Присъда по дело №399/2021 на Районен съд - Силистра

МОТИВИ
към Присъда № 45/ 08.09.2021г.
по НОХД № 399/2021год.
по описа на РС-С.

Подсъдимият Ш. Д. ХЮС. е предаден на съд за това, че на 08.01.2021 год. в гр. С.,
обл. С., пред служител в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - С. е потвърдил неистина в
писмена декларация по чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични
документи, заведена с вх.№ 342000- 445/11.01.2021 год., която по силата на закон - чл. 160,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на държавно управление -
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - С., за удостоверяване истинността на изложените в
декларацията обстоятелства, а именно, че Свидетелството за управление на МПС с № ** не
е отнето от контролен орган, а е изгубено при продажба на МПС в Р. Франция на 24.10.2020
год.-
Престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
В проведеното открито разпоредително заседание подс.Х., редовно призован, явява
се лично.
РП-С.-надлежно уведомена, явява се прокурор В.М..
По време на обсъждане на въпросите по реда на чл.248, ал.1 от НПК в откритото
разпоредително заседание се направи искане от представителя на РП-С. да се изискат от ТД
на НАП- В. и С. информация относно наложената глоба на подс.Х. по НАХД № 226/ 2004г.
по описа на Районен съд- С.. Съда като взе предвид становището на ответната страна счете
искането за допустимо и основателно и с мотивирано протоколно определение изиска от ТД
на НАП- С. и В. информация относно наложената глоба на подс.Х. по посоченото по-горе
наказателна производство.
В отговор на изисканата информация, такава беше изпратена от ТД на НАП- В. от
която е видно, че образуваното изпълнително производство срещу подс.Х. по повод
наложеното му наказание по НАХД № 226/2004г. по описа на РС- С. е било прекратено,
поради настъпила погасителна давност за неговото събиране.
В проведеното съдебно заседание по същество на делото от 08.09.2021г. подс.Х. се
явява лично и с упълномощен от него защитник- адв.Е. П. при АК- С.. След направен доклад
от съдия-докладчика относно изисканата информация, беше направено искане от страна на
представителя на РП- С. за приключване на производството със споразумение между
страните. Съда като взе предвид становището на ответната страна счете искането за
недопустимо, тъй като се установи, че са налице условията производството по делото да
продължи по реда на гл.28 от НПК т.е. с освобождаване от наказателна отговорност на
подс.Х. с налагане на административно наказание, поради което и с мотивирано протоколно
определение отхвърли искането на представителя на РП- С. за приключване на делото със
1

споразумение между страните като недопустимо и продължи съдопроизводствените
действия по реда на гл.28 от НПК, като изслуша призованите свидетели и вещи лица.
Подсъдимият Х. заяви, че признава вината си и отказва да дава обяснения по
обвинението си. Моли съда да му наложи минимално административно наказание, като го
освободи от наказателна отговорност.
Представителя на РП-С. моли съда да освободи подс.Х. от наказателна отговорност
като му наложи административно наказание в минимален размер.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие по делото доказателства
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 16.04.2018 год. на подс. Ш. Д. ХЮС. е било издадено от ОДМВР-С.
Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) с № **, валидно до
16.04.2028 год. Тъй като в Р. България подс. Ш.Х. не си намерил работа, заминал да работи
извън пределите на страната. Работил е около осем години и се е занимавал с продажба на
коли „на старо“ във Ф. Р. Г. и в Р. Франция, като едновременно работил и в строителството
в Марсилия и във ФР Г.. Повечето време бил във ФР Г., където имал регистрирана фирма и
имал постоянен адрес: щат Е., град А. Е., ул. **. Във Федерална Република Г. през месец
ноември 2020 год. му било отнето СУМПС с № ** от контролните органи на Г. (бундес
полицаите) на границата между А. и Г., в град ПАСАО. Контролните органи не го били
информирали, че шофьорската му книжка е изпратена в Службата за административна глоба
в Оберхаузен. На подс. Ш.Х. казали, че има забрана за шофиране във ФР Г., като в акта не
пишело за какво му отнемат книжката. Било му забранено да управлява МПС във ФР Г. до
27.01.2021 год. Освен това му е била наложена и глоба, заради нарушение на ограничението
на скоростта. С тази глоба той не бил съгласен. Подс. Ш.Х. е посочил в своите показания, че
в град ПАСАО имало магистрала с три ленти от едната и три ленти от другата страна, той
минавал под мост, пред който имало знак ограничение на скоростта 130 км./ч, като
преминавал под моста от другата му страна, след около 15 метра имало знак за ограничение
на скоростта 100 км.ч., нямало как от едната страна на моста да е 130 км.ч., а от другата му
страна да е 100 км.ч. - не било възможно да се намали скорост за петнадесет метра. Точно
там контролните органи са били поставили радар и камера, която заснемала нарушението.
Отишъл при немски адвокат, който му обяснил, че глобата за чужденец варира от 500.00
евро нагоре за такова нарушение. Тъй като се прибрал в Р. България, не могъл да си вземе
обратно СУМПС. В България му се налагало всеки ден да управлява МПС и затова отишъл в
сектор „Пътна полиция“ - С. и попълнил документи за ново СУМПС, попълнил и подписал
Декларация по чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи във
връзка с чл.160, ал.1 от ЗДвП, в която декларирал че СУМПС с № **, което му е било
издадено на 16.04.2018 год. от ОДМВР -С., е било изгубено при продаване на кола във
Франция на 24.10.2020 год. Документите попълнил пред служителката М. ЕНЧ. Р. -
системен оператор. В задължение на служителката е да приема документи за издаване на
свидетелство за управление на МПС, да извършва справки в информационните масиви на
МВР по отношение на това, дали на лицето му е издаден вече СУМПС, дали той е валиден,
дали е променен с друг поради изгубване.
Подс. Ш.Х. е подал документите си на 08.01.2021год. при св. М.Р.. Тя е приела
комплекта от документите, който съдържа - заявление за издаване на СУМПС, Декларация
по чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи във връзка с
чл.160, ал.1 от ЗДвП и Декларация - Приложение 3 към чл. 63, ал.4 от Инструкция № 1-
417/2010 год., относно „Обичайно пребиваване в Р. България“. След като приела
документите, св. М.Р. извършила справка в информационните масиви на МВР, сравнила и
2

личната карта и след като не установила, че в тези масиви се съдържа информация
опровергаваща декларираното от подс. Ш.Х. обстоятелство, че СУМПС е било изгубено при
продаване на кола във Франция на 24.10.2020 год., св. М.Р. променила статуса на документа
- Свидетелство за управление на МПС с № ** от валиден в „НЕВАЛИДЕН“. След като
променила статуса на СУМПС с № ** на невалиден тя приела документите на Ш. Д. ХЮС.
за издаване на дубликат на СУМПС, който вече е с друг номер - *********. В самата
пластика на СУМПС е отразено номера на шофьорската книжка, която е обявена за
невалидна и че на нея е издаден съответният дубликат с нов номер. Подс. Ш. Д. ХЮС. е
попълнил и подписал Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските
лични документи във връзка с чл.160, ал.1 от ЗДвП, която е заведена с вх.№ 34200-
445/11.01.2021 год. по описа на сектор „ПП“ при ОДМВР - С., като в нея саморъчно и пред
служителката - св. М.Р. е записал личните си данни и обстоятелствата по загубването,
открадването, повреждането или унищожаването на документа за самоличност - „Изгубена
при продаване на кола във Франция 24.10.2020 год.“ поставил е дата, подпис, име и
фамилия. Попълнената и подписана от подс. Ш.Х. декларация, била подписана и от св. М.Р.
като системен оператор извършил всички справки в информационните фондове. Тя
попълнила номера на СУМПС с номер ** и записала статус „невалиден“. След като
проверила и установила, че комплекта от документи на подс. Ш.Х. е пълен, тя ги изпратила
по електронен път в сектор БДС при ОДМВР - С., за изработка на ново СУ МПС. Самите
документи на хартиен носител се съхраняват от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - С. за
срок от 20 години.
На 13.01.2021 год. подс. Ш.Х. се явил при св. М.Р. за получаване на готовото
Свидетелство за управление на МПС с номер *********, за което е подписал документ за
връчване. На него св. М.Р. се подписала в графа „служител връчил документа“.
На подс. Ш.Х. е било предявено копие на Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника
за издаване на българските лични документи във връзка с чл.160, ал.1 от ЗДвП. В разпит в
качеството на обвиняем същият е посочил, че в оригинал декларацията той я е попълнил
саморъчно на 08.01.2021 год. като е знаел, че декларираното от него обстоятелство не
отговаря на истината. Бил афектиран от решението на германските власти да му наложат
глоба за измислено нарушение. Знаел, че потвърждава неистина, като написал че СУМПС с
№ ** е изгубено при продаване на кола във Франция на 24.10.2020 год. Истината била, че му
била отнета шофьорската книжка от германските контролни органи, но без да го
информират къде ще я изпратят и кога ще му я върнат и му била наложена глоба заради
нарушение на ограничението на скоростта, с което не бил съгласен. Признава се за виновен
и съжалява, че е декларирал неверни данни пред полицейските органи на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - С., за да му издадат нова шофьорска книжка.
Видно от изготвената почеркова експертиза, заключението на която е установило, че
подписите, положени в графа "декларатор" и написаният ръкописен текст, при изследване
на оригиналите на процесиите декларации от 08.01.2021 г., подадени в КАТ - С., са
изпълнени от подсъдимия Ш.Х..
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства: обясненията на подс. Х., депозираните показания на
свидетелите по делото, както и заключението на почерковата експертиза и приетите като
доказателства материали.
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност налагат
следните правни изводи:
3

При така възприетата фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият Х. е
осъществил състава на престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
От обективна страна обект на престъплението по чл.313 от НК са обществените
отношения, свързани със съставянето, използването и съхраняването на документи.
Изпълнителното деяние на престъплението извършено от подс.Х., което е формално по своя
характер е осъществено и довършено. Престъпният резултат е настъпил и престъплението е
довършено, тъй като документът е бил използван пред орган на властта в лицето на ОД на
МВР- С. за доказване на неистински обстоятелства. Подс.Х. е извършил конкретни
действия, попълнил е декларациите лично и саморъчно и ги е подал пред орган на властта, в
случая служител на ОД на МВР-гр. С., като в тези декларации е потвърдил неистина.
Правната норма на чл. 313, ал. 1 от НК има бланкетна диспозиция. За
съставомерността на деянието по този текст е необходимо да бъде нарушена изрична
разпоредба на закон, в която да е предвидено да се удостоверява истината за определени
обстоятелства в писмена декларация. Освен това, за да бъде довършено деянието този
документ следва да бъде употребен от дееца, за да докаже, че удостоверените обстоятелства
или изявления са достоверни. От фактическа страна с оглед събраните по делото
доказателства е налице лъжливо документиране, поради което подсъдимият следва да
понесе съответната наказателна отговорност. Орган на власт по смисъла на смисъла на чл.
93, т. 2 от НК са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на
съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на
властнически функции. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗБЛД българските лични документи се
издават от Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи,
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и
Министерството на отбраната, съобразно предоставената им компетентност по този закон,
т.е очевидно служителите на „Паспортна служба“ при ОД на МВР - С., натоварени с
властнически функции, са органи на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК.
Престъплението е довършено, тъй като подсъдимия е потвърдил неистина в
писмена декларация за удостоверяване истинността на обстоятелства, която се дава пред
орган на власт по силата на чл.160, ал.1 от ЗДвП и чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на
българските лични документи.
Според чл.160, ал.1 от ЗДвП дубликат на свидетелство за управление или на
контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е
изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация
при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е
длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на
Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските
представителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл. 39а - и в
Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на
Република България в чужбина.
Инкриминирано е лъжливо документиране, обективирано в писмена декларация,
изискуема по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи и
чл.160, ал.1 от ЗДвП. Безспорен е и факта, че СУМПС-то е било отнето от полицейските
органи в Г.. На тази база е изграден правен извод за съставомерност на действията на
подсъдимия по чл. 313, ал. 1 от НК, тъй като в подадената от него декларация е положил
подписа си под текста, че СУМПС № ** е изгубено при продаване на кола във Франция на
24.10.2020 год., с което потвърдил неистина по смисъла на чл. 313, ал. 1 от НК, тъй като
СУМПС № **, издадено на 16.04.2018 год. е било обявено за невалидно. Подсъдимият
4

всъщност е изготвил декларацията именно с намерение да се снабди с ново СУМПС.
Полагайки подписа си в тази декларация, той е удостоверил верността на съдържащата се в
нея информация, въпреки, че е бил абсолютно сигурен, че не отразява реално съществуващо
обстоятелство. Знаел е, че не е загубил СУМПС № **, а същото е било налично и е бил
наясно, че за да получи ново СУМПС трябва да декларира унищожаване на предходно
издадения документ, като именно заради това и е депозирал неистинското си сведение.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл при извършването на
престъплението, тъй като е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване. Изготвяйки
декларациите подс. Х. е бил с ясното съзнание, че удостоверява неистински обстоятелства и
потвърждава неистина.
Смекчаващи вината обстоятелства- не са налице.
Отегчаващи вината обстоятелства- също не са налице.
Причини за извършването на престъплението са ниската правна култура на подс.Х.,
незачитането му на установения законов ред в страната и желанието му да се снабди с ново
свидетелство за управление на МПС, след като неговото е било отнето от надлежните
органи в Република Г. заради извършени от него нарушения.
Като обсъди въпросите по чл.301, ал.1 и чл.303 от НПК и като съобрази, че за
престъплението по чл.313, ал.1 от НК, което подсъдимият Х. е извършил се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300 лева; че подсъдимият
не представлява деец с голяма обществена опасност; че подсъдимият не е бил осъждан или
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, с оглед настъпилата
реабилитация по реда на чл.88а от НК; че няма причинени имуществени вреди и че целите
на наказанието, визирани в чл.36 от НК биха могли да бъдат постигнати и с
освобождаването на деецът от наказателна отговорност и предвид наличието на
предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК, съдът освободи подсъдимият от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание- глоба в размер на 1 000 лева. При
определяне на размера на глобата на подсъдимият Х. съдът прецени както обществената
опасност на подсъдимият- сравнително ниска и извършеното от него / също сравнително
ниска обществена опасност /, затрудненото му финансово състояние, предвид безработното
му състояние в страната, изразеното от подс.Х. критично състояние към постъпката си,
подбудите за извършване на престъплението и другите обстоятелства от значение за
индивидуализиране на наказателната им отговорност, както и липсата на такива, които да
препятстват реализирането на тази отговорност.
Подсъдимият следва да понесе и разноските по делото, представляващи разноски по
делото за почеркова експертиза в размер на 235,10 лева, които следва да заплати по сметка
на ОД на МВР-С..
На основание чл.309, ал.4 от НПК съдът с оглед събраните по делото доказателства
относно обществената опасност на деянието и дееца отмени взетата спрямо него мярка за
неотклонение “ ПОДПИСКА “.
Съдът счита, че в този вид и размер присъдата ще изиграе своята възпираща,
превантивна и възпитателна роля.
Водим от тези съображения, съдът постанови своята присъда.
5

РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….
/ М. ХРИСТОВ /

6

Номер на акта:	45
Дата:	8 септември 2021 г. (в сила от 24 септември 2021 г.)
Съдия:	Мирослав Стефанов Христов

Дело:	20213420200399
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 юни 2021 г.

Присъда по дело №399/2021 на Районен съд - Силистра

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите