№ 5325
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110208002 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на "хххххххх" ООД, ЕИК ххххххххххххх, чрез
адв. Ю. З. от САК против Наказателно постановление №
688870-F686227/27.01.2023 г., издадено от началник на отдел „Оперативни
дейности“ – София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален
контрол", с което за нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н -
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /Наредба № Н - 18/13.12.2006 г./ вр. чл. 118 ал. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл. 185 ал. 2
ЗДДС на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000, 00 /три хиляди/ лева.
Със срочно подадената жалба се претендира отмяна на наказателното
постановление поради неправилно приложение на материалния закон.
Оспорва се възприетата в обжалваното наказателно постановление
фактическа обстановка, като се излагат доводи, че дружеството -
жалбоподател не е осъществило нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Твърди се, че липсва
служебно въвеждане на пари в касата, а органите по приходите неправилно са
приели за касова наличност всички налични в търговския обект парични
средства, в това число и лични средства на съпругата на управителя на
1
дружеството. Навежда се, че ако все пак се приеме, че е извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г.,
то същото е маловажно по съображения, че при проверката не са установени
други нарушения на данъчното законодателство и дружеството не е
санкционирано за предходни нарушения. В условията на евентуалност се
прави искане за изменение на обжалваното наказателно постановление.
Излагат се доводи, че наказващият орган неправилно е приложил
санкционната разпоредба на чл. 185 ал. 2 ЗДДС, вместо да индивидуализира
наказанието на основание чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, тъй като нарушението
не е довело до неотразяване на приходи. Предвид горното се прави искане
размерът на наложената имуществена санкция да бъде намален, като бъде
определен в минимума по чл. 185 ал. 1 ЗДДС предвид липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно уведомено,
се представлява от адв. Ю. З., с приложено към жалбата пълномощно, който
поддържа аргументите и исканията в жалбата. Счита, че изложените в
жалбата възражения са били доказани в съдебното следствие чрез разпита на
свидетелката ххххххххххх. Претендира разноски.
Наказващият орган - Началник на отдел "Оперативни дейности" -
София, Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от юрк. К.
Партова, която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Навежда възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от санкционираното
юридическо лице, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН,
както и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана
по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
"хххххххх" ООД, ЕИК ххххххххххххх, е юридическо лице,
регистрирано на територията на Република България, със седалище гр. София,
адрес на управление район "Студентски", ж.к. "хххххххххх", бл. 87, вх. 9, ет.
3, ап. 123, с управител хххххххххххх.
Към месец ноември 2022 г. дружеството - въззивник стопанисвало
2
търговски обект - магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. София, ул.
"хххххххххх" № 12, ТБ "Илиянци" № 3. Обектът се състоял от търговско
помещение, където били изложени артикули за продажба, и складово
помещение.
На 23.11.2022 г. в 10:45 часа свидетелите Г. Д. - инспектор по
приходите в ЦУ на НАП, и М. В. - старши инспектор по приходите в ЦУ на
НАП, предприели извършване на проверка на горепосочения търговски обект.
Първа в обекта влязла свидетелката В., която, без да се легитимира, започнала
да разглежда изложените за продажба артикули. По това време на работа в
магазина била свидетелката ххххххххххх, съпруга на управителя на
дружеството. Свидетелката В. избрала да закупи домашни потреби на
стойност 7, 80 лева и заплатила цената с една банкнота с купюра от 50, 00
лева. В касата в търговския обект имало сума в размер на 25, 00 лева,
служебно въведена. Свидетелката ххххххххххх поискала от свидетелката В.
да заплати с по-дребни банкноти, но свидетелката В. казала, че няма
възможност. Тогава свидетелката ххххххххххх влязла в складовото
помещение, което се ползвало и като офис, и заменила предадената й от
свидетелката В. банкнота с банкноти на същата стойност от своите лични
средства, които взела от портмонето си. След това свидетелката ххххххххххх
оставила банкнотата от 50, 00 лева, предадена й от свидетелката В., върху
портмонето си в шкаф на бюрото, където имало и банкнота с номинал от 20,
00 лева. Свидетелката ххххххххххх се върнала в търговската част на обекта и
върнала ресто на свидетелката В.. За покупката бил издаден фискален касов
бон.
След това органите по приходите се легитимирали и започнали
извършването на проверка на търговския обект. В обекта проверяващите
установили електронен касов апарат с фискална памет марка "Datecs DP -
25", с индивидуален номер на фискалното устройство № DT456524 и номер
на фискалната памет 02856210, който притежавал и били активни функциите
"служебно въведени" и "служебно изведени" суми. От фискалното
устройство бил разпечатан дневен финансов "Х" отчет № 0000900/23.11.2022
г., според който разчетената наличност в касата била в размер на 32, 80 лева,
като фактически наличността била съхранена в чекмедже в бюро, върху което
се намирал касовият апарат. Свидетелката В. се поинтересувала къде
свидетелката ххххххххххх е прибрала банкнотата от 50 лева, с която В.
заплатила покупката си, на което свидетелката ххххххххххх отвърнала, че е
върнала ресто със свои лични средства. По настояване на свидетелката В.
свидетелката ххххххххххх я отвела в складовото помещение в обекта, където
в чекмедже й показала банкнотата с номинал от 50 лева и банкнота с номинал
от 20, 00 лева, които били оставени върху портмонето на свидетелката
ххххххххххх. Свидетелката ххххххххххх изготвила опис на парите в касата, в
който включила и сумата от 70, 00 лева, нейни лични средства. Органите по
приходите приели, че сумата от общо 70 лева е също част от касовата
наличност в търговския обект и че фактическата касова наличност в обекта
3
възлиза на 102, 80 лева общо. Свидетелката ххххххххххх написала и
обяснение, в което посочила, че разликата между разчетената и фактическата
наличност се дължи на това, че свидетелката била развалила банкнотата с
номинал 50, 00 лева със свои лични средства. Междувременно на място в
обекта дошъл и управителят хххххххххххх. За резултатите от проверката в
присъствието на управителя на дружеството - въззивник бил съставен
Протокол за извършена проверка сер. АА № 0472883/23.11.2022 г.
Като приел, че фактическата касова наличност в обекта е 102, 80 лева,
свидетелят Г. Д. приел, че е налице положителна разлика между фактическата
и разчетената наличност в размер на 70, 00 лева, която представлява
въвеждане на пари в касата, извън случаите на продажба и която не е отразена
чрез фискалното устройство в момента на извършването чрез операцията
"служебно въведени" суми и на място в присъствието на управителя на
дружеството - жалбоподател съставил АУАН № F686227/23.11.2022 г., с
който против "хххххххх" ООД било повдигнато административнонаказателно
обвинение за нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. вр.
чл. 118 ал. 4 ЗДДС. Управителят на дружеството - въззивник не изложил
възражения нито при съставяне на АУАН, нито в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН на 27.01.2023 г. Стефан Станчев -
началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция "Оперативни
дейности" в ГД "Фискален контрол", издал обжалваното Наказателно
постановление № 688870-F686227/27.01.2023 г., с което за нарушение на чл.
33 ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. вр. чл. 118 ал. 4 от ЗДДС на
основание чл. 185 ал. 2 ЗДДС на дружеството - жалбоподател била наложена
имуществена санкция в размер на 3 000, 00 /три хиляди/ лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите Г. Д., М. В. и Сахар Шаин -
Атаир, както и писмените доказателства - дневен финансов "Х" отчет №
0000900/23.11.2022 г., протокол за извършена проверка сер. АА №
0472883/23.11.2022 г., АУАН № F686227/23.11.2022 Наказателно
постановление № 688870-F686227/27.01.2023 г., опис на парите в касата от
23.11.2022 г., обяснение от 23.11.2022 г., декларация за стопанисвани обекти
от задължено лице от 23.11.2022 г. от Махер Исмаил Атаир, декларация от
лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение от 23.11.2022 г.,
касов бон за сумата от 7, 80 лева от 23.11.2022 г., съкратен отчет на фискална
памет за периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2022 г., заповед № ЗЦУ -
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и В. по отношение на
времето и мястото на проверката и по отношение на разчетената наличност от
фискалното устройство, тъй като показанията им са еднопосочни и съответни
на писмените доказателства - дневен финансов "Х" отчет №
0000900/23.11.2022 г. По отношение на фактическата наличност в търговския
обект, къде се е намирала същата и по какъв начин е формирана посочената в
4
протокола за извършената проверка и в описа на парите в касата наличност,
съдът се довери на показанията на свидетелката ххххххххххх. Свидетелите Д.
и В. нямат съхранен ясен спомен за това къде е била разположена касата в
обекта, а вместо това заявяват предположения и догадки. Така свидетелят Д.
заявява: "Парите, които установихме като касова наличност, трябва да са
били в касата. Не помня какво точно имаше като каса и къде точно се
намира". Свидетелката В. пък заявява: "Не съм сигурна къде бяха сумите,
които установихме като касова наличност. Мисля, че бяха в чекмедже под
касовия апарат". В отлика от двамата свидетели, свидетелката ххххххххххх
дава категорични показания, че освен търговското помещение в обекта е
имало и складово такова, ползвано като офис, където в чекмедже
свидетелката е държала личните си вещи, както и че е влязла именно в това
помещение, за да развали дадената й от свидетелката В. банкнота от 50, 00
лева, след което е оставила сумата от 50, 00 лева върху портмонето си заедно
с друга банкнота от 20 лева. Тези показания на свидетелката ххххххххххх
кореспондират частично и с показанията на свидетелката М. В., която заявява,
че свидетелката ххххххххххх е влязла в помещение, обособено като офис, за
да й върне ресто. Показанията на свидетелката ххххххххххх добре
кореспондират и с писмените доказателства - дневен финансов "Х" отчет №
0000900/23.11.2022 г., от който е видно, че служебно въведената сума във
фискалното устройство е 25, 00 лева. Показанията на свидетелката
ххххххххххх не се оборват и от протокола за извършената проверка от
23.11.2022 г., в който не е описана "касата" в обекта, нито пък е описано къде
са установени описаните в съставения опис от същата дата парични средства
и дали същите са се съхранявали на едно и също място. Предвид установената
кореспонденция на показанията на свидетелката ххххххххххх с писмените
доказателства и частично с други събрани гласни доказателствени средства,
съдът намери, че следва да даде вяра на съобщеното от свидетелката, още
повече, че липсват и категорични доказателства, които да го опровергават,
доколкото разпитани свидетелите Д. и В. заявяват единствено
предположения, допускания и догадки. Като следващ аргумент в подкрепа на
извода за достоверност на показанията на свидетелката ххххххххххх следва
да се посочи и че още по време на извършване на проверката на място в
търговския обект свидетелката е написала писмени обяснения, в които е
изтъкнала същата причина за разликата в касовата наличност, като
твърдяната в съдебното заседание - обстоятелството, че е ползвала свои
лични средства, за да "развали" дадената й от свидетелката В. банкнота.
Съдът кредитира и писмените доказателства, въз основа на които
формира изводите си и за компетентност на наказващия орган.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи,
видно от заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на
5
НАП и при спазване на предвидените в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН
срокове. АУАН е съставен от орган по приходите, каквото качество има
свидетелят Г. Д., заемаща длъжност "инспектор по приходите" при ЦУ на
НАП, съгласно чл. 193 ал. 2 ЗДДС и съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 ЗНАП.
Наказателното постановление е издадено от началник на отдел „Оперативни
дейности“ - София, Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция
"Фискален контрол", оправомощен съгласно чл. 193 ал. 2 ЗДДС от
изпълнителния директор на НАП, видно от представената Заповед № ЗЦУ -
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП /т. 1.1 от заповедта/.
АУАН е съставен и в съответствие с изискванията на чл. 40 и чл. 43
ЗАНН, като е съставен в присъствието на един свидетел, който е присъствал и
при извършване на проверката в търговския обект - М. В., и на управителя на
дружеството -жалбоподател. Актът е подписан от свидетеля, съставителя и
представляващия санкционираното дружество.
На следващо място, както АУАН, така и НП са съставени в
съответствие с изискванията на чл. 42 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 ЗАНН, съдържат
всички необходими реквизити и в тях в достатъчна степен и при това при
пълна идентичност се съдържа описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които е извършено, както и посочване на нарушените законови
разпоредби.
Независимо от извода за липса на процесуални нарушения в
предсъдебната фаза на адмиистративнонаказателното производство, въз
основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства съдът
намери, че жалбата е основателна и атакуваното наказателно постановление
следва да се отмени поради неправилно приложение на материалния закон.
От събраните в съдебното следствие доказателства не се установи
дружеството "хххххххх" ООД да е нарушило разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. вр. чл. 118 ал. 4 ЗДДС.
Нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съдържа
правило, съгласно което извън случаите на продажби всяка промяна на
касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън
касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми. Инкриминираната разпоредба е част от
установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за
6
лицата, използващи фискални устройства и има за цел създаване на условия
за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното
фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане
и извеждане на суми във всеки един момент.
В случая се установява, че установената разчетена наличност е била в
размер на 32, 80 лева, от които 25, 00 лева - служебно въведена начална сума,
и 7, 80 лева - стойността на направената от свидетелката В. контролна
покупка, за която е бил издаден касов бон.
И административнонаказателното обвинение, както и наказателното,
следва да бъдат доказани по несъмнен и категоричен начин, който изключва
всеки друг възможен извод. В случая не се установи по начин,
удовлетворяващ този стандарт, че разликата от 70, 00 лева представлява част
от касовата наличност в обекта. Напротив - събраха се доказателства, че това
са лични парични средства на свидетелката ххххххххххх, която е била на
работа в обекта в деня на проверката. От показанията й се установи, че тя е
получила от свидетелката В. банкнота с номинал от 50, 00 лева и за да може
да върне ресто, я е "развалила" със свои лични средства, като банкнотата от
50, 00 лева е оставила при личните си пари, върната е ресто на свидетелката
В., а стойността на покупката - 7, 80 лева е прибрала в касата в обекта, като за
извършената продажба е издала касов бон. Отново от показанията на
свидетелката ххххххххххх се установява и че сумата от 70, 00 лева, която
формира разликата между разчетена и фактическа наличност, се е намирала
при личните й вещи, а не в касата на обекта и не е била предназначена за
обслужване дейността на търговския обект, нито пък това са приходи от
извършени продажби. Предвид горното не се установява твърдяната от
наказващия орган разлика между разчетена и фактическа наличност,
доколкото сумата от 70, 00 лева, която според наказващия орган формира
положителната разлика в наличността, не е част от касовата наличност в
обекта. Макар и в ЗДДС, и в Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. да липсва легална
дефиниция за "каса" и "касова наличност", то под "каса и касова наличност"
следва да се разбират онези средства, които са предназначени за обслужване
дейността на търговския обект и които са реализирани чрез тази дейност. В
касовата наличност не следва да бъдат включвани личните парични средства
на работещите в обекта лица, тъй като те нито са предназначени са се ползват
при извършване дейността на обекта, нито са придобити чрез нея. Ето защо
7
съдът намери, че не се доказа дружеството - въззивник да е осъществило
нарушението по чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. вр. чл. 118 ал. 4
ЗДДС, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност,
поради което и обжалваното наказателно постановление следва да се отмени
като издадено при неправилно приложение на материалния закон.
При този извод само за пълнота съдът ще посочи, че дори и при
противния извод - че дружеството е извършило нарушението, за което е
санкционирано, доводите в жалбата за неправилно приложение на
санкционната разпоредба са напълно основателни. Разпоредбата на чл. 185 ал.
1 ЗДДС предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до
500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Съгласно нормата на чл. 185 ал. 2 ЗДДС
извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000
лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 - за юридически лица
и ЕТ се предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 2000,
00 лева. Анализът на разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС показва, че
административното нарушение се счита за осъществено независимо от това
дали извършването му има за резултат неотчитане на приходи. Следователно,
нарушението е формално и неговият резултат не е част от състава на
нарушението. Обстоятелството, че законът предвижда по-леки наказания в
случаите, когато липсват неотчетени приходи, не означава, че той въвежда
резултата като елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 185, ал.
2 от ЗДДС, а само че при определяне на наказанието, законодателят е взел
предвид степента на обществена опасност на нарушението в зависимост от
това довело ли е то до увреждане на фиска или не. Всякога обаче, когато
прилага разпоредбата на чл. 185 ал. 2 ЗДДС, която с оглед размера на
предвидените санкции е по-неблагоприятна, АНО следва да изложи
съображенията си защо и въз основа на какви доказателства приема, че е
налице неотразяване на приходи. В конкретния случай като основание за
ангажиране на имуществената отговорност на жалбоподателя в наказателното
8
постановление е посочена разпоредбата на чл. 185 ал. 2 ЗДДС, като е
наложена имуществена санкция от 3000, 00 лева, т.е. очевидно наказващият
орган е приел, че нарушението е довело до неотразяване на приходи. Нито в
акта за установяване на нарушението, нито в наказателното постановление
обаче са изложени съображения относно това води ли установеното
нарушение до неотразяване на приходи, респективно - на какви доказателства
наказващият орган и актосъставителят са основали този си извод. Най-сетне,
тезата, че в конкретния случай се е стигнало до неотразяване на приходи, не
кореспондира с фактическите обстоятелства на нарушението по чл. 33 ал. 1 от
Наредба Н - 18/2006г. Цитираната разпоредба въвежда изискване за
отразяване на всяка промяна в касовата наличност, но визира хипотезите
извън случаите на продажби. Ето защо в случаите, когато неотразената
положителна разлика във фактическата касова наличност съставлява приходи
от продажби, за които не е издаден касов бон и в който случай нарушението
би имало за последица неотразяване на приходи, същото не би могло да бъде
подведено под нормата на чл. 33 ал. 1 от Наредба Н - 18/2006 г. Предвид
изложеното съдът намира, че дори и да се приеме, че е осъществено
нарушение, доколкото не е доказано то да е довело до неотразяване на
приходи, наказващият орган е следвало да приложи санкционната разпоредба
на чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС и да индивидуализира имуществената санкция
в по-ниските размери по чл. 185 ал. 1 ЗДДС.
Доколкото такова възражение е направено с жалбата, съдът ще
посочи, че ако се приеме, че е осъществено нарушението, същото не би могло
да бъде квалифицирано като маловажно. За да се приеме, че едно нарушение е
маловажно по см. на параграф 1 т. 4 ДР на ЗАНН не е достатъчно да липсват
други предходни нарушения, извършени от наказаното лице, а във всеки
случай следва да се извърши преценка на обществената опасност на
конкретното нарушение. В случая предвид размера на констатираната разлика
от 70, 00 лева, ако се приеме, че е извършено нарушение, същото не би могло
да се квалифицира като маловажно по причина, не е обществено опасно или
че обществената му опасност е явно незначителна в сравнение с други
нарушения от същия вид.
Предвид извода, че наказателното постановление следва да се отмени
поради неправилно приложение на материалния закон, право на присъждане
9
на разноски на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН има въззивникът, каквато
претенция е заявена с жалбата. От приложения договор за правна защита и
съдействие е видно, че е договорено възнаграждение в размер на по 720, 00
лева на инстанция, платимо по банков път. Въззивникът доказва
извършването на претендираните разноски в размер на 720, 00 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, като представя платежно нареждане,
от което е видно, че сумата е заплатена по банков път. От представената
фактура № 253 от 25.05.2023 г. е видно, че общият размер от 720, 00 лева е
формиран от договорено възнаграждението в размер на 600, 00 лева, върху
който размер е начислен данък върху добавената стойност в размер на 120, 00
лева. Наведеното възражение от процесуалния представител на наказващия
орган за прекомерност на заплатеното възнаграждение не е основателно.
Съгласно чл. 63д ал. 2 ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски
съвет /Наредба № 1/09.07.2004 г./. Съгласно чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. предвид размера на наложената в случая
имуществена санкция минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение е 600, 00 лева. Съгласно параграф 2а от ДР на Наредба №
1/09.07.2004 г. за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по наредбата и се
счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение. Ето защо съдът намери, че не са налице основания за
намаляване на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и
същото следва да му бъде присъдено в пълен размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 688870-F686227/27.01.2023
г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което за нарушение на
10
чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин вр. чл. 118 ал. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност на основание чл. 185 ал. 2 ЗДДС на "хххххххх" ООД,
ЕИК ххххххххххххх, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000, 00
/три хиляди/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН Национална агенция за
приходите, адрес: гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 52, ДА
ЗАПЛАТИ на "хххххххх" ООД, ЕИК ххххххххххххх, със седалище и адрес
на управление гр. София, район "Студентски", ж.к. "хххххххххх", бл. 87, вх.
9, ет. 3, ап. 123, сумата от 720, 00 /седемстотин и двадесет/ лева - разноски в
производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11