Номер 142212.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
Секретар:Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20203100502540 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№
52581/04.08.2020 г., подадена от Т. Е. Т. , чрез назначения по делото особен представител
адв. И. Д. , против Решение № 3105/14.07.2020 г., постановено по гр.д. № 11976/2019 г. по
описа на ВРС, 39 състав, в частта, в която на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД е прието за
установено в отношенията между страните, че Т. Е. Т. , ЕГН **********, с адрес: с.Каменар,
ул.“Калина“ № 60 дължи на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, следните суми: сумата 1277.40 лева /хиляда двеста
седемдесет и седем лева и четиридесет ст./, представляваща главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.05.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 211.44 лева /двеста и единадесет лева и четиридесет и
четири ст./ представляваща договорна лихва за периода от 28.04.2018 г. до 22.11.2018 г.,
сумата от 71.64 лева /седемдесет и един лева и шестдесет и четири ст./, представляваща
обезщетение за забава за периода от 28.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението –
09.05.2019 г., произтичащи от Договор за стоков кредит № 278263, сключен на 17.07.2017 г.
между „Банка ДСК“ ЕАД и Т. Е. Т. , вземанията по който са прехвърлени от страна на
„Банка ДСК“ ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.04.2018г., допълнително
споразумение и Приложение № 1 от 22.11.2018 г. към него.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
1
необосновано и незаконосъобразно. ВРС неправилно е приел предявените искове за
допустими, предявени с редовна искова молба и от активно легитимирано лице. Твърди, че
цесията не е надлежно съобщена на длъжника, като съобщаването не може да бъде
извършено чрез особения представител. Неправилно в мотивите на решението е посочено,
че отговорът на исковата молба е подаден от ответника, а не от особения му представител.
Излага, че в условията на главно и пълно доказване ищецът не е установил възникването в
негова полза на изискуемо вземане, произтичащо от облигационна връзка между „Банка
ДСК“ ЕАД и ответника.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, чрез ю.к. Ирена Станчева, в писмен отговор оспорва жалбата и от своя
страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното
първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода
на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и
процесуални правни норми. По същество счита решението на ВРС за правилно и
законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му и присъждане на
направените по делото разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът се
представлява от назначения му особен представител адв. И. Д. , която поддържа жалбата и
моли да бъди уважена.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна не
се представлява. Преди съдебно заседание е депозирана молба от пълномощника на
дружеството, с която моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на направените по
делото разноски.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД срещу Т. Е. Т. искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК вр. чл.79,
ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1277.40 лева
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
09.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 285.18 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 28.04.2018 г. до 22.11.2018 г., сумата от 71.64
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 28.04.2018 г. до датата на
подаване на заявлението във ВРС – 09.05.2019 г., дължими по Договор за стоков кредит №
278263, сключен на 17.07.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Т. Е. Т. , вземанията по който
са прехвърлени от страна на „Банка ДСК“ ЕАД в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД по силата на Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
11.04.2018г., допълнително споразумение и Приложение от 22.11.2018 г. към него. В
2
условията на евентуалност са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
вр. чл. 86, ал. 1, ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: 1277.40 лева
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 26.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 285.18 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 28.04.2018 г. до 22.11.2018 г., сумата от 71.64 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 28.04.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда – 26.07.2019 г.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: между ответника и
„Банка ДСК“ ЕАД бил сключен Договор за стоков кредит № 278263/17.07.2017 г., по силата
на който на ответника е предоставен кредит в размер на 1881.06 лева за закупуване на стоки
от Технополис България ЕАД на обща стойност 1658 лева и сключване на застраховка
„Стандарт +“ с еднократна застрахователна премия в размер на 223.06 лева. Съобразно т.3
от договора, кредитополучателят се съгласил предоставената сума за закупуване на стоките
да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод на сумата по банковата сметка на
търговеца, а сумата по кредита, предоставена за финансиране на застраховката да бъде
усвоена безкасово по сметка на застрахователя. Ответникът декларирал писмено, че е
получил стоката от търговеца. За закупената стока, търговецът издал фактура №
**********/17.07.2017г., в която бил посочен начинът на плащане /с кредит от ДСК/.
Фактурата била подписана от ответника. За сключената застраховка бил издаден сертификат
№ 278263/17.07.2017г. Твърди се, че договорените суми са преведени от банката в полза на
търговеца и застрахователя. Кредитът следвало да се погаси на 24 броя месечни вноски в
размер на 109.41 лева, като последната изравнителна вноска възлизала на 45.10 лева. В т.6
било уговорено кредитът да се олихвява с годишен процент 34.33%. Общата договорена
лихва възлизала на 680.47 лева, а общата стойност на плащанията била 2561.53 лева.
Крайният падеж на задължението по договора изтекъл на 17.07.2019г. Изпълнени били и
условията в т.12.1 от ОУ, съгласно която при допусната забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се олихвява
с договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процента
пункта. Постъпилите от ответника плащания по договора били в размер на 984.03 лева, с
които са погасени 603.66 лева главница и 380.37 договорна лихва. Непогасената част от
главницата за периода 28.04.2018-17.07.2019г. била 1277.40 лева. Твърди се също, че
ищцовото дружество придобило вземането срещу ответника от кредитора въз основа на
сключен договор за цесия от 11.04.2018г. и приложение от 22.11.2018г. към него, за което
той бил уведомен. Предвид неизпълнение на поетите от последния задължения, по негова
инициатива е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 7005/2019г. по
описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на
чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск.
3
Особеният представител на ответницата е подал отговор, в който излага съображения
за недопустимост, евентуално неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието
на валидно възникнало правоотношение между банката и ответника по силата на сочения
договор за стоков кредит. Оспорва възникване на предпоставките за обявяване на договора
за предсрочно изискуем. Оспорва изправността на банката и дължимостта на сумите. Счита,
че ответникът не е уведомен надлежно за извършеното прехвърляне на вземанията. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на
императивна правна норма.
На първо място въззивникът твърди, че неправилно ВРС е приел, че исковете са
допустими. Видно от заповедното производство е, че заповедният съд е приел, че заповедта
е редовно връчена на длъжника на основание чл.47 от ГПК и е дал указания на заявителя да
предяви иск на основание чл.415 от ГПК. Заявителят е уведомен за указанията на съда на
26.06.2019г. и е подал искова молба по пощата на 26.07.2019г., т.е. в указания едномесечен
срок. Установителният иск е допустим, като предявен на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
а първоинстанционното решение - допустимо.
С оглед оплакванията във въззивната жалба спорно се явява и обстоятелството
налице ли е надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, съответно надлежно
активно материалноправно легитимиран ли е ищецът да претендира процесните вземания от
длъжника.
В настоящия случай за установяване на легитимацията си като кредитор ищецът –
заявител „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е посочил и представил Рамков договор за
покупко-продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.04.2018г., допълнително
споразумение от 22.11.2018 г. и Приложение към него, по силата на който продавачът
Банка ДСК ЕАД му е прехвърлило вземания към свои длъжници в определен размер,
произтичащи от договори за кредит, индивидуализирани в съответното Приложение, срещу
4
определено в договора възнаграждение, сред които и този, сключен с длъжника Т. Е. Т. .
Представено е още и издадено от цедента потвърждение за прехвърлянето на вземанията.
По делото е приложено и нарочно пълномощно от продавача Банка ДСК ЕАД на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, от което е видно, че е налице изрично изявена
правно валидна воля от цедента за упълномощаването на цесионера от негово име да
предприеме фактически действия по уведомяването на длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземанията, за извършването на което действие от пълномощник липсва
законова пречка. От представените по делото доказателства не се установява факта на
надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия преди предявяването на иска,
доколкото липсват доказателства за получаването на приложеното уведомление.
Доколкото обаче на ответника чрез особения му представител са надлежно връчени
преписи от исковата молба и приложенията към нея (сред които Рамков договор за покупко-
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.04.2018г., допълнително споразумение от
22.11.2018 г. и Приложение към него; пълномощно от цедента на цесионера за съобщаване
на цесията; нарочно писмено уведомление до длъжника от упълномощения за това цесионер,
обосновано може да се приеме, че съобщаването в конкретния случай на извършеното
прехвърляне на вземането на цедирания длъжник е сторено с връчването на книжата по реда
на чл.131 ГПК, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. Съдът
съобразява в тази връзка, че книжата по делото са били изпратени на вписаните в регистрите
настоящ и постоянен адрес на ответника, като на осн. чл.47, ал.5 вр. с ал.1 ГПК предвид
редовно извършена процедура по връчване на книжата по делото, на основание чл.47, ал.6
ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Защитата, която се осъществява от назначения по делото особен представител
в тази хипотеза осигурява защита на страна по делото, по отношение на която е приложена
фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от
процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно
чл.34, ал.3 от ГПК, и съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения,
наведени от насрещната страна. Следователно връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в този смисъл е Решение №
198/18.01.19г. по т.д.№193/18г. на ВКС/.
Предвид гореизложеното съдът намира за неоснователни възраженията на особения
представител на ответника, свързани с липсата на надлежно уведомяване на ответника за
извършената цесия. Следва да се приеме, че процесната цесия има действие за длъжника и
тъй като не се установи той да е извършил плащане на прехвърлените суми, то ищецът -
цесионер „Агенция за събиране на вземания” ЕАД се явява носител на тези вземания.
Въззивният съд напълно споделя мотивите на ВРС относно дължимостта на
главницата от 1277.40 лева, сумата от 211.44 лева, представляваща договорна лихва за
5
периода от 28.04.2018 г. до 22.11.2018 г., сумата от 71.64 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 28.04.2018 г. до датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение – 09.05.2019 г., като препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за заплащане на
възнаграждение на особен представител в размер на 200 лева, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, т.е. общо 300 лева.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззивникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд
сумата от 75.55 лева, представляваща дължимата държавна такса по въззивната жалба.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3105/14.07.2020 г., постановено по гр.д. № 11976/2019
г. по описа на ВРС, 39 състав, в обжалваната част, в която е прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът Т. Е. Т. , ЕГН **********, с адрес: с.Каменар,
ул.“Калина“ № 60 дължи на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, следните суми: сумата 1277.40 лева /хиляда двеста
седемдесет и седем лева и четиридесет ст./, представляваща главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.05.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 211.44 лева /двеста и единадесет лева и четиридесет и
четири ст./ представляваща договорна лихва за периода от 28.04.2018 г. до 22.11.2018 г.,
сумата от 71.64 лева /седемдесет и един лева и шестдесет и четири ст./, представляваща
обезщетение за забава за периода от 28.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението –
09.05.2019 г., произтичащи от Договор за стоков кредит № 278263, сключен на 17.07.2017 г.
между „Банка ДСК“ ЕАД и Т. Е. Т. , вземанията по който са прехвърлени от страна на
„Банка ДСК“ ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на Рамков
договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 11.04.2018г., допълнително
споразумение от 22.11.2018 г. и Приложение към него.
ОСЪЖДА Т. Е. Т. , ЕГН **********, с адрес: с.Каменар, ул.“Калина“ № 60 да
заплати на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, сумата от 300 лева (триста лева), представляваща съдебно-деловодни
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Т. Е. Т. , ЕГН **********, с адрес: с.Каменар, ул.“Калина“ № 60 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд сумата
от 75.55 лева (седемдесет и пет лева и 55 стотинки), представляваща дължимата държавна
6
такса по въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7