тази сума от 15.09.2019 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над уважения размер до предявения такъв от 30 000
лв./частичен от 70 000 лв./ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД ”Б. И.” АД с еик:********* да заплати на адв. В.
В. О. адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в размер 756 лв. с ДДС, по сметка на СГС държавна такса и разноски в общ размер на 400 лв.
ОСЪЖДА С.
Е. Ф. с
ЕГН: **********, чрез законния
си представител и родител Е. Ф.
Ф. да заплати на ЗД ”Б. И.” АД с еик:********* разноски за експертизи в размер от 304 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 2800 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: