Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./25.10.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две
хиляди двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието
на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1832/2021 г.
Производството
е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД от „В.К.-В.“ ООД, ЕИК *********,
адрес: град Варна, ул. „П.“ № 33 срещу А.
М.О., ЕГН **********, адрес: *** с искане да се приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 897,40 лева, представляваща главница за ползвани
и незаплатени В и К услуги за периода 22.02.2018 г. до 26.10.2020 г. по партида
с абонатен № 1127807 на адрес: град Варна, ул.
„Г.С.“ № 66, ап.9
ведно със законната лихва върху главницата от 897,40 лева, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 03.11.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 102,37 лева, представляваща лихва за забава изчислена
върху главницата от 897,40 лева за периода от 30.09.2018 г. до 28.10.2020 г., ,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 14112/2020 г. по описа на Районен съд, град Варна.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения:
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал
заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу
която е депозирано възражение в законоустановения
срок по реда на чл. 414 ГПК, поради което е налице правния интерес от
предявяване на настоящите искове, които се подават в законоустановения
едномесечен срок. Сочи се, че претендираната сума за
главница е служебно начислена, съобразно Общите условия на ВиК
оператора и Наредба 4 от 11.09.2004 г. Твърди, че отчетникът като ползвател на
В и К услуги не е заплатил същите в 30 дневен срок след датата на фактурирането
като и след изтичането на този срок, същият е изпаднал в забава. Моли за
уважаване на предявените искове поради изложените аргументи. Претендират се
сторените в исковото и заповедното производство разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от страна на ответника, с който същият оспорва исковата претенция по
основание и размер. Заявява, че е потребител на вода за питейно – битови нужди
по силата на договор за предоставяне на ВиК услуги,
сключен при Общи условия, за което е открита партида с абонатен № 1127807 за
обект находящ се в град Варна, ул. „Г.С.“ № 66, ет.4,
ап.9. Оспорва представеното писмено доказателство за недобора на частен абонат
относно нейното съдържание. Оспорва начина, методиката и основание на
начисляването на количеството потребени ВиК услуги. Отчитането не е извършено съобразно разписаните
в ОУ правила, като не е извършено в присъствието на потребителя, нито е
представен отчет, който да е подписан от последния, от негов представител или
свидетел. Не са представени карнети, поради което не
може да се приеме, че претендираните суми
представляват реално доставено количество вода за процесния
период. Оспорва ищецът да е имал основание за служебно начисляване на ВиК услугите. Водомерът не е бил неизправен, нито е
получавал предписание за неговата смяна. Твърди, че не е доказано ищецът да е
доставил, а той да е потребил процесните
количества вода. Неоснователността на главния иск обуславя и неоснователност на
акцесорната претенция. Моли за отхвърляне на исковите
претенции.
По отношение
на допустимостта на предявените искови претенции:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от
приобщеното ч. гр. д. № 14112/2020 г. по описа на Районен съд, град Варна, е че
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните
искове. Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника като последният
в срок депозира възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което съдът в съответствие
с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е указал на ищеца да предяви иск за
установяване на претендираните вземания в едномесечен
срок от получаване на разпореждането. При съобразяване на датата на получаване
на разпореждането и на датата на предявяване на исковата молба, следва изводът,
че исковите претенции са заявени в указания срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради
което се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът като
съобрази събраните по делото доказателства и относимите
правни разпоредби, намира от фактическа и правна страна следното:
По делото като писмено доказателство е приета справка
за недобора на частен абонат – А.М.О., ЕГН ********** относно обект на
потребление, намиращ се в град Варна, ул. „Г.С.“ № 66, ап.9. Установява се, че
са издадени фактури за периода от 30.08.2018 г. до 27.10.2020 г. на обща
стойност 897.40 лева. От същата е видно, че тези фактури са относно възникнали задължения
за периода 22.02.2018 г. до 26.10.2020 г.
Представено е и копие от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор "В.К.-В.“ ООД, одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ-018 от 09.06.2006 г. Съгласно общите условия /чл. 31, ал. 2/,
основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги
в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като при неизпълнение в срок на
това задължение, потребителят дължи на ВиК оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на оператора. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и Канализация -
Варана" ООД, потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица - собственици, ползватели и притежатели на вещно
право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК
услуги.
Като писмено доказателство по делото е приета справка
от Агенция по вписванията от 28.10.2020 г., от която е видно под вписване № 4,
че А.М.О. е титуляр на правото на ползване по отношение на самостоятелет
обект в сграда, находящ се в град Варна, бл.66, ет.4,
ап.9. Този факт не се оспорва от страните и е обявен за безспорен между тях.
Представен е и карнет относно партидата на А.М.О., ЕГН
********** относно обект, находящ се в град Варна,
ул. „Г.С.“ № 66, ап.9. От същата е видно, че за периода 24.10.2017 г. до
07.2019 г. има отразявания на показания на водомер и консумирана вода /куб.м/,
но срещу тези показания липсва подпис на потребител.
От талон за пломбиране на водомер № 071172/15.04.2021
г., издаден от „Х.“ ДЗЗД се установява, че относно процесния
обект, находящ се в град Варна, бл.66, ап.9 е
извършена подмяна на стар с нов водомер като показанията на стария водомер са
221, а на новия нулеви. Горепосоченото писмено доказателство е подписано
двустранна като един от подписите е на А. М.. Последният не е оспорен по реда
на чл. 193 ГПК, поради което следва да се приеме, че негов автор е ответникът. Предвид датата на изготвяне на
документа, същият не е относим към предмета на спора,
доколкото се отнася за периода след процесния такъв.
Като писмено доказателство е прието уведомително
писмо, изходящо от А.О., потребител на услуги на обект, находящ
се в град Варна, ул. „Г.С.“ № 66, ап.9 до ищеца, в което са отразени две дати
28.11.2018 г. и 23.01.2018 г. и е посочено, че е установено на комисия, че при
слабо налягане не върти. Горепосоченият документ е двустранно подписан.
Прието като доказателство по делото е заключение по
съдебно-счетоводна експертиза. От него се установява размерът на всяко едно от
месечните задължения по главницата за ползвани ВиК
услуги по партида с абонатен номер 1127807 по посочените фактури в справка за
недобора на частен абонат за периода 22.02.2018 г. до 26.10.2020 г. /видно от
таблицата, приложена към заключението/. За посоченият период същият е в размер
на 897.40 лв. Размерът на лихвата за забава върху всяко едно установените
месечни задължения за ползвани ВиК услуги, считано от
съответния им падеж е 102.37 лева.
За безспорен и ненуждаещ се от доказване между
страните е обявено следното обстоятелство - че ответникът е потребител на вода за питейно
– битови нужди по силата на договор, сключен с ищеца за предоставяне на ВиК услуги, сключен при Общи условия, за което е открита
партида с абонатен № 1127807 за обект находящ се в
град Варна, ул. „Г.С.“ № 66, ет.4, ап.9.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия,
потребители на ВиК услуги са юридически или физически
лица– собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти,
за които се предоставят ВИК услуги. За да възникне задължението за заплащане на
ВиК услуги, за който и да е субект, то той на първо
място трябва да има качеството на "потребител" на тези услуги, по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор-Варна.
Следователно за възникване на правоотношението по предоставяне на ВиК услуги, не е необходимо да се сключва индивидуален
писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността
между страните възниква по силата на закона и Общите условия, поради което в
случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между
страните, с оглед обявения за безспорен между тях факт, че А.О. е потребител на
вода за питейно – битови нужди по силата на договор, сключен с ищеца за
предоставяне на ВиК услуги, сключен при Общи условия,
за което е открита партида с абонатен № 1127807 за обект находящ
се в град Варна, ул. „Г.С.“ № 66, ет.4, ап.9.
Между страните не се спори и че имотът е присъединен
към водопреносната мрежа.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение
на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни
води е уреден в разпоредбите на Глава III от Общите условия, както и в тези на
Глава VI от Наредба № 4/14.09.2004 г. г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Нормите на чл. 22 и следващите от ОУ отразяват начина
за отчитане на изразходваните количества вода. Съобразно разпоредбата на чл.
23, ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя, или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигурен достъп,
отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ОУ,
предвижда задължение на потребителят да осигурява свободен достъп на оператора
за извършване на отчети на индивидуалните водомери. По силата на ал. 3 от
същият текст, при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на
потребителя, или негов представител, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно време в
срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. Ал. 4 от чл. 24 урежда,
че при отказ на потребителя да осигури достъп и при неосигуряване на достъп
повече от една година, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от
него и от поне един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.
В настоящият случай ищецът твърди, че служебно е
начислил процесните количества вода.
Не се установява по делото, че потребителят не е
осигурил достъп до обекта на потребление повече от една година или че е налице
отказ за осигуряване на достъп, тъй като липсва съставен протокол от
длъжностното лице на ВиК оператора и поне един
свидетел. Фактът, че представеният по делото карнет не е подписан от страна на потребителят не води автоматично
до извода, че не е осигуряван достъп повече от една година или е налице отказ
за осигуряване на достъп от страна на потребителя. За да се докаже по безспорен
и категоричен начин обстоятелството на липсващ осигурен достъп или отказ за
осигуряване на достъп, следва да има съставен протокол, подписан от
длъжностното лице на ВиК оператора и поне един
свидетел, аргумент от чл. 24, ал.4 от ОУ. В настоящия случай такъв няма, поради
което липсва доказване по реда на пълно и главно такова, че е налице основание
на ищецът да начисли служебно процесните количества
вода за процесния период, на основание чл. 24 от ОУ.
Не се доказва по категоричен начин, че ищецът е
следвало да начисли служебно процесните количества
вода, на основание чл. 34а, ал.5 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 39, ал.5 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Нормата
на чл. 34а, ал.1 от Наредбата посочва, че периодичните проверки на
индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на
изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през
10 години. На основание чл. 34а, ал.5 ГПК когато длъжностно лице на оператора
установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът
за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че след
изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите,
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6.
От представеното уведомително писмо, не става ясно че
ответникът е уведомен, че следва да смени водомерът си поради изтичане на
неговата метрологична годност и то в определен затова срок като е предупреден,
че при неизпълнение, ще се счита, че е налице липса на водомер и количествата
вода ще се начисляват служебно. В уведомителното писмо е отразено, че водомерът
не върти при слабо налягане, установено на комисия, което обаче не означава, че
същият е с изтекла валидност на метрологичната проверка както твърди едва в
защита си по съществото на делото ищцовата страна,
т.е. след настъпила преклузия затова. В
уведомителното писмо е посочено, че е необходимо да се предприемат действия
съгласно текста на гърба на писмото, ако е налице някое от условията, но в
настоящия случай липсва отбелязване на което и да е от изброените условия чрез
маркиране на съответното квадратче. Освен това не става ясно на коя дата е
изготвен горепосочения документ, доколкото в него са отразени две дати. По
делото липсва и доказване на действията, които е следвало да предприеме
потребителя и неблагоприятните последици, които ще възникнат за него в случай
на неизпълнение. От представеното по делото уведомително писмо не се
установява, че водомерът, ползван от потребителя за процесния
период е с изтекла метрологична годност, което да обосновава извод за служебно
начисляване на процесните количества вода, на
основание чл. 34а, ал.5 във връзка с чл. 34а, ал.1 във връзка с чл. 39, ал.6 и
5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Такъв извод не може да се направи и от съвкупния анализ на уведомителното
писмо, талонът за пломбиране и карнетът, доколкото и в трите документа липсва
посочване на времевата годност на водомера.
Изслушаната експертиза не установява релевантните за
спора факти, а сочи единствено липсата на плащане както и отделните размери на
главниците по месеци и начислените лихви за забавено плащане съобразно ОУ, при
това въз основа единствено на справката за недобора, които нямат доказателствена стойност относно служебното начисляване на
количествата вода за процесния период. От съвкупния
анализ на всички събрани по делото доказателства не се установява фактът на наличието
на основания за служебно начисляване на процесните
количества вода за процесния период.
С оглед гореизложеното от събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност не се установява, че
е налице доказване на основанията за служебно начисляване в процесния
период от страна на ищеца, поради което главната искова претенция подлежи на
отхвърляне. Предвид отхвърлянето на главната искова претенция на отхвърляне
подлежи и акцесорната такава.
По отношение
на разноските: С оглед изхода на настоящото производство, право на разноски, както за
исковото, така и за заповедното производство, има ответникът. Същият не
претендира заплащането на такива, поради което и такива не му се следват.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка
с чл. 415 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „В.К.-В.“ ООД, ЕИК *********,
адрес: град Варна, ул. „П.“ № 33 срещу А.М.О., ЕГН **********, адрес: *** с
искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 897,40 лева, представляваща
главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода 22.02.2018 г. до
26.10.2020 г. по партида с абонатен № 1127807 на адрес: град Варна, ул. „Г.С.“ № 66, ап.9 ведно със законната лихва върху главницата
от 897,40 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 03.11.2020 г., както и сумата от 102,37 лева, представляваща лихва за забава изчислена
върху главницата от 897,40 лева за периода от 30.09.2018 г. до 28.10.2020 г.,
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14112/2020 г. по описа на
Районен съд, град Варна.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: