№ 28703
гр. София, 17.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110132543 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена от И. К. К., искова молба насочена
против „********** бг“ ЕООД, с която са предявени искови претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, с искане да се постанови решение, с което да се
признае за незаконно уволнението на ищеца, извършено от ответника с Заповед №
1/12.04.2023г. и Заповед № 1/18.05.2023г. и същият да бъде възстановен на заеманата
преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност.
Съдът, след извършената проверка по реда на чл. 312 ГПК, констатира, че
исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално
допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК,
вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
15.11.2021г., е получил оферта от ответника за заемане на юридическа длъжност, като
сочи, че на 29.11.2021г. „********** бг“ ЕООД пренасочва ищеца към фирма ****** с
цел формализиране на договорните отношения. Твърди се, че след проведени
разговори на 01.01.2022г. ищецът е назначен на длъжност „юрисконсулт“ във фирма
„****“. Навеждат се доводи, че с писмо от 30.01.2023г., служител на ответника
уведомява ищеца, че фирмата е учредила местно юридическо лице и преминава към
модел на пряко назначаване на служителите, поради което се твърди, че трудовото
правоотношение с „****“ ООД е прекратено на 22.03.2023г., по взаимно съгласие на
страните, като между ищеца и ответното дружество на 15.03.12023г. е сключен трудов
1
договор. Релевират се съображения, че със Заповед № 1/12.04.2023г., трудовото
правоотношение е прекратено от работодателя на основание чл. 71, ал. 1 КТ – в срока
на изпитване. На следващо място се сочи, че с втора Заповед № 1/18.05.2023г., връчена
на ищеца чрез ********* **** трудовото правоотношение е прекратено за втори път,
като на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Излагат се подробни
съображения за незаконосъобразност на прекратяване на трудовото правоотношение
между страните.
В срока за отговор по делото е постъпил такъв от ответното дружество, с който
исковите претенции се оспорват, като неоснователни. Не се оспорва обстоятелството,
че между страните са били налични трудови правоотношения. Не се оспорва и факта,
че ответното дружество е издало заповед № 1/12.04.2023г., с която трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 71 КТ. Сочи се обаче, че работодателят
е отменил заповедта на основание чл. 344, ал. 2 КТ със Заповед от 19.04.2023г. Твърди
се, че с оглед отменителната заповед е направен опит за онлайн връзка с ищеца, по
време на която същият да бъде запознат със заповедта, с която е отменена заповед №
1/12.04.2023г. и връщането му на работа. Твърди се, че на 20.04.2023г., ищецът е
изпратил имейл, с който отказва среща, поради което се твърди, че на 24.04.2023г.
служителят на ответника ****** ************ е уведомила И. К. за отменителната
заповед и за това, че същият следва да възобнови изпълнението на служебните му
задължения. Твърди се, че на 25, 26 и 27.04.2023г., три последователни работни дни
служителят не се е явил на работа, като на 27.04.2023г. било стартирано
дисциплинарно производство и на служителя била изпратена покана за даване на
обяснения, каквито се твърди, че същият не е дал нито в определения му за това срок
нито към настоящия момент. Релевират се съображения, че с оглед изложеното със
заповед за дисциплинарно наказание – уволнение, трудовото правоотношение е
прекратено, считано от 01.06.2023г., на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 вр. чл. 188, т. 3 и
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца –
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
страните, съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти и обстоятелства, а именно: че страните са били в трудовоправни отношения,
породени от сключен на 15.03.2023г. трудов договор, че на 12.04.2023г., ответното
дружество е издало Заповед № 1/12.04.2023г., за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ, както и че от страна на „********** бг“
ЕООД е издадена и втора заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, а
2
именно – Заповед № 1/18.05.2023г., за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 190, ал. 1, т. 2 вр. чл. 188, т. 3 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ връчена на ищеца
чрез „********* ****“.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по
делото пълно и главно, че е прекратил трудовото правоотношение законосъобразно,
при спазване на формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарната
отговорност /наличие на дисциплинарна власт у субекта, наложил наказанието,
спазване на предвидените срокове, изискване на обяснения преди връчване на
заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение/, както и че ищецът виновно е
извършил нарушение на трудовата дисциплина, индивидуализирани в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение и наложеното за него наказание се явява
съответно, както и че, на основание чл. 344, ал. 2 КТ е отменил Заповед №
1/12.04.2023г., за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал.
1 КТ
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен
характер.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи, като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събиране на поисканите от ответника гласни доказателства, чрез
разпит при режим на довеждате на ****** ************, за установяване на факти и
обстоятелства, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 29.09.2023г. от 11.20часа,
за които дата и час да се призоват страните.
3
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок
от получаване на определението могат да вземат становище по доклада и да
предприемат съответните процесуални действия, включително представяне на
доказателства, като в противен случай, на основание чл. 313 ГПК, губят възможността
да сторят това по-късно.
Страните да се призоват чрез изпращане на призовки и по телефона!
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4